Решение № 2954 от 30.04.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2954 гр. София, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело № 20251100511957 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.

258 и сл.

ГПК.

С решение № 15877 от 22.08.2025 г., гр.д. № 66016/2024 г., СРС, 50 с-в ОСЪЖДА М. Е. Г. да заплати на Б. С. В. и С. З. В. на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС сумата 12 089,50 лева или на всеки един 6 044,75 лева, представляваща 2/8 ид. ч. от общо направени разходи за ремонт на покрив през 2022 - 2023 г. на съсобствен недвижим имот - двуетажна жилищна сграда, находяща се в с.

Железница, ул. ****, ведно със законна лихва от 07.11.2024 г. до окончателното й изплащане, ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. С. В. и С. З. В. срещу М. Е. Г. искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 2 711,88 лева или на всеки един 1 355,94 лева – мораторна лихва за периода 01.03.2023 - 06.11.2024 г., ОСЪЖДА М. С. В. да заплати на Б. С. В. и С. З. В. на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС сумата 6 044,50 лева или на всеки един 3 022,25 лева, представляваща 1/8 ид. ч. от общо направени разходи за ремонт на покрив през 2022 - 2023 г. на съсобствен недвижим имот двуетажна жилищна сграда, находяща се в с. Железница, ул. ****, ведно със законна лихва от 07.11.2024 г. до окончателното й изплащане, ОТХВЪРЛЯ 1 предявените от Б. С. В. и С. З. В. срещу М. С. В. искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 1 355,88 лева или на всеки един 677,94 лева – мораторна лихва за периода 01.03.2023 - 06.11.2024 г., като ОСЪЖДА М. Е. Г. да заплати на ищците 1 665,06 лева или на всеки един 832,53 лева – съдебни разноски, ОСЪЖДА М. С. В. да заплати на ищците сумата 1 423,26 лева или на всеки един 711,63 лева – съдебни разноски, ОСЪЖДА ищците да заплатят на М. Е. Г. сумата 352,70 лева или всеки един 176,35 лева – съдебни разноски, а на М. С. В. сумата 233,60 лева или всеки един 116,80 лева – съдебни разноски.

Срещу решението в частта, с която са уважени исковете постъпва въззивна жалба от ответниците по тях М. Е. Г. и М. С. В.. Считат, че законна лихва върху главното вземане не е искана и не се дължи, считано от подаване на исковата молба, а от нейното връчване. Показанията на свид. С., включително за теч са неточни, с неустановена дата, същият няма професионални строителни познания и не са подкрепени с други доказателства. Свидетелят не установява наличие на влага по външните стени, паднали улуци и водосточни тръби. Контра пункт на тях е конструктивното становище на инж. Владимир Жиянски за липса на аварийно състояние на покривната конструкция и неотложност на ремонта. Затова направените във връзка с тях разноски не са необходими, не се доказва необходимост от извършването им. Липсва технически проект. Строителните дейности са предприети без разрешение за строеж. С договорът за СМР се възлага запуването и доставка на строителни материали на „Мариста груп“ ЕООД, чийто собственик е син на ищците, което поставя под съмнение доколко събираните оферти са били най-благоприятни за останалите съсобственици. Извършена е дейност извън необходимата за запазване на съсобствената вещ, а именно изграждане на надзид, който нарушава конструкцията. Вещото лице не дава ясен отговор дали е извършен ремонт или реконструкция, доколко остойностените материали са вложени в ремонта, не използва необходимите измервателни уреди и не прави геодезическо заснемане. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.

Въззиваемите – ищците Б. С. В. и С. З. В. оспорват жалбата. Намират решението за правилно.

2

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Решението е валидно и допустимо, а в обжалваната част е правилно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС.

Безспорно е, че страните по делото са собственици на индивидуални обекти в процесната двуетажна жилищна сграда, в режим на етажна собственост, находяща се в с. Железница, ул. ****, като притежават следните права в общите части на сградата: ищците Б. С. В. и С. З. В. – 5/8 идеални части, ответницата М. Е. И. – 2/8 идеални части и ответницата М. С. В. – 1/8 идеална част.

