Решение № 1762 от 24.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1762 гр. София, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско дело № 20251100502328 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от Граждански процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по жалба, вх. № 5898/11.02.2025 г. по описа на ЧСИ А.П., преписката по която е с вх. № 24186/26.02.2025 г. по описа на Софийски градски съд, депозирана от Г. С. В., ЕГН **********, чрез адв. М.В., срещу разпореждане от 23.01.2025 г. по изпълнително дело № 20188490402142, с което ЧСИ е отказал прекратяване на производството по изпълнителното дело поради настъпила перемпция.

В жалбата се сочат подробно оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Отправя се искане обжалваният акт да бъде отменен, да бъде задължен ЧСИ да се произнесе с акт за вдигане на запора и за прекратяване на изпълнителното дело.

В жалбата се поддържа, че изпълнителното дело е образувано на 28.08.2018 г. въз основа на Наказателно постановление № 266156 от 08.04.2016 г. на Столична община, влязло в сила на 11.07.2016 г., като се твърди, че след образуването на изпълнителното дело, по него не са извършвани каквито и да било изпълнителни действия по смисъла на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 на ОСГТК на ВКС.

Твърди се, че считано от 28.08.2020 г. по делото е настъпила „перемпция“ по смисъла на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, което е основание за прекратяване на делото. Излага се, че дори да се приеме, че срокът за извършване на изпълнителни действия е бил спрян за два месеца съобразно ЗМДВИП, то перемпцията е настъпила най-късно на 28.10.2020 г., като се сочи, че същинско изпълнително действие по изпълнителното дело е извършено едва през 2025 г., когато е наложен запор върху банковата сметка на длъжника, с което същият е разбрал и за наличието на това изпълнително дело. Твърди 1 се, че този запор е незаконосъобразен, тъй като е наложен повече от четири години след перемирането на делото.

Излага се, че е налице и още едно основание за прекратяване на изпълнително дело, а именно, че вземането за глобата по посоченото изпълнително основание е погасено по давност, като се излага, че изпълнителното дело е образувано след изтичане на двугодишната давност за изпълнение на наказанието глоба по чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН, от което е видно, че глобата е погасена още преди образуване на изпълнителното дело. Излага се също, че дори и да се приеме, че давността за глобата не е била изтекла към момента на образуване на изпълнителното дело и същата е била прекъсната, то след перемирането на изпълнителното дело е започнала да тече нова двугодишна давност за събиране на глобата, която поради липсата на каквито и да е изпълнителни действия, е изтекла на 28.08.2022 г./28.10.2022 г. Наред с това се сочи, че вземането за глобата е погасено и с изтичането на абсолютната тригодишна давност за изпълнение на наказанието „глоба“, съобразно мотивите към Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018 г. по т.д. № 2/2017 г. на ОСНК на ВКС.

Моли се да се отмени разпореждането от 23.01.2025 г., постановено по изпълнително дело № 20188490402142, с което е отказано прекратяването на изпълнителното дело поради настъпила перемпция. Моли се да бъде задължен съдебният изпълнител да се произнесе с акт за вдигане на запора и за прекратяване на изпълнителното дело. Претендира присъждане на разноски – за заплатен адвокатски хонорар и за заплатена държавна такса.

Взискателят Столична община, в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не е депозирал писмени възражения срещу постъпилата жалба.

Постъпило е писмено становище от страна на ЧСИ А.П., рег. № 849 КЧСИ, район на действие СГС, в което се съдържат доводи за неоснователност на жалбата, като в тази връзка са изложени подробни мотиви относно правилността на обжалваното разпореждане.

Жалбата е подадена в законоустановения срок (съгласно посоченото в мотивите на ЧСИ) от легитимирано лице и е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията за това са следните:

Производството по изпълнително дело № 20188490402142 по описа на ЧСИ А.П., рег. № 849 на КЧСИ, е образувано въз основа на възлагателно писмо за събиране на публични вземания на Столична община на 28.08.2018 г.

Във възлагателното писмо, подадено на основание чл. 163, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК, вр. чл. 2, ал. 3 от ЗЧСИ, е посочено, че с влязло в сила Наказателно постановление № 266156/08.04.2016 г. е установено, че длъжникът Г. С. В. има задължение за глоба към Столична община в размер на 100 лв. Поискано е от ЧСИ да се предприемат всички необходими действия, предвидени в ДОПК за събирането им, като постъпилите суми бъдат преведени по банкова сметка на Столична община. С писмото на ЧСИ са възложени правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ.

С разпореждане от 28.08.2018 г. на ЧСИ е постановено образуване на изпълнителното дело, прието е възлагането на правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ, постановено е връчване на ПДИ, постановено е извършване на справки и налагане на запор.

2

На 01.11.2018 г. е извършена справка за банкови сметки на длъжника в регистъра на БНБ, от която е видно, че липсват данни за наличието на банкова сметка, открита на името на длъжника.

На 02.11.2018 г. до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение по пощата с обратна разписка.

От справка към 21.06.2019 г. е видно, че длъжникът не работи и не се осигурява.

От справка към 24.06.2019 г. е видно, че длъжникът притежава МПС, джип „Чероки“.

