Решение № 3083 от 04.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3083 гр. Пловдив, 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20235330104955 по описа за 2023 година

С исковата молба ищецът Р. А. Б. е предявила против „Сити Кеш“ ООД иск за приемане за установено в отношенията между страните на основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 26 ЗЗД, че клаузата на чл. 11, установяваща задължение за заплащане на неустойка в размер на 149,39 лв. от Договор за кредит № ****** към искане № ***** от ****** г. е нищожна като противоречаща на добрите нрави, поради установяването й при заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК и в нарушение на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК.

Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за кредит от ***** г., по силата на който в полза на ищеца – кредитополучател, е предоставена сумата в размер от 600 лв. при фиксиран лихвен процент по заема от 40, 05 % и годишен процент на разходите от 47, 62%.

Сочи, че в чл. 5 от договора е установено задължение за кредитополучателя за предоставяне на обезпечение под формата поръчителство, което да отговаря на изискванията, установени от кредитодателя.

В случай на непредставяне на уговореното обезпечение според чл. 11 от договора кредитополучателят се задължил да заплати неустойка в общ размер на 535,94 лв., платима ведно с погасителните вноски, към които се кумулира вноска за неустойка. Ищецът твърди, че с предвиждане на задължение за заплащане на неустойка, поради непредоставяне на обезпечение, което да отговаря на изисквания, които потребителите не могат да осигурят, по 1 същество се осигурява допълнително възнаграждение за кредитора, което се кумулира с възнаградителната лихва, по който начин се заобикаля, установената в разпоредбата на чл.

19, ал. 4 ЗПК забрана. Излага съображения за нищожност на клаузата за неустойка противоречаща на добрите нрави по смисъла на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, доколкото последната е излязла извън присъщата й обезщетителна функция. Сочи, че неустойката е излязла и извън присъщата й обезпечителна функция. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.

Ответникът е депозирал отговор в срок, като признава предявения иск и моли да се постанови решение при признание на иска. Твърди, че с поведението си не е станал причина за завеждането на делото, като моли да не се присъждат разноски в полза на ищеца.

Посочва, че сумата за неустойка не е платена от ответника. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК.

В случая са налице предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК, поради което и съдът е прекратил съдебното дирене и е постановил, че следва да се произнесе с решение съобразно заявеното от ответника признание на иска.

Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен, като за прилагане на разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК следва да е налице и кумулативно изявление на ищеца, за постановяване на решение по чл. 237 ГПК.

Признанието на иска е свързвано със специфични правни последици.

Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК признанието на иска е основание за прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед признанието, при такова искане от ищеца. Т.е. съдът преустановява извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения, и следва да постанови съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора.

Искът следва да бъде уважен така, както е предявен.

В случая така установените от законодателя кумулативно изискуеми предпоставки за постановяване на решение при признание на иска са налице, доколкото с отговора на исковата молба ответникът е заявил, че признава предявения иск.

Ищецът, чрез процесуалния му представител, е поискал постановяване на решение при признание на иска, което е заявено в първото и единствено по делото съдебно заседание.

Не са налице и отрицателните предпоставки, установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно – признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави или да е 2 признато право, с което страната не може да се разпорежда. Исковата претенция не е от категорията на тези искове, за които законодателят изрично е постановил изключение за приложението на разпоредбата на чл. 237 ГПК - по брачни искове - чл. 324 ГПК; по искове за гражданско състояние - чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение - чл. 339 ГПК.

По така изложените съображения предявения иск следва да бъде уважен.

Отговорност за разноски:

Отговорността за разноските е обусловена от защитата на материалното субективно право, предмет на делото. Ето защо, тя се определя с оглед изхода на спора относно предмета на делото – спорното материално право.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК възвежда изключение от този принцип само, ако са налице две предпоставки: с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото и същият е признал иска. В случая втората установена от законодателя предпоставка за възлагане на разноските в тежест на ищеца, така както са били стоР., не е налице. Това е така, доколкото чрез установяване на задължение за заплащане на неустойка в процесния договор за паричен заем, ищецът със своето извънпроцесуално поведение е претендирал сумата, дължима на основание посочената клауза, като до постановяване на съдебно решение за прогласяване на недействителността на клаузата, пораждаща това задължение, възникналите на това основание парични притезания остават дължими, ведно със всички законни последици.

В този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд – така Определение № 420 от 16.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3300/2018 г., III г. о. и Определение № 709 от 28.12.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 592/2018 г., III г. о, с която се приема, че когато обаче сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца , признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответника от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78 ал. 2 ГПК.

На основание гореизложеното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от последния разноски в размер на сумата от 50 лв. за заплатена държавна такса с оглед диспозитивното начало, предвид направеното искане в списъка по чл. 80 ГПК.

В производството по делото ищецът е защитаван на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съдът определи адвокатското възнаграждение в размер на сумата от 400 лв. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й действаща към момента на определяне на възнаграждението от съда, тъй като при сключване на договора последното не е определено.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със 3 седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, по предявения от Р. А. Б., ЕГН **********, с адрес: с. М. Ч., ул. „****“ № **, че клаузата на чл. 11, установяваща задължение за заплащане на неустойка в размер на 149,39 лв. от Договор за кредит № *** към искане № **** от ***** г. е нищожна като противоречаща на добрите нрави, поради установяването й при заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК и в нарушение на чл.

11, т. 9 и т. 10 ЗПК.

ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр.

София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7 да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД на Р. А. Б., ЕГН **********, с адрес: с. М. Ч., ул. „****“ № ** сумата от 50 лв. – съдебно-деловодни разноски в производството по гр. д. № 4955/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V граждански състав.

ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр.

София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7 да заплати на адв. С. Н., ЕГН **********, гр. П., ул.

„*****“ № ** сумата от 400 лева - адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т.

2 ЗАдв.

Решението е постановено на основание чл. 237 ГПК, съобразно направеното признание на иска.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________

4