Решение № 309 от 16.07.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 309 гр. Благоевград , 16.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Петър Узунов

Анета Илинска

Гюлфие Яхова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело № 20211200500030 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивна жалба вх.№6704/10.07.18г на Л. В. Ш., К. ИВ. Г. и Г. ИВ. Ш., и по въззивна жалба вх.№7447/08.08.18г на Л..

Г. Р., Г. Г. Д. и Ф. Г. В.,против решение №3240/15.06.18г на РС-Разлог по гр.д.

№2266/11г, с пр. осн.чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е и частна жалба вх.№9538/12.10.18г от Л.. Г. Р., Г. Г. Д. и Ф.

Г. В., срещу определение №5128/21.09.18г на РС-Разлог по гр.д.№2266/11г, с което е отхвърлено искането им по чл.248 ГПК.

С решение №112/29.12.20г по гр.д.№825/20г, ІІ ГО на ВКС,е отменено предходното въззивно решение и делото е върнато на БОС за ново разглеждане от друг състав с указания за произнасяне по същество.

С атакуваното решение са отхвърлени исковете по чл.108 ЗС и чл.537, ал.2 ГПК, ведно със всички произтичащи от това последици.

Недоволни от атакуваните актове са останали жалбоподателите, който ги считат за незаконосъобразни, излагайки подробни съображения в тази насока.Настояват за тяхната отмяна, като се уважат исковите им претенции, 1 ведно с разноските.

Въззиваемата страна оспорва жалбите и поддържа атакуваните актове, настоявайки за тяхното потвърждаване, за което също подробно се аргументира.

Съда след като прецени наведените от страните доводи, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В инициирания от въззивниците исков процес, с влязъл в сила на 10.03.04г съдебен акт, последните са признати за собственици по отношение на Ал.П. на: 2/3 ид.ч. от съсобствен имот пл.№1459, кв.55 по плана на гр.Якоруда, с площ от 1 853кв.м., при съседи:Б., Ст.Ф., път и старо корито на р.Места и построената върху същия едноетажна масивна стопанска постройка, разпределяйки квотите между ищците, като е отменен НА№121/99г за 1/3 ид.ч.от имота и постройката(вж. решение №348/02.10.00г на РРС по гр.д.№292/99г; решение №97/14.05.02г на БОС по в.гр.д.№1618/00г и решение №1846/10.03.04г на ВКС по гр.д.№1818/02г, ІV ГО).

С така отменения НА№121/99г Ал.П. е призната за собственик по наследство и давност на целият спорен имот, въз основа на който в хода на горния граждански процес – на 11.03.02г - продава същия на Б.Т. с НА№131/02г и по тези въпроси не се спори.

По делото са налице данни, че с НА№270/42г Ф.В. е признат за собственик на ливада от 2дка в м.“Под селото“ при подробно описани съседи.

Безспорни са също родствените връзки, по силата на които Ф.В., п.1952г, се явява общ наследодател:баща е на К.Ш.,п.1994г и оставила Ив.Ш.

(син) и Л.Р.(дъщеря); на Ал.П., п.2008г и оставила две дъщери – М.П. и Т.Р.; и на Г.В., п.1997г, оставил дъщеря - Г.Д. и син Ф.В.(вж. удостоверенията за нци).

Според удостоверението за семейно положение Б.Р. е сключила граждански брак на 21.06.03г с Н.Т. и приема фамилията Т.(вж.извлечението от акта за сключен граждански брак и удостоверението за идентичност на имената).

2

Междувременно от представените писмени доказателства се установи, че в резултат на проведен търг на 01.05.96г за „краварник №1“ кв.55, п.ХV(вж. протокола от същата дата) е сключен договор №14/15.05.96г, по силата на който Съвета на пълномощниците по §29, ал.1 ПЗРЗНДЗСПЗЗ продава въпросната нежилищна сграда на Б. В..

По делото са налице данни, че със заповед №ОА-48/27.02.98г Областния управител на Софийска област е обявил за нищожни така проведения търг и сключения въз основа на него договор, която е атакувана пред ВАС, но производството е прекратено(вж.определение №6899/16.12.99г по адм.д.№3264/98г на ВАС)

С акт №2450/06.08.98г п.ХV,кв.55 по парцеларния план на Стопански двор на гр.Якоруда, състоящ се от 2 511,15кв.м. и представляващ “прилежащ терен към краварник за 110 глави“, е актуван като частна държавна собственост.

