Решение № 264930 от 21.07.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 3399/2021
- Вид
- Решение № 264930
- Подписан
- 21.07.2021
- В сила
- 05.05.2022
- Състав
- МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл.496 · Кодекс за застраховането
- чл.496 , ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.497 · Кодекс за застраховането
- чл.497, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 557, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.558, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.558, ал.5 · Кодекс за застраховането
Р
Е Ш Е
Н И Е
№..... гр.София, 21.07.2021год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №3399 по описа за 2021год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от Б.Ч.Ч. срещу Г.Ф., обективно съединени искове с правно основание чл.
557, ал. 1, т.1, вр.чл.558, ал.5 от КЗ, вр.чл.496 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника за сума в размер на 90000,00лв., частично от 120000,00лв./допуснато увеличение в о.с.з. на 28,06,2021год./, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, сума в размер на 3623,43лв.-обезщетение за имуществени вреди по повод възникнало на 24,04,2019год. ПТП, ведно със законната лихва върху главниците от 29,10,2020г. до окончателното изплащане на вземането.
Излагат се доводи, че на
24,04,2019г., около 16:20 часа в гр. София, жк.Студентски град, по ул.Акад. Борис Стефанов, в района на магазин Фантастико, ищецът управлявал мотоциклет Ямаха, с рег.№******, с посока на движение от ул. Атанас Манчев към ул. „8-ми декември“. В района пред входа на магазин Фантастико, извън платното за движение, вдясно по посоката на движение на мотоциклетиста, е имало паркирани перпендикулярно автомобили.
Внезапно един от автомобилите, с неустановена марка и модел, регистрационен номер и водач, е предприел маневра „Движение назад“, навлязъл върху платното за движение и със задната си част е достигнал до средата на дясната пътна лента, след което спрял. Ищецът, за да избегне удар, реагирал с аварийно спиране, като управляваният от него мотоциклет се наклонил на лявата си страна и паднал върху платното за движение. Вследствие на инцидента за ищеца настъпили телесни увреждания, които от своя страна довели до неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и битови неудобства. Сочи да са реализирани и имуществени вреди-разходи за лечение. Поддържа се, че автомобилът станал причина за процесното ПТП е напуснал местопроизшествието, без да изчака пристигането на органите на Пътна полиция, като и понастоящем все още не са установени данни за него и за водача му. Излагат се съображения, че по тази причина, за причинените на ищеца неимуществени вреди следва да отговаря Гаранционният фонд, като на 18,08,2020год. до последния било отправено искане за изплащане на обезщетение, но е постановен отказ.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът-Г.Ф. в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва осъществяването на хипотезата на чл. 557, ал. 1, т.
1 от КЗ, както и на фактическия състав на гражданската отговорност. Оспорва механизма на произшествието, като поддържа, че не са установени доказателства за реализирането му. Твърди, че констативният протокол не обвързва съда относно посочения в него механизъм на ПТП, доколкото е съставен единствено по данни на ищеца. Счита претендирания размер на обезщетение за силно завишен и неотговарящ на принципа за справедливост. Релевира възражение за съпричиняване поради нарушение на чл.183, ал.4, т.7 от ЗДВП-предприето пътуване без поставена предпазна каска и с превишена скорост.
Съобразно изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковата претенция.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните да е настъпило пътнотранспортното произшествие на 24,04,2019год., около 16,20ч., в гр.София, в жк.Студентски град, по ул.Академик Борис Стефанов, в района на магазин Фантастико, между мотоциклет, с марка Ямаха, с рег.№******, управляван от ищеца и неидентифицирано МПС, напуснало произшествието.
От изслушаното по делото заключение на съдебна автотехническа експертиза, неоспорено от страните и прието от съдът се установява, произшествието да е настъпило в гр.София, на ул.Академик Борис Стефанов, на прав пътен участък, в района на магазин Фантастико. Улица „Академик Борис Стефанов“ се състои от едно платно и е предназначен за двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока има по една пътна лента. ПТП е настъпило в светлата част от денонощието с добра метрологична видимост. Мотоциклет Ямаха се е движил по ул.Акад. Борис
Стефанов, в дясната пътна лента, с посока от ул.Атанас Минчев към ул.8ми-декември, със скорост на движение от 45км.ч. Приближавайки към мястото на ПТП върху платното за движение и в дясно от мотоциклета е имало паркирани успоредно на платното за движение автомобили.
Пред входа на магазин Фантастико извън платното за движение, вдясно за посоката на мотоциклета, е имало паркирани автомобили, перпендикулярно на платното за движение. На посоченото място за паркиране е бил паркиран неустановен автомобил, с предната част към магазина.
Водачът на неустановения автомобил е потеглил на заден ход и е навлязъл върху платното за движение, по което се е движил мотоциклета. Автомобилът е достигнал със задната си част до средата на дясната пътна лента за посоката на движение на мотоциклета и е спрял. Мотоциклетът е реагирал с аварийно спиране като се е наклонил на лявата си страна и е паднал върху платното за движение като е продължил движението си плъзгайки се по платното за движение и се е ударил в задна дясна гума на автомобила. Мотоциклетистът се е установил върху платното за движение на около 5 метра преди автомобила.
