Решение № 796 от 12.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 796 гр. София, 12.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

Петър В.. Сантиров

Петя Попова при участието на секретаря Таня Ст. Георгиева в присъствието на прокурора В. П. Т. като разгледа докладваното от Снежина Колева Въззивно административно наказателно дело № 20221100602134 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С решение от 11.04.2022 г., постановено по н.а.х.д. № 2910/2022 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 95-ти състав, обвиняемият Н. Р. С. е признат за виновен в това, че на 23.07.2020 г., в гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 7-11, в магазин „Метро“, коридор № 12, около 14:30 ч., причинил средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение на движението на левия долен крайник (фрактури на фалангите на пети пръст на лявото ходило и на дисталните/крайните фаланги на четвърти и трети пръст на същото ходило), като преминал със задна дясна гума през левия долен крайник (лявото ходило) на Й.Л.И., извършвайки маневра на заден ход с електрокар в необезопасена зона (коридор № 12), като не обезопасил с преградна лента коридора в търговската част на магазина при извършване на манипулации при вдигане и сваляне на палети от висока регална зона, и по този начин да освободи зоната от достъп на клиенти - Й.И., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, и по този начин нарушил:

- чл. 126, т. 6 от КТ: „При изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен да спазва правилата за здравословни и безопасни условия на труд“;

- чл. 33 от ЗЗБУТ: „Всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето безопасността на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции“;

- чл. 26 от Наредба № 10/07.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и 1 безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари: „Опасните за движение места и зони се ограждат или очертават с установените знаци за безопасност на труда и противопожарна охрана“;

- т. 2.19: „Отговорност за безопасността на всички клиенти и служители при извършване на служебните задължения“ и т. 2.20: „Спазване на правилата за безопасни и здравословни условия на труд“ от Допълнително споразумение № 26/2017 г. към трудов договор № 16/2015 г. на Н. С.: „Служителят в случаите, в които е водач на електрокар, се задължава да обезопаси с преградна лента коридора в търговската част при извършване на манипулации при вдигане и сваляне на пакети от висока регална зона, и по този начин да освободи зоната от достъп на клиенти“ - отговорности, посочени в длъжностна характеристика, поради което и на основание чл. 134, ал. 1, т. 2 вр. чл. 129, ал. 2, пр. 2 вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 (хиляда) лева.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК обвиняемият Н. Р. С. да заплати в полза на държавата по сметка на СДВР направените по делото разноски в размер на 704,82 (седемстотин и четири лева и осемдесет и две стотинки) лева.

Срещу решението в законоустановения срок е подадена въззивна жалба и допълнение към нея от обв. Н. С. чрез защитника му, с които се иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което да бъде оправдан по повдигнатото обвинение.

Изложени са съображения, че от събраните по делото доказателства не се установява по безсъмнен и категоричен начин вината на обвиняемия. Не се оспорва причиняването на увреждането, но се поддържа, че обв. С. е предупредил пострадалата да се премести и същата е възприела думите му, отговаряйки „Да, да, добре!“, но не го е сторила, при което обвиняемият е продължил движението на електрокара. Твърди се, че електрокарът бил от стар тип, без огледала, т.е. без задна видимост, с оглед на което се поддържа, че вина има и работодателят „М.К.Е.К.Б.я“ ЕООД.

В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на обвиняемия, както и събирането на други доказателства.

В хода на съдебните прения защитникът на обв. Н. С. прави искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което обвиняемият да бъде оправдан по повдигнатото обвинение. Излага твърдения, че подзащитния й е предупредил пострадалата да се премести преди да продължи да предприема движение с електрокара, като същата е потвърдила, че ще го стори, при което е настъпил процесния инцидент, поради което счита, че не се доказва вината на подзащитния й.

Посочва, че вина има и самият магазин „Метро“, респ. управителят му, тъй като предоставеният на обвиняемия за управление електрокар бил без задна видимост.

Представителят на държавното обвинение моли да бъде потвърдено атакуваното решение като правилно, като поддържа, че по делото са събрани категорични доказателства за вината на обвиняемия. Счита, че са налице основанията по чл. 78а от НК и СРС правилно е определил размера на глобата, която следва да бъде наложена на обвиняемия, съобразявайки обществената опасност на деянието и на дееца.

В своя защита обв. Н. С. посочва, че не се чувства виновен и не е искал да го направи нарочно, а в последната си дума моли да бъде оправдан.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, XVII-ти въззивен състав, след като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло 2 правилността на атакуваното решение, констатира следното.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирана страна срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Обвиняемият Н. Р. С. е роден на 14.04.1994 г. в гр. София, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, трудово ангажиран.

Обвиняемият притежава свидетелство за правоспособност рег. № 51802257-07/2 от 21.02.2017 г. за водач на електрокари: с надлъжно изнасяне на товара и ръчноводими ниско и високоповдигачи, издадено след завършен курс „Монтьор на транспорта техника“, специалност „Автотранспортна техника“, и успешно положени изпити.

С трудов договор № 16/23.03.2015 г., сключен между „М.К.Е.К.Б.я“ ЕООД, в качеството на работодател, и обв. Н. С., в качеството на служител, последният бил назначен на длъжност „Обслужващ магазин – сътрудник/складов работник“ в магазин „Метро – София 1“, находящ се в гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 7-11.

