Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 59 от 08.02.2021, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 2364/2020
Вид
Решение № 59
Подписан
08.02.2021
В сила
08.02.2021
Състав
Иван Иванов , Валентин Бойкинов, Зорница Хайдукова

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 75, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 144, ал. 2, т. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 145, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • § 13, т.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.2, ал.2 · Закон за кредитните институции
  • чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции
  • чл. 6, ал. 2 и 3 · Закон за пазарите на финансови инструменти
  • чл. 6, ал. 2 и 3 · Закон за пазарите на финансови инструменти
  • чл. 430 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. София , 08.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на осми февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иван Иванов

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело № 20201001002364 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 260 001 от 9.07.2020 г. по т.д. № 65/ 2019 г. на Окръжен съд - Перник Б. К. Б. и М. Г. П., двамата от гр. ***, са осъдени да заплатят солидарно на „Юробанк България“ АД гр. София (с предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД) на основание чл. 430 от ТЗ, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД следните суми, произтичащи от неизпълнени задължения по договор за потребителски кредит № HL28057 от 12. 10. 2007 г. и допълнителните споразумения към него от 3. 12. 2009 г., от 26. 11. 2010 г. от 30. 11.2010 г. и от 20. 10. 2015 г., както следва :

37 159.85 евро - главница, за периода от 23.08.2017 г. до 2.07.2019 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на исковата молба - 5. 07. 2019 г. до окончателното изплащане ; 5 023.02 евро- възнаградителна лихва за периода от 23.08.2017 г. до 14.05.2019 г. ; 1 433.53 евро - мораторна лихва за периода от 23.08.2017 г. до 14.05.2019г.;

274.96 евро - такси за периода от 20.09.2017 г. до 2.07.2019 г. ; 115.79 евро- имуществена застраховка ; 445.20 лева - нотариални такси, като за разликата над уважения до пълния предявен размер от : 39 856.73 евро - за главницата ; 1 758.27 евро - за мораторната лихва и

540.17 евро - за таксите, искът е отхвърлен като неоснователен.

1

Срещу решението, в неговата осъдителна част, е подадена въззивна жалба от Б. К. Б. и М. Г.

П., двамата от гр. ***, чрез назначения от съда особен представител адвокат Р. Т., с твърдения, че е неправилно, поради противоречие с материалния закон.

Съдът неправилно приел, че прехвърлянето на вземане отговаря на изискванията на закона, тъй като длъжника не бил уведомен за цесията от цедента, а от упълномощено лице. Не били обсъдени доводите на ответниците относно правното естество на допълнителните споразумения, които можело да бъдат извършвани само от лице, лицензирано да извършва банкова и кредитна дейност, каквото качество цесионера Бългериън ритейл сървисиз“ АД не притежавал. Освен това не било отговорено на въпроса в каква валута е заявена исковата претенция - в евро или в лева.

Молбата към съда е да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли исковите претенции.

Ответникът по въззивната жалба „Юробанк България“ АД - гр. София в писмения отговор я оспорва като неоснователна.

Неоснователно било възражението относно валидността на извършената цесия - в чл. 25 ал.

1 от договора кредитополучателите изрично се съгласили във всеки един момент от действието на договора банката да има право едностранно да прехвърли вземанията, произтичащи от договора, на дружества или институции от финансовата група, към която принадлежи. За прехвърлянето на вземанията кредитополучателите били уведомени редовно няколко пъти. Дори да не са били уведомени редовно това станало с връчването на исковата молба на особения представител. Освен това заключението на експертизата потвърдило, че всички плащания са направени от разплащателната сметка на Б. Б. към банковата сметка на дружеството - кредитор.

Несъстоятелно било и оспорването на процесуалната легитимация на банката - освен с получените нотариални покани ответниците са били уведомени за прехвърлянето на задълженията им и с получаването на исковата молба, чрез особения им представител.

Сключването на допълнителните споразумения, не представлявало банкова и кредитна дейност, както неправилно твърдял процесуалният представител на ответниците и не променяло същността на първоначалния договор.

