Решение № 78 от 12.02.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. В.Т., 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Ивелина Солакова

Любка Милкова при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско дело № 20234100500717 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 929 от 19.07.2023 година по гр. д. № 3235/2022 год. РС – В.Т. е отхвърлил предявения от Адвокатско дружество В. и В., ЕИК *** с адрес гр. София, ЖК Младост 3, блок 303А, ет. 5, офис № 21 против Е. Г. И. иск за признаване за установено в отношенията по между им, че Е. Г. И. дължи на адвокатското дружество сумата от 1808,67 лв., представляваща дължимо възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 31.07.2020 година и заплатени разноски, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.10.2022 г. до окончателното плащане, за която е издадена заповед № 973 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 05.10.2022г. по ч.гр.д. № 2473/2022г. по описа на РС – В.Т.. С решение ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 200 лв. - разноските по делото за вещо лице, както и да заплати на адв.

Р. С. Р. сумата от 480,87 лв. – адвокатско възнаграждение за осъществено безплатна защита на ответника Е. Г. И..

Против решението е подадена въззивна жалба от ищеца Адвокатско дружество В. и В., ЕИК ***, представлявано от адв. Ц. В., чрез адв. М. М. от САК. Жалбоподателят счита, че решението е незаконосъобразно, поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а също така и неправилно, поради необоснованост, немотивираност и лишено от задълбочен анализ на доказателствата.

Постановено било при превратно тълкуване на действителното правно положение и при 1 превратно тълкуване на нормите на Закона за адвокатурата и ЗЗД. В нарушение на процесуалните правила е оставено без уважение искането по чл. 201 ГПК за назначаване на графологическа експертиза, което да даде отговор на поставените от ответната страна въпроси. Съдът се е позовал на приетата съдебно графическа експертиза, без да е взел предвид обстоятелството, че тя е оспорена като непълна и необоснована. В хода на изслушването на вещото лице било установено, че при изследване авторството на подписа на ответника не било взето предвид неговото здравословното състояние, както и това, че при полагане на подписа лицето е било в легнало положение. Сравнителните образци били с голяма давност. Навеждат се доводи относно спецификата на сключения договор и предоставените услуги и това, че по договора за правна помощ винаги се дължи възнаграждение. Последният е изключение от общия принцип на договора за поръчка, уреден в чл. 286 ЗЗД. Жалбоподателят твърди, че съгласно този договор е извършил представителство на ответника пред застрахователя при завеждане на извънсъдебна претенция и в последствие при изготвяне на исковата молба и за тези негови действия му се дължи възнаграждение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното такова и да постанови ново, с което искът да бъде изцяло уважен.

Претендира разноски по делото.

Направено е искане на основание чл. 266 ал. 3 от ГПК да бъде допуснато изслушването на съдебно графологическа експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба задачи, след като вещото лице се запознае с материалите по делото, медицинската документация на лицето, свързана със здравословното му състояние към датата на полагане на подписа.

В срока по чл. 263 ГПК е подаден писмен отговор от ответника Е. Г. И. чрез адв. Р. Р. от ВТАК. Оспорва подадената въззивна жалба и изложените в нея възражения относно неправилността на решение като неоснователни. Подробно е изразено становище по всяко възражение, защо го счита за неоснователно. Възразява по допускането на съдебно графологическа експертиза, поради това, че не са налице предпоставките на чл. 266, ал. 3 от ГПК – пред първата инстанция е направено такова искане и е оставено без уважение, но съдът не е допуснал нарушения на процесуалните правила. Искането за допускане на нова експертиза, различна от изслушаната пред районния съд е преклудирано. Посочването факти относно здравословното състояние е направено от ищеца за първи път едва във второто по делото и възможността за това е преклудирана. Моли съда да постанови решение, с което да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди решението на първоинстанционния съд.

По направеното искане за допускане на съдебно графологическа експертиза въззивият съд не намира да е допуснато нарушени на процесуалните правила при неуважаването на искането за допускане на съдебно графологическа експертиза и е оставил без уважение искането такава експертиза да бъде назначена в хода на въззивното производство.

Съдът като взе предвид становищата на страните, изложените от тях доводи и 2 възражения и обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност при условията на чл. 235, ал.1 от ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна против обжалваем съдебен акт, отговаря на изискванията за форма и съдържание, поради което се явява редовна и процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Според предвидените в чл. 269 от ГПК правомощия въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Съдът намира, че атакуваното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо.

Не са налице процесуални нарушения при разглеждане на делото и постановяване на обжалваното решение. Съдът се е произнесъл по допустим иск в рамките на въведения с исковата молба предмет на спора и делото. Решението е допустимо и следва въззивната жалбата и делото да бъдат разгледани по същество.

Предмет на разглеждане пред РС В.Т. е бил предявен установителен иск по чл. 422 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 286, вр. чл. 288, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 36, ал. 1 ЗА. Ищецът твърди, че на 31.07.2020 г. между „Адвокатско дружество В. и Б.” и Е. Г. И. е сключен договор за правна защита и съдействие с предмет оказване на правна защита и съдействие с цел реализиране правата на последния във връзка с определяне и изплащане на застрахователно обезщетение вследствие на настъпило на 30.07.2020 г. на ул. „В.Л." в гр.

