Решение № 247 от 28.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. П., 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20255330200039 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-1030-008312/22.10.2024 г., издадено от ****** към ОДМВР П., Сектор „Пътна полиция“, с което на Д.

Р. П. с ЕГН: ********** за извършено от него нарушение по чл. 25, ал. 2 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е било наложено административно наказания ,,глоба’’ в размер от 200 лева.

Жалбоподателят Д. Р. П., чрез процесуалния си представител адв. К. обжалва цитираното наказателно постановление, като намира същото за незаконосъобразно, в нарушение на материалните и процесуалните правила, поради което иска неговата отмяна. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява, не се и представлява. С депозирана до съда на 11.02.2025г. писмена защита поддържа аргументите по незаконосъобразността на обжалваното НП и неговата отмяна. Претендира разноски.

Въззиваемата страна редовно уведомена за насроченото съдебно заседание, не изпрати представител. Изрази становище по съществото на спора, с което оспорва подадената жалба и поиска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

П.ският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За 1 да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

В конкретния случай Д. Р. П. е бил санкциониран за това, че на 04.02.2024г. около 15:30ч. управлявал състав от ППС: влекач “Мерцедес Актрос“ с рег. № ********* с прикачено полуремарке “Шмитц“ с рег. № *********В, по северното платно за движение на АМ “*******“, в дясната лента за движение, в посока от изток на запад. Достигайки км.107, П. предприел маневра изпреварване на движещ се пред него товарен автомобил навлизайки в лявата, южна (съседна) пътна лента. По същото време зад него, в същата лента за движение се движел мотоциклет “КТМ 1290 Супер Адвенчър С“ с рег. № ********, управляван от Л.И.О. с ЕГН: ********** от гр. София.

Не съобразявайки се с другите участници в движението и навлизайки в лявата (южна) лента за движение на северното платно, П. не пропуснал и ударил извършващия вече маневра изпреварване в лявата лента за движение мотоциклет “КТМ 1290 Супер Адвенчър С“ с рег. № ********. П. извършил маневрата по начин, на място и в момент, когато това не е било безопасно, като причинил ПТП с материални щети и пострадал моторист: Л.О. причинено открито счупване на долния край на лъчевата кост към китката на лявата ръка.

По този начин за същият било прието, че е нарушил разпоредбата на чл.

25, ал. 2 от ЗДвП, според която при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента.

По така регистрираното нарушение билa образувана прокурорска преписка № 1716/2024 г. по описа на РП-П., по която наблюдаващият прокурор се произнесъл с постановление за прекратяване на наказателно производство на основание чл. 343, ал. 2 НК вр. чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК, а именно, поради направено желанието на пострадалата Л.О. наказателното производство да бъде прекратена. Предвид гореизложеното, делото било изпратено на ОДМВР - П. за реализиране на административно-наказателна отговорност на Д. Р. П.. Административнонаказателното производство било възобновено, като на 22.10.2024г. било издадено атакуваното НП, което било издадено на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по надлежния ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

От представените по делото копие от Заповед 8121з-1632/02.12.2021 г. се установява материалната и териториална компетентност на актосъставителя и административнонаказващият орган /АНО/.

От копие от Протокол за ПТП с пострадали лица № 72 от 04.02.2024 г. и приложената към него схема, където е описано движението на участниците в същото, се установява механизма, а именно че състав от ППС, състоящо се от влекач и прикачено полуремарке, движейки се зад товарен автомобил предприема изпреварване от дясна в лява лента, без да се съобразява с вече 2 предприелият маневра изпреварване също от дясна в лява лента, движещ се зад него мотоциклет “КТМ 1290 Супер Адвенчър С“ . Този протокол е бил редовно съставен.

От Постановлението за прекратяване на наказателно производство на Районна прокуратура – П. по пр.пр. № 1716/2024 г. по описа на РП-П., се установява, че Д. Р. П. е нарушил правилата за движение по смисъла на ЗДвП и е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343, ал.1, б.“Б“, вр. чл.342, ал.1 от НК, като е причинил средна телесна повреда на Л.О.. Доколкото, обаче Осойска е направила волеизявление на основание чл.343, ал.2 от НК за прекратяване на наказателното производство, то в случая същото се прекратява на основание чл.24, ал.1, т.9 от НПК.

