Решение № 11326 от 11.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11326 гр. София, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110113054 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на § 19, ал. 1 ЗИД на АПК, вр. чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, вр. чл. 145 и сл. АПК

Производството по делото е образувано по жалба с вх. № ПО–15-***/28.02.2023 г. при ОСЗ - И., подадена от В. В.ов Й. против Решение № 1471-1 от 02.02.2023 г., постановено от Общинска служба земеделие - И., с което е отказано възстановяването в полза на жалбоподателя, в качеството му на наследник по закон на лицето И.М.П., в стари реални граници на правото на собственост върху имот, представляващ нива, находяща се в землището на местност Г., с площ от 1360 кв. м., заключена между букви БВГД съгласно заключение на вещото лице – неразделна част от Решение от 11.03.1998 г. по гр. дело № 178/1997 г. по описа на Софийски градски съд, V I Г търговско отделение, с искане за отмяната му, респ. обезсилването му като недопустимо/неправилно.

Оспорващият В. Й. твърди, че с Решение № 1471 от 29.03.1994 г. Общинската поземлена комисия – „К.“ е отказала да възстанови в стари реални граници собствеността върху недвижим имот, представляващ нива, находяща се в землището на м. Г., с площ от 4 000 дка. Посочва се, че това решение е обжалвано, като с Решение от 11.03.1998 г., постановено по гр. дело № 178/1997 г. по описа на Софийски градски съд, I V Търговско отделение, е признато и възстановено в реални граници правото на собственост върху нива, находяща се в землището на м. Г., с площ от 1 360 кв.м., заключена между буквите БВГД, съгласно заключението на вещото лице, представляващо неразделна част от решението. В последното съдът е приел, че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ и правото на собственост върху поземления имот да бъде възстановено в реални граници. Съгласно чл. 45 от ППЗВ жалбата се твърди, че съдебното решение е представено пред ПК К. на 20.07.1998 г. Съгласно чл. 45 ППЗСПЗЗ въз основа и в съответствие с решението, Общинската служба по земеделие е длъжна да постанови решение за възстановяване правото на собственост. В жалбата се излага, че съдебното решение е представено пред ПК К. на 20.07.1998 г., но въпреки това последната не се е произнесла с 1 решение в срок. На 16.01.2023 г. В. Й. отправил писмено искане за привеждане в изпълнение на решенето от 11.03.1998 г. Посочва се, че с Решение № 1471 – 1/02.02.2023 г.

Общинска служба земеделие – И. отново отказала да възстанови в стари реални граници собствеността върху нивата в полза на ищеца, в качеството му на наследник на И.М.П., въпреки че това право е установено с влязло в законна сила съдебно решение.

Жалбоподателят оспорва така постановеното решение като недопустимо, необосновано и неправилно, тъй като Поземлената комисия е следвало да изпълни съдебното решение, а не да извършва нова преценка относно обстоятелството дали недвижимият имот подлежи на възстановяване в стари реални граници или следва да бъде възстановен чрез предоставянето на равностоен недвижим имот, което задължение следва от разпоредбите на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ и чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Постановявайки ново решение по съществото на спора, който вече е решен от съда, ПК е излязла извън законовите си правомощия в нарушение на материалния закон. Наред с това, решението не съдържа мотиви, относими към конкретния случай. Счита, че дори и да не са налице основанията за въстановяване на имота в стари реални граници административният орган е следвало да обезщети правоимащия с равностоен имот от общинския или държавния поземлен фонд. Моли за отмяна на така постановеното Решение № 1471 – 1/02.02.2023 г. на Общинска служба земеделие – И. и за връщана на преписката на поземлената комисия с указания за изпълнение на Решение от 11.03.1998 г., постановено по гр. д. № 178/1997 г. по описа на СГС. Евентуално, моли съда да постанови решение, с което отново да възстанови процесния недвижим имот в стари реални граници и в полза на лицата, които имат право на това.

