Решение № 426 от 08.07.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 426 гр. Ямбол, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела К. Спасова при участието на секретаря Й. Г. П. като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело № 20252330102307 по описа за 2025 година

Подадена е искова молба от ”EОС Матрикс” ЕООД- гр.С срещу Й. Г. К. от гр.Я. Ищецът твърди, че е подал заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, срещу която последният е възразил в законоустановения срок. Основанието, на което заявителят е поискал издаването на заповед, е че между "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон Б" и ответника Й. Г. К. е сключен на 04.10.2018 г. Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ***, по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя кредит от 40000 лв., който е следвало да върне на 120 месечни вноски до 20.09.2028 г. Уговорената месечна вноска е в размер на 462.37 лева. След усвояване на кредита кредитополучателят не е плащал редовно месечните си вноски, с което не е изпълнил поетите договорни задължения към "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон Б." и кредитът е обявен за предсрочно изискуем. На 27.07.2022 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон Б" и „ЕОС Матрикс" ЕООД, по силата на който задължението на Й. Г. К., произтичащо от гореописания договор за кредит, е изкупено от ищеца. На ответника е изпратено уведомление за цесията. Цесионерът и Й. Г. К. са постигнали съгласие за доброволно уреждане на отношенията си във връзка с прехвърленото вземане, обективирано в Споразумение за разсрочване на парично задължение от 10.06.2024 г., сключено за 4 задължения общо от 61179,64 лв. Задължението на длъжника по процесния кредит, което към момента на подписване на споразумението е в размер на 45 908 лв., е разсрочено на 12 месечни вноски в размер на 100 лв. всяка и една последна изравнителна вноска, равняваща се на остатъка от задължението. Длъжникът е заплатил 1200 лв. по споразумението, с което е 1 признал своето задължение. От съда се иска да постанови решение, с което да установи, че ответникът по делото дължи на ищеца сумата по издадената заповед за изпълнение-главница в размер на 5 000 лева, - частично от 45 908 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 02.06.2025 г. до изплащане на вземането. Претендират се съдебни разноски.

В с.з. ищецът не изпраща представител. В писмена молба поддържа иска.

Ответникът в срока за отговор не оспорва сключването на договора за кредит, споразумението и цесията. Основава възражението си на фактите, че договорът за кредит е нищожен на осн. чл.22 ЗПК, като сключен при неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.

9 и 10 ЗПК. Не е посочено в погасителния план каква част от отделните задължения е включена в погасителните вноски. Не е посочен размерът на възнаградителната лихва -нито като общ размер за целия период на договора, нито помесечно. Освен това договорът не е изготвен на шрифт 12. Липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР и е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Липсва и уточнение на разходите, които определят ГПР.

Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно, че е сключен Договор за потребителски паричен кредит № *** г. между БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника, който съдържа цитираните в исковата молба клаузи. Не е спорно, че кредиторът е отпуснал на кредитополучателя кредит от 40000 лв., който е следвало да върне на 120 месечни вноски до 20.09.2028 г. Договореният лихвен процент е 6,96 %, а ГПР - 7,68 %. Общата стойност на плащанията е 55 484,40 лв.. В т.2 от Условията по договора е уговорено, че срещу заплащането на такса ангажимент, посочена в съответното поле, кредиторът фиксира лихвеният процент за срока на договора. Таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата, посочена в поле „Такса ангажимент” от общия размер на кредита. Такса ангажимент е в размер на 800 лв.

Съгласно заключението на вещото лице по счетоводната експертиза, с платежно нареждане от 05.10.2018 г., с уникален регистрационен номер *** по сметка в „***“, посочена в договора, с получател Й. Г. К., е преведена сума в размер на 39 200 лв. В периода 12.10.2018 г. - 20.07.2022 г. по Договора за кредит са постъпили плащания в размер на общо 12 113,73 лв., с които са погасени вноски от № *** до № *** - с падеж 20.01.2021 г. изцяло, и част от вноска № *** - с падеж 20.06.2021 г. Към датата на сключване на Договора за цесия 27.07.2022 г., общият размер на непогасените задължения е 44 501,58 лв. След 27.07.2022 г. в периода 31.08.2022 г. - 20.05.2025 г. по процесния договор са постъпили плащания за погасяването му в размер на общо 1 831 лв. Към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 02.06.2025 г., размерът на неиздължената сума по Договор за кредит *** г. е 48 900,97 лв., от които главницата е 33 697,17 лв.

В заключението на вещото лице по техническата експертиза се сочи, че при използване 2 на различни стандарти, различни начини на измерване, се установява различен размер на шрифта на договора. При сканиране и разпознаване на текста в софтуер за оптично разпознаване на символи - ABBYY Fine Reader, резултатът е шрифт "Garamond" с размер 11.5 pt. Има германски, американски и японски стандарти и те са различни по големина.

