Определение № 571 от 30.09.2025, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 571 гр. Кюстендил, 30.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Мина Цв. Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20251500500402 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 10490/02.09.2025 г., подадена от Р. Р. А., EГН: **********, с адрес: гр. ***, срещу определение № 962/29.08.2025 г., постановено по гр. д. № 20251520102388, по описа на РС – Кюстендил, с което първоинстанционният съд е оставил без разглеждане молба с вх. № 9882/20.08.2025 г. поради недопустимост на същата и е прекратил производството по делото.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателката сочи, че заверените преписи от документи, които е поискала да бъдат предоставени, са нужни за да прецени дали да заведе искове за защита на нейни имуществени права или да сезира прокуратурата. Твърди, че поради многократните откази на нотариус Миленкова да предостави преписите, се е осъществила хипотезата на чл. 192 ГПК, предвиждащ съдействие от съда, когато страната не може сама да получи документ.

Поддържа, че съгласно чл. 28, ал. 2 и 3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД), лицата с правен интерес могат да получат преписи от нотариалните актове, а при отказ на нотариуса могат да поискат съдействие от съда, поради което районният съд неправилно е приел, че няма процесуален ред, по който да предостави исканите документи. Застъпва, че неправилно е прието и че липсва правен интерес от предоставянето на документите предвид липсата на висящо дело, към доказателствената съвкупност по което същите да бъдат приобщени. Сочи, че съгласно чл. 56 от Конституцията на Република България, всеки има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси, а лишаването от

1 достъп до процесните документи, представлява ограничаване на въпросното конституционно гарантирано право. Допълва, че отказвайки да разгледа молбата по същество, съдът не е изпълнил задължението си да осигури на страните реална възможност за защита. По изложените съображения моли въззивният съд да отмени обжалваното определение и да върне делото на РС – Кюстендил за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Първоинстанционното производство е образувано по молба от Р. Р. А., с която е отправено искане съдът да разпореди нотариална кантора „Милена Миленкова“ - гр.

Кюстендил да предостави заверени преписи от следните документи, съхраняващи се в архива на нотариуса: по сделка за покупко-продажба на автомобил - заверен препис (копие) от договор за покупко-продажба на автомобил марка „Дайхатсу“, модел „Териос“, с рег. № КН 6181 ВР; по дело № 370/2017 г. по описа на нотариус Миленкова - заверени преписи от всички документи представени при съставяне на акта за недвижим имот, находящ се в гр. Кюстендил, местността Гола Велика № 12 (Нотариален акт № 33, том I I I , рег. № 3807, по дело № 370/2017 г.), молба от И.В. и Р.В.

/понастоящем А./, декларация по чл. 25 ЗННД; по дело № 360/2021 г. по описа на нотариус Миленкова - заверен препис от декларация по чл. 26 СК.

С иницииращата делото молба Р. А. излага твърдения идентични със съдържащите се във въззивната жалба. Заявява, че от 2021 г. насам неколкократно се е опитвала да се сдобие с посочените документи, но същите не били предоставяни от страна на нотариус Миленкова. Твърди, че не е подписвала посочените документи, както и че не е присъствала на изповядването на сделките.

С обжалваното определение съдът е прекратил производството по делото, приемайки, че подадената молба е недопустима. Изложил е мотиви, че е сезиран с искане с правно основание чл. 28, ал. 3 ЗННД, по което е родово компетентен да се произнесе, но е пояснил, че подобно искане е допустимо в рамките на висящ процес и с цел приобщаване на документи към доказателствената съвкупност по делото.

Посочил е, че хипотезата на чл. 28, ал. 3 ЗННД не представлява самостоятелно охранително производство, в рамките на което съдът да може да съдейства на молителя да се сдобие с документ, съхраняващ се в архива на нотариус, а възможност, подобна на тази, предвидена в разпоредбата на чл. 192 ГПК, съдът да изиска документ от значение за правилното разрешаване на конкретно дело.

Настоящият състав се солидаризира с извода на първоинстанционния съд, че разпоредбата на чл. 28, ал. 3 ЗННД не предвижда процедура, по реда на която документи от служебния архив на нотариус да могат да бъдат предоставени на заинтересовано лице. Този извод се налага от залегналото в същата норма изискване преписите от документите да бъдат предадени на длъжностно лице, каквото качество безспорно молителката не притежава. В този смисъл правилен е изводът на 2 първоинстанционния съд, че хипотезата на чл. 28, ал. 3 ЗННД представлява възможност, подобна на тази, предвидена в разпоредбата на чл. 192 ГПК, съдът да задължи трето лице да предостави документ намиращ се у него и имащ значение за правилното разрешаване на повдигнатия спор.

Неоснователно жалбоподателката приема, че поради многократните откази на нотариус Миленкова да предостави исканите преписи се е осъществила хипотезата на чл. 192 ГПК. Посочената разпоредба, предвижда възможност съдът да изиска документ, намиращи се у неучастващо в делото лице, когато същият е от значение за правилното разрешаване на спора. От систематичното и граматическо тълкуване на разпоредбата се установява, че тази възможност съществува само в рамките на висящ процес и единствено с оглед попълване на доказателствената съвкупност по същия.