В подкрепа са следните доказателства:

1. протоколно определение от 09.03.1987 г., гр.д. 136/1987 г., СРС, 3 с-в, с което е одобрена съдебна спогодба, според която в дял I на С.В.Й. се поставя неурегулирано дворно място, с площ 1 200 кв.м., находящо се в с. Железница, м. „Елата“, заедно с построената върху него едноетажна паянтова сграда, с площ 55 кв.м; в дял II на Т.В.Й. се поставя първия етаж от двуетажна двуфамилна сграда, с площ 61 кв.м., заедно със северозападния гараж и 1/2 идеални части от дворното място, парцел VII-199, кв. 33 по плана на София, с.

Железница, цялото с площ 473 кв.м.; както и в дял III на С.В.М. включва 3 втория жилищен етаж от същата двуетажна сграда, ведно със северозападния гараж и 1/2 идеални части от дворното място;

2. договор за дарение, обективиран в нот. акт № 196 от 17.04.1987 г., том Х, дело № 1632/1987 г., I н-с при СРС, чрез който съделителката С.М. прехвърля на дъщеря си – ответницата М. Е. И. втория етаж, придобит при съдебната спогодба;

3. договор за покупко-продажба от 08.09.2020 г., оформен с нот. акт № 100, том II, дело № 274/2020 г., н-с рег. № 042 НК, с който ответницата М. Е.

И. прехвърля на ищците Б. С. В. и С. З. В., през време на брака им, третия етаж, а съгласно нотариален акт втория етаж от двуфамилната сграда, с идентификатор *** КККР, с административен адрес: с.

Железница, район „Панчарево“, ***, както и

4. УН от 05.06.2023 г. на СО район „Студентски“ за наследниците на съделителите Т.В.Й., поч. 01.06.1979 г. и С.В.Й., поч. 06.06.2022 г.

С договор за СМР, ремонт на покрив от 01.06.2022 г. и Приложение № 1 към него, ищецът Б. В. възлага на трети лица П.А.Н. и Д.А.И., извършването на СМР за покрива на къщата чрез демонтаж и извозване на стари греди, улуци и керемиди; поставяне на нови подпори с дървени греди за укрепване; изграждане на нова гредова покривна конструкция; поставяне на изолационни материали; монтаж на нова конструкция с летви за монтаж на керемиди; обшивка с ламарина; поставяне чрез редене на керемиди и монтаж на улуци.

В конструктивно становище на инж. В.Н.Ж., управител на „Простар“ ЕООД, с лиценз от ДНСК, след извършен оглед се приема, че процесната жилищна сграда не отговаря на съвременните изисквания за устойчивост и безопасност по ЗУТ, както и сеизмичност, попада в замърсен район IХ-та степен, целесъобразно е изпълнението на укрепване чрез стоманобетонова конструкция – скелет от колони върху фундаменти и греди, а покривната конструкция трябва да се усили и укрепи чрез подмяна на носещи компрометирани елементи – колони, столици, ребра и дъсчена обшивка.

Съобразно съдебно-техническата експертиза, на място изцяло е демонтиран старият покрив; изпълнен е надзид, с височина 80 см; върху него има стоманобетонов пояс от 25 / 25 см.; запазена е кота било на сградата; в края на стълбището е изпълнен тухлен зид „Г“-образен със стоманобетонна колона за обособяване на вход към подпокривното пространство;

4 стоманобетонна рамка с колона и пояс до входа; укрепване на двата комина с метални профили и шини; монтирана нова носеща метална конструкция от смесен тип с дървени ребра и обшивка; пароизолационна мембрана; обшивка от поцинкована ламарина с полиестерно покритие за защита на покрива; изпълнени са две капандури в подпокривното пространство; нова табакера за достъп до покрива; нови водосточни тръби и казанчета, както и нови челни дъски и ламаринени обшивки. Вещото лице приема, че всички извършени СМР се явяват необходими при наличие на течове, влага и възможност за пропадане на покрива, строителните работи запазват кота било и не надвишават изискванията за кота корниз. Пазарната стойност на СМР възлиза на 40 377,68 лв., без ДДС по цени към момента на извършването – 2023 г.

