Решение № 297 от 23.09.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 297 гр. Б., 23.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: К.В.Н. при участието на секретаря Т.В.Б. като разгледа докладваното от К.В.Н. Гражданско дело № 20251810100083 по описа за 2025 година

С исковата молба от „****“ ЕООД срещу Н. И. Д. са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове: 1.) с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за следните суми по Договор за потребителски кредит № **** от **** г.: главница – 1580.99 лева, ведно със законната лихва, считано от **** г.; договорно възнаграждение – 534.17 лева, дължимо за периода от ****г.; 72.9 лева лихва за забава от 11.01.2022 г. (дата на изпадане на длъжника в забава) до **** г. (дата на предсрочна изискуемост); законна лихва 95.09 лева, дължима от **** г. (датата на предсрочна изискуемост) до **** г.; възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 295.16 лева и възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 543.14 лева.

За процесните суми била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ****г. по описа на БРС. Между страните бил сключен Договор за потребителски кредит (ДПК) ****/**** г. Договорът бил сключен при следните параметри: ▪ Сума на кредита:2500.00 лв.; ▪ Срок на кредита: 36 месеца; ▪ Размер на вноската: 121.20 лв.; ▪ Годишен процент на разходите (ГПР): 49.26 %; ▪ Годишен лихвен процент: 41.00 %; ▪ Лихвен процент на ден: 0.11 %; ▪ Общо задължение по кредита: 4363.40 лв. Дължало се и възнаграждение за допълнително закупени услуги - възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“: 625.00 лева; както и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“: 1150.00 лева. Датата на погасяване била 10-ти ден от месеца. Ищцовото дружество „****“ ЕООД твърди, че е изпълнило точно и в срок задълженията си по договора.

Извършило превод по поисканото рефинансиране, в размер на 1084,90 лева. Остатъкът 1 от сумата по договора, в размер на 1415.10 лева била преведена по банкова сметка на дата **** г. Погасителният план бил получен от длъжника на ****г., заедно с Договора за кредит, Стандартен европейски формуляр с Допълнителна преддоговорна информация. На дата 23.02.2022 година бил подписан Анекс 1 към ДПК, с който била отложена погасителна вноска номер 2. Изготвен бил нов погасителен план.

Ответницата Н. И. Д. все пак не изпълнила задълженията си по договора, преустановила плащанията и изпаднала в забава. Общата сума на направените плащания по ДПК **** била в размер на 3619.00 лева. С нея е погасена сума в размер на 3143.67 лева, съгласно задължението по погасителен план. Поради забава в плащанията, съответно неплащане на погасителните вноски, били начислени лихви за просрочие. Договорът бил прекратен, а задълженията по него обявени за предсрочно изискуеми на ****г., за което Н. И. Д. била уведомена чрез писмо.

Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок е депозирал отговор. Намира исковете за неоснователни и моли да бъдат отхвърлени.

Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатския/юриск. хонорар на насрещната страна. Счита, че е нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 19, ал. 1 и 4 от ЗПК, а именно договорът за потребителски кредит да се изготвя на разбираем език и да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Уговорените в процесния договор допълнителни услуги представлявали разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите, още повече, че размерът им бил предварително известен на кредитора. Акцентира се, че съгласно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република Б. /основен лихвен процент плюс 10 пункта/. В настоящият случай било несъмнено, че получаването на кредита е обусловено от заплащането на допълнителните услуги. На първо място била налице значителна нееквивалентност между насрещните престации и на второ място, сумите се събирали в нарушение на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, който забранява на кредиторите да събират такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Реално и двете услуги („Фаст“ и „Фекси“) представлявали именно действия по усвояване и управление на кредита. По смисъла на ЗКИ кредитната институция била задължена да разгледа искането за кредит и да извърши всички необходими проверки с цел проверка кредитоспособността на клиента. Във връзка с всичко гореизложено ответникът счита така сключеният договор за кредит за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

В срока за отговор ответникът е депозирал и насрещна искова молба.

Предявява осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД срещу „****“ ЕООД 2 за сумата от 1119 лева (хиляда сто и деветнадесет лева), за които се твърди, че са платени без основание по недействителен Договор за потребителски кредит №****/****г. Акцентира се, че процесният договор недействителен на основание чл.

22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, за което се преповтарят аргументите от отговора на исковата молба.