Нормата не предвижда ред, по който лице да бъде задължено да предостави намиращ се у него документ за цели извън установяването на правнорелевантите факти по конкретния спор, с който съдът е сезиран. В случай че жалбоподателката реши да предяви имуществените си претенции пред съд, в рамките на това производство тя би могла да поиска преписи от намиращите се в архива на нотариус Миленкова документи да бъдат изискани от съда и приети като доказателства по делото – възможност, с която понастоящем А. не разполага.

Фактическите твърдения, съдържащи се в молбата и във въззивната жалба сочат, че е налице отказ на нотариуса да предостави на жалбоподателката исканите от нея преписи от документи, намиращи се в служебния му архив. Както правилно е приел и първоинстанционният състав, от изложените твърдения следва извод, че съдът не е сезиран с жалба срещу отказ на нотариуса да извърши нотариално удостоверяване. В разпоредбата на чл. 577 ГПК е посочено кои производства са нотариални. Сред изброените е даването на справки по нотариалните книги (т. 6), но не и предоставянето на преписи от документи, съхранявани в служебния архив. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 28а, ал. 4 ЗННД, която предвижда задължение за нотариуса да предоставя на страните единствено справки по нотариалните дела. По аргумент от чл. 25, ал. 5, изр. последно, нотариусът може да снабдява страните с преписи само от подлежащи на вписване актове, каквито исканите от жалбоподателката не са. С оглед гореизложеното, дори жалбоподателката да беше предявила искане по чл. 577 ГПК, съдът не би могъл да го удовлетвори, доколкото не разполага с правомощие по реда на посочения член да задължи нотариус да предостави преписи от неподлежащи на вписване документи, съхранявани в нотариално дело по негов опис.

За пълнота съдът намира за нужно да посочи, че противно на възприетото в жалбата, правото на защита на А. не е било ограничено. Видно от изложеното в молбата и жалбата, същата разполага с нужната информация да формулира фактическите си твърдения и да заяви исканията си. Предварителното снабдяване с желаните преписи от документи не е предпоставка за предявяване на имуществените претенции пред съд.

По изложените съображения настоящият състав намира обжалваното определение за правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА определение № 962/29.08.2025 г., постановено по гр. д. № 20251520102388, по описа на РС – Кюстендил, с което съдът е оставил без разглеждане като недопустима молба с вх. № 9882/20.08.2025 г., подадена от Р. Р. А., EГН:

**********, с адрес: гр. *** и е прекратил производството по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 571 гр. Кюстендил, 30.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Мина Цв. Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20251500500402 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 10490/02.09.2025 г., подадена от Р. Р. А., EГН: **********, с адрес: гр. ***, срещу определение № 962/29.08.2025 г., постановено по гр. д. № 20251520102388, по описа на РС – Кюстендил, с което първоинстанционният съд е оставил без разглеждане молба с вх. № 9882/20.08.2025 г. поради недопустимост на същата и е прекратил производството по делото.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателката сочи, че заверените преписи от документи, които е поискала да бъдат предоставени, са нужни за да прецени дали да заведе искове за защита на нейни имуществени права или да сезира прокуратурата. Твърди, че поради многократните откази на нотариус Миленкова да предостави преписите, се е осъществила хипотезата на чл. 192 ГПК, предвиждащ съдействие от съда, когато страната не може сама да получи документ.

Поддържа, че съгласно чл. 28, ал. 2 и 3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД), лицата с правен интерес могат да получат преписи от нотариалните актове, а при отказ на нотариуса могат да поискат съдействие от съда, поради което районният съд неправилно е приел, че няма процесуален ред, по който да предостави исканите документи. Застъпва, че неправилно е прието и че липсва правен интерес от предоставянето на документите предвид липсата на висящо дело, към доказателствената съвкупност по което същите да бъдат приобщени. Сочи, че съгласно чл. 56 от Конституцията на Република България, всеки има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси, а лишаването от

1 достъп до процесните документи, представлява ограничаване на въпросното конституционно гарантирано право. Допълва, че отказвайки да разгледа молбата по същество, съдът не е изпълнил задължението си да осигури на страните реална възможност за защита. По изложените съображения моли въззивният съд да отмени обжалваното определение и да върне делото на РС – Кюстендил за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Първоинстанционното производство е образувано по молба от Р. Р. А., с която е отправено искане съдът да разпореди нотариална кантора „Милена Миленкова“ - гр.

Кюстендил да предостави заверени преписи от следните документи, съхраняващи се в архива на нотариуса: по сделка за покупко-продажба на автомобил - заверен препис (копие) от договор за покупко-продажба на автомобил марка „Дайхатсу“, модел „Териос“, с рег. № КН 6181 ВР; по дело № 370/2017 г. по описа на нотариус Миленкова - заверени преписи от всички документи представени при съставяне на акта за недвижим имот, находящ се в гр. Кюстендил, местността Гола Велика № 12 (Нотариален акт № 33, том I I I , рег. № 3807, по дело № 370/2017 г.), молба от И.В. и Р.В.