Решение № 1087 от 21.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1087 гр. Пловдив, 21.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело № 20235300501882 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на К. Г. Т. - длъжник по изп. дело № 20118210400595 по описа на ЧСИ Петко Илиев, рег. № 821 на КЧСИ, против разпореждане от 11.05.2023 г., с което е оставено без уважение искането за прекратяване на делото на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

В жалбата се оспорва правилността на разпореждането, като се твърди, че последното валидно изпълнително действие по делото е извършено с налагането на запор на вземаниятана длъжника в „Про Кредит Банк“ АД на 27.10.2020 г., след което, до датата на подаване на молба за прекратяване на изпълнително производство от длъжника, не са били извършвани други изпълнителни действия, които да прекъснат срока за перемпция, поради което делото е прекратено по силата на закона с изтичане на двугодишен срок от посоченото последното валидно извършено изпълнително действие по делото.

Моли да бъде отменено обжалваното разпореждане и задължен ЧСИ да прекрати изпълнителното дело, както и за присъждане на разноски в настоящото производство.

1

Ответникът по жалбата – „Еос Матрикс“ ЕООД, гр. София, взискател в изпълнителното производство, е подал писмени възражения, като счита жалбата допустима, но неоснователна, доколкото са били валидно искани и предприемани изпълнителни действия по делото. Моли да бъде оставена жалбата без уважение, а действието на ЧСИ да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК ЧСИ Петко Илиев излага доводи за допустимост и неоснователност на жалбата. Сочи, че твърденията в жалбата, че не са били искани от взискателя и не са извършвани от ЧСИ изпълнителни действия след 27.10.2020 г. са неверни, посочва конкретни дати, на които са искани и извършвани такива, поради което не е налице двугодишен срок на бездействия от страна на взискателя и на съдебния изпълнител, което да влече като процесуална последица прекратяване на изпълнителното производството по право, на осн. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото, намира следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице - длъжник в изпълнителното производство, подадена е в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Изпълнително дело № 20118210400595 по описа на ЧСИ Петко Илиев е образувано по молба от 01.03.2011 г. на ОББ АД срещу длъжника, в качеството му на кредитор на вземане по изпълнителен лист от 08.02.2011 г., издаден по ч.гр. д. № 1973/2011 г. по описа на РС Пловдив, за неплатени суми по сключен договор за потребителски кредит. Въз основа на молбата от 16.07.2018 г. по делото, на осн. чл. 429 ГПК, като взискател е конституиран „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375.

По делото са били извършени справки за имущественото състояние на длъжника, наложени са запори на вземания по банкови сметки и трудово възнаграждение, запор на МПС. С молба от 28.07.2020 г. е поискано от взискателя налагане на запор на сметките на длъжника в ЦКБ АД, като запорно съобщение е било изпратено и върнато от банката с отбелязване, че длъжникът няма открити сметки. Чрез работодател, на 23.10.2020 г., е 2 връчена призовка за принудително изпълнение, в която е посочено, че е насрочен опис на движими вещи на адреса на длъжника, в следствие на което е постъпила молба от 28.10.2020 г., подадена от длъжника, за отлагане на описа, като е внесена сумата от 100 лв. за погасяване на задължението.

Поради липса на постъпили други плащания по дълга, на 17.05.2022 г. е подадена молба от взискателя, с която е поискано налагане на запор на банкови сметки на длъжника в Те-Дже Зираат Банкасъ – клон София, като е внесена дължимата сума за налагане на запора с вносна бележка от 11.05.2022 г.

На 11.05.2023 г. е постъпила молба за прекратяване на делото поради липса на извършени изпълнителни действия в продължение на повече от две години, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, която е оставена без уважение с обжалваното разпореждане.

При тези данни по делото, съдът намира жалбата за неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.433 ал.1 т.8 ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Съгласно трайната съдебна практика и задължителните указания, дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, кредиторът следва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес, като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Законът санкционира бездействието на кредитора с прекратяване на наказателното производство. При така приетото за установено по делото не може да се направи обоснован извод, че взискателят е проявил бездействие. Взискателят периодично е искал извършване на изпълнителни действия, като посоченият 3 срок в жалбата е прекъснат с подадената от взискателя молба за налагане на запор на вземания на длъжника по банкови сметки от 17.05.2022 г.

Действително запорно съобщение не е било изпратено, въпреки, че към молбата е било приложено и доказателство за предварително платена такса от взискателя, но бездействието на съдебния изпълнител не може да се вмени във вина на взискателя. Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане, които правни разрешения са застъпени трайно в актуалната практика на ВКС, като се съобразяват и от настоящия състав.

По делото са били искани от взискателите извършване на изпълнителни действия, между които няма изтекъл двугодишен срок. Както бе посочено погоре, за да е налице основание за прекратяване на производството поради перемпция, следва да е изтекъл двугодишен срок, в който да не е осъществено изпълнение по делото, както и да е налице бездействие на взискателя, което да не е по причина, която е извън неговата воля, като в конкретния случай не се установява бездействие на взискателя, посочения срок в жалбата след 27.10.2020 г. е бил надлежно прекъснат с подадена от взискателя молба за извършване на изпълнително действие – запор на банкови сметки от 17.05.2022 г., поради което не са налице необходимите предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство.

С оглед посочване в жалбата, че за срок от две години не са били извършени валидно изпълнителни действия, позовавайки се на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се има предвид, че с т. 10 на цитираното тълкувателно решение не е разгледан въпросът, при какви условия и кога настъпва перемпцията. Двата института са различни, което е разяснено подробно в постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., в което е посочено, че двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните), т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за 4 която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане. Тези правни разрешения са застъпени трайно в актуалната практика на ВКС, като се съобразяват и от настоящия състав.

Предвид изложеното следва да се приеме, че не е налице основание за прекратяване на изпълнителното производство и на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради което жалбата срещу разпореждането на съдебният изпълнител, с което е оставил без уважение искането на жалбоподателя за прекратяване на изпълнителното производство, е неоснователна.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на К. Г. Т., ЕГН: **********, чрез адв. Д., със съдебен адрес гр. П., ул. „**, офис *, длъжник по изп. дело № 20118210400595 по описа на ЧСИ Петко Илиев, рег. № 821, район на действие Пловдивски окръжен съд, против разпореждане от 11.05.2023 г., с което е оставено без уважение искането за прекратяване на изпълнителното производство по изп. дело № 20118210400595, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5