Определение № 1084 от 01.06.2023, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1084 гр. Бургас, 01.06.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРТИН Р. БАЕВ като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Частно наказателно дело № 20232120202035 по описа за 2023 година

, намери за установено следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 и сл. от НПК.

С постановление на Бургаска районна прокуратура от 17.05.2023 г. на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 431 ЗМ-15/2023 г. по описа на 01 РУБургас, пор № 3182/2022 г. по описа на БРП, водено за извършено престъпление по чл.

290, ал. 1 НК.

Срещу постановлението е постъпила жалба от И. Д. Л. с ЕГН: **********, с посочен съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Оборище“ № 90, ет. 1, оф. 1, чрез адв. Р.К. – БАК. В жалбата се посочва, че постановлението е незаконосъобразно, като се развиват подробни съображения за неправилност на прокурорския акт. Иска се отмяна на атакуваното постановление и връщане на делото на БРП за продължаване на разследването.

Съдът, след като се запозна с депозираната жалба, намира че тя е подадена в срок, но въпреки това се явява НЕДОПУСТИМА и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати, поради следните съображения:

По силата на чл. 243, ал. 4 от НПК право на жалба срещу постановлението на Районна прокуратура - град Бургас, с което се прекратява наказателното производство имат лицата изрично посочени в цитираната законова разпоредба, а именно: обвиняемият, пострадалият или ощетеното юридическо лице. На никой друг правен субект законът не признава активна процесуална легитимация да атакува пред съда постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство.

Съгласно чл. 74 от НПК „пострадал“ е лицето, което е претърпяло имуществени 1 или неимуществени вреди от престъплението. Разпоредбата изисква за придобИ.е на качеството „пострадал“ вредите да са от престъплението, а не от деянието в широк смисъл, т.е. - не се проследяват всички изменения върху действителността в резултат на самото деяние, а само съставомерните. Кръгът на пострадалите се предпоставя от причиняването на вреди, пряка и непосредствена последица от престъплението, за което е образувано и водено наказателното производство, а не от каквито и да е събития, свързани с него, нито пък за каквито и да било вреди.

От престъплението по чл. 290 НК няма "пострадал" по смисъла на чл. 74 НПК.

С престъплението по чл. 290 НК дефинитивно се засягат обществените отношения, подсигуряващи нормалното функциониране на правосъдната система, а не тези, свързани с личността или собствеността на отделни физически и/или юридически лица. Систематичното място на цитираната разпоредба е в глава VІІ - "Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции", раздел ІІІ – "Престъпления против правосъдието", като кръгът от обществени отношения, които се засягат с осъществяване на престъплението по чл.

290, ал. 1 НК е свързан с отношенията, касаещи функционирането и безпрепятственото развитие на дейността на органите на съдебната власт. Не е предвидена съставомерна вреда. Укоримо е даването на неверни показания от свидетел пред съда или друг надлежен орган на властта, а не това, че с него е възможно и засягането на чужда лична правна сфера или (понякога) действителното засягане на такава. Престъплението по чл. 290 НК не е нито срещу личността, нито срещу собствеността на отделните гражданите. В този аспект е недопустимо неограниченото тълкуване на понятието за вреди, предпоставящо положението на определено лице като "пострадал". Както беше посочено - съгласно легалната дефиниция (чл. 74 НПК) "пострадал" е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението. Процесният случай изключва възможността за претърпяване на неимуществени вреди като пряка последица от деянието, защото по правило същото е срещу дейността на правосъдието.

Имуществените вреди (независимо дали съставомерни или не), с оглед посочената дефиниция, също трябва да са в пряка причинна връзка с престъплението и да са реално настъпили, а престъплението по чл. 290 НК не визира такива. От процесуална гледна точка основание за възникване на правата на пострадалия в наказателния процес /чл. 74, 76, 84 от НПК/ са именно имуществените и неимуществените вреди от престъплението, които са съставомерни последици само на резултатните престъпления.

В тази връзка е и константната съдебна практика инкорпорирана в Решение № 473/02.11.2010 г. на ВКС по н.д. № 431/2010 г. на І н.о. и Решение № 289/02.07.2012 г. на ВКС по н.д. № 928/2012 г. на І н.о.

Ето защо не може да се приеме причиняването на вреди от престъплението по чл. 290 НК. В този смисъл жалбоподателят няма качеството на „пострадало лице“ по смисъла на НПК и не е активно легитимирана страна да оспорва прокурорския акт, 2 посредством който е сложен край на досъдебното производство. Така Решение № 389 от 06.07.2004 г. по н. д. № 1033/2003 г., II н. о. на ВКС; Решение № 301/20.05.2003 година на първо н.о. (книжка № 3/2003 година от Бюлетин на ВКС); Определение на Окръжен съд Стара Загора по ВЧНД № 419/2009 г.; ВНЧД № 62/2012 г. на Окръжен съд Плевен; ВНЧД № 169/2012 г. на Окръжен съд Габрово; Определение № 1104 от 24.11.2022 г. на САС по в. ч. н. д. № 1250/2022 г. ; Определение № 642 от 19.05.2016 г. на ОС - Пловдив по в. ч. н. д. № 1225/2016 г.; Определение № 1033 от 1.10.2021 г. на СГС по в. ч. н. д. № 3351/2021 г.; Определение № 175 от 23.06.2021 г. на ОС - Пловдив по в. ч. н. д. № 1255/2021 г. и много други.

При това положение съдът не компетентен да обсъжда по същество възраженията от жалбата.

Следва да се посочи обаче, че липсата на възможност за проверка на постановлението по реда на чл. 243, ал. 4-5 от НПК, чрез т.нар „съдебен контрол” не съставлява пречка и не отнема възможността за проверка на същото по реда на чл.

243, ал. 10 от НПК или чл. 200 и сл. от НПК, а именно чрез обжалване пред погорестоящата прокуратура /Решение № 508/26.11.2012г по н.д. № 1798/2012г на III н.о. на ВКС/. В този смисъл правилността на прекратяването на производството, от което жалбоподателя счита, че е претърпял вреди, не е безконтролно и не е в противоречие с принципите, вложени в ЕКПЧ, но редът за защита, съгласно изложените по-горе съображения не би могъл да бъде търсеният с жалбата съдебен контрол.

Така мотивиран, Бургаският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалба от И. Д. Л. с ЕГН:

**********, срещу постановление на Бургаска районна прокуратура от 17.05.2023 г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 431 ЗМ-15/2023 г. по описа на 01 РУ-Бургас, пор № 3182/2022 г. по описа на БРП, водено за извършено престъпление по чл. 290, ал. 1 НК.

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НЧД 2035/2023 г. по описа на БРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба или частен протест в седемдневен срок от връчването му пред Окръжен съд-Бургас.

ПРЕПИС от определението да се връчи на БРП и на И. Д. Л. на посочения съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Оборище“ № 90, ет. 1, оф. 1, чрез адв. Р.К. – БАК.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3

4