Решение № 171 от 09.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Пловдив, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Чакалов

Членове:

Румяна Андреева

Бранимир Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Пламен Чакалов Въззивно гражданско дело № 20255300503102 по описа за 2025 година

Обжалвано е решение № 4081/11.09.2025г., постановено по гр. д. №4885/22г. по описа на Пловдивски районен съд, ІІІ-ти гр. с., с което се отхвърлят предявените от Д.

Й. М. /Х./ ЕГН ********** против Й. Р. Н., ЕГН **********, К. Р. Н., ЕГН ********** и Е. Й. Н.. ЕГН ********** иск с правно основание чл.108, ЗС за установяване в отношенията между страните, че Д. Й. М. /Х./ ЕГН ********** е собственик на северозападен гараж с идентификатор 501.546.5, югозападна лятна кухня с идентификатор 501.546.3, котелно с идентификатор 501.546.6 и помощна сграда към него, намиращи се в дворно място, имот с план. номер № 501.546, с административен адрес ***, за който е образуван УПИ ІІ в кв. 90 по регулационния план на ****, ЕКАТТЕ 62075, одобрен с Решение № 88 от 06.07.2004 год. на Общински съвет Раковски, както и за осъждането на ответниците да й предадат владението върху описаните четири броя постройки, като неоснователен, както и за осъждане на ответниците Й. Р. Н., ЕГН ********** К. Р. Н. ЕГН **********.и Е. Й. Н.. ЕГН ********** да заплатят на ищцата за периода от 25.01.2022 год. до датата на предявяване на исковата молба в съда – 05.04.2022 год., обезщетение за лишаването й от ползването на следните постройки, намиращи се в дворно място, имот с план. номер № 501.546, с административен адрес ***, за който е образуван УПИ ІІ в кв. 90 по регулационния план на ***, ЕКАТТЕ 62075, одобрен с Решение № 88 от 06.07.2004 1 год. на Общински съвет Раковски, а именно: за северозападен гараж с идентификатор 501.546.5 - сумата от 267.67 лева; за югозападна лятна кухня с идентификатор 501.546.5 - сумата от 533.33 лева, за котелно помещение с идентификатор 501.546.6 сумата от 266.67 лева и за помощна сграда към него – сумата от 133.33 лева както и законната лихва върху тези суми от датата на депозиране на исковата молба в съда 05.04.2022 год. до датата на изплащането им, като неоснователни.

ЖалбоподатЕ.та Д. Й. М. моли съда да отмени решението на районния съд и постанови друго, с което уважи претенциите ú.

Въззиваемите страни Й. Р. Н., К. Р. Н. и Е. Й. Н. считат жалбата за неоснователвна и молят съда да остави в сила обжалваното решение. Претендират разноски.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

Д. Й. М. твърди, че е собственик на процесните сгради: северозападен гараж, югозападна лятна кухня – жилище и котелно помещение с помощна сграда към него, на основание продажба, за която е съставен нотариален акт 14 от 19.03.2007г. Освен продажбата ищцата, тук жалбоподатЕ. твърди, че е добросъвестен владелец, като се позовава и на придобивна давност изтекла в периода 19.03.2007г. – 19.03.2012г.

Няма спор, а и от представените преписи от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, съставен на 03.08.2008г. от изп. д. № 1194/2009г. по описа на ЧСИ М. О. и от нотариални актове за продажби от 05.12.2014г. 24.11.2016г. от 18.05.2017г. и за поправка на нотариален акт съставен на 11.02.2022г. се установява, че Д. Й. М. е обезпечила получения от А. Д. А. заем в размер на 25 000 евро с учредяване на ипотека върху собствените ú ½ ид. ч. от дворно място с площ от 794 м2, съставляващо ПИ 501.546 по плана на *** ведно със западната секция с отделен вход от построената в същото дворно място масивна триетажна двуфамилна жилищна сграда – близнак с РЗП 210 м2, ведно с гаража, находящ се в северозападната част на имота с РЗП от 30 м2, ведно с жилището – лятна кухня, находящо се в югозападната част на имота с РЗП от 30 м2. Понеже заемът не бил изплатен кредиторът пристъпил към принудително събиране на вземането си, чрез продажба на ипотекирания имот, за което е образувано изп. д. № 1194/2009г. по описа на ЧСИ М. О..

ЖалбоподатЕ.та твърди, че по изпълнителното дело не е насочвано принудително изпълнение срещу северозападен гараж, югозападна лятна кухня – жилище и котелно помещение с помощна сграда към него, тъй като такива обекти не са описвани и не са посочени в постановлението за възлагане на недвижим имот, а второто постановление за поправка на постановление за възлагане не ú е връчвано, не е обжалвано и затова не е влязло в сила.