Постъпил е отговор на насрещната искова молба от „****“ ЕООД. Намира насрещния осъдителен иск за недопустим, като счита, че в тази част производството следва да се прекрати, тъй като първоначалните искове били установителни, разглеждали се по особен ред и между вземанията по тях и вземането по насрещния иск не можело да се извърши прихващане. По същество настоява за отхвърляне на насрещния иск. Процесният договор бил валиден и съдържал всички изискуеми по закон реквизити. Не отговаряло на истината твърдението, че ГПР е неясно посочен и изчислен. Нямало нарушение и на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК. Досежно допълнителните услуги се сочи, че са индивидуално уговорени в договора. Клаузата за договорна лихва не била недействителна, тъй като почивала на принципа на договорна свобода.

В откритото съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Всяка от страните взема становище по същество в предварително депозирана писмена молба, с която поддържа доводите и исканията си.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото са представени Договор за потребителски кредит № ****/**** г., ведно с приложените към същия погасителен план, декларации, Общи условия, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, ведно с погасителен план, подписани от двете страни по делото. Съгласно клаузите на индивидуалния договор за потребителски кредит, отпуснатата сума е в размер на 2500 лв. и следва да се погаси за 36 месеца, годишният лихвен процент е 41,00 %, а ГПР - 49,26 %. Уговорени са и възнаграждения за закупен пакет от допълнителни услуги – 625,00 лв. за услуга „Фаст“ и 1150,00 лв. за услуга „Флекси“.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта

Неоснователно съгл. т. 11.б. от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС е възражението, че насрещният иск е недопустим, тъй като първоначалните искове били установителни, разглеждали се по особен ред и между вземанията по тях и вземането по насрещния иск не можело да се извърши прихващане.

По същество

3

Предявените главни искове са установителни, с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът по установителните искове следва да докаже валидно свое кредитно правоотношение с ответника; че е изправна страна (т.е. предоставил е сумата по кредита); че ответникът е изпаднал в забава; както и основание, период и размер на всяко от вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение на парично задължение.

Насрещният иск е осъдителен, с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

Ответникът и ищец по насрещния осъдителен иск следва да докаже, че процесният договор е недействителен, поради противоречие с императивни законови норми, нарушаване на изискването за добросъвестност и/или заобикаляне на закона; имуществено разместване във връзка с процесния договор – свое обедняване и съответно обогатяване на насрещната страна в конкретен размер.

С Решение на Съдът на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург от 21.03.2024 г. бе прието, че неточното обявяване на годишен процент на разходите (ГПР) в договора за потребителски кредит, без да са включени всички разходи, води до нищожност на договора, при което длъжникът връща само главницата по заема, без лихви и разноски. Решението касае т. нар. „допълнителни услуги“, които кредиторите предлагат на длъжниците – например за бързо разглеждане и за потенциално отсрочване и разсрочване. Задължителното тълкуване на съда в Люксембург е, че ако клаузите за приоритетно разглеждане на искането за отпускане на заем и за възможност за разсрочване са част от конструкция за прикриване на действителните разходи по кредита или са задължителни за получаването му, те следва да са включени в ГПР: „Член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит“. Така, с оглед даденото от СЕС тълкуване, когато разходите за тези допълнителни услуги не са били включени в ГПР, т.е. той е посочен неточно в договора за кредит, това следва да се 4 санкционира, като длъжникът върне само главницата по кредита, без да плаща лихви и разноски: „В конкретния случай с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер“.

В процесния случай, уговореното в т. VI от договора и чл. 15.1. и чл. 15.2. от ОУ заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги – „Фаст“ в размер на 625,00 лв. и „Флекси“ в размер на 1150,00 лв. е прекомерно и противоречащо на законовите изисквания. Предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит, в каквото смисъл е изискването на императивните разпоредби на закона. Не е формирана цена за всяка от услугите поотделно, каквито са изискванията, заложени в разпоредбата на чл.10а, ал.4 от ЗПК: „Видът, размерът на действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.". Отделно от това, заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, тоест същото е дължимо само за възможността за предоставянето на изброените услуги, като е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде реално използвана по време на действието на сключения между страните договор. В договора в частта относно въпросните допълнителни услуги е уговорено, че задължението за услугите „Фаст“ и „Флекси“ е изначално включено в размера месечните погасителни вноски по кредита.