Решение № 753 от 16.12.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 753 гр. София, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян при участието на секретаря Диана В. Аначкова като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян Касационно гражданско дело № 20258002100892 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца А. М. М. срещу въззивно решение № 5589 от 16.10.2024 год., постановено по в. гр. дело № 13363/2023 год. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІІІ-В с-в, с което, като е отменено решение № 12355 от 12.07.2023 год., постановено по гр. дело № 59965/2022 год. по описа на Софийски райнонен съд, ГО, 52 с-в /в обжалваната му част/, са отхвърлени предявените от А. М.

М. срещу „А1 България“ ЕАД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарно уволнение на А. М. М., извършено със заповед № 448 от 29.08.2022 год. на старши директор направление “Човешки ресурси“ при „А1 България“ ЕАД, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „Мениджър магазин“, А1 магазин В. Т., В. Л., регион „В.

Т.“, и за осъждане на ответника да заплати сумата от 12 542.40 лв., представляваща обезщетение за оставането на ищеца без работа поради незаконното уволнение за периода от 14.09.2022 год. до 14.03.2023 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.11.2022 г. до окончателното й изплащане.

С определение № 3451 от 01.07.2025 год., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение при условията на чл. 280, ал.

1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1

1/ За задължението на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и да обсъди доводите и възраженията на страните, съответно да изложи собствени мотиви по съществото на спора? и

2/ Изпълнил ли е работодателят задължението си по чл. 193, ал. 1 КТ, когато е поискал от работника или служителя незабавно да даде обяснения, и в кои случаи е необходимо да даде подходящ разумен срок за това?

В касационната жалба на ищеца се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд не е обсъдил доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и не е мотивирал решението си. Тежестта за доказване законността на уволнението се носела от работодателя. В случая ответникът не бил доказал фактите и обстоятелствата, които били разпределени в негова доказателствена тежест – напротив ищецът бил доказал, че описаните в процесната заповед за уволнение дисциплинарни нарушения не са извършени. Също така не било доказано, че вменените нарушения са извършени от служителя с користна цел. Процесната заповед за уволнение не била мотивирана.

Въззивният съд бил допуснал нарушение на чл. 193 КТ, както и на разпоредбите на чл.

189 и чл. 190 КТ, регламентиращи критериите за определяне на дисциплинарното наказание. Не можело да се приеме, че щом работникът бил дал обяснения, то предоставения му срок е бил достатъчен, ако тези обяснения не са обстойни, а само по опорни пунктове и в тях се съдържа изрично изявление, че е необходимо време за допълнителна проверка и представяне на доказателства във връзка с вменените дисциплинарни нарушения. В случая предоставения на ищеца срок за обяснения бил няколко часа. Претендира се и присъждането на направените разноски по делото.

Ответникът по касационната жалба „А1 България“ ЕАД счита, че въззивното решение е правилно. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

По първия от въпросите, по който е било допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира следното:

Отговор на този въпрос е даден в задължителната тълкувателна практика на ВС и ВКС, обективирана в ППВС № 1 от 13.07.1953 год., т. 19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 год. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 год., ОСГК и т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 год. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 год., ОСГТК, и основаната на нея, трайно установена практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК – решение № 198 от 8.01.2014 год. на ВКС по гр. дело № 1619/2013 год., II г. о., ГК, решение № 4 от 18.02.2016 год. на ВКС по гр. дело № 3322/2015 год., II г. о., ГК, решение № 98 от 12.07.2017 год. на ВКС по гр. дело № 3871/2016 год., III г. о., ГК, 2 решение № 22 от 29.06.2017 год. на ВКС по гр. дело № 2113/2016 год., I г. о., ГК, решение № 12 от 16.02.2016 год. на ВКС по гр. дело № 2184/2015 год., III г. о., ГК, решение № 145 от 7.01.2019 год. на ВКС по гр. дело № 811/2018 год., II г. о., ГК, решение № 59 от 14.04.2015 год. на ВКС по гр. дело № 4190/2014 г., IV г. о., ГК, решение № 183 от 16.11.2017 год. на ВКС по т. дело № 2624/2016 год., II т. о., ТК, решение № 187 от 7.07.2016 год. на ВКС по гр. дело № 1332/2015 год., IV г. о., ГК, цитираните от касатора и др. В нея се приема, че съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК, въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, очертан от въззивната жалба, след като прецени всички относими доказателства и правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да обсъди в мотивите на решението си доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и въведените от страните доводи и възражения, като изпълнението на посочените задължения – за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса. Нормата на чл. 272 ГПК предвижда възможност въззивният съд да извърши препращане към мотивите на първоинстанционното решение, но изисква, когато го направи да изложи свои собствени мотиви по съществото на спора. Препращането към мотивите на първоинстанционния съд не следва да е формално, а във връзка с изложените от въззивния съд мотиви при преценката на доказателствата и направените въз основа на тях правни изводи.

