Решение № 6219 от 14.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6219 гр. София, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Михаела П. Михова при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело № 20261100506940 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Г. Д. У. срещу Решение № 9105/16.05.2026 г. по гр.д. № 49460/2025 г. по описа на Софийски районен съд. В жалбата са развити оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт, при чието постановяване се твърди да са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон.

Отправено е искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което молбата му за защита по Закон за защита от домашното насилие (ЗЗДН) срещу Д. И.

М. да бъде уважена като бъде издадена заповед за защита с мерките по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 ЗЗДН. Прави искане забраната въззиваемата да доближава него, жилището му, местоработата му и местата му за социални контакти и отдих да бъде наложена за срок от осемнадесет месеца. Претендира присъждане на сторените разноски.

В срока по чл.17, ал.4 ЗЗДН въззиваемата страна Д. И. М. е депозирала отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл.17, ал.1 ЗЗДН от молител в първоинстанционното производство, притежаващ правен интерес от обжалването, насочена е срещу подлежащ на въззивно обжалване, по силата на чл.258 ГПК във вр.с чл.17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.

1

Делото пред първата инстанция е образувано по молба на Г. Д. У. за защита спрямо него от актове на психическо и физическо домашно насилие, извършени от Д. И. М. на 04.08.2025 г., описани в сезиращата молба.

Ответникът е оспорила твърденията в подадената молба за извършено от нея насилие.

С Решение № 9105/16.05.2026 г. по гр.д. № 49460/2025 г. по описа на Софийски районен съд е отказано издаване на заповед за защита на основание чл.4 ЗЗДН срещу Д. И.

М. по молба на Г. Д. У. и последният е осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на 40 евро, а в полза на молителя - сторените разноски в размер на 767 евро.

Не е спорно в производството (с оглед изложеното в сезиращата молба и в отговора на същата), че страните са били в сключен граждански брак, прекратен с влязло в законна сила решение от 13.03.2025 г. по гр.д. № 19/2025 г. на Районен съд – Брезник и са родители на едно малолетно дете. Поради това въззиваемата попада в обхвата на лицата по чл.3, т.1 и т.3 ЗЗДН и срещу нея въззивникът може да търси защита по реда на този закон.

Молбата за защита до районния съд е депозирана в преклузивния срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН от пострадало лице в лично качество (чл.8, т.1 ЗЗДН), поради което е налице валидно сезиране на първоинстанционния съд от процесуално легитимирана страна.

Доводите във въззивната жалба касаят неправилна оценка на доказателствата по делото.

От представеното по делото съдебномедицинско удостоверение № 496/2025 г. се установява в производството, че при проведен на 05.08.2025 г. преглед при молителя в първоинстанционното производство са установени повърхностни охлузавания с вид на драскотини по лява предмишница и кръвонасядане с повърхностно охлузване в областта на лява мишница, но в производството не се доказва същите да са резултат от агресивно поведение на Д. И. М., насочено към телесното му увреждане и причиняване на нежелани и неприятни за него телесни усещания, използвани като средство за постигане на целен доминантен ефект. Отразените в предварителните сведения на горепосочения документ данни относно авторството и механизма на причиняване на констатираните увреждания се различават от тези в сезиращата молба и представената с нея декларация. В последните липсват данни въззивникът да е бил стискан за лявата ръка от бившата му съпруга, каквито сведения Г. Д. У. е дал пред съдебен лекар. В отлика от съобщеното пред последния в сезиращата молба и декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН се посочва, че не само въззиваемата, но и нейните баба и братовчедка са го драскали, бутали и удряли по лицето и ръцете в опит да му отнемат мобилния телефон, с който ги записвал.

С разпоредбата на чл.13, ал.2, т.3 ЗЗДН на декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН е придадено доказателствено значение, но в случая нормата на чл.13, ал.3 ЗЗДН не може да намери приложение, доколкото се установяват очевидци на описания в сезиращата инцидент. Видно от показанията на свидетелите Е.Е.М. и В. И. К. същите не са възприели въззиваемата да дере, бута или удря въззивника. В сезиращата молба и декларацията по чл.9, 2 ал.3 ЗЗДН се съдържат твърдения, че Д. И. М., свидетелят К. и придружаващата ги тяхна родтсвеница В.М. са нападнали физически Г. Д. У., когато той се намесил, за да предотврати насочената към свидетеля М. агресия, но в проведения в първоинстанционното производство разпит на последната не се съдържат твърдения при опит на партньорът й да я защити трите жени да са предприели физическа атака срещу него. Показанията на този свидетел в частта за упражнено физическо насилие от въззиваемата спрямо въззивника имат производен характер и почиват единствено на споделено й от У..

Следва да се посочи, че в хода на проведена предварителна проверка по пр. № 229000-20237/2025 г. по описа на 05 РУ – СДВР е установено, че на представените от въззивника записи от срещата между страните на 04.08.2026 г. не се наблюдава физическо съприкосновение помежду им.

