Определение № 2989 от 12.11.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2989 гр. София, 12.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20251000502962 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК и е образувано по частна жалба вх. № 16905/23.08.2025 г. на А. Д. М., ЕГН **********, с местожителство в *** срещу Определение № 8224/25.04.2025 г., п о в.ч.гр.д.

№ 2449/2025 г., на СГС, ЧЖ-I-М с., с което е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 380832/26.11.2024 г. срещу Протоколно определение от 13.11.2024 г., по гр.д. № 24891/2024 г., на СРС, 89-ти с., с което е оставено без уважение искане за спиране на производството по делото, на осн. чл. 229, ал.

1, т. 4 ГПК.

Според частния въззивник атакуваното определение не било чисто протоколно, а било съдебно постановление с непосредствени материалноправни последици, тъй като отказът да се спре производството засягал правата на детето и постановяването на мерки за предотвратяване на принудителна операция. Счита, че бил нарушен и принципа за най-добрия интерес на детето. Излага, че според първоинстанционния съд въпросът се свеждал до обикновено процесуално действие, въпреки че съществували материалноправни въпроси свързани с допустимостта на операция без съдебен контрол. Отказът на СГС да разгледа жалбата водел до продължаване на производството без да са установени всички релевантни доказателства и аргументи според жалбоподателя. По същество моли атакуваното определение да бъде отменено и да бъде задължен съда да спре делото.

В границите на срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, частният въззиваем К. Р.

И., ЕГН **********, с местожителство в ***, депозира отговор вх. № 125656/27.10.2025 г., в който счита, че жалбата е недопустима, доколкото е подадена и от името на малолетната А. М., която не е страна в производството, както и по част от исканията, които не подлежали на разглеждане по този процесуален ред. Счита жалбата за неоснователна и недоказана. Излага, че атакуваният акт е законосъобразен, мотивиран, правилен и не страна от пороците сочени в жалбата. Настоява, че спорът е изцяло от процесуално естество, а приложимите норми са императивни и не подлежат на 1 интерпретации, каквито предлага жалбоподателя. По същество моли за потвърждаване на атакуваното определение.

Въззивната частна жалба е депозирана в границите на срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, предвид наличните данни за съобщаване на атакуваното определение на жалбоподателя на 13.06.2025 г. и данните за подаване на жалбата на 20.062025 г. чрез ССЕВ, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Софийски апелативен съд намира частната жалба за неоснователна, по следните съображения:

Производството пред СГС е образувано по частна жалба вх. № 380832/26.11.2024 г. от А. М. срещу Протоколно определение от съдебно заседание проведено на 13.11.2024 г., по гр.д. № 24891/2024 г., на СРС, 89-ти с.

С последното е оставено без уважение искане на жалбоподателя за спиране на производството по делото, на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

По посочената частна жалба състав на компетентния СГС е постановил атакуваното Определение № 8224/25.04.2025 г., с което частната жалба срещу отказа на СРС да спре производството по делото е оставена без разглеждане като недопустима. Произнасянето е обосновано с мотиви, че жалбата е насочена срещу акт, който не подлежи на самостоятелно обжалване като е посочена относима съдебна практика.

Произнасянето се преценява като правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 274 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда понататъшното развитие на делото и в случаите, изрично предвидени в закона.

Определението на СРС, с което е оставено без уважение искането за спиране на производството по делото, не подлежи на инстанционен контрол, тъй като не попада в подлежащите на самостоятелно обжалване актове по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК. Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 5/12.07.2018 г., тълк. д. № 5/2015 г., ВКС, ОСГТК, в посочената категория актове попадат всички определения, респ. разпореждания, които временно или окончателно препятстват развитието на производството, независимо дали обжалването им е изрично уредено (чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК). В категорията актове, подлежащи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, попадат всички определения, респ. разпореждания извън преграждащите, чието обжалване изрично е определено в закона. Атакуваното определение не прегражда развитието на делото, нито обжалването му е предвидено в закона.

Именно поради това в тълкувателните мотиви, изложени по т. 1 от ТР № 1/09.07.2019 г., по тълк.д. № 1/2017 г. на ВКС, ОСГТК се разяснява, че наличието на висящ преюдициален спор, от значение за правилното решаване на обусловения спор, представлява отрицателна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск по обусловеното дело и рефлектира върху допустимостта на постановеният по делото краен акт, в случаите когато при наличие на основания за спиране на производството по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК такова не е било осъществено. Настоящият състав споделя и посочената от СГС съдебна практика по въпроса.

Още разглежданият въпрос има чисто процесуален характер и е свързан 2 единствено с движението на делото. Изложените в сезиращата жалба доводи не биха могли да бъдат споделени, доколкото същите представляват смесване на процесуални въпроси с въпроси по съществото на спора между родителите на детето – страни по делото. Отказът да се спре производството по делото няма материалноправни последици, както погрешно жалбоподателя счита.

Като е достигнал да идентични изводи и е изложил сходни мотиви, съставът на СГС е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.

Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски Апелативен Съд, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 8224/25.04.2025 г., п о в.ч.гр.д. № 2449/2025 г., на СГС, ЧЖ-I-М с..

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3