Решение № 641 от 30.11.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 641 гр. Велико Търново, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радка Цариградска

Членове:

Явор Данаилов

Ангелина Богданова като разгледа докладваното от Явор Данаилов Въззивно гражданско дело № 20234100500731 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 от ГПК.

Производството по в.гр.д. № 731/2023г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново е образувано по жалба, депозирана от Г. В. В. против действия на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Велико Търново по Изпълнително дело № 280/2023г. по описа на Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд - Велико Търново, изразяващи се в налагане на запор върху средства, които жалбоподателят счита за несеквестируеми. Счита, че сумата до размер на минималната работна заплата за страната - 780 лв., независимо от произхода й, е несеквестируема и препраща към доводите си, изложени в молба до ДСИ.

Моли да бъде отменено принудителното изпълнение върху несеквестируемите средства на жалбоподателя.

Редовно е връчен препис от подадената жалба и допълненията към нея на взискателите по делото, като в законоустановения срок не са постъпили писмени възражения.

По реда на чл. 435, ал.3 от ГПК са постъпили мотиви от ДСИ при Районен съд Велико Търново, в които изразява становище за неоснователност и недоказаност на подадената жалба и правилност и законосъобразност на действията на съдебния изпълнител.

Сочи се, че поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника в затвора в гр. Ловеч на 22.06.2023г. Посочено е, че съгласно изискано по делото удостоверение от 09.06.2023г. на ТД на НАП Велико Търново длъжникът В. има публични задължения в размер на 12839,62 лв., които са присъединени по делото на основание чл. 458 от ГПК. Сочи се, че е извършено пълно проучване на имуществото на длъжника, насрочен е опис на движими вещи на адрес с. А., ул. „Никифор Рилски Грек“ № 9 и е наложен запор до размера на дължимите суми по делото върху средствата по личната партида на длъжника при Затвора в гр. Ловеч, за което длъжникът е уведомен на 04.08.2023г. Намира налагането на запор върху вземанията и средствата, които постъпват по личната партида на длъжника в Затвора в гр.

Ловеч е наложен законосъобразно, на основание посочения от взискател по делото способ на изпълнение с молба за образуване от 02.06.2023г. и е съобразен с разпоредбите на ЗИНЗС 1 и ГПК.

Великотърновският Окръжен съд, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, мотивите на съдебния изпълнител, както и като се запозна с приложеното към делото копие на изпълнително дело № 280/2023 по описа СИС при Районен съд - Велико Търново, приема за установено следното:

От приложеното изпълнително дело се установява, че Изпълнително дело № дело № 280/2023 по описа СИС при Районен съд- Велико Търново е образувано въз основа на възлагателно писмо, към което е приложен Изпълнителен лист №83/02.06.2023г., издаден по гр.д. № 401/2022г. по описа на Окръжен съд Ловеч, депозирани от взискателя Окръжен съд - Ловеч против Г. В. В.. Възложителят е посочил начин на принудително изпълнение: запор, възбрана, опис и публична продан на секвестируемите движими вещи и недвижими имоти на длъжника, както и вземания от трети лица, като е възложено на ДСИ да издири същите чрез цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника и членовете на семейството му.

С разпореждане от 12.06.2023г. на ДСИ на основание чл. 458 ГПК е конституиран присъединения по право взискател държавата за публични задължения към НАП по изпълнителното дело за сумите, описани в приложеното удостоверение на ТД на НАПВелико Търново за наличие на публични задължения на Г. В. В. в размер на 12839.62 лв.

Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 22.06.2023г.

С разпореждане от 18.07.2023г. съдебният изпълнител е разпоредил да се извърши пълно проучване на имуществото на длъжника; насрочен е опис на движими вещи на длъжника на адрес с. А., ул. „.“ 0 .. и е наложен запор върху средствата, постъпващи по личната партида на длъжника В..

За наложения запор длъжникът В. е съобщено на 04.08.2023г.

Наложен е запор върху дружествен дял от капитала на „И.“ ЕООД.

Постъпила е молба от длъжника във връзка с наложената мярка опис на движими вещи.

На 09.08.2023г. е постъпила молба от длъжника до съдебния изпълнител, в която заявява, че наложеният запор не отговаря на правилото за несеквестируемост на чл. 446 от ГПК, като счита, че сумата до размера на минималната работна заплата за държавата е несеквестиуем и наложеният запор за съответната сума следва да бъде отменен.