Неоснователно било и оспорването относно вида валута, в който е предявена исковата претенция, тъй като това било ясно посочено в исковата молба и потвърдено от заключението на експертизата.

Молбата към съда е да потвърди решението.

2

-3-

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.

Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в установения в закона процесуален срок от страна в процеса, която има интерес и право на обжалване на валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.

При обсъждането на нейната основателност приема за установено следното.

В исковата молба ищецът „Юробанк България“ АД - гр. София твърдял, че с договор за потребителски кредит № HL28057 от 12.10.2007 г. предоставил на Б. К. Б. и М. Г. П., двамата от гр. *** сумата 50 000 евро за рефинансиране на ипотечен кредит към „УниКредит Булбанк“ АД и текущи нужди.

На 6.12.2007 г. банката прехвърлила на „Бългериън ритейл сървисиз“ АД на основание чл.

25 от договора всички вземания по кредита, заедно с всички обезпечения, за което кредитополучателите били уведомени при сключването на допълнителното споразумение от 3.12.2009 г.

В последващи допълнителни споразумения кредитополучателите дали съгласието си и упълномощили съконтрахента си да погаси съществуващите, но непогасени към сключването им просрочия чрез преоформянето им към размера на редовната главница.

На 5.03.2014 г. „Бългериън ритейл сървисиз“ АД прехвърлило на банката вземания по договори за кредит, между които и тези по настоящия договор. Кредитополучателите били уведомени за цесията с подписването на допълнителното споразумение от 20.10.2015 г. и с три нотариални покани, в които освен това всички задължения по кредита били обявени за предсрочно изискуеми. След като дължимите суми не били платени банката предявила настоящия иск.

Молбата към съда била да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят солидарно на основание чл. 430 от ТЗ сумите, както следва : 39 856.73 евро - главница, за периода от 23.08.2017 г. до 2.07.2019 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на исковата молба - 5. 07. 2019 г. до окончателното изплащане;

5 023.02 евро- възнаградителна лихва за периода от 23.08.2017 г. до 14.05.2019 г. ; 1 758.27 евро - мораторна лихва за периода от 23.08.2017 г. до 14.05.2019 г.; 540.17 евро - такси за периода от 20.09.2017г. до 2.07.2019 г. ; 115.79 евро- имуществена застраховка ; 445.20 лева - 3 нотариални такси.

В писмения отговор ответниците Б. К. Б. и М. Г. П., двамата от гр. ***, чрез назначения от съда особен представител адвокат Р. Т., оспорили исковите претенции като неоснователни.

Договора за потребителски кредит все още не бил прекратен, т.е. задължението не било изискуемо. Ищецът нямал активна процесуална легитимация. Не били налице изискванията на чл.99, ал.3 от ЗЗД - позоваването на допълнителните споразумения с оглед уведомяването на ответниците за прехвърлянето на вземанията не намирало опора в закона.

Обявяването на кредита за предсрочно изискуем не било извършено по надлежния начин нотариалната покана №э377 не била редовно връчена по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК.

Молбата към съда била да отхвърли исковите претенции като неоснователни.

От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, се установява следната фактическа обстановка на спора.

С договор за банков кредит № HL28057 от 12. 10. 2007 г. „Българска пощенска банка“ АД предоставила на Б. К. Б. и М. Г. П., двамата от гр. ***, сумите 23 580 евро за рефинансиране на ипотечен кредит към „УниКредит Булбанк“ АД и

26 420 евро за текущи нужди, при

6.35 % лихва, със срок на издължаване 240 месеца от датата на откриване на заемна сметка по кредита на равни месечни вноски на лихва и главница с размер на всяка вноска 386.15 евро, съгласно погасителен план.

В чл.25 ал. 1 страните се съгласили, във всеки един момент от действието договора банката да има правото едностранно да прехвърли вземанията си, произтичащи от договора, на дружества или институции от групата на EUROBANK EFG GROUP, вкл. на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД - гр. София, или на други финансови или нефинансови институции или дружества включително такива, чиято дейност включва секюритизация.

С договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 6.12.2007г. (на л.60) „Юробанк И Еф Джи България“ АД (с предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД) прехвърлила на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, всички свои вземания за потребителски и жилищни кредити, предоставени на клиентите, изброени в приложения №№ 1, 1а, 2, 2а към договора. По отношение на клиентите в приложение № 2, в което под № 4355 и № 4356 били посочени Б. К. Б. и М. Г. П., прехвърлянето влязло в сила на 29.11.2007 г.

4

-5-

В допълнително споразумение от 3.12.2009 г. (на л.19) „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД и ответниците констатирали, че към тази дата задължението е в размер на 48 882.61 евро от които: 278.08 евро просрочена главница ; 685.28 евро просрочена лихва ; 158.84 евро просрочени такси и 47 645.80 евро главница и 114.61 евро редовна лихва.

Кредитополучателите се задължили да внесат еднократно сумата 220 евро, с която кредитора по своя преценка да погаси служебно пълно или частично просрочени задължения по договора. Страните се съгласили кредитополучателите да ползват дванадесетмесечен период за облекчено погасяване на общия дълг, при фиксирана годишна лихва от 5.36 %.

В допълнително споразумение от 26.11.2010 г. (на л.22) „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД и ответниците се съгласили да прекратят действието на въведеното облекчено погасяване на общия дълг. Според една от уговорките върху дълга се натрупвала начислената, но непогасена през периода на облекченото погасяване лихва, и върху общия размер на дълга се начислявала годишна лихва, равна на договорената между страните за периода след изтичането на действащия към момента период за облекчено погасяване на дълга.

В допълнително споразумение от 30.11.2010 г. (на л.23) „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД и ответниците констатирали, че към тази дата задължението е в размер на 49 324.20 евро от които: 0.48 евро просрочена главница ; 487.65 евро просрочена лихва ; 163.02 евро просрочени такси и 48 673.05 евро главница. Страните се съгласили кредитополучателите да ползват дванадесет месечен период за облекчено погасяване на дълга, през който да се начислява фиксирана годишна лихва в размер на 5.72 %, а погасяването на дълга да става на равни месечни вноски в размер на 235 евро.

С договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 5.03.2014 г. (на л.67) „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД прехвърлило на „Юробанк България“ АД всички свои вземания за потребителски и жилищни кредити на физически лица, които са обезпечени с ипотека, с длъжници, изброени в приложения №№ 1 и 2 към договора. По отношение на клиентите в приложение № 1, в което под № 704 и № 705 били посочени Б. К. Б. и М. Г. П., прехвърлянето влязло в сила на 27.01.2014 г.

С пълномощно, рег. № 8685/ 2.10.2015 г. на нотариуса Р. М. (на л.31) М. Г. П. овластила Б.

К. Б. с правото да я представлява пред „Юробанк България“ АД във връзка с предоговарянето на условията за погасяване на сумите, дължими по договора за кредит.

5

В допълнително споразумение от 20.10.2015 г. (на л.27) „Юробанк България“ АД и ответниците констатирали, че към тази дата задължението е в размер на 44 575.52 евро, от които: 315.64 евро просрочена главница; 722.85 евро просрочена лихва ; 13.80 евро просрочени такси и 43 523.23 евро редовна главница. Страните се съгласили кредитополучателите да ползват четиринадесет месечен период за облекчено погасяване на дълга, през който да се начислява фиксирана годишна лихва в размер на 5.671 %, а погасяването на дълга да става на равни месечни вноски в размер на 426.48 евро.

С нотариална покана рег. № 378/ 6.02.2019 г. на нотариуса В. Я. (на л.76), връчена лично на 7.02.2019 г., банката уведомила Б. К. Б. за сключването на двата договора за прехвърляне на вземания, като на основание чл. 18 от договора, поради неиздължаването на погасителната вноска с падеж 23.08.2017 г., обявила цялото задължение, възлизащо към 22.01.2019 г. на 45 287.85 евро, за незабавно изискуемо.