Въз основа на отразеното в декларацията по чл.9, ал.2 ЗЗДН и показанията на свидетеля М. по делото се установява, че на 04.08.2025 г. в съобщения чрез мобилно приложение въззиваемата е настоявала същия ден въззивникът да й предаде удостоверението за раждане и паспорта на дъщеря им, въпреки предложението на Г. Д. У. това да бъде сторено на следващия ден, Д. И. М. го изчакала пред дома му с В.М. и свидетелят К., проникнала във входа на кооперацията, в която се помещава обитавания от него имот, въпреки ограничения достъп, наричала го куче, което притежава и се заканила да идва всеки ден и да го притеснява, докато не напусне страната.

При преценка на показанията на свидетелите М. и К. съдът съобразява разпоредбата на чл.172 ГПК и отчита, че свидетелят на въззиваема изрично посочва, че разговорът между страните е провеждан на английски език, който тя не владее, а разменените реплики й били превеждани.

Така в производството се установява използване на изрази от въззиваемата в контекста на притежание и контрол, съпроводено с заплаха за ежедневен тормоз пред дома с цел мотивирането на въззивника да напусне страната, което при конкретните условия изпълва критериите по чл.2, ал.1 ЗЗДН.

Легална дефиниция на психическо насилие е дадена в § 1, т.3 ПЗР на ППЗЗДет, където е посочено, че такова представляват всички действия, които могат да имат вредно въздействие върху психичното здраве и развитие на детето, като подценяване, подигравателно отношение, заплаха, дискриминация, отхвърляне или други форми на отрицателно отношение, както и неспособността на родителя, настойника и попечителя или на лицето, което полага грижи за детето, да осигури подходяща подкрепяща среда. Това определение следва да намери приложение и по отношение на домашното насилие, осъществено не само спрямо деца с оглед новелата на чл.46, ал.2 ЗНА.

С оглед вида и характера на осъществения насилнически акт и извършената оценка на риска, то целите по чл.1а ЗЗДН могат да бъдат постигнати с налагане на мярката по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН.

Във връзка с останалите доводи във въззивната жалба следва да се посочи, че 3 обсъжданата там част от електронна кореспонденция между страните в преобладаващата си част не обхващат процесните насилнически актове, а разменените на 04.08.2025 г. съобщения не разкриват данни за преследване и/или контролиращо поведение от страна на въззиваемата спрямо въззивника в производството.

Не могат да бъдат споделени доводите на въззивника за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на чл.2, ал.2 ЗЗДН, изразяващо се в несъобразяване с интереса на детето, присъствало на актовете на домашно насилие, упражнени по твърдения от въззиваемата спрямо Г. Д. У. на 04.08.2025 г. Със сезиращата молба и впоследствие не е описан акт на домашно насилие спрямо ненавършило пълнолетие дете, низходящ родственик на въззивника, не са изложени твърдения очертаните в молбата по чл.9, ал.1 ЗЗДН насилнически атове да са се осъществили в присъствие на дете и защита по отношение на дете не е била търсена. При това положение издаването на заповед за съдебна защита спрямо конкретно дете би нарушило принципа на диспозитивното начало в гражданското съдопроизводство, който изисква предметът на делото и обемът на дължимата от съда защита и съдействие да се определят от страните (чл.6, ал.2 ГПК). Вън от изложеното, следва да се посочи, че по делото не се доказва наведеното едва във въззивната жалба твърдение, че насилието е осъществено в присъствието на дете.

По изложените съображения първоинстанционното решение, с което е отказано издаване на заповед за съдебна защита следва да бъде отменено.

Съобразно изхода на делото въззиваемата следва да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 12,78 евро за първоинстанционното производство, както и държавна такса в размер на 6,39 евро за въззивната жалба (чл.11, ал.2 ЗЗД).

При този изход от спора разноски се следват на въззивника. В първоинстанционното производство същият е претендирал разноски в размер на 613,55 евро за адвокатско възнаграждение, за чието заплащане своевременно е представено преводно нареждане.

Пред въззивния съд въззивникът е претендирал и доказал разноски в размер на 600 евро за заплатено адвокатско възнаграждение

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 9105/16.05.2026 г. по гр.д. № 49460/2025 г. по описа на Софийския районен съд и вместо него ПОСТАНОВИ:

ИЗДАВА ЗАПОВЕД, на основание чл.15, ал.8 ЗЗДН, срещу Д. И. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.София, ж.к. „********, настоящ адрес гр.София, ж.к.

******** и заявен адрес гр.София, ж.к. „********, като задължава Д. И. М., ЕГН **********, на основание чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Г. Д. У., ЛНЧ **********, с адрес гр.София, ул.********.

4

ПРЕДУПРЕЖДАВА Д. И. М., ЕГН **********, че при неизпълнение на настоящата заповед, на основание чл.21, ал.4 ЗЗДН полицейският орган е длъжен да я задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.

ОСЪЖДА Д. И. М., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския градски съд държавна такса в размер на 19,17 евро.

ОСЪЖДА Д. И. М., ЕГН **********, да заплати на Г. Д. У., ЛНЧ **********, сумата от 613,55 евро, представляваща разноски пред първоинстанционния съд и сумата от 600 евро – разноски пред въззивната съдебна инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните и да се изпрати на районното управление на МВР по адресите на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5