Решение № 14014 от 13.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14014 гр. София, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.А като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20251110134943 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ЗЕАД „Б.В.И.Г.”, ЕИК ***********, седалище и адрес на управление в ***********, представлявано от Н.Ч. и И.Г., чрез пълномощника му адв. К. А. П. от САК със съдебен адрес в **********, e-mail: ***********, против З.а.д. „ДБ: ж.з.“, ЕИК **********, седалище и адрес на управление в ************, представлявано от Изпълнителните директори Б. Г. И. и Ж.С.К..

В исковата молба ищецът навежда твърдения, че на 26.05.2023 г. в гр. В., на бул. „Р.“, е станало ПТП по вина на водача на влекач „С.“ с peг. № ********** с прикачено полуремарке „К.“ с peг. № ***********, застрахован със задължителна застраховка Гражданска отговорност” на автомобилистите в ЗАД “ДБ: ж.з.” АД с полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите № BG/30/***********. Същият навлизайки в кръстовище с кръгово движение от лявата пътна лента е навлязъл в дясната пътна лента, като не е осигурил достатъчно странично разстояние и е ударил намиращия се в дясно от него лек автомобил „О.А.“ с peг. № ***********. В резултат на произшествието е увреден лек автомобил „О.А.“ с peг. № ***********, собственост на Д.С.С., застрахован в ЗЕАД „Б. ВИГ” АД по застраховка „Каско” с полица № ***********, валидна от 13.10.2022 г. до 12.10.2023 г. На същия автомобил са увредени следните части: облицовка задна броня, стоп ляв външен, калник заден ляв, задна врата лява, гума задна лява и др. За произшествието е съставен Двустранен констативен протокол за ПТП от 26.05.2023 г., подписан от двамата участници в ПТП.

Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на ЗЕАД „Б.В.И.Г.” обосновава правния интерес от предявяването на установителен иск против ответника за признаване на дължимостта на сумата от 3 093,21 лв., представляваща изплатено обезщетение и ликвидационни разноски по щета № ************, заедно със законната лихва от 28.03.2025г. до окончателното изплащане. Ищцовото застрахователно дружество е заявило вземането си по реда на чл. 410 от ГПК, същото е уважено и е издадена заповед за изпълнение № 10309 от 08.04.2025 г. по частно гражданско дело № 18440 по описа за 2025 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав. Длъжникът ЗАД “ДБ: ж.з.” АД е депозирал възражение в срок против дължимостта на задължението по заповедта, поради което с 1 разпореждане № 66492 от 24.04.2025 г. на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си. С горните обстоятелства процесуалният представител на ЗЕАД „Б. ВИГ” АД обуславя правния си интерес от предявяването на иск за установяване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение № 10309 от 08.04.2025 г. по частно гражданско дело № 18440 по описа за 2025 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав.

С исковата молба ищецът представя писмени доказателства, които моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото. Моли да бъде допусната съдебна автотехническа експертиза, която да отговори на посочени в исковата молба въпроси във връзка механизма на ПТП, вида и степен на процесните вреди, причинно-следствена връзка на последните с твърдяното в исковата молба ПТП, и определяне стойността по пазарни цени на имуществените вреди. Прави искане за събиране на гласни доказателства – разпит при режим на призоваване на свидетеля К. И. Г., ЕГН *********, с адрес в гр. В., ул. „Г.“ № 6.

В съдебно заседание ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител, поддържа предявени иск. Не ангажира допълнително доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество, чрез процесуалния си представител, депозира отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Ответникът оспорва настъпването на пътно-транспортното произшествие, неговия механизъм, наличието на причинно - следствена връзка между обезщетените вреди е пътния инцидент, размера на имуществените вреди. Ответникът прави възражение за съпричиняване, като твърди, че водачът на увреденото превозно средство също е нарушил правилата за движение, с което е станал причина за пътно-транспортното произшествие.

Ответникът се противопоставя на искането на ищеца за разпит в качеството на свидетел на лицето К. Г., тъй като същият е изложил твърденията си в двустранния констативен протокол. Не изразява становище по останалите доказателствени иС.. Моли за поставянето на допълнителни задачи на САТЕ и за събирането на гласни доказателства – разпит на свидетеля К. Г..

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора на исковата молба. Не ангажира допълнително доказателства.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и данните в събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 26.05.2023 г., около 10:30 часа, влекач „С.“, с рег. № ********** с прикачено полуремарке „К.“ с рег. № *********** се движи в гр. В., където в района на кръгово кръстовище на бул. „Р.“ реализира ПТП с движещ се отдясно лек автомобил „О.А.“ с рег. № ***********. От събраните по делото гласни доказателства – разпита на свидетелите Г.

(водач на тежкотоварния автомобил) и Г. (водач на лекия автомобил), се установява, че съприкосновението между двете е настъпило непосредствено преди навлизането в кръговото кръстовище на бул. „Р.“ в гр. В.. Лекият автомобил „О.А.“ е бил спрял в дясната лента, а товарният автомобил – в лявата лента. При навлизането в кръговото кръстовище, товарният автомобил, предвид размерите си и с оглед осигуряването на възможността да предприеме маневрата, е навлязъл и двете ленти, при което е ударен лекия автомобил от лявата му страна. Водачът на товарния автомобил – свидетеля Г. сочи, че е видял лекия автомобил едва след съприкосновението с него. Показанията на свидетелите се потвърждават и от съдържанието на изготвения двустранен протокол.

