Решение № 1582 от 19.02.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1582

Бургас, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XIV-ти тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ГАЛИНА РАДИКОВА

Членове:

АТАНАСКА АТАНАСОВА

ТОДОР ИКОНОМОВ

При секретар ДИМИТРИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия ТОДОР ИКОНОМОВ канд № 20257040602314 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" Бургас, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" на ЦУ на НАП, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 778/16.10.2025 г., постановено по АНД № 3029/2025 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено Наказателно постановление № 842046-[рег. номер]/06.08.2025 г. издадено от жалбоподателя, с което на "Акве и Акве" ЕООД, [ЕИК], на основание чл. 185, ал. 1 и ал. 4 от Закона за данък добавената стойност (ЗДДС), е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева, за нарушение на чл. 25, ал. 1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

Касаторът счита, че оспорваното съдебно решение е постановено при неправилно приложение на закона. Излага доводи, че в конкретния случай нарушението е извършено при условията на повторност, поради което съдът неправилно се е позовал на решението на СЕС, което в случая е неприложимо поради различната фактическа обстановка. Счита, за необосновани изводите на съда, че наложената санкция е непропорционална, тъй като законодателят е регламентирал високи размери на санкцията за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС с цел защита на обществените интереси и спазване на данъчното законодателство. По подробно изложени в жалбата доводи претендира отмяна на решението и потвърждаване на НП, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба "Акве и Акве" ЕООД, не изразява становище по подадената жалба.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

"Акве и Акве" ЕООД е санкционирано за това, че при извършена проверка от служители на НАП на 22.07.2025 г., в 14:38 ч., в [населено място], в търговски обект - воден атракцион „надуваем диван за дърпане“, находящ се пред бар „Масаро“, в къмпинг „Градина“, общ. Созопол, стопанисван от жалбоподателя „Акве и Акве“ ЕООД било установено, че в 11:22 ч. търговецът е приел плащане с карта на стойност 60 лв., което обстоятелство обаче не е регистрирано през фискалното устройство чрез фискален касов бон. Установено е също така, че нарушението се явява повторно, тъй като е извършено в рамките на една година от влизане в сила на Наказателни постановления № 781795-[рег. номер]/08.08.2024 г. и № 780243-[рег. номер]/08.08.2024 г., за същи нарушения. Във връзка с горните констатации е съставен ПИП № 0166339/27.07.2025 г. Прието е, че е извършено нарушение на чл. 25, ал. 1, т.1 от Наредба № Н-18/13.06.2006 г. на МФ във връзка с 118, ал. 1 от ЗДДС като е издаден АУАН.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и оспореното пред Районен съд – Бургас НП № 842046-[рег. номер]/06.08.2025 г. от началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на „Акве и Акве“ ЕООД, за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 18 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 4, във вр с ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът е приел че въпросното нарушение е безспорно установено както и че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. За да отмени издаденото НП, Районен съд – Бургас се е позовал на Решения на СЕС по дела С-97/21 и С-733/23, като е обосновал извод, че е нарушен чл. 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Изложил е мотиви, че по повод констатираното нарушение е издадена ЗППАМ, която е приведена в предварително изпълнение и търговския обект не е функционирал 31 дни в периода 11.08.2025 г. – 10.09.2025 г. В тази връзка е преценил, че за едно и също нещо АНО е реализирал отговорността на нарушителя два пъти с издаването на ПАМ и НП, което е в нарушение на принципа ne bis in idem по смисъла на горепосочените решения. На следващо място е приел, че е нарушен и принципа на пропорционалност залегнал в чл. 49, ал. 3 от Хартата предвид високия размер на санкцията и стойността на извършената покупка и неотчетения ДДС. На последно място е обосновал извод, че предвид фиксирания минимален размер на санкцията и съгласно действащото законодателство за съда не е налице нормативно установен механизъм за изменение на НП в санкционната му част, което е в противоречие с Решение на СЕС по дело С-733/23 г. Въз основа на така изложените мотиви, съдът е приел, че издаденото НП е незаконосъобразно и го е отменил.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Районен съд - Бургас правилно се е съобразил с Решенията на СЕС по дело С-97/21 и дело С-733/24 като е налице идентичност между предмета по настоящото дело и този по цитираните решения на СЕС.

Според Решение на СЕС по дело С-97/21, член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.

В Решение на СЕС по дело С-733/21 е прието, че член 325 ДФЕС, член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда, че на данъчнозадължено лице се налага имуществена санкция, когато не е издало касови бележки за извършени продажби, при положение че за това нарушение вече е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговския обект, в който е извършено посоченото нарушение, и забрана на достъпа до него. Във втория диспозитив на решението е прието, че член 273 от Директива 2006/112 и член 49, параграф 3 от Хартата на основните права трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда като административно наказание налагането на значителна по размер имуществена санкция, без сезираният с оспорването на тази мярка съд да има процесуална възможност да наложи санкция в размер, по- нисък от предвидения в тази правна уредба или друг вид по-леко наказание.