Съгласно т. 2.19 от длъжностната характеристика към трудовия договор едно от основните задължения на обвиняемия било „Отговорност за безопасността на всички клиенти и служители при извършване на служебните задължения“, а съгласно т. 2.20 „Спазване правилата за безопасни и здравословни условия на труд“. На 23.03.2015 г. на обв. Н. С. бил проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа, за което му била издадена служебна бележка № ТБ3061 от същата дата.

С допълнително споразумение № 26/06.03.2017 г. към трудовия договор между „М.К.Е.К.Б.я“ ЕООД, в качеството на работодател, и обв. Н. С., в качеството на служител, било уговорено следното:

1. Служителят в случаите, в които е водач на електрокар, се задължава да обезопаси всяко пале преди качване на висока регална зона;

2. Служителят в случаите, в които е водач на електрокар, се задължава да обезопаси с преградна лента коридора в търговската част при извършване на манипулации при вдигане и сваляне на палети от висока регална зона и по този начин да освободи зоната от достъп на клиенти;

3. Неспазването на някое от задълженията по т. 1 и т. 2 е предпоставка за налагане на дисциплинарно наказание.

4. Нарушенията по т. 3 се установяват чрез докладна записка до управителя на магазина, изготвена от прекия ръководител на служителя.

На 23.07.2020 г. около 14:30 ч. свидетелките Й.И. и И.М. се намирали в магазин „Метро – София 1“, където обв. Н. С. изпълнявал служебните си задължения, в коридор № 12. Двете искали да закупят продукт, който се бил изчерпал на долните стелажи, и поради това извикали обв. С., за да свали от високите рафтове с електрокар търсената от тях стока. След като обвиняемият дошъл, управлявайки електрокар, св. М. му посочила какво искат да вземат от високите стелажи. В изпълнение на молбата им обв. С., без да обезопаси с преградна лента коридора в търговската част на магазина, за да освободи по този начин зоната от достъп на клиенти, предприел извършване на маневра на заден ход с управлявания от него електрокар и преминал със задната дясна гума на електрокара през лявото ходило на св. Й.И.. Тя изпитала силна болка, паднала на земята и започнала да вика. Обв. С. веднага преустановил движението на електрокара, слязъл от него и отишъл при св. И., за да види как е, като й се извинил за случилото се. Пострадалата си събула обувката на левия крак и видяла, че пръстите й са сини и подути. Междувременно св. И.М. подала сигнал на спешен тел. 112 и на 3 място пристигнал екип на Спешна помощ, който откарал св. И. в МБАЛ „Св. Анна“ гр.

София, където й била оказана медицинска помощ.

Вследствие на преминаването на обв. Н. С. с управлявания от него електрокар през левия крак на пострадалата Й.И. й били причинени следните травматични увреждания: фрактури на фалангите на пети пръст на лявото ходило и на дисталните (крайни) фаланги на четвърти и трети пръст на същото ходило, които разкриват медико-биологичния признак на средни телесни повреди.

За да постанови атакувания съдебен акт, СРС е провел съдебно следствие по реда на глава XXVIII от НПК, като е съобразил събраните пред него и на досъдебното производство относими доказателствени източници, а именно: гласните доказателствени средства чрез показанията на свидетелите Й.Л.И. (л. 41, 47-48 от ДП), И.Р. М. (л. 42 от ДП) и Х.Б.Х. (л. 45-46 от ДП); писмените доказателства и доказателствени средства: справка за съдимост на обв. Н. С. (л. 79 от ДП, л. 7 от съд. д.), протокол за доброволно предаване от 27.10.2020 г. (л. 81 от ДП), протокол за доброволно предаване от 28.07.2020 г. (л. 82 от ДП), копие на медицинска документация, издадена от УМБАЛ „Света Анна“ АД – София (л. 85-128 от ДП), копие на трудов договор № 16/23.03.2015 г. (л. 130-131 от ДП), копие на свидетелство за правоспособност рег. № 51802257-07/2 от 21.02.2017 г. (л. 132 , 145 от ДП), служебна бележка № ТБ3061/23.03.2015 г. от „ М.К.Е.К.Б.я“ ЕООД (л. 133 от ДП), длъжностна характеристика (л. 134-135 от ДП), писмо с изх. № 1046-40-1494Н1/17.05.2021 г. от Дирекция „Осигуряване и краткосрочни плащания“ към НОИ (л. 141 от ДП), писмо с изх. № 21042758/20.05.2021 г. от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (л. 142-143 от ДП), копие на протокол за периодичен технически преглед № S114991/29.05.2020 г. (л. 146 , 162 от ДП), копие на протокол за периодичен технически преглед № S114990/29.05.2020 г. (л. 147, 161 от ДП), копие на допълнително споразумение № 26/06.03.2017 г. към трудов договор № 16/23.03.2015 г. (л. 148 от ДП) и правилник за вътрешния трудов ред на магазин „Метро“ (л. 149-160 от ДП); веществени доказателствени средства: 2 броя оптични носители (л. 83-84 от ДП) и способи на доказване: съдебно-техническа експертиза (л. 54-61 от ДП), съдебномедицинска експертиза по писмени данни (л. 65-69 от ДП) и фототехническа експертиза по протокол № 273/2020 г. (л. 75 от ДП).

Въззивният съд констатира, че първоинстанционното решение е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка, а при обсъждане на доказателствената съвкупност не са допуснати съществени процесуални нарушения. Настоящата инстанция не откри основания за ревизиране на приетата от първия съд фактология, която е изяснена съобразно точния смисъл на доказателствения материал без да са допуснати логически грешки при обсъждането му или превратно тълкуване.