Изложено е становище причина за настъпване на произшествието да се субективните действия на водача на неустановено автомобил, който е навлязъл върху платното за движение в момент, в който към него е приближавал мотоциклет като е навлязъл в опасната му зона за спиране.
Мястото на удара между лек автомобил и мотоциклет е на около 3м вляво по продължение на десния бордюр по посока на движение на мотоциклета и по дължина на платното за движение, в района на магазин Фантастико.
От заключението на техническата експертиза се установява, че за водача на мотоциклета ПТП е непредотвратимо, с оглед отстоянието до мястото на удара от 20метра, когато водачът на мотоциклета е имал възможност да види неустановения лек автомобил при опасна зона за спиране от 29,7метра. Техническа възможност за предотвратяване на ПТП, водачът на МПС-Ямаха, е имал при движение със скорост от 34,19км.ч. или по-ниска. Водачът на автомобила е имал възможност да забележи приближаващия го мотоциклет независимо от неговата скорост преди да навлезе върху платното за движение. Скоростта на движение на мотоциклета преди ПТП е 45км.ч. Изложено е становище при аварийно спиране на мотоциклета колелата да блокират, при което най-често се стига до падане на водача от превозното средство.
От изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съдът, се установяват получените травматични увреждания при пострадалото лице, а именно:
-лява коленна област- закрита двустранна фрактура на кондилите на тибията с нарушение целостта на тибиалното платно/ луксационна фрактура/;
-лява лакътна област-закрита, неразместена фрактура на главичката на лъчевата кост/радиус/;
Изложено е становище за наличие на причинно-следствена връзка с процесното произшествие и най-чест механизъм странично падане от мотоциклет.
Двете фрактури по медико-биологичната си характеристика сочат на трайно затруднение на движението на ляв долен и ляв горен крайник за срок по дълъг от 30 дни.
Пострадалото лице по спешност е хоспитализирано в УМБАЛ- Св.Анна, за период от 7 дни, при което е извършена оперативна интервенция-кръвна репозиция на костните фрагменти на тибията с възстановяване на тибиалното платно и фиксирането им с импланти, извършена е ортеза на фрактурата на лакътна става като са дадени препоръки за ползване на патерици за период от 2 месеца и носене на ортеза от 1 месец. В периода от 30,07-05,08,2019год. е извършена хоспитализация в МБАЛ -Вита като е изваден горен винт от медиална плака. Осъществена е локална остеопластика на тибията. В периода от 15,10-20,10,2020год. е проведена хоспитализация за изваждане на поставените импланти след зарастване на фрактурата.
Медицинските критерии за възстановяване при констатираните увреждания е 8 месеца. Претърпените болки и страдания са били най-интензивни непосредствено след произшествието, с изостряния следоперативно и затихващи към края на периода. При извършен личен преглед на ищеца се установява възстановяване до ниво работоспособност като засегнатите стави имат пълен обем на движенията без болка. Остатъчно явление от травмата е констатираната хипотрофия на бедрената мускулатура от 1 см. спрямо здравия крак и оперативните белези двустранно на ляво коляно.
По делото са представени фактури и фискални бонове/стр. 49-стр.51 от делото/, удостоверяващи разходи за лечение, консумативи и медикаменти на обща стойност 3623,43лв., които съгласно заключението на СМЕ са необходими за лечение на пострадалия.
С уведомление от 18,08,2020год. ищецът е заявил пред Г.Ф. претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди.
С писмо изх.№24-01-401/29,10,2020год. ответникът е отказал заплащане на обезщетение, по причина липса на противоправно деяние на неустановения водач.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на св.М.Ч., чиито показания съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, от които се установяват характера и интензитета на неимуществени вреди.
От показанията на св.Г.Л.Ю. се установяват обстоятелствата по настъпване на пътнотранспортното произшествие.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с пр.кв.чл.557, ал.1, т.1 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, характера на вредите, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина на извършителя, както и обстоятелството, че противоправното деяние е осъществено на територията на Република България от неидентифицирано моторно превозно средство. Необходимо е да се установи и наличието на предпоставките на чл.558, ал.5 от КЗ сочещ на допустимост на претенцията –т.е. ако фондът не се е произнесъл по подадената молба в срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на обезщетението.
Съдът намира исковата претенция да е допустима с оглед наведеното твърдение за отказ за изплащане на обезщетение от ГФ.
От събрания по делото доказателствен материал, съдът намира исковата претенция за основателна. От изслушаната САТЕ се установи да е налице осъществено виновно и противоправно деяние от страна на водач на неустановено моторно превозно средство, който е нарушил чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗДВП, съгласно който преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. Нарушавайки горните разпоредби водачът е допуснал да се създаде опасност за движението, при което се е реализирало ПТП. Извод в тази насока се обосновава от събраните по делото доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност.
Налице са предпоставките на чл.557, ал.1, т.1 от КЗ. Заявено е искане от страна на правоимащото лице за обезщетение по реда на чл.558, ал.5 от КЗ, липса на плащане, поради което ГФ е пасивно, материалноправно легитимиран да отговаря по предявените искове.
Установи са реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта.
Разпечатката съдържа 45 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ef51cdd9-89d3-438e-8c06-fa395cf19712