Съгласно разясненията на т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 год. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 год., ОСГТК, непосредствената цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При осъществяването на тази своя решаваща дейност съдът следва да спазва правилата на формалната и правната логика, т.е. фактическите му констатации и правните му изводи следва да са обосновани. Фактическите и правни изводи на съда трябва да намерят израз в мотивите му – чл. 236, ал. 2 ГПК, защото обект на въззивната дейност не са пороците /или законосъобразността/ на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност.

В т. 19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 год. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 год., ОСГК, се приема, че мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност; съдът трябва да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора при самостоятелна 3 преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал.

По отношение на втория от въпросите, по който е било допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира следното:

Последователната практика на ВКС, обективирана в решение № 307 от 24.06.2011 год. на ВКС по гр. дело № 1342/2010 год., ІV г. о., ГК /посочено от касатора/, решение № 49 от 08.02.2011 год. на ВКС по гр. дело № 824/2010 год., ІV г. о., ГК, решение № 171 от 23.02.2010 год. на ВКС по гр. дело № 68/2009 год., III г. о., ГК, решение № 137 от 2.03.2010 год. на ВКС по гр. дело № 20/2009 год., IV г. о., ГК, решение № 272 от 03.10.2014 год. на ВКС по гр. дело № 145/2014 год., ІV г. о., ГК, решение № 254 от 04.11.2014 год. на ВКС по гр. дело № 7086/2013 год., ІV г. о., ГК, решение № 53 от 31.05.2017 год. на ВКС по гр. дело № 2943/2016 год., ІІІ г. о., ГК, решение № 159 от 07.06.2019 год. на ВКС по гр. дело № 563/2019 год., IV г. о., ГК, която се споделя от настоящия съдебен състав, приема, че при задължението да се поискат обяснения се отчита липсата на специална процедура за това, което налага съдът да прецени всички обстоятелства, съобразявайки целите на чл. 193, ал. 1 КТ – работникът или служителят да има възможност да изложи пред субекта на дисциплинарна власт своята защитна позиция по твърдяните дисциплинарни нарушения, а работодателят да прецени всички обстоятелства, свързани с констатираното дисциплинарно нарушение. Дали на работника е дадена реална възможност да даде обяснения, при това по отношение на всяко от нарушенията по заповедта за уволнение, мотивирали налагане на оспорвано дисциплинарно нарушение, се преценява с оглед обстоятелствата на всеки конкретен случай – отдалеченост във времето на констатираните нарушения, необходимост от определени справки, проверка на документи, дали обяснения са дадени и по какъв начин, дали работникът обективно е бил и дали се е позовал на обективно затруднение при даването на обяснения предвид краткото време и др.

По същество на касационната жалба:

Настоящият състав на Върховния касационен съд, като констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо и извърши проверка за неговата правилност съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК, намира, че касационната жалба е основателна. Основателни са оплакванията в касационната жалба, че оценката на въззивния съд за достатъчност на определения от работодателя срок за обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ – до края на същия ден – 15.08.2022 год., е осъществена без оглед на фактите по всяко от вменените дисциплинарни нарушения, които са различни, в т.ч. отнасят се до значителен брой договори за услуги и без оглед на искането на работника да му бъде предоставен допълнителен срок за обяснения. Като не е обсъдил защитната позиция на ищеца, заявена в исковата молба и поддържана в подадения от него отговор на въззивната жалба, че срокът за обяснения не е бил съобразен с реалните възможности да ги даде, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, което е 4 довело до необоснованост на извода, че работодателят е спазил изискванията на чл.

193, ал. 1 КТ и нарушение на материалния закон.

Доколкото не се налага извършване на други съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разгледан по същество от касационната инстанция /арг. чл. 293, ал. 3 ГПК/.

От фактическа страна по делото е установено, че ищецът е заемал длъжността „Мениджър магазин“, А1 магазин В. Т., В. Л., регион „В. Т.“, зона “И.“, „Продажби – магазинна и партньорска мрежа“, направление “Продажба на частни клиенти“ при ответното дружество. На 22.08.2022 год. на ищеца било връчено писмено искане за даване на незабавни обяснения по чл. 193 КТ, по повод регистрирани през периода от 01.12.2021 год. до 09.06.2022 год. продажби на Smart TV услуги – 108 бр., подробно описани в приложение № 1 към искането, по 47 от които договори 18 клиента са заявили, че знаят за активирането на услугата, но не я използват, 29 клиента са заявили, че не знаят за активирането на услугата, подписването на документи в тази връзка и не я използват и от същите тези 29 клиента 12 са над 70-годишна възраст и са заявили, че не знаят за активирането на услугата, подписването на документи в тази връзка и не я използват, а за 2 от регистрираните услуги от приложение № 1 в архива на компанията има документи, на които подписите, положени от страна на титулярите, визуално се различават от подписите, положени от тях на предходни документи /Н. А.