Определение № 539 от 05.08.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 539 гр. Пазарджик, 05.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Десислава Анг. Ралинова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20255200500557 по описа за 2025 година Производство по чл.274 и следващи от ГПК.

Образувано е по частна жалба от Петър С. Ч. чрез адв.М. против разпореждане №5311/11.06.2025 г. по гр.д.№4100/2024 г. по описа на РС – Пазарджик, с което е оставено без уважение искането за издаване на обратен изпълнителен лист.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, въз основа на които се иска неговата отмяна, като вместо това бъде постановено да бъде издаден обратен изпълнителен лист в полза на жалбоподателя за сумата в размер на 4 065,54 лв., представляваща принудително събрана сума по изп.д.№655/2024 г по описа на ЧСИ Д.С.

Пазарджишки окръжен съд, като взе предвид доводите на страната и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

1

С решение №415/15.04.2025 г. постановено по гр.д.№4100/2024 г. по описа на РС - Пазарджик е признато за установено, че жалбоподателят не дължи на ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД като погасени по давност, сумите 16 097,95 лева главница по Договор за потребителски кредит №******** от 01.06.2009 г., ведно със законната лихва от 02.08.2010 г., договорна лихва в размер на 1 867,22 лева за периода 01.07.2009 г. до 28.10.2010 г., наказателна лихва в размер на 133,49 лева за периода 01.09.2009 г. до 28.10.2010 г., разноски по ч.гр.д.№3109/2010 г. на РС - Пазарджик в размер на 1 096 лева, за които са издадени Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№3109/2010 г. на РС – Пазарджик.

Установено е по делото, че въз основа на цитирания изпълнителен лист срещу жалбоподателя е образувано изп.д.№83/2011 г. пред ДСИ при РС – Пазарджик. На 18.04.2016 г. изп.д.№83/2011 г. по описа на ДСИ Пазарджик е прекратено, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, поради перемпция. С Договор за цесия от 18.01.2016 г. между „Юробанк България“ АД и ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, вземанията срещу С. Ч. са прехвърлени на ответника. По молба на новия взискател от 29.04.2024 г. и въз основа на издадения изпълнителен лист, на 07.05.2024 г. е образувано изп.д.№655/2024г. по описа на ЧСИ Д.С. с район на действие РС – Пазарджик.

С молба от 04.06.2025 г. жалбоподателят е поискал в негова полза да бъде издаден обратен изпълнителен лист срещу ответното дружество за сумата от 4 0655,54 лв., представляваща събрани по принудителен ред суми по изп.д.№655/2024 г. по описа на ЧСИ Д.С.

С обжалваното разпореждане районният съд е отхвърлил молбата по съображения, че в производство по уважен отрицателен установителен иск за недължимост на сумите по принудително изпълнение, не е предвиден от закона облекчен ред за възстановяване на платеното при отпадане на процесуалното право на принудително изпълнение, чрез издаване на обратен изпълнителен лист, а в тази 2 хипотеза длъжникът, който е претърпял незаконосъобразно принудително изпълнение, разполага с иск по чл.55 ЗЗД за това, което кредиторът е получил от изпълнението. Приел е, че обратен изпълнителен лист може да бъде издаден само в изрично предвидените от ГПК хипотези, а именно: след отмяна на осъдително решение, по което е допуснато предварително изпълнение, или отмяна на влязло в сила осъдително решение, както и след отхвърляне на иск за установяване на вземане по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК.

Настоящият въззивен състав изцяло споделя изложените от районния съд съображение, че в настоящия случай не е налице нито една от хипотезите, в които е допустимо издаване на обратен изпълнителен лист, визирани в разпоредбите на чл.245, ал.3, изр.2 от ГПК, чл.282, ал.6, чл.309, ал.2 и чл.422, ал.3 вр. с чл.245, ал.3, изр.2 от ГПК. Не се касае за допуснато предварително изпълнение на осъдително съдебно решение или допуснато незабавно изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение, нито за отменено по реда на чл.303 и сл. от ГПК влязло в сила осъдително решение. В настоящия случай действително с влязло в сила решение е установено, че изпълняемото право не съществува, но същото е постановено по отрицателен установителен иск с правно основание по чл.439 ГПК за недължимост на вземане, за което е налице принудително изпълнение, предвид на което постановеното решение не е изпълнително основание за издаване на обратен изпълнителен лист за събраните суми. Настоящата инстанция намира, че разпоредбите на чл.245, ал.3, изр.2 от ГПК, чл.282, ал.6, чл.309, ал.2 и чл.422, ал.3 вр. с чл.245, ал.3, изр.2 от ГПК не могат да бъдат тълкувани разширително и/ или прилагани по аналогия. Същите изчерпателно очертават хипотезите, в които може да бъде издаден изпълнителен лист, като изключение от общото правило на чл.404 ГПК за издаване на изпълнителен лист, и извън тях не е налице 3 основание за издаване на изпълнителен лист. Наред с това само в посочените хипотези длъжникът няма интерес от водене на осъдителен иск срещу взискателя, докато във всички останали случаи, в които длъжникът е претърпял незаконосъобразно принудително изпълнение, тъй като изпълняемото право не съществува (какъвто се явява и настоящият случай), последният разполага с възможността да предяви осъдителен иск по чл.55 ЗЗД за полученото от кредитора в изпълнението. В този смисъл е налице практика на ВКС (в т.см. определение №659/28.12.2017 г. по ч.т.д.№2988/2017 г. и др.), която се споделя и от настоящия съдебен състав.

Жалбоподателят разполага с възможността да предяви осъдителен иск за сумите, събрани в изпълнителното производство.

Такъв иск е допустим на общо основание, доколкото това е единствената възможна защита за правата на длъжника в разглежданата хипотеза.

Предвид съвпадението в изводите на двете инстанции, обжалваното определение се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Пазарджишки окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №5311/11.06.2025 г. по гр.д.

№4100/2024 г. по описа на РС – Пазарджик.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4