Определение № 19378 от 29.11.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19378 гр. София, 29.11.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Виктория В. Грънчарска като разгледа докладваното от Виктория В. Грънчарска Въззивно гражданско дело № 20241100508863 по описа за 2024 година

Производството е по чл.435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба от длъжника по изпълнението „ДЗИ – О.з.“ ЕАД, против акт на съдебния изпълнител – постановление от 02.07.2024 г. по изп. дело № 20248390400299 по описа на ЧСИ И.М.-К. с peг. № 839 с район на действие СГС в частта, с която е отхвърлено искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на длъжника.

Жалбоподателят поддържа, че постановлението за прекратяване е неправилно като постановено в съществено противоречие с процесуалните правила и с принципите заложени в ГПК. Твърди, че му се дължат разноски в размер на 240, 00 лв., представляващи адвокатски хонорар. Сочи, че изпълнителното дело е образувано с изпълнителен лист, издаден въз основа на решение № 3270/23.10.2021 г. по гр.д. № 27439/2021 г., СРС, 145-и състав. С решението са уважени претенциите на ищеца-застраховател частично като, с оглед отхвърлената горница, са присъдени в полза на взискателя разноски в размер на 16,53лв.

Твърди, че тази сума е заплатена на 16.11.2021 г., т.е. преди завеждането на изпълнителното производство, въпреки това взискателят е завел делото и е представил доказателства за плащането пред ЧСИ. Изтъква, че ЧСИ неправилно е приел, че не е компетентен да се произнесе по разноски на длъжника, като същите следвало да бъдат установени по съдебен ред. Излага доводи, че разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК се прилага по аналогия и в изпълнителния процес. Посочва, в случая че намира приложение разпоредбата на чл. 79, ал.

1 ГПК – разноските на длъжника са за сметка на взискателя.

В срока по чл. 436, ал. 3 не е постъпил отговор от страна на взискателя.

В мотивите на ЧСИ, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, се излагат съображения за неоснователност на жалбата и спазване на процесуалноправните разпоредби. Посочва, че ЧСИ няма правомощия да присъжда по изпълнителното производство разноски в полза на 1 длъжника. ЧСИ се произнася само по направените от взискателя разноски в изпълнението.

За направените в изпълнителното дело разноски, длъжникът следва да се снабди с отделен изпълнителен титул за тяхното събиране.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, за да се произнесе съобрази от фактическа и правна страна следното:

Производството по изпълнително дело е образувано по молба от Столична община, с приложения към нея изпълнителен лист, издаден на 11.01.2022 г., въз основа на решение № 3270/23.10.2021 г. по гр.д. № 27439/2021 г., СРС, 145-и състав против длъжника „ДЗИ – О.з.“ ЕАД, за принудително удовлетворяване на парично вземане в размер на 16,53 лв. В молбата за образуване на изпълнителното производство, чрез юрк. А.К. взискателят е поискал ЧСИ да пристъпи към принудително удовлетворяване на вземането, като посочва конкретни способи – запор върху банкови сметки, опис и продажба на движимо и недвижимо имущество на длъжника. Претендирани са и разноски за юрисконсултско възнаграждение в изпълнителното производство в размер на 100, 00 лв. На 14.06.2024 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение и запорно съобщение до длъжника.

По делото е постъпила молба от длъжника 26.06.2024 г., с която заявява, че е направено своевременно плащане на сумата по изпълнителния лист и извършени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съобразно НМРАБ, в минимален размер, като е приложено доказателство – фактура от 25.06.2024 г.

На 26.06.2024 г. от Столична община /взискател/ е постъпила молба за прекратяване на производството, с оглед установяване на заплащане на дължимата сума по изпълнителния лист.

С постановление от 02.07.2024 г. по изп. дело № 20248390400299 ЧСИ И.М.-К. с peг. № 839 с район на действие СГС е прекратил производството като е отказал да присъди разноските в размер на 240 лв. с ДДС в полза на длъжника, за които са представени доказателства за заплащане.

При така установеното от фактическа страна, Софийският градски съд намира, че постановлението на съдебния изпълнител, с което е отказано присъждане на адвокатското възнаграждение в полза на длъжника е правилно и законосъобразно, а жалбата недопустима.

Съображенията за това са следните:

Длъжникът е поискал от ЧСИ извършване на недопустимo процесуално действие, а именно, присъждане на разноски в негова полза, поради прекратяване на изпълнителното производство. Настоящият състав намира, че ГПК не предвижда възможността такива действия да бъдат обжалвани пред съда. Разпоредбата на чл. 435, ал. 2 и 3 ГПК посочва изчерпателно действията на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване. В нея не фигурира отказът на съдебния изпълнител да присъди разноски на длъжника в изпълнителното производство ( съгласно определение № 3529 от 30.10.2017 г. по ч.гр.д. № 2

5185/2017 г. на САС). Липсва изпълнително основание, въз основа на което съдебният изпълнител да осъществи правомощията си. Същият може да се произнася с постановление за разноски само по отношение на направените от взискателя такива, тъй като те се явяват акцесорни на изпълняемото право, удостоверено с изпълнителния титул.

С оглед на изложеното, жалбата против действията на съдебния изпълнител – постановлението, с което е отказал присъждане на разноски в полза на длъжника следва да се остави без разглеждане.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „ДЗИ – О.з.“ ЕАД с ЕИК **** против постановление от 02.07.2024 г. на съдебния изпълнител по изп. дело № 20248390400299 по описа на ЧСИ И.М.-К. с peг. № 839 с район на действие СГС, в частта, в която е отказано присъждане на разноски в негова полза.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3