В депозирано по делото писмено становище от 23.10.2023 г. от ответната страна Общинска служба по земеделие – И., като административен орган, издал оспорения акт, във връзка с предоставената възможност от съда, оспорва процесната жалба, считайки, че Решение № 1471-1 от 02.02.2023 г. е валиден и законосъобразен административен акт, издаден от орган, действал в рамките на своята компетентност. Конкретно излага, че с процесното решение е отказано възстановяването на правото на собственост върху нива с площ от 1.360 дка, находяща се в землището на село В., местност Г. на основание чл. 10б, ал.

1 ЗСПЗЗ, поради липсата на ЯФГ за преработване на влязъл в сила план за земеразделяне по чл. 17, ал. 8 ЗСПЗЗ. Посочва се, че с Решение от 11.03.1998 г. на Софийски градски съд, VI Г търговско отделение по гр. дело № 178/1997 г. по реда на надзора е отменено Решение от 06.03.1996 г. по описа на Софийски районен съд в частта, в която е отхвърлена жалбата на лицето Р.И. за признаване на правото за възстановяване на имот с поред номер 1 в местност Г. с площ от 1.360 дка, заключена между букви БВГД съгласно скица на вещото лице.

Изтъква се, че това съдебно решение е представено пред ПК К. на 20.07.1998 г. и заведено под № 629/20.07.1998 г., но скицата, представляваща неразделна част от последното е представена едва след одобряване на план за земеразделяне, при което и поради липсата на явна фактическа грешка за преработване на този план, независимо, че частта от имота – извън регулация, да е призната за възстановяване в стари реални граници, то доколкото попада в зона на план за земеразделяне, следва да се обезщети. В становището ОСЗ – И. поддържа, че в този смисъл е и отговорът на Министерство на земеделието, Дирекция „ Земя и поземлена собственост“, на отправено запитване по чл. 59, ал. 1, т. 8 ППЗСПЗЗ. С тези съображения счита оспореното решение за законосъобразно, тъй като признатата от съда част от имота за възстановяване попада в одобрения план за земеразделяне, обнародван в ДВ на 12.11.1999 г. Оспорва твърденията на жалбоподателя относно липсата на мотиви в решението, намирайки за допустимо същите да се съдържат и в отделен документ, подготвящ неговото издаване. Твърди се също, че начина на обезщетяване на лицето е предмет на последващо производство пред ОСЗ, обусловено от влизане в сила на процесното оспорено решение. С тези доводи се отправя искане за отхвърляне на жалбата и за присъждане на сторените по делото разноски.

Заинтересованата страна О. К. М., конституиран в това качество с определение на съда 2 от 03.02.2024 г. на основание чл. 152, ал. 3 АПК и като законен наследник на лицето К.И. М., посочено като страна в производството по издаване на административния акт, редовно призован за съдебно заседание, не се явява, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по същество.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, а и от представеното Удостоверение за наследници на И.М.П., издадено от С.о., район В./К. от 29.12.2023 г. се установява, че лицето е починало на 25.11.1958 г., оставяйки за свои законни наследници съпругата си Д.Т.П. (починала на 15.06.1988 г.), дъщеря си Р.И. Й.а (починала на 11.07.1998 г.), сина си К.И. М. (починал на 18.08.2013 г.) и сина си Р.И. М. (починал на 05.05.2012 г.). Установява се също, че наследник по закон на лицето Р.И. Й.а, след смъртта й, е синът й В. В. Й. – жалбоподателят по делото, а на лицето К.И. М., след смъртта му, синът му О. К. М., участващ в настоящия процес като заинтересована страна. След смъртта си, Р.И. М. е наследен от съпругата си М.Г.С., дъщеря си Л.Р.Т. и сина си Л.Р. М..

Събраните по делото писмени доказателства, в частност материалите, съдържащи се в изисканата и приобщена към доказателствената съвкупност административна преписка с вх.