От справката за нарушител/водач се установява, че Д. Р. П. е правоспособен водач, като до преди процесния случай по отношение на същия има издадени пет наказателни постановления, като последното от тях е било процесното, четири акта и осем фиша.

Въз основа на така установена от Съда фактическа обстановка се достигна до следните правни изводи:

Съдебният състав споделя изцяло възприетата в НП фактическа обстановка, доколкото същата се установява от събраните и приобщени по делото Постановление за прекратяване на наказателно производство на Районна прокуратура - П. и Протокол за ПТП.

Неоснователно се явява наведеното възражение, че не се касае за нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, а се касае за чл. 42, ал.1, т.1, предл. 2 от същия закон.

Разпоредбата на чл. 42, ал.1, т.1 от ЗДвП, гласи, че водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно средство и че движещото се след него пътно превозно средство или това, което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво.

Разпоредбата на чл. 25, ал. 2 ЗДвП вменява задължение на водачите при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента.

В конкретния случай, управляваният от жалбоподателя, влекач “Мерцедес Актрос“ с прикачено полуремарке “Шмитц“, се е движел зад товарен автомобил в дясна лента по платното на движение и предприемайки изпреварване от дясна в лява лента не се е съобразил с вече предприелият маневра изпреварване и също движейки се в дясна лента и изпреварвайки в лява лента движещ се зад него мотоциклет “КТМ 1290 Супер Адвенчър С“, като по този начин е отнел предимството на мотоциклетиста, от което е настъпило ПТП, като са били причинени и материални щети с пострадал 3 моторист.

Същото се установява и от Протокол за ПТП, както и от наведеното в Постановлението за прекратяване на наказателно производство на РП-П., а именно, че П. е предприел изпреварване в лявата лента за движение в момент, в който това не е било безопасно, тъй като по нея в същото време се е движел мотоциклетист, като същото довело до пресичане на траекториите на двете МПС и настъпване на удар, тоест жалбоподателят с категоричност не се е съобразил с изпреварващият вече мотоциклетист.

Всичко гореспоменато с категоричност изпълва състава на разпоредбата на чл. 25, ал. 2 ЗДвП, а чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е неотносим към случая.

Ето защо, правилно е била ангажирана административно-наказателната му отговорност на основание чл. 25, ал. 2 ЗДвП, като на основание чл. 179, ал.

2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП му е било наложено административно наказание „глоба‘‘ в размер от 200 лева, като размерът на глобата е фиксиран.

Не са налице и основания за приложението на чл. 28 ЗАНН, нито за ревизиране на размера на санкцията. Касае се за умишлено нарушение, чиято обществена опасност не е по-ниска от тази на други нарушения от същия вид, поради което и процесното нарушение не би могло да се квалифицира като "маловажен случай", като от страна на Д. Р. П. са налице и предходни извършени от него нарушения по ЗДвП като следва да се вземе предвид и регламента на чл. 189з ЗДвП.

При издаването на АУАН и НП не са били допуснати нарушения, същите са правилни и законосъобразни, по категоричен начин се установява, място, време и начин на извършване на нарушението. Въз основа на акта е издадено и наказателно постановление против Д. Р. П., което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.

Предвид всичко гореизложеното, подадената жалба от Д. Р. П. против Наказателното постановление се явява неоснователна, а същото, като правилно и законосъобразно следва да се потвърди изцяло.

С оглед изхода от спора, искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение, се явява неоснователно и не следва да бъде уважено. Въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-1030008312/22.10.2024 г., издадено от ****** към ОДМВР П., Сектор „Пътна полиция“, с което на Д. Р. П. с ЕГН: ********** за извършено от него нарушение по чл. 25, ал. 2 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е било наложено административно наказания ,,глоба’’ в размер от 200 лева.

4

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

5