2

От приложения препис от изпълнителното дело се установява, че принудителното изпълнение върху ипотекирания имот е приключило с постановление за възлагане от 05.08.2013г., в което имотите са описани по следния начин: западната половина от дворно място, находящо се в ****, цялото с площ от 794 м2, съставляващо ПИ 501.546 по плана на **** ведно със западната секция от построената в имота масивна триетажна двуфамилна жилищна сграда – близнак с отделен вход, с РЗП 210 м2, гараж находящ се в северната част на имота с РЗП от 35 м2, жилище – лятна кухня, находящо се в източната част на имота с РЗП от 30 м2. След това с две Постановления от 04.10.2016г. за поправка на постановлението за възлагане на недвижим имот е посочено, че гаражът се намира в северозападната част на имота, а „жилище – лятна кухня“ – в югозападната част на имота. Постановлението за поправка касаещо гаража е обжалвано, но е потвърдено, а това относно жилището – лятна кухня е съобщено на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, за което е съставен протокол от съдебния изпълнител на 12.10.2016г.

След приключване на изпълнителното дело са последвали три продажби на процесния имот, като последната е от 18.05.2017г., за която е съставен нотариален акт № 24 от същата дата, поправен с нотариален акт № 100/11.02.2022г., която продажба е титула за собственост на ответниците, тук въззиваеми Н..

По отношение на гаража и неговото местоположение: От признанията на страните, направени в откритото съдебно заседание проведено на 22.01.2026г. пред въззивния съд, се установи, че към момента на извършване на описа – 09.04.2010г. процесния имот е бил разделен с ограда изградена по протежение на разделителната стена между двете къщи близнак. В протокола за опис на недвижимия имот е посочено, че се описва западната половина от дворното място, а от приложените по делото скици е ясно, че в западната част на имота има само един гараж. Понеже очертанията на имота не съвпадат с географските посоки, а са в направление северозапад – югоизток и гаражът се намира в горния край на скицата, то по – прецизното обозначаване на единствения гараж в западната половина на имота е да бъде в северозападната част. Този извод е в съответствие и с мотивната част на приложеното Решение № 44/29.05.2018г. по гр. д. № 3043/17г. на ВКС, ІІ г. о. Така е индивидуализиран и в договора за ипотека. Следователно принудителното изпълнение относно гаража е извършено спрямо ипотекираната вещ.

Относно „лятната кухня – жилище“: Този самостоятелен обект също се намира в западната половина от имота, но доколкото е изграден в южната част на тази половина, или това е долния край на скицата, точното му местоположение е в югозападната част от западната половина, както правилно е посочено в постановлението за поправка на постановлението за възлагане на недвижим имот. Така направените констатации, съобразени с постановлението за поправка на 3 постановлението за възлагане на недвижим имот, което не е обжалвано, налагат извода, че публичната продан е извършена по отношение на ипотекиран обект.

По отношение на котелното помещение и помощна сграда към него: В неоспореното заключение на инж. А. П. е посочено, че котелното и помощната сграда към него са сгради на допълващо застрояване и представляват сгради обслужващи сграда на основното застрояване – жилищната сграда под № 01. Тези фактически констатации се потвърждават и изцяло от показанията на свидетеля Л. М. и отчасти от показанията на свидетЕ.та П. Г.. Макар според вещото лице тези сгради да са самостоятелни кадастрални единици, те не са самостоятелни обекти на правото на собственост, защото са принадлежност към основния обект – триетажната жилищна страда и нямат самостоятелно предназначение, а са построени единствено, за да обслужват, основния обект. Ето защо съгласно ТР № 5 от 18.05.2017г. по тълк. д. № 5/15г. на ОСГК на ВКС когато сградата не фигурира в постановлението за възлагане на съдебния изпълнител, не е налагана на възбрана и не е описана и оценена от съдебния изпълнител и спрямо нея не е проведена публична продан, но представлява несамостоятелен обект на собственост, по отношение на такава сграда на общо основание следва да се приложи правилото на чл. 92 от ЗС, понеже предмет на публичната продан е земята, върху която котелното и помощната сграда към него са трайно прикрепени.

Изложеното налага извода, че Д. М. не доказва да е собственик на процесните обекти и затова искът да се признае за установено, че жалбоподатЕ.та е собственик на спорните вещи, както и за осъждането на Й., К. и Е. Н.и да предадат владението върху същите вещи е неоснователен и следва да се отхвърли. Неоснователността на този иск обосновава неоснователността и на акцесорния иск за заплащане на обезщетение за ползването на посочените вещи през процесните вещи, който също следва да се отхвърли.

Като е достигнал до същия краен правен извод и е отхвърлил исковете, районният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

С оглед изхода на делото жалбоподатЕ.та следва да се осъди да заплати на въззиваемите разноските направени във въззивното производство в размер на 613.55 евро на основание чл. 4 от ЗВЕРБ.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 4081/11.09.2025г., постановено по гр. д.

№4885/22г. по описа на Пловдивски районен съд, ІІІ-ти гр. с.

4

ОСЪЖДА Д. Й. М. /Х./ ЕГН ********** чрез адв. К. Й. М., *** да заплати на Й.

Р. Н., ЕГН **********, К. Р. Н., ЕГН ********** и Е. Й. Н.. ЕГН ********** и тримата от *** сумата 613.55 (шестстотин и тринадесет евро и петдесет и пет цента) разноски, направени във въззивното разглеждане на делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5