Решение № 23438 от 28.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23438 гр. С., 28.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20241110130121 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от А. Н. И., ЕГН ********** срещу „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ********.

Ищцата твърди, че на 15.01.2023 г. сключили с ответника Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1230810, по силата на който получила сумата от 500 лв., която следвало да върне заедно с възнаградителна лихва в размер на 16,90 лв., при посочен ГПР 49,85 %. В чл. 5 било предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Multitude Bank“ в полза на ответното дружество, за което на ищцата била начислена такса за обезпечаване с поръчителство – услуга, предоставяна от партньор на „Ф.Б.“ ЕООД в размер на 148,10 лв. Ищцата твърди, че е погасила изцяло задълженията си по договора за потребителски кредит.

Твърди, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като е нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – в договора не се съдържа начинът на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран същият. Излага доводи, че е посочен грешен ГПР, тъй като сумата за предоставяне на поръчител не е включена като разход по договора, а е следвало да бъде включена. Счита, че това допълнително плащане е задължително условие за сключването на договора за кредит, тъй като не е предвидена възможност договорът да се сключи без поръчителство, с което е нарушена и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща максималния размер на ГПР. Счита, че непосочването на действителния размер на ГПР представлява и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, вр. чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, тъй като на потребителя не е предоставена 1 възможност да прецени икономическите последици от сключването на договора, договорът не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, а освен това клаузите от договора не са уговорени индивидуално. Моли договорът за кредит да бъде прогласен за недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК, а в условията на евентуалност - да бъде прогласена за нищожна клаузата на чл. 5 от договора, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4 и чл. 19 ЗПК, както и като неравноправна на основание чл. 143, т. 9 ЗЗП, и за осъждане на ответника да заплати на ищцата на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 5 лв. (частично от 148,10 лв.) – заплатена при начална липса на основание по процесния договор, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.05.2024 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание е допуснато изменение на размера на иска по чл. 55, ал.

1, пр. 1 ЗЗД чрез неговото увеличаване до сумата от 148,10 лв. – предявен в пълен размер.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва исковете. Признава, че между страните е сключен описаният договор за кредит със соченото съдържание, но отрича същият да е недействителен. Счита, че са спазени всички законови изисквания относно договора и неговото съдържание. Твърди, че кредитополучателят е разполагал с възможността да обезпечи договора по различни начини, като сам е избрал с поръчителство от посоченото дружество. Счита, че възнаграждението за поръчител не следва да се включва в ГПР. Излага допълнителни съображения за неоснователност на претенциите и моли за тяхното отхвърляне. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От приетите по делото Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № 1230810 от 15.01.2023 г. и преддоговорна информация, обективирана в Стандартен европейски формуляр (СЕФ), се установява, че на 15.01.2023 г. между „Фератум България“ ЕООД, като заемодател, и А. Н. И., като заемател, е сключен договор, по силата на който ответното дружество е отпуснало в заем на ищцата сумата от 500 лв., със срок на заема от 30 дни, считано от датата на превеждане на сумата на заема, или до 14.02.2023 г.

Предвидено е, че заемателят се задължава да върне заема с еднократно плащане, извършено на падежната дата. Кредитът е отпуснат при лихвен процент – 3,38 %, фиксиран годишен лихвен процент – 41,12 %, годишен процент на разходите (ГПР) - 49,85 % и общ размер на всички плащания – 516,90 лв., която сума включва и възнаградителна лихва в размер на 16,90 лв.

Съгласно чл. 5 от договора за предоставяне на финансови услуги заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Multitude Bank” в полза на ответното дружество. Договорът за поръчителство се сключва не по-късно от края на работния ден, в който е сключен договорът за заем. Посочено е, че с одобряването от дружеството на 2 предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени нито от заемателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на заема.

Договорът е сключен при Общи условия за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние на „Ф.Б.“ ЕООД, приложени към отговора на исковата молба и приети като писмени доказателства по делото.

В т. 5.3. от Общите условия за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние на „Фератум България“ ЕООД (Общите условия) е посочено, че за да повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността да бъде одобрен заемът от дружеството, кандидат заемателят може да предложи едно от следните обезпечения: (а) обезпечение, предоставено от гарант, във формата на договор за поръчителство и одобрено от дружеството; (б) обезпечение, предоставено въз основа на договор за поръчителство, от поръчител – предложено от кандидат заемателя и одобрено от дружеството физическо лице.

