Решение № 18655 от 05.10.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 50975/2025
- Вид
- Решение № 18655
- Подписан
- 05.10.2026
- В сила
- 05.10.2026
- Състав
- ДЕНИЦА ИВАНОВА ЦВЕТКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.155 · Закон за енергетиката
- §1, т.42 · Закон за енергетиката
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 18655 гр. С., 05.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. Н.А като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20251110150975 по описа за 2025 година
„Т. С.”ЕАД е предявила против П. З. И. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че П. З. И. дължи на „Т. С.“ЕАД сумата от 3830.52 лева /1958.51 евро/ главница, представляваща стойност на топлинната енергия за периода от 01.05.2021 до 30.04.2023, ведно със законната лихва от 18.03.2024 до окончателното изплащане, сумата от 437.58 лева /223.73 евро/ – лихва за периода от 15.09.2022 до 06.03.2024, дялово разпределение в размер от 25.92 лева /13.25 евро/ за периода от м.08.2022 до м.04.2023, ведно със законната лихва от 18.03.2024 до окончателно изплащане на вземането и 10.60 лева /5.41 евро/ – лихва за периода от 16.07.2021 до 06.03.2024.
Ищецът поддържа, че с ответницата са се намирали в облигационни отношения, по силата на които й е доставял през процесния период топлинна енергия за битови нужди. От своя страна ответницата се явява неизправна страна, тъй като е останала задължена за стойността на доставената и потребена топлинна енергия за релевирания период, като дължи и обезщетение за забавено изпълнение.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата П. З. И. оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия.Оспорва количеството и стойността на 1 доставената топлинна енергия.
Съдът като прецени събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представена Заповед №ЗНН-04-35/28.06.2007 на Кмета на Район К. поляна за настаняване на П. З. И. заедно с членовете на семейството й в общинско жилище , находящо се в гр. С., жк. „К. поляна“-3ч, ул. „У. Г.“, бл.37А, вх.В, ет.1, ап.№51.
По силата на Договор за наем от 03.07.2007 Столична община в качеството наемодател е предоставила на П. З. И. за ползване под наем общинско жилище, находящо се в гр. С., жк. „К. поляна“3ч., ул. „У. Г.“, бл.37А, вх.в, ет.1, ап.№51.
Със заявление-декларация от 26.09.2007 П. З. И. е поискала от ТР „З.“ да й бъде открита партида за имот, находящ се в гр. С., жк. „К. поляна“3ч., ул. „У.
Г.“, бл.37А, вх.в, ет.1, ап.№51.
Видно от протокол от 10.11.2001 на ОС на ЕС с адрес:гр.С., ул. „У. Г.“, бл.37А, вх.А, Б и В е взето решение да се сключи договор с „Т. С.“ЕООД за индивидуално разпределяне на топлинната енергия по апартаменти.Договорът е сключен на 27.10.2004г.
По делото са представени Обща фактура №1021563534 от 31.07.2022 за периода от 01.05.2021-30.04.2022 и Обща фактура №1027840439 от 31.07.2023 за периода от 01.05.2022 до 30.04.2023.
По силата на Договор №Д-0-67/03.06.2020 „Т. С.“ЕАД е възложила на „Т.
С.“ЕООД да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в сграда –етажна собственост или в сграда с повече от един клиент в гр. С..
По делото са представени дялово разпределение за периода от 01.05.202130.04.2022 и за периода от 01.05.2022-30.04.2023 и документи за годишен отчет .
Съгласно заключението на СТЕ в апартамент №51 има 3 броя радиатори с монтирани уреди-индивидуални разпределител за разход за отопление /ИРРО/.За отчитане на топлата вода има монтиран и узаконен един водомер.Съгласно заключението на СТЕ за процесния период е начислявана топлинна енергия за отопление на имот по отчета на 3 броя ИРРО и сградна 2 инсталация. Количеството топлинна енергия , отдадена от сградна инсталация се разпределя пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект.Съгласно заключението на СТЕ за ап.51 отопляемият обем по проект е 152 куб. метра.За процесния период топлинната енергия за подгряване на топла вода за БГВ е определяна по отчет на един водомер и е изчислена съгласно т.5.2 от Приложение към чл.61, ал.1 от Наредба №Е-РД 04-1 от 12.03.2020.Съгласно заключението на СТЕ топлинната енергия за процесния период от м .05.2021 до м.04.2023 е 3786.74 лева.
Съгласно заключението на ССЕ дяловото разпределение е в размер от 13.25 евро.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
Потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане на цената на доставената такава във връзка с чл.155 от ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 е въведено понятието „клиент на топлинна енергия”, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия”.Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цената на топлинната енергия.
Съгласно Тълкувателно решение №2/2017 на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното предприятие.Договорът между това трето ползващо се лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална 3 партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект , различен от посочените в чл.153, ал.1 от ЗЕ за сключване на договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствени битови нужди..
Като взе предвид ТР №2/2017 на ВКС съдът намира, че наемателите могат да бъдат потребители на топлинна енергия ако имат сключен договор с „Т.
С.“ЕАД.