Чрез НА№90/00г Б. и Л. В.и продават на Б.Р. 366/1050 ид.ч. от горния краварник, намиращ се в бившето ТКЗС – п.ХV, кв.55 по плана на гр.Якоруда.

По силата на договор №1/22.01.01г за покупко-продажба на недвижим имот държавна земя – частна държавна собственост по чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ, МЗГ продава на Б.Р. от своя собствен недвижим имот, представляващ п.ХV, кв.55 по плана на гр.Якоруда, 366/1050 ид.ч., целият с площ от 2 511,15кв.м., надлежно отписани от актовите книги за държавни имоти(вж.заповед №ДИ193/06.07.01г на областния управител).

Впоследствие с нотариален акт №160/10г Б.Т. дарява на М.П. 876/2 511ид.ч. от въпросния УПИ ХV, кв.55 по плана на Якоруда.

Според ищцовите свидетели К. и П. имота е на Ф. Г.В. и през 1957г е внесен в ТКЗС, попада в стопанския двор на гр.Якоруда и върху него началото на 80-те години на ХХ век е изградена спорната сграда, представляваща краварник.Св.К. изрично сочи, че е бил строител на същата.Включването на имота в ТКЗС се потвърждава и от ответните свидетели, които също поддържат, че постройката е изградена от ТКЗС и се е ползвала за краварник(вж.св.Р. и Т.).Последните сочат, че части от 3 въпросната постройка и земята са закупени от Б.Т., описвайки подробно развитието на отношенията във времето.

От основното и допълнителни заключения на съдебно-техническата експертиза се установи, че описаната в НА№270/1942г ливада от 2дка в м.“Под селото“ на Ф.В. преди кооперирането е бил земеделска земя. Отразена е в първия регулационен план на гр.Якоруда от 1922г и този от 1935г с №209, без да има отреден парцел и без посочен собственик в разписния лист, но начина на трайно ползване е ливада.Едва в плана от 1958г е отразен имот пл.

№1459, в който попада горния имот пл.№209 от 1 277кв.м. и част от имот пл.

№228.Спорния им.пл.№1459 е записан на С. П., с предназначение – ливада, граничи с регулацията и с този регулационен план същият е включен в двора на ТКЗС.Към 1958г има само едно единствено УПИ и от цветния план експерта констатира, че спорния имот попада в околовръстния полигон.

В последващият план от 1978г им.пл.№1459 не е отразен.

Вещото лице констатира, че върху него е изградена сграда, отразена като „краварник№1“, без да е посочена нейната застроена площ, но изчислена графично същата възлиза на 1 044кв.м.Според експерта същата е построена около 1979г, но е отразена едва в одобрения парцеларен план на Стопанския двор от 30.03.98г.

В приложената към първоначалното и допълнително заключение комбинирана скица вещото лице е онагледило констатациите, според които 995кв.м. от им.пл.№1459 попадат извън постройката; 680,21кв.м. остават в УПИ ХV и са свободни; 105кв.м. са под масивната сграда; 132 кв.м. са в улица и 18кв.м. в съседния УПИ ХХV. Констатирано е, че ответницата Б.Т. ползва 366 кв.м. от процесната сграда и отредената й прилежащата площ от УПИ ХV, кв.55 по плана на Якоруда.

Вещото лице е категорично, че липсва идентичност между процесниня имот и посочения в решение №97/14.05.02г на БОС по в.гр.д.№1618/00г, който е описан по плана от 1958г.Обосновава се с липсата на съседа „път“ който е отразен само в плана от 1958г.Освен това им.пл.№209 граничи с коритото на реката, докато за им.пл.№210 липсва такава граница.

Докато между процесната сграда и тази по цитираното решение на БОС 4 счита, че е налице идентичност.

Експерта изрично сочи, че ливадата по НА№270/42г не е заявявана за възстановяване пред ПК-Якоруда от н-ците на Ф.В..

По делото са налице данни за вписване на исковата молба и решението по гр.д.№292/99г по описана РРС, както и за допуснато обезпечение по него.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, тъй като са налице всички предпоставки за това, но разгледана по същество е неоснователна.

Разпоредбата на чл.108 ЗС предвижда възможността собственикът да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без основание.За целта дължи доказване на собственическите си права върху вещта на поддържаните основания, че тя се намира у ответника и че той я владее без основание(вж. Р2419/80г,І ГО на ВКС и др.).Отсъствието на която и да е от горните кумулативно предвидени предпоставки, води до неоснователност на претенцията.

Представените по делото доказателства не установиха собственическите права на въззивниците на сочените придобивни основания на: 2/3 ид.ч. от процесния поземлен имот и от изградената върху него селскостопанска постройка „краварник“.