Запорното съобщение до ГД ИН Затвора Ловеч е връчено със съответните указания на 11.08.2023г.

Срещу наложения запор е подадена разглежданата в настоящото производство жалба против действия на съдия изпълнител.

Като взе предвид установената фактическа обстановка, наведените във въззивната жалба, установените факти по изпълнителното дело и изложеното от съдебния изпълнител в мотивите, Великотърновски окръжен съд намира жалбата, депозирана от Г. В. В. по ИД № 280/2023 по описа на СИС при Районен съд - Велико Търново, за допустима, но неоснователна, като съображенията за това са следните:

Чрез уредената в чл. 435, ал. 2 ГПК процесуална възможност длъжникът да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което счита за несквестируемо е създаден процесуален ред за защита на имуществените обекти, които са необходими за издръжката на длъжника и неговото семейство. С упражняването на това свое право длъжникът цели да осуети лишаването му от определено имущество, като се основава на неговата несеквестируемост за принудителното изпълнение на предявеното парично вземане.

Съгласно чл. 446, ал. 1 от ГПК се определя върху каква част от трудовото възнаграждение или друго каквото и да било възнаграждение за труд, както и върху 2 получаваната пенсия, не може да бъде насочвано принудително изпълнение. Чл. 78 от ЗИНЗС определя, че за всяка работа извън доброволния неплатен труд и дежурствата по поддържане на реда и хигиената лишените от свобода получават определена част, но не помалко от 30 на сто от възнаграждението за изработеното, като частта от възнаграждението се определя със заповед на министъра на правосъдието. Съгласно чл. 78, ал. 3 от същия закон на лишените от свобода могат да се правят удръжки съгласно действащите закони, но не повече от две трети от полагащото им се възнаграждение. Това ограничение не се отнася за удръжките по задължение за издръжка. В конкретния случай обаче наложения запор не е върху такова възнаграждение, а върху средства, които лишения от свобода длъжник В. получава от трети лица. Последните не се засягат от правилата за несеквестируемост, предвидени в чл. 446 ГПК и чл. 78, ал. 3 от ЗИНЗС.

Както сам жалбоподателят твърди, това са лични средства получени от трети лица, а не възнаграждения по смисъла на чл. 78 от ЗИНЗС. Освен това дори и да се приеме, че това са такива средства, каквито обективно не са, то с оглед размера на дълга не е нарушено и правилото за несеквестируемост съгласно чл. 78, ал. 3 от ЗИНЗС.

Не на последно място, институтът на несеквестируемостта е предвиден с цел да осигури необходимия екзисненс минимум, т.е. за да защити длъжника от поставянето му в ситуация, при която същият да не може да посреща и най-елементарните си ежедневни нужди. В тази връзка следва да се отбележи, че в чл. 84, ал. 1 и, ал. 3 от ЗИНЗС изрично е предвидено, че лишените от свобода имат право на: 1/ безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите; 2/ непрекъснато време за сън не по-малко от 8 часа на денонощие; 3/ самостоятелно легло, безплатно облекло, обувки и спални принадлежности по таблици, утвърдени от министъра на правосъдието; 4/ здравно осигуряване от момента на задържането; здравните вноски на лишените от свобода са за сметка на държавния бюджет и се превеждат чрез Министерството на правосъдието, като работещите получават повишена дажба храна, съобразена с характера на извършената работа. Т.е. лишените от свобода на практика са поставени в ситуация, при която не са им нужни парични суми за задоволяване на минимално необходимите жизнени нужди, именно поради което и по отношение на тях не съществува законово изискване реално да получават възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната (не случайно е и предвиждането в чл. 78, ал. 1 ЗИНЗС относно процента от изработеното), а за извършване на удръжки от възнаграждение за положен труд са приложими цитираните по-горе норми, които се явяват специални по отношение на ГПК.

По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното действие по налагане на запор по личната партида на жалбоподателя Г. В. В. е законосъобразно и жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Водим от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от Г. В. В., против действията на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд - Велико Търново по Изпълнително дело № 280/2023г. по описа на Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд- Велико Търново, изразяващи се в налагане на запор върху личната партида на Г. В. В. върху средства, които твърди, че са несеквестируеми.

Решението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4