Решение № 29 от 24.03.2021, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Плевен , 23.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на единадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Екатерина Т. Георгиева Панова

Членове:

Методи Н. Здравков

Жанета Д. Георгиева при участието на секретаря Вергиния Н. Петкова като разгледа докладваното от Жанета Д. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20214400500080 по описа за 2021 година

Производство е по 258 и сл. от ГПК.

С решение № 260025 от 12.01.2021 год., постановено по гр. д. № 5300/2020 г., Плевенският районен съд е изменил на основание чл. 150 от СК размера на издръжката, определена по гр.д. № 5330/2019 г. по описа на ПлРС, като вместо определената издръжка в размер на 180 лв. за детето М.Ц..а е осъдил майката Р. В. Н. с посочени ЕГН и адрес в гр. Плевен да заплаща на малолетното си дете М.Ц..а с посочени ЕГН и адрес в гр. Плевен чрез нейния баща Ц. И. К. с посочени ЕГН и адрес в гр. Плевен сумата от 250 лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 14.10.2020 г. до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. С решението ПлРС е отхвърлил иска за увеличение на издръжката за детето за разликата над 250 лв. до 280 лв. като неоснователен.

Със същото решение ПлРС е осъдил Р. В. Н. да заплати на Ц. И. К. сумата от 150 лв. за направени по делото разноски след компенсация, както и да заплати по сметка на ПлРС държавна такса в размер на 100,80 лв.

1 съобразно увеличения размер на издръжката.

Недоволна от така постановеното решение в частта, в която е уважен иска за увеличение на месечната издръжка на детето от 180 лв. на 250 лв. е останала въззивницата Р. В. Н., която чрез пълномощника си адвокат К.Д. от ПлАК го обжалва в законния срок. В жалбата се излагат доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението. Твърди се, че ПлРС не е отчел споразумението между родителите по гр.д. № 5330/2019 г. по описа на ПлРС, действителните разходи на детето, направените оспорвания на представените писмени доказателства, които според въззивницата не доказват разходи за нужди на детето, липсата на доказателства, че детето ще посещава и занапред, след подаване на исковата молба /ИМ/ езда и други извънкласни дейности, както и представените доказателства от въззивницата за разходите й във връзка със здравословното състояние на нейната майка. Посочва се, че липсват доказателства в условията на пандемия детето да посещава спортни занимания, като въззивницата твърди също, че през целият период ежемесечно допълнително е подпомагала детето с подаръци и парични суми. Моли се окръжният съда да постанови решение, с което да отмени решението на ПлРС и да отхвърли изцяло предявения иск за увеличение на издръжката на детето.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК по делото е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Ц. И. К. чрез пълномощника му адвокат А. К. от ПлАК, в който се оспорва основателността на въззивната жалба. Позовавайки се на представените по делото доказателства и данните от НСИ въззиваемият счита, че за месечната издръжка на детето са необходими около 500 лв., поради което правилно ПлРС е присъдил плащане на половината сума от въззивницата.

В о.с.з. въззивницата се явява лично и чрез пълномощника си адвокат К.Д. поддържа подадената въззивна жалба.

В о.с.з. въззиваемата страна не се явява, но чрез пълномощника си адвокат А. К. поддържа писмения отговор и становището си за неоснователност на въззивната жалба.

Заинтересованата страна ДСП Отдел „Закрила на детето“, гр. Плевен не се представлява, но представя писмен социален доклад.

Решението на ПлРС като необжалвано е влязло в законна сила в частта, в която е отхвърлен иска с правно основание чл. 150 от СК за разликата над 250 лв. до 280 лв. месечна издръжка за детето.

Окръжният съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази 2 изискванията на закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 258 от ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С исковата молба ПлРС е сезиран с иск с правно основание чл. 150 от СК, предявен от Ц. И. К. против Р. В. Н. за увеличение на определената с влязло в сила решение по гр.д. № 5330/2019 г. по описа на ПлРС месечна издръжка на детето М.Ц..а от 180 лв. на 280 лв. месечно.