С НА№270/42г Ф.В., който не се спори че е общ наследодател на страните – физически лица(вж.у-нията за н-ци), действително е признат за собственик на 2дка ливада в м.“Под селото“, Якорудско землище. От показания на свидетелите и на двете страни обаче се установи, че при кооперирането същият е внесен в ТКЗС, което св.К. отнася към 1957г.Дори свидетелските показания в тази насока да се игнорират, кооперирането се обосновава от съдебно-техническата експертиза.

Проследявайки регулационната история, вещото лице потвърждава земеделския характер на имота и макар да е отразен в първия регулационен план от 1922г и следващият от 1935г с им.пл.№209,няма отразен парцел и начина на трайното му ползване в разписният лист е ливада.С попадането му в им.пл.№1459 и включването му с плана от 1958г в Стопански двора на ТКЗС, наследствения 5 имот се явява внесен в ТКЗС – приобщен към земеделския фонд, при което губи своите реални граници и по арг. на чл.7 и чл.12 от Примерния устав на ТКЗС от 1958г(отм.), се променя неговото предназначение.Тези изводи се аргументират още от отсъствието на данни(а и твърдения), че е дворище, застроено с жилище и представлява единствен стопански двор с жилище на член на ТКЗС(вж. декларацията за непокрити и покрити имоти), който не се счита за внесен в ТКЗС и остава извън горния правен режим. Свидетелските показания, че н-ците на Ф.В. продължили да работят имота и след кооперирането не променят горните изводи, тъй като са бегли, повърхностни и не обосновават която и да е друга хипотеза на оставането му извън кооперираните.Освен това, тези им твърдения противоречат на техните собствени показания за кооперирането му, които кореспондират с останалия доказателствен материал(вж.експертизата и писмените доказателства).

Ищцовата теза за принадлежността на процесния имот към техния патримониум в реалните си граници и след масовизацията, категорично се опровергава от включването му още 1958г в стопанския двор като част от им.пл.№1459, а и от частичното му застрояване през 1979г със сграда на организациите по §12 и 29 от ПЗРЗСПЗЗ: 105кв.м. от им.пл.№1459, УПИ ХV, са под масивната сграда, като 995кв.м. остават извън постройката, а само 680,21кв.м. остават в УПИ ХV и са свободни, 132 кв.м. са в улица и 18кв.м. в съседния УПИ ХХV.Всичко това само по себе си допълнително индицира кооперирането на земята и фактическото и отнемане от бившите собственици.При тези данни меродавен се явява Примерния устав на ТКЗС от 1958г(отм.), а не този от 1969г, на който се позовават въззивниците.

Следователно, процесния имот губи земеделския си характер, тъй като с включването му в Стопанския двор и реализирането на комплексно мероприятие, същият вече не може да бъде разглеждан самостоятелно, а като част от по–голям имот, в който е налице реализирано мероприятие по см. на чл.10б, ал.1

ЗСПЗЗ, препятстващо нейното възстановяване(така

Р164/26.01.17г по гр.д.№5800/15г, І ГО ВКС и др.), при което за собственикът законодателя е предвидил правото да иска обезщетение(Р219/11г по гр.д.

№807/10г, І ГО на ВКС и др.).Такива земи се явяват държавна собственост по см. на чл.10, ал.5(предишна ал.4) от ЗСПЗЗ и за тях по арг. на §35, ал.4 от ПЗРЗИДЗСПЗЗ и чл.45, ал.10 ППЗСПЗЗ е предвидено актуването им като 6 държавни и изготвянето на предвидените в чл.45, ал.3 ППЗСПЗЗ планове.В тази насока са още нормите на чл.27, ал.8 и ал.10 от ЗСПЗЗ, с които законодателя е усъвършенствал цитираната уредба(Р155/13.09.16г по гр.д.

№460/15г, ІV ГО.).

Според анализа на доказателственият материал процесния имот е и негоден за земеделско ползване и не подлежи на възстановяване, дори да е заявен от правоимащите.На това сочи описанието в прехвърлителните сделки (вж.нотариалните актове и договорите), които записи не са оспорени от страните и се подкрепят от свидетелските показания. Отреждането му за Стопански двор с плана от 1958г, ведно с отразяванията в последващите изменения на различните планове и предназначението на имота във времето, а понастоящем – застрояването му с краварника, отреждането на част за прилежаща площ и улица(вж.експертизата и гласните доказателства), допълнително подчертават негодността му за земеделско производство и невъзможността за реституиране по реда на ЗСПЗЗ.