Определение № 95 от 12.01.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 95 гр. Варна, 11.01.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Даниела Св. Христова мл.с. Александър В. Цветков като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20213100502947 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано е по въззивна жалба на КПКОНПИ, чрез главен юрисконсулт Илия Севрийски срещу решение № 261754/26.05.2021г., постановено по гр.дело № 15719/2020г. по описа на РС Варна, с което Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество е осъдена да заплати на В. Г. В. и М. АНГ. В. сумата от 8 747,61лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 23.03.2018г. до 10.11.2020г., дължимо върху присъдено с влязло в сила решение по к.гр.д. № 5291/2016г. по описа на ВКС вземане в общ размер от 32 667,40лв., ведно със законната лихва от дата на депозиране на исковата молба в съда – 07.12.2020г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 1429,90лв., представляваща съдебни разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК / разделно по 714,95лв. за всеки един от ищците/.

В жалбата се излагат оплаквания за недопустимост, евентуално за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението като постановено в противоречие с материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Посочва се, че решението в частта, с която въззивникът е осъден да заплати мораторната и законна лихва от дата на подаване на исковата молба е недопустимо, тъй като в исковата молба не е било отправено такова искане, поради което и на основание чл.270, ал.3 ГПК, в тази част решението следва да се обезсили. Излага се също, че начисляването на лихва върху лихвата е недопустимо, като уговорката за анатоцизъм в гражданските правоотношения е нищожна. Изложени са и подробни доводи и съображения за незаконосъобразност и неправилност на решението, като се твърди, че искането за присъждане на лихва върху сума, представляваща разноски е неоснователно предвид правилото, че лихви върху разноски не се дължат. Разноските представляват имуществена вреда, поради което съгласно правилата на ГПК и АПК, същата се възмездява от ответната страна по спора, за която решението на съда е неблагоприятно и 1 същата не е лихвоносно вземане. Първоинстонционният съд неправилно е възприел фактическата обстановка по делото, не е обсъдил изпратените от КПКОНПИ писма до двамата ищца, както и поведението на Комисията в качеството й на длъжник, във връзка с правилното и прецизно изплащане на сумите по ИЛ №77/16.02.2018г. и поведението на ищците като кредитори, които не са оказали съдействие за точното изпълнение на задължението, поради което е достигнал и до неправилни изводи. Изплащането на сумата по изпълнителния лист е било предвидено в бюджета за следващата година, когато е и извършено след посочване н от ищците на актуална банкова сметка. Твърди се, че В.В. и М.В. не са оказали необходимото съдействие, изразяващо се в навременно представяне на банкови сметки, на които те са титуляри и изрично писмено волеизявление, с нотариална заверка, за превеждане на сумата по банкова сметка, на която те не са титуляри. По изложените съображения, без да се сочат новонастъпили и новооткрити факти и обстоятелства, въззивникът моли решението да се отмени като се постанови друго, с което исковете се отхвърлят, алтернативно, ако се приеме, че Комисията дължи мораторна лихва, то същата следва да се дължи от 14.04.2020г., на която дата е поканена да плати и в размер на 1814,67лв.

Подадена е и частна жалба срещу постановеното по същото дело определение от 13.08.2021г., в частта, с която е оставена без уважение молбата на КПКОНПИ по чл.248 ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските, като се намалят присъдените в полза на ищците разноски и редуциране на размера на присъденото адвокатско възнаграждение. Оспорват се изводите на първоинстонционният съд, че не са налице предпоставки за редуциране на адвокатското възнаграждение. Посочва, че делото не е със значителна фактическа и правна сложност поради което и претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно.

С жалбата не са отправени доказателствени искания.

В срока по чл.263 ГПК, въззиваемите В.В. и М.В., чрез пълномощник адв. В. Тупарева ВАК са депозирали отговори на въззивната и частната жалби, в които се изразява становище за неоснователност на същите.

Въззивната и частната жалби са депозирани от лице, имащо право на обжалване, в предвидения от закона срок. Изпълнени са и останалите, установени в разпоредбата на чл.

260 и сл. от ГПК изисквания, предвид което същите са допустими при съответното прилагане на чл. 262 вр. чл. 267 ГПК и производството следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба подадена от КПКОНПИ, срещу 2 решение № 261754/26.05.2021г., постановено по гр.дело № 15719/2020г. по описа на РС Варна, и частна жалба срешу постановеното по същото дело определение от № 265469/13.08.2021г.

НАСРОЧВА производството по делото в о.с.з. на 15.02.2022г. от 9 часа, за която дата и час да се уведомят страните.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3