За да уважи частично предявения иск и да присъди увеличение на месечната издръжка от 180 лв. на 250 лв ., ПлРС е приел, че е налице изменение в обществено-икономическите условия предвид Ковид-ситуацията, онлайн-обучението на детето, данните от НСИ, нараснали са потребностите на детето за храна, учебни материали, във връзка със здравословното му състояние и посещение на извънкласни форми на обучение, бащата е закупил жилище за детето и е заплатил немалка парична сума на другата страна, а майката има възможност да заплаща по- висок размер на издръжката.

Въззивният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно е установено по делото от представеното пред ПлРС удостоверение за раждане, че детето М. е родено на 01.10.2007 г. и негови родители са страните.

Безспорно се установява от представеното пред ПлРС решение № 2024/17.10.2019 г. по гр.д. № 5330/2019 г. по описа на ПлРС, че със същото е одобрено споразумение между страните, по силата на което родителските права по отношение на детето М. са предоставени на бащата Ц. И. К., а на майката Р. В. Н. е определен режим на лични контакти, както следва: всяка първа и трета седмица на месеца от сряда вечерта до неделя вечерта с преспиване при майката, както и право на майката да взема детето в сряда след училище, да нощува при нея и със задължение да го заведе на училище в четвъртък, всяка нечетна година детето да прекарва новогодишните празници с майката, а коледните и великденските с бащата, а всяка четна година детето да прекарва коледните и великденските празници с майката, а новогодишните с бащата; рожденият ден на детето да се организира от двамата родители със съвместно участие, като майката има право да вземе детето предния ден, като детето бъде с майката на нейния рожден ден и с бащата на неговия рожден ден, майката да има право да взема детето един месец през лятото като това не съвпада с годишния отпуск на бащата, за което последният има задължение да я уведоми до 31.05 на текущата, като детето да бъде половината ваканции великденска и коледна с майката, а другата половина с бащата. С решението е одобрено споразумението между страните, по силата на което майката се е задължила да заплаща за детето месечна издръжката в 3 размер на 180 лв., считано от влизане на решението в сила, т.е. от 17.10.2019 г..

СПОРНО по делото пред въззивната инстанция се явява обстоятелството: следва ли да бъде увеличена определената издръжка за детето М. с оглед нуждите му, определения режим на лични контакти между майката и детето и възможностите на майката да осигурява такава за разликата над 180 лв. до присъдената от ПлРС издръжка в размер на 250 лв..

Съгласно разпоредбата на чл. 142 ал. 2 СК минималната издръжка за дете е в размер на ¼ от размера на минималната работна заплата /МРЗ/ за страната. Към датата на постановяване на въззивното решение, считано от 01.01.2021 г. МРЗ е в размер на 650 лв., поради което следва да се приеме, че минималната месечна издръжка за едно дете, дължима от един родител към момента независимо от възрастта му е в размер на 162,50 лв..

Съгласно разпоредбата на чл. 150 СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена. Издръжката на малолетни и непълнолетни деца съгласно разпоредбата на чл. 143 ал. 1 ГПК е безусловна и се дължи с цел осигуряване на условия на живот, необходими за развитието на детето.

На изследване подлежи налице ли са обстоятелства, които да водят до увеличаване на издръжката на детето М. над предходно определения от ПлРС размер от 180 лв. до присъдения от ПлРС размер от 250 лв..

Безспорно е по делото, че от предходното определяне на издръжката на детето М. до подаване на исковата молба /ИМ/ е изминала една година и възрастта на детето не е променена значително /12 г. и 13 г./, поради което не може да се приеме, че на това основание нуждите на детето са променени.

От представените пред ПлРС служебна бележка от 24.09.2020 г., изд. от СУ „Иван Вазов“, гр. Плевен и разпечатка от електронния бележник на детето се установява, че през учебната 2020/2021 г. детето М. е ученичка в 7 клас в училището и е с отличен успех.