Към датата за лекия автомобил „О.А.“ с рег. № *********** е била сключена застрахова „Каско” с полица № ***********, а отговорността на водача на влекач „С.“, с рег.

№ ********** с прикачено полуремарке „К.“ с рег. № *********** е била застрахована при ответното дружество.

В изпълнение на задълженията си по договора за застраховка „Каско“, ищцовото 2 дружество е репарирало имуществените вреди на пострадало лице – собственика на лекия автомобил „О.А.“ с рег. № ***********, като е заплатило обезщетение в размер на 3 068,21 лв.

Заключението на съдебната автотехническа експертиза, изслушано и прието в открито съдебно заседание, проведено на 04.12.2025 г. установява стойността на вредите по лекия автомобил, а именно сумата от 3 449,86 лв. по средни пазарни стойности. Експертът дава заключение и за механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие, което кореспондира със свидетелските показания – при навлизане в кръгово движение товарният автомобил, намиращ се в лявата лента, е навлязъл в дясната лента, където е бил лекия автомобили и е настъпил удар в лявата част на лекия автомобил „О.А.“.

Със заявление по чл. 410 от ГПК ЗЕАД „Б.В.И.Г.” е предявило против ЗАД “ДБ: ж.з.” АД вземането си за заплатеното от него обезщетение в размер на 3 093.21 лв. Въз основа на заявлението е образувано частно гражданско дело № 18440 по описа за 2025 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав. Заявлението е уважено и е издадена заповед за изпълнение.

Същата е връчена на длъжника на 14.04.2025 г., а на 22.04.2025 г. представляващият ЗАД “ДБ: ж.з.” АД е депозирал възражение против заповедта. Ето защо и на основание чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си, което указание е получено на 13.05.2025 г., а искът, инициирал настоящето производство е предявен на 13.06.2025 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявеният иск за допустим и основателен, предвид следните съображения:

Исковата претенция е предявена от и против правосубектни търговски дружества при наличието на положителните и отсъствието на отрицателните процесуални предпоставки.

Спазени са и специалните процесуални предпоставки на чл. 415 и чл. 422 от ГПК – предхождащо заповедно производство, депозирано в срок възражение срещу заповедта за изпълнение, идентичност на иС.та в заявлението по чл. 410 от ГПК и в исковата молба и предявяването на иска в преклузивния едномесечен срок по чл. 422 от ГПК.

Разгледан по същество, искът е основателен.

Ищцовото и ответното дружества са застрахователи съответно по договор за застраховка „Каско“ и по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на лек автомобил „О.А.“ с рег. № *********** и и на влекач „С.“, с рег. № ********** с прикачено полуремарке „К.“ с рег. № ***********. Безспорно се установи по делото, че ищецът е изпълнил задължението си да репарира причинените имуществени вреди на собственика на лек автомобил „О.А.“ с рег. № *********** и със заплащането на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на удовлетворения кредитор до размер на платената сума против прекия причинител на вредата или неговия застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ – ответното дружество.

Съдът намира, че в хода на производството се установи по категоричен начин, че водачът на товарния автомобил - влекач „С.“, с рег. № ********** с прикачено полуремарке „К.“ с рег. № ***********, виновно е причинил пътнотранспортното произшествие, като е нарушил правилата за движение по пътищата, навлизайки от лява в дясна лента за движение без да се увери, че в същата няма моторно превозно средство. Съдът намира за неоснователни ответниковите доводи за съпричиняване, доколкото липсват каквито и да било данни в кориците на делото, че водачът на лекия автомобил „О.А.“ с рег. № *********** е извършил нарушение на правилата за движение, с което да е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.

Ищецът доказа и размера на предявения иск. Застрахователят до договор за имуществена застрахова дължи възстановяването на реално претърпените имуществени вреди. Заключението на съдебната автотехническа експертиза установява размера на тези 3 вреди по средни пазарни стойности за отремонтиране на повредения автомобил (части и труд) и този размер е по-висок от заплатеното от ищцовото дружество застрахователно обезщетение. Следва да се отбележи, че при определяне размера на вредите в случая не следва да се прилага Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, въведена с чл.1, ал.3 от Наредба № 24/08.03.2006г. за задължителното застраховане, приета на основание чл.273, ал.2, изр.2 КЗ (отм.), вр. пар.3, ал.3 ПЗР от Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз, приета на основание чл.504 КЗ, тъй като изрично в чл.4 от Наредба № 24/08.03.2006г. е посочено, че тя се прилага само като минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. Като се вземе предвид че по настоящото дело са представени доказателства за платена сума за ремонт в сервиз, тази методика не намира приложение.

С оглед гореизложеното и като взе предвид, че ищцовото дружество е заплатило изцяло обезщетението за имуществени вреди в размер на 3 093.21 лв., съдът намира предявения иск за установяване на вземането на ЗЕАД „Б.В.И.Г.” спрямо ЗАД “ДБ: ж.з.” АД за тази сума, за изцяло основателен.

С оглед извода за основателност на иска и на основание чл. 78 ал. 1 вр. ал. 8 от ГПК и т. 12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, ответникът дължи на ищеца направените от него разноски в исковото производство за заплащане на държавна такса, възнаграждение за вещо лице и разноски за свидетел размер на 461,86 лв. и в заповедното производство в размер на 792,86 лв.