Съгласно разпоредбата на чл. 633 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, решението на Съда на Европейските общности (СЕС) е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. В тази връзка Районен съд – Бургас правилно е приел, че издаденото НП № 842046-[рег. номер]/06.08.2025 г. на началник отдел "Оперативни дейности" Бургас, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" на ЦУ на НАП е незаконосъобразно тъй като е издадено в противоречие правото на ЕС и цитираните по-горе решения на СЕС.

По делото безспорно е установено, че за извършеното от „Акве и Акве“ ЕООД нарушение е наложена ПАМ „запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 30 дни“, която е приведена в изпълнение в периода от 11.08.2025 г. до 10.09.2025 г. Предвид на тези обстоятелства, съдът правилно е приел, че с едновременното налагане на ПАМ, която по своя характер представлява санкция и издаване на НП за налагане на имуществена санкция се нарушава един от основните принципи ne bis in idem регламентиран в чл. 50 от Хартата. В случая националната правна уредба в ЗДДС, при която в условията на обвързана компетентност приходния орган след да издаде ПАМ и НП за едно и също нарушение е недопустима, тъй като е в противоречие с чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО и чл. 50 от Хартата, които имат примат над националното законодателство. Това е така, тъй като не е предвиден механизъм за координиране на двете производства, което от своя страна не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. С оглед на така установените факти и цитираните по-горе решения на СЕС се налага извод, че началникът на отдел "Оперативни дейности" – Бургас, Дирекция "Оперативни дейности" в главна дирекция "Фискален контрол" не е следвало да налага имуществена санкция на "Акве и Акве" ЕООД.

Не могат да бъдат споделени доводите изложени в касационната жалба, че в конкретния случай фактическата обстановка е различна от тази изложена в от посочените решения на СЕС, тъй като нарушението е извършено при условията на повторност. Действително повторно извършеното нарушение в рамките на една година от влизане в сила на издадените № 781795-[рег. номер]/08.08.2024 г. и № 780243-[рег. номер]/08.08.2024 г. свидетелства, че дружеството не спазва данъчното законодателство, но това обстоятелство не е основание едновременно да му бъде наложена ПАМ по чл. 186 от ЗДДС и да бъде издадено НП за едно и също нарушение съгласно тълкуването дадено в горепосочените решение на СЕС. Признакът повторност може да бъде основание за налагане на ПАМ за по-дълъг срок или определяне на по-висок размер на имуществената санкция, но не може да обоснове законосъобразното налагане и на двете санкции. В случая, независимо, че националното законодателство позволява кумулиране на двете санкции, това се явява в противоречие с постановените решения на СЕС, поради което изводите на Районен съд – Бургас за незаконосъобразност на издаденото НП са правилни и законосъобразни.

Настоящия съдебен състав, споделя и изводите на съда, че е нарушен и принципа на чл. 49, пар. 3 от Хартата, съгласно който тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението. В тази връзка съдът правилно е съобразил, че наред със спирането на водния атракцион за 31 дни на жалбоподателя е наложена и имуществена санкция в размер [рег. номер]., което освен че е недопустимо е и несъразмерно спрямо тежестта на извършеното нарушение. Както е възприето и в решението по дело С-733/23 г. на СЕС, предвидените в национално законодателство санкционни мерки не трябва да надхвърлят границите на необходимото за постигане на легитимно преследваните от същото това законодателство цели, като строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения В това решение се посочва още, че за да се прецени пропорционалността на санкциите, трябва да се вземат предвид и възможността националният съд да измени квалификацията спрямо дадената в обвинителния акт, като тази възможност е от естество да доведе до налагането на полека санкция, както и възможността да нюансира санкцията спрямо тежестта на съответното престъпление. Санкциите трябва да са ефективни, пропорционални и възпиращи предвид естеството, продължителността, повторяемостта и тежестта на нарушението. В настоящият случай, съгласно сега действащата нормативна уредба - ЗАНН и ЗДДС, размерът на имуществената санкция за това формално нарушение не може да бъде по-нисък от 2 000 лева, респ. няма възможност за замяна на наказанието с по-леко по вид. Недопустимо е и приложението на института на чл. 55 от НК, по аргумент на чл. 84, вр. чл. 27 от ЗАНН, включително и по аналогия на закона, доколкото не е налице хипотезата на чл. 46, ал. 2 от ЗНА. Предвиденото изключение на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН - "освен в предвидени в закон случаи", също няма отношение към настоящия случай, доколкото липсват такива хипотези в общ или специален закон.