От представените пред ПлРС платежен план за учебната 2020/2021 г. и 2 бр. квитанции за плащане се установява, че детето М. е записано за обучение през учебната 2020-2021 година в Училища „Европа“ гр. Плевен, като таксата за учебната година е в размер на 784,98 лв., а стойността на учебниците е в размер на 55,80 лв. и заплатената сума до датата подаване на ИМ е в размер на 253,80 лв. за такса и учебници.

От представената пред ПлРС разписка за поръчка от 12.12 без посочване на година се установява, че са извършени разходи за поправка на очилата на детето М. на стойност 109 лв..

4

От представените пред ПлРС фискални бонове за заплатени суми за посещения в Спортен комплекс, издадени от „***“ ЕООД, гр. Плевен се установява, че стойността на таксата за 8 посещения за м. Х, ХІ и ХІІ 2019 г. е била в размер на 73 лв..

От представената пред ПлРС фактура № 1/01.12.2020 г., издадена от „***“ ЕООД, гр. Долна Митрополия се установява, че на името на въззиваемият е фактурирана сумата от 300 лв. без посочване на вида на услугата.

От представените пред ПлРС фискални бонове се установява, че от въззиваемия са направени следните разходи: на 21.08.2020 г. в размер на 422,61 лв. за учебни пособия и материали като тетрадки, папки, химикалки, кламери, палитри, флумастери, бельо и др., на 12.12.2020 г. в размер на 82,80 лв. за обувки и аксесоари, на 12.09.2020 г. в размер на 69 лв. за обувки и в размер на 79,98 лв. за панталони, на 31.12.2020 г. в размер на 13,99 лв. за пуловер и в размер на 99,99 лв. за яке, на 21.08.2020 г. в размер на 89,80 лв. за дънки, на 17.10.2020 г. в размер на 203,20 лв. за тениски и суичъри, в размер на 45,95 лв. за панталон, в размер на 24,99 лв. за бельо и в размер на 135,80 лв. за бельо, канцеларски материали и др., на 15.02.2020 г. в размер на 42,98 лв. за бельо, на 09.02.2020 г. в размер на 42,70 лв. за спортни стоки, на 31.07.2020 г. в размер на 49,98 лв. за къси панталони, на 26.02.2020 г. за билет за концерт в размер на 20 лв., на 15.06.2020 г. за лонгборд в размер на 199 лв..

От представената пред ПлРС гаранционна карта се установява, че на 25.09.2019 г. е закупен лаптоп. От представеното приложение към договор за мобилни услуги на въззиваемия се установява, че същият заплаща месечна такса в размер на 28,99 лв. за телефон с посочен №, а от представен фискален бон от 27.05.2020 г. се установява, че въззиваемият е закупил мобилен телефон на стойност 349,99 лв..

От представеното пред ПлРС удостоверение за доходите на въззиваемият за периода от м. ІХ 2019 г. – м. VІІІ2020 г. по делото се установява, че за периода същият е получавал средномесечно трудово възнаграждение в размер на чистата сума от 776,80 лв..

От представеното пред ПлРС удостоверение за доходите на въззивницата за периода от м. Х 2019 г. – м.ІХ2020 г. по делото се установява, че за периода същата е получавала средномесечно трудово възнаграждение в размер на чистата сума от 577,04 лв..

От представените пред ПлРС платежно нареждане от 25.08.2020 г., договор за кредит от 20.08.2020 г. и погасителен план към същият, както и от съвпадащите становища на страните по делото се установява, че след приключило гражданско дело за делба между страните на недвижим имот, 5 бивша СИО, въззиваемият е изплатил на въззивницата сумата от 45 775,70 лв. за уравнение на дела й, както и че в тази връзка същият е получил банков кредит в размер на 50 000 лв., за погасяването на който следва да изплаща месечна погасителна вноска в размер на 563,99 лв..