По силата на Договор за наем от 03.07.2007 Столична община в качеството на наемодател е предоставила на П. З. И. за ползване под наем общинско жилище, находящо се в гр. С., жк. „К. поляна“3ч., ул. „У. Г.“, бл.37А, вх.в, ет.1, ап.№51.
С оглед на което ответницата се явява наемател на процесния имот.
Със заявление-декларация от 26.09.2007 П. З. И. е поискала от ТР „З.“ да й бъде открита партида за имот, находящ се в гр. С., жк. „К. поляна“3ч., ул. „У.
Г.“, бл.37А, вх.в, ет.1, ап.№51.
Съгласно ТР №2/2017 договорът между третото ползващо се лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.С оглед на което съдът приема, че ответницата с откриването на партида на нейно име за процесния имот е сключила договор с ищцовото дружество.
Като взе предвид, че ответницата има качеството на наемател и че е сключила договор с ищцовото дружество чрез откриване на партида на нейно име, съдът намира, че ответницата се явява потребител на топлинна енергия.
Кредитирайки заключението на СТЕ съдът приема, че е доказано количеството на доставена топлинна енергия до процесния имот.Съгласно заключението на СТЕ в апартамент №51 има 3 броя радиатори с монтирани уреди-индивидуални разпределител за разход за отопление /ИРРО/.За отчитане на топлата вода има монтиран и узаконен един водомер.Съгласно заключението на СТЕ за процесния период е начислявана топлинна енергия за отопление на имот по отчета на 3 броя ИРРО и сградна инсталация.
Количеството топлинна енергия , отдадена от сградна инсталация се 4 разпределя пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект.Съгласно заключението на СТЕ за ап.51 отопляемият обем по проект е 152 куб. метра.За процесния период топлинната енергия за подгряване на топла вода за БГВ е определяна по отчет на един водомер и е изчислена съгласно т.5.2 от Приложение към чл.61, ал.1 от Наредба №Е-РД 04-1 от 12.03.2020.
Кредитирайки заключението на СТЕ съдът приема, че топлинната енергия за процесния период от м .05.2021 до м.04.2023 възлиза в размер от 3786.74 лева.
В заповедното производство ответницата е направила възражение за погасяване на вземанията по давност.
Основателността на претенцията обуславя произнасяне на съда по възражението за давност.Заявлението е подадено на 18.03.2024, с оглед на което погасени по давност са всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 18.03.2021.Предмет на делото са вземания за периода от 1.05.2021 до 30.04.2023, т.е. след 18.03.2021.С оглед на което вземанията за топлинна енергия, предмет на делото, не са погасени по давност.
Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД следва да бъде уважен до размера на сумата от 3786.74 лева и да бъде отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 3830.52 лева.
По отношение на лихвите за забава
Неоснователността на част от главния иск обуславя и неоснователност на част от акцесорния иск.
Лихвите за забава върху сумата от 3786.74 лева за периода от 15.09.2022 до 06.03.2024 възлизат в размер от 432.57 лева.С оглед на изложеното предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да бъде уважен до размера на сумата от 432.57 лева и да бъде отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 437.58 лева.
По отношение на дяловото разпределение
Кредитирайки заключението на ССЕ съдът приема, че дяловото 5 разпределение е в размер от 13.25 евро /25.92 лева/.
С оглед на което предявеният иск за дялово разпределение следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на лихвите за забава върху дяловото разпределение Лихвата за забава върху дяловото разпределение се дължи от получаване на поканата от ищеца до ответника.По делото не са ангажирани доказателства ответника да е канен от ищеца да изпълни задълженията си .С оглед на което съдът приема, че ответникът не дължи лихви за забава върху дяловото разпределение.
С оглед на което иск ът с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за лихви за забава върху дяловото разпределение следва да бъде отхвърлен.
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ищеца съобразно уважената част от исковете. Ищецът е реализирал разноски в исковото производство в размер от 555.14 евро, от които 44.02 евро /86.09 лева /- държавна такса, 230 евро – депозит за СТЕ, 230 евро- депозит за ССЕ и 51.12 евро- юрисконсултско възнаграждение.Съобразно уважената част от исковете в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в исковото производство в размер от 547.48 евро.
Ищецът е реализирал разноски в заповедното производство в размер от 69.58 евро, от които 44.02 евро /86.09 лева / -държавна такса и 25.56 евро /50 лева/- юрисконсултско възнаграждение. Съобразно уважената част от исковете в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство в размер от 68.62 евро.
Процесуалното представителство на ответницата е осъществено по реда на чл.38 от ЗА.Съобразно отхвърлената част от исковете в полза на процесуалния представител на ответницата следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение.Минималният размер на адвокатското възнаграждение , определено по реда на чл.7, ал.2 от Наредба №1 възлиза в размер на 360.26 евро. Съобразно отхвърлената част от исковете в полза на процесуалиня представител на ответницата следва да бъде присъдено 6 адвокатско възнаграждение в размер от 4.96 евро.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от
„Т. С.”ЕАД,
ЕИК...., със седалище и адрес на управление:гр.С., ул. „Я.“№23Б, против П. З.