Записаното в закона, че шрифтът не може да бъде по-малко от „12“, но без да е упоменато, колко като размер означава „12“, създава неяснота. Ако сравним използвания в случая шрифт „гарамонд“ с друг шрифт с размер „12“ е видно, че не са еднакви всички шрифтове с размер „12“. Има различна дебелина и големина на символите.

Прехвърлянето на вземането на ищеца е станало по силата на представения Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2022 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А. кл. Б и ищцовото дружество. Вземането е включено в Приложение №*** към договора. Представено е и Потвърждение за извършената цесия.

Цесионерът „EОС Матрикс” ООД е упълномощен с пълномощно от цедента с нотариална заверка на подписите от 24.8.2022 г. да уведоми длъжниците за цесията и да преупълномощи др. лица, вкл. адвокати и адв. дружества за това. Представено е пълномощно от 14.12.2023 г. от цесионера на адвокатско дружество „В. и партньори” за извършване на изброените правни действия, между които и уведомяване на длъжниците за цесия. До ответника е изпратено Уведомление за цесията, което видно от обратната разписка е връчено лично.

На 10.06.2024 г. между страните по делото е сключено Споразумение за разсрочване на парични задължения, описано в исковата молба. Същото се отнася до четири договора за кредит, между които и процесният. Уговорени са 12 равни месечни вноски по 100 лв. за периода от 30.06.2024 г. до 31.05.2025 г. и една изравнителна от 59979 лв. с падеж 30.06.2025 г. Според чл.5 при забава или неплащане на вноска споразумението се прекратява автоматично.

Издадена е заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу длъжника за процесните суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № *** г. на ЯРС. Ответникът е подал възражение срещу заповедта за недължимост на вземанията.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр.чл. 9 и 10 от Закона за потребителския кредит вр. чл.99 от ЗЗД.

В случая вземанията на ищеца произтичат от договор за кредит, разновидност на договора за заем по чл. 240 от ЗЗД, уредена в Закона за потребителския кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 9 ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

3

По делото е оспорена валидността на договора. Безспорно е усвояването на кредита, извършените плащания по него, сключването на споразумение за разсрочване, което не е изпълнявано точно от длъжника. Не се спори и че с договора за цесия е прехвърлено процесното вземане на ищеца.

Длъжникът е платил на ищеца-цесионер част от задълженията по договора за кредит съгласно заключението на вещото лице по счетоводната експертиза. Т.е. длъжникът е бил уведомен за цесията от упълномощения субект.

Разпоредбата на чл. 22 от Закона за потребителския кредит урежда недействителност на договора за кредит при неспазване на изискванията на изброените правни норми, между които и чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10. Последните изискват, договорът за потребителски кредит да е изготвен на разбираем език и да съдържа: т.9. - лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; т.10. годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № *** начин. Съгласно ал.4 на чл. 19 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република Б.

Договорът в случая е написан ясно и разбираемо, посочени са всички основни елементи на сделката –размера на главницата, фиксираната възнаградителна лихва, общата сума за погасяване, включваща главница и лихва, броят и периодичността на вноските, падежа им (съгласно погасителния план), годишния процент на разходите. Последният е в допустимия законов размер. Основателни са възраженията на ответника относно липсата на методика за изчисляване на ГПР. Съгласно Решение № 96 от 02.04.2026 г. по к. т. д. № 1001/2025 г., т. к., І т. о. на ВКС, с оглед спазването на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, точка 10 от Закона за потребителския кредит, в договора за потребителски кредит следва да се отрази не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява годишният процент на разходите, но и изчерпателно да се изброят всички разходи, които длъжникът ще прави, отчетени при формиране на годишния процент на разходите. Когато в договор за кредит ГПР е посочен само като процент, без в него да е разписана ясно методиката за формиране на ГПР по кредита - кои са включените в него компоненти и какви допускания са използвани при изчисляването на ГПР, договорът за паричен заем е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК..

Относно възражението за шрифта, от заключението на вещото лице по техническата експертиза се установи, че при използване на софтуер за оптично разпознаване на символи ABBYY Fine Reader, резултатът е шрифт "Garamond" с размер 11.5 pt, т.е под размер 12.

Същевременно вещото лице заявява, че няма законови критерии за това, колко като размер на символите означава „12“, предвид факта, че не са еднакви всички шрифтове с този 4 размер. Има различна дебелина и големина на символите в различните шрифтове. А ако се използва друг стандарт, начин на измерване, се установява различен размер на шрифта на договора.Т.е. налице е относителност в измерването на размера на шрифта, при която не може да се направи категоричен извод от съда, че е налице несъответствие със законовото изисване.