Същевременно строителните дейности повишават функционалните показатели на сградата и нейната устойчивост, поради което увеличават стойността на имота, определена за 43 080,84 лв. към настоящия момент.

Незаинтересованите свидетели С. С. посетил имота година или две след пандемията, през пролетта по време на ремонта и след валежи, както и П.Н., участвал в ремонта на покрива срещу заплащане, по еднакъв начин установяват, че по време и след валежи, се появяват течове и мокри петна по бетонната плоча точно под покрива, дължащи се на цепнатини между керемидите.

С оглед обсъдената фактическа обстановка, въззивният съд достига до следните правни изводи:

Страните притежават самостоятелни обекти в двуетажна двуфамилна жилищна сграда, в режим на етажна собственост, при квоти в общите части: за ищците Б. С. В. и С. З. В. – 5/8 идеални части, ответницата М. Е. И. – 2/8 идеални части и ответницата М. С. В. – 1/8 идеална част. Обща част в наличната етажна собственост представлява процесния покрив по смисъла на чл. 38 от ЗС. През 2022 – 2023 г. е извършен основен ремонт на покрива, въз основа на сключен от ищеца Б. В. договор за СМР от 01.06.2022 г., през време на брака със съсобственицата – ищцата С. В.. Във връзка с предявените против останалите съсобственици на общите части от сградата, искания за разноски за ремонта следва да се разграничи доколко претенциите касаят необходими разноски или подобрения, от което зависи какви суми дължат ответниците по исковете.

5

Отношенията относно необходимите разноски се уреждат съгласно чл.

30, ал. 3 ЗС. Необходимите разноски по поддържането на общата вещ не се нуждаят от съгласието на останалите съсобственици. Действията по поддържане състоянието на общата вещ са управителни и останалите съсобственици дължат възстановяване на направените разноски. В този случай следва да се доказва само, че тези разноски са предпазили вещта от развала, но не и дали са увеличили нейната стойност. Това важи и когато съсобственикът, извършител на необходимите поправка, сам си служи с цялата обща вещ, тъй като се касае до самото запазване на общия имот, до съхранението на неговата стойност, дял от която имат и всички други съсобственици, дори и да не използват пряко общия имот за задоволяване на свои лични нужди. Вземанията имат облигационен характер и могат да се упражняват само спрямо съсобствениците, участвали в съпритежанието на общия имот по времето, когато са извършени необходимите разходи, съответно спрямо техните универсални правоприемници, но не и спрямо частен правоприемник, придобил дял на съсобственик след направата на тези разноски, длъжник остава досегашният съсобственик. Не е потребно разходите за необходими поправки да са увеличили стойността на имота или неговата полезност или доходност. Достатъчно е да са били действително необходими и да са употребени за неговото запазване, при това с грижата на добър стопанин. При евентуален спор, съдът следва да прецени както наложителността на разходите, така и до каква степен същите са били необходими - дали материалите или труда са заплатени по средните им пазарни цени или са изразходвани повече средства. Ако се приеме, че разходите са по-големи от необходимите и оправданите, то останалите съсобственици следва да заплатят не всички разходи, а само тези, които се окачествят като необходими и оправдани. Разноските за текущо поддържане на общия имот, с цел да се осъществи непосредственото служене с него, не спадат към необходимите разноски – те остават в тежест на съсобственика или съсобствениците, които лично ползват имота. При необходимите разноски, независимо дали са довели до увеличаване стойността на имота или не, могат да се търсят само действителните разходи, докато за подобренията, са възможни няколко фактически и правни положения в зависимост от това дали са извършени при условията на чл. 74 ЗС.