№ 1471/11.02.1992 г. на наследниците на И.М.П., сочат, че с решение по Протокол № 1471/29.03.1994 г. на Поземлена комисия Община К. по заявление с вх. № 1471/11.02.1992 г. и представени писмени доказателства от Р.И. Й.а, е признато и определено за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне на конкретни поземлени имоти – общо 13.250 дка и е постановен отказ да се признае правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на други имоти, сред които по № 1 от заявлението имот с площ от 4.000 дка в местността Г. – поради това, че същият не фигурира в опис –декларацията за внесена в ТКЗС земя и за същия не са приложени доказателства съгласно чл. 12 ЗСПЗЗ.

Установява се, че с Решение от 06.03.1996 г. по гр. дело № 5953/1994 г. по описа на Софийски районен съд, 50-ти състав, образувано по депозирана жалба на лицето Р.И. Й.а против решение № 1471/29.03.1994 г. на ОПК К. в частта му, с която е отказано възстановяване на собствеността върху земеделски земи, в частност на недвижим имот от 4.000 дка в местност Г., жалбата е отхвърлена. Към решението е приложена скица на вещото лице (л. 95 от делото), приподписана от районния съдия по гр. дело № 5953/1994 г. по описа на СРС, 50-ти състав, съгласно която между букви БВГД е заключена площ от 1360 кв.м.

Между страните не се спори, а и се установява, че с Решение от 11.03.1998 г. по гр. дело № 178/1997 г. по описа на Софийски градски съд, VI Г търговско отделение в производство по реда на чл. 225 и сл. ГПК (отм.), образувано по искане за отмяна по реда на надзора на решението по гр. дело № 5953/1994 г. по описа на СРС, по изложените в същото мотиви, Решение от 06.03.1996 г. е отменено в частта, с която е отхвърлена жалбата на Р.И., за признаване правото на възстановяване на имот с пореден № 1 в местност Г. за тази част от имота с площ от 1 360 кв.м., заключена между букви БВГД, съгласно скица на вещото лице – неразделна част от решението и на основание чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ е признато правото на наследниците на И.М.П. на въстановяване в реални граници на този имот – нива, находяща се в землището на местност Г., с площ от 1360 кв.м., заключена между букви БВГД, съгласно скица на вещото лице – неразделна част от решението. В останалата част оспореното решение е оставено в сила. В мотивите на съдебното решение е прието, че имот с прореден № 1 фигурира в опис-декларацията за членство в ТКЗС, като е зачертана площта му, при което преценено това доказателство с останалите по делото и заключението на техническата експертиза, е прието, че следва да се възстанови тази част от имот с площ от 1 360 кв.м., която съществува в реални граници, обозначени с колчета и бразди и заключена между 3 буквите БВГД по скицата на заключението, доколкото останалата част от 2 640 кв.м. е оградена с масивни огради и застроена с масивни жилищни и стопански сгради. Съгласно направеното удостоверяване за това, решението е влязло в сила на 11.03.1998 г. Върху представения и приет по делото препис е поставен печат с вх. № 629/20.07.1998 г., за което страните не спорят, че е датата, на която решението е представено пред Поземлена комисия К..

С писмо до министъра на земеделието и горите ПК – район К. на основание чл. 59, ал.

1, т. 8 ППЗСПЗЗ е поискала писмени указания във връзка с постъпилото в Комисията съдебно решение от 06.03.1998 г., внесено на 20.07.1998 г. – преди одобряване на плана по чл. 25, ал. 1 ППЗСПЗЗ, но при представяне на скицата – неразделна част от решението след този момент. Отправено е и запитване при наличие на основание за изменение на плана за земеразделяне по реда на чл. 26 ППЗСПЗЗ да бъде назначена комисия за това.

В отговор, с писмо с изх. № от 26.01.2001 г. на запитване с вх. № 0800-23.01.2001 г., Дирекция „Земя и поземлена собственост“ към Министерство на земеделието и горите, посочва, че доколкото решението е след обнародване в ДВ на обявлението за изработен проект на план за земеразделяне, то собствениците следва да бъдат обезщетени по реда на чл. 10б ЗСПЗЗ. Посочено е, че в случая не е налице явна фактическа грешка за преработване на плана по чл. 17, ал. 8 ЗСПЗЗ.