На 21.06.2019 г. с разпореждане от същата дата, ЧСИ е разпоредил да се извърши справка за сключен трудов договор, наличие на пенсия или за открити банкови сметки на името на длъжника, като в случай, че се установи наличието на такива, да се наложи запор върху вземанията.

На 19.05.2021 г. с разпореждане от същата дата, ЧСИ е разпоредил да се извърши справка за сключен трудов договор, наличие на пенсия или за открити банкови сметки на името на длъжника, като в случай, че се установи наличието на такива, да се наложи запор върху вземанията.

На 30.03.2023 г. с разпореждане от същата дата, ЧСИ е разпоредил да се извърши справка за сключен трудов договор, наличие на пенсия или за открити банкови сметки на името на длъжника, като в случай, че се установи наличието на такива, да се наложи запор върху вземанията.

На 19.09.2024 г. с разпореждане от същата дата, ЧСИ е разпоредил да се извърши справка за сключен трудов договор, наличие на пенсия или за открити банкови сметки на името на длъжника, като в случай, че се установи наличието на такива, да се наложи запор върху вземанията.

На 03.01.2025 г. е изпратено запорно съобщение до „Юробанк България“ АД, с което е наложен запор върху вземанията по сметките на длъжника Г. С. В., както и върху всички вещи, ценни книги и парични знаци в трезори и банкови касетки.

На 20.01.2025 г. длъжникът е поискал вдигане на наложения запор върху банковата сметка, като е посочил, че по нея получава единствено своето трудово възнаграждение в размер на МРЗ, което представлява несеквестируем доход по смисъла на чл. 446 ГПК.

С Разпореждане от 20.01.2025 г. ЧСИ е отказал вдигане на запора.

С молба от 23.01.2025 г. длъжникът е поискал от ЧСИ да вдигне наложения запор и да се прекрати изпълнителното дело поради настъпила перемпция и изтичане на погасителна давност.

С разпореждане 23.01.2025 г. ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното дело поради перемпция, тъй като не са налице предпоставките за нейното настъпване. Със същото разпореждане е отказано прекратяване на изпълнителното дело поради давност, както и вдигане на наложения запор върху вземания на длъжника от трети лица.

По повод постановеното разпореждане, длъжникът е депозирал разглежданата в настоящото производство жалба.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

3

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години с изключение на делата за издръжка.

Прекратяването на изпълнителното производство поради т.н. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановлението си вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти.

Смисълът на тази правна норма е свързан с това, че в изпълнителния процес, за разлика от исковия такъв, лицето по чието искане той е образуван (взискателят), има задължението със свои действия да поддържа неговата висящност, която не е обусловена само от подадената молба за образуване на изпълнителното производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното производство зависи от взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършване на конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, както и от това дали е поискал съдебният изпълнител да повтори неуспешните изпълнителни действия или неизвършени такива – в този смисъл са и разрешенията, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед на това и законодателят е счел, че липсата на активност от взискателя в хода на изпълнителното производство да отправя искане до съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни действия, което състояние продължава в период от две години, ще води до неговото прекратяване. Разяснено е и това, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Макар и настоящият случай да касае прекъсване на перемпцията, а не на давността, едни и същи факти имат значение както за прекъсването на перемпцията, така и за прекъсването на давността.

По делото е безспорно, че въз основа на влязло в сила Наказателно постановление № 266156/08.04.2016 г., на 28.08.2018 г. е образувано изпълнително дело № 20188490402142 и на ЧСИ А.П. е възложено да избере способа на изпълнение съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.

Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ относно възможността на взискателя да възлага посочените там допълнителни действия на частния съдебен изпълнител, следва да се тълкува в смисъл да проучи имущественото състояние на длъжника, да изиска документи и прочие, тоест има за предмет технически действия, съпътстващи и осигуряващи основните процесуалноправни действия (в този смисъл Решение № 445/27.07.2010 г. по гр.д. №1219/2009 г. на ВКС, ГК, І г.о.).

В изпълнение да възложените му правомощия, съдебният изпълнител първоначално е извършил частично проучване на имущественото състояние на длъжника, не е открил налично имущество и не е предприел изпълнителни действия съобразно овластяването му за извършване на такива. Впоследствие е разпоредил извършването на нови справки съответно на 21.06.2019 г., на 19.05.2021 г., на 30.03.2023 г. и на 19.09.2024 г., като е извършено частично проучване за наличие на имущество на длъжника само след първото разпореждане и такова е открито - МПС, джип „Чероки“, собственост на длъжника, но изпълнително действие не е предприето 4 от съдебния изпълнител.

Както бе посочено по-горе, проучването на имущественото състояние на длъжника не представлява действие, годно да прекъсне т.нар. „перемпция“, още повече разпореждане за извършване на справка, която впоследствие дори не е извършена. Обстоятелството, че в процесните разпореждания на ЧСИ П. се съдържа и волеизявление на съдебния изпълнител да се наложи запор върху вземанията, в случай че се открият такива, не променя този извод. Самостоятелните действия на ЧСИ (напр. служебни справки, проверки) не се считат за прекъсващи перемпцията.