В т. 5.4. е предвидено, че кандидат заемателят самостоятелно и свободно, по свое собствено усмотрение избира вида на предпочитаното от него обезпечение и посочва това в молбата за заем, като предложеното обезпечение не задължава дружеството да одобри обезпечението, както и да предостави поискания от кандидат заемателя заем (т. 5.5.). Оценката на кредитоспособността се увеличава по един и същи начин, независимо от това дали е одобрен поръчител или гарант. В част 4, т. 4.3. от СЕФ е посочено, че при кандидатстване кредитополучателят може да избере да сключи договор за гаранция с гарант (поръчител), предложен от кредитора, за да обезпечи задълженията си по договора за кредит, като ако кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от кредитора очакваните разходи за кредитополучателя ще бъдат в размер на 148,10 лв.

По делото е представен и приет Договор за гаранция (поръчителство), сключен между А. Н. И., като клиент, и „Multitude Bank” p. l. c., със седалище и адрес на управление в Малта, СТ „Бизнес Център“, Странд № 120, Гзира ГЗР 1027, като гарант, което дружество се е задължило да обезпечи изпълнението на задълженията на А. Н. И. спрямо заемодателя „Ф.Б.“ ЕООД по сключения договор за заем № 1230810. Уговорено е между страните, че за поетата гаранция А. Н. И. дължи на гаранта такса за предоставяне на гаранция в размер на 148,10 лв. С подписване на договора клиентът потвърждава, че е кандидатствал за отпускане на заем от заемодателя, като обаче не е предложил за негов поръчител друго частно лице, вместо което в срока на договора за гаранция ще използва предоставената от гаранта гаранция (под формата на поръчителство), за обезпечаване на задълженията на клиента, произтичащи от договора за заем. Клиентът се задължава да заплати на гаранта такса за предоставянето на гаранцията, която да преведе по банковата сметка на гаранта, в размер и по начин, посочен в Общите условия. Съгласно т. 16.2. от Общите условия, в случай, че дружеството заемодател получи плащане от заемателя, което не е предназначено за дружеството, същото има право (а) в случай, че идентифицира за кого е предназначено плащането (получателя на плащането) да го преведе директно на получателя му като уведоми за това заемателя или (б) в случай, че не успее да идентифицира за кого е 3 плащането – да се свърже със заемателя и да го уведоми за полученото плащане.

По делото е прието платежно нареждане от 18.01.2023 г., видно от което на посочената дата А. Н. И. е наредила в полза на „Ф.Б.“ ЕООД сумата от 665 лв.

От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че на 16.01.2023 г. с разписка за получени суми в брой № 0700017668632638 от „Изипей“ АД „Ф.Б.“ ЕООД е изплатило на А.

Н. И. сумата от 500 лв., представляваща главница по Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № 1230810 от 15.01.2023 г. На 18.01.2023 г. чрез еРау е заплатена от А. Н. И. в полза на ответника сумата от 665 лв. разпределена по следния начин: главница в размер на 500 лв., лихва в размер на 16,90 лв. и такса гаранция (поръчителство) в размер на 148,10 лв. Вещото лице е изчислило, че с включена договорна лихва и такса гаранция (поръчителство) ГПР по процесния договор за заем е в размер на 401,50 %.

Разпитано в открито съдебно заседание вещото лице пояснява, че сумата от 148,10 лв. – такса гарант (поръчителство) е заплатена от А. Н. И. и е постъпила в патримониума именно на ответното дружество „Ф.Б.“ ЕООД.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са за разглеждане установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК, за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № 1230810 от 15.01.2023 г., евентуален установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.

1 ЗЗД, вр. чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4 и чл. 19 ЗПК и чл. 143, т. 9 ЗЗП, за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № 1230810 от 15.01.2023 г., и кумулативно съединен с тях осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 148,10 лв. – заплатена при начална липса на основание такса за поръчител, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.05.2024 г. до окончателното плащане.

По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване сключването на договор за заем (кредит) с посоченото в исковата молба съдържание, който противоречи на императивни норми на закона – ЗПК; наличие на посочената клауза, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от трето лице, която клауза противоречи на императивни норми на закона – ЗПК и/или има неравноправен характер по смисъла на ЗЗП.

В тежест на ответника е да докаже валидно обвързващи страните договорни клаузи или индивидуалното им договаряне.

С доклада по делото, приет без възражения от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т.

4

3 и т. 4 ГПК е отделено за безспорно сключването на Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № 1230810 от 15.01.2023 г. с описаното в исковата молба съдържание, по силата на който на ищцата е отпусната заемна сума от 500 лв., както и че в чл. 5 от същия е уговорена клауза за обезпечаване на заема чрез поръчителство. По делото не е спорно, че ищцата е усвоила заемната сума към датата на сключване на договора, с оглед извършено преводно нареждане в нейна полза от страна на кредитора „Фератум България“ ЕООД.