В.Т. ПТП, от което той е претърпял имуществени и неимуществени вреди. Посочва се, че в изпълнение на възложената от ответника работа ищецът е предприел необходимите процесуални действия за защита на интересите му, като е предявил от името на упълномощителя – ответника извънсъдебна претенция до ЗД „Бул Инс“ АД за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди и е изготвило искова молба, въз основа на която е образувано гр.д. № 278 по описа на ОС – В.Т. за 2021 г., в хода на което ответникът без основание е оттеглил пълномощията си към ищеца. Изтъква се, че съгласно раздел IV от договора, ако адвокатът е изпълнил част от работата, а клиентът неоснователно се откаже от по-нататъшното изпълнение на услугата по договора, адвокатът има право да иска плащане на част от уговореното възнаграждение, пропорционално на извършената работа, както и възстановяване на всички разноски. Поддържа се, че претендираното възнаграждение в общ размер от 1808,67 лв. е формирано, както следва: възнаграждение в размер от 1468,67 лв. за изготвяне на искова молба без процесуално представителство, изчислено съобразно чл. 9, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.04.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения; възнаграждение за изготвяне на извънсъдебна претенция до ЗД „Бул Инс“ АД в справедлив размер от 120 лв. с ДДС; възнаграждение в общ размер от 120 лв. с ДДС за изготвяне на два броя молби до РУ на МВР В.Т. и РС – В.Т., изчислено съобразно чл. 6, т. 5 от наредбата, както и 100 лв. за заплатена държавна такса от името на клиента. Посочва се още, че тъй като ответникът не е заплатил доброволно дължимите суми по договора, ищецът е подал заявление за издаване на 3 заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 2473 по описа на РС – В.Т. за 2022 г., като правният интерес от предявяване на настоящия иск се обосновава с постъпилото по горното дело възражение от ответника. По изложените съображения е отправена молба до ВТРС за уважаване на предявената искова претенция и за присъждане на сторените в настоящото и заповедното производство съдебни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК пред ВТРС е постъпил отговор на исковата молба от ответника Е. Г. И., подаден чрез пълномощника му адв. Р. от ВТАК, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът оспорва твърдението между страните да е сключен договор за правна защита и съдействие от 31.07.2020 г. Твърди, че представеният като доказателство по делото договор не носи неговия подпис, като оспорва авторството на положения подпис за клиент. Оспорва да е възложил на ищеца описаните в договора дейности, включително и за заплащане на държавна такса в размер на 100 лв. В условията на евентуалност, в случай че се установи, че договорът е подписан от него, оспорва и наведеното в исковата молба твърдение, че неоснователно се е отказал от изпълнение на услугата по договора. Също в условията на евентуалност ответникът оспорва, че отделно от изчисленото по реда на чл. 9, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.04.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължи и сумата от 120 лв. за изготвяне на два броя молби, като излага доводи, че изготвянето им представлява част от дейността по подготовка и документално оформяне на бъдещото дело. Поддържа още, че размерът на претендираното възнаграждение за изготвяне на извънсъдебна претенция е произволно определен за справедлив.

От анализа на доказателствата се установяват следните факти:

Ищецът основава претенцията си на договор за правна защита и съдействие от 31.07.2020 г., сключен между Е. Г. И. и „адвокатско дружество В. и Б.“ чийто предмет е бил оказване на правна защита и съдействие чрез извършване на всички необходими правни и фактически действия, включително и процесуално представителство за защита и реализиране на правата и законните интереси, изразяващи се в определяне и заплащане на застрахователно обезщетение на клиента като увредено лице от ПТП – пострадал пешеходец, настъпило на 30.07.2020 година в гр. В.Т.. Ищецът е представил като доказателства във връзка с изпълнение на този договор на молба от името на Е. Г. И., подадена до ЗД „БУЛ ИНС“ АД за изплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди с вх. номер от 29.09.2020г.; молба от адв. В. като представител и управител на адвокатското дружество, и в качеството на повереник на И. до РУ на МВР В.Т. по ДП № 588/2020 година и молба, подадена от името на ответника чрез ищеца до РС – В.Т. по НОХД № 660/2022 г. Представена е също така и искова молба от името на Е. И., подадена чрез пълномощник Адвокатско дружество В. и Б. против ЗД „БУЛ ИНС“ АД пред ОС В.Т. и платежно нареждане за внесена по сметка на ВТОС държавна такса в размер на 100 лева. Представена е и декларация от Е. Г. И. , с която той оттегля на основание чл. 38, ал. 2 от ЗЗД пълномощията си по отношение на от адвокат Ц. В. и заявява нежеланието си този адвокат да го представлява и защитава по граждански и наказателни дела, пред 4 застрахователни компании, както и пред други органи във връзка с инцидента на 30.07.2020 година, при който е бил пострадал.

По реда на чл. 193 от ГПК е открито производство по оспорване истинността на договор за правна защита и съдействие от 21.07.2020 година, във връзка с направеното от ответника оспорване на подписа – оспорване истинността на документа в частта му относно авторството на подписа, положен от името на клиент Е. Г. И.. Изслушаната по делото съдебно графическа експертиза дава заключение, че подписът от името на клиент Е. Г. И., не е положен от ответника Е. Г. И.. Съдът възприема заключението на съдебно графическата експертиза, въпреки направеното от ищеца оспорване. Вещото лице е изпълнило възложената задача пълно, отговорило е ясно и конкретно на поставените въпроси и задачи, обосновало е своите отговори. При разпита в съдебно заседание подробно е защитил изводите и заключението си. Вещото лице е използвало различни сравнителни образци, включително и непосредствено снети към момента на изготвяне на заключението.