Решение № 294 от 02.07.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 294 гр. Перник, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослава Ив. Алексиева при участието на секретаря ГЛОРИЯ Р. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно наказателно дело № 20261720200791 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от Д. Д. С.-П., ЕГН **********, подадена чрез пълномощник – адв. И. М., срещу Наказателно постановление №26-1158000412/05.03.2026г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Перник, с което е наложено административно наказание глоба в размер 51.13 евро на основание чл.180, ал.1, т.1, пр.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, за това, че на 09.01.2026г., около 11.21 часа, в град Перник, на ул. *****, паркира личният си лек автомобил „Фолксваген Голф“ с регистрационен номер ***** на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението – нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Излага възражения, че е издадено в нарушение на закона, че е необосновано, както и че са допуснати съществени нарушения на процесуални изисквания към съдържанието му. Претендира и присъждане на правените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

В съдебното заседание жалбоподателят не е участвал лично, не е участвал и пълномощникът му.

Административнонаказващият орган в съпроводителното писмо към преписката изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание представител не е участвал.

1

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:

На 09.01.2026г. свидетелят В. А. В. – мл. автоконтрольор в сектор ПП при ОД МВР- Перник изпълнявал служебните си задължения по контрол на пътното движение. Около 11.20 часа установил паркиран в района на ул.

*****, лек автомобил „Фолксваген Голф“ с регистрационен номер ***** .

Приел, че превозното средство е паркирано в нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй създава опасност или е пречка за движението. Водачът не бил установен в близост до автомобила.

Предвид естеството на нарушението свид. В. предприел съставяне на фиш в отсъствие на нарушителя за констатираното неправилно паркиране на МПС по реда на чл.186, ал.3 от ЗДвП. Чрез справка в база данни КАТ – Регистрация установил, че автомобилът е собственост на Д. Д. С.-П., поради което на основание визираната разпоредба съставил фиш серия GT №17958419 срещу нея, в качеството й на собственик на МПС, като на основание чл.180, ал.1, т.1, предл. 2 от ЗДвП наложил глоба от 51.13 евро за нарушение по чл.98, ал.1, т.1 от същия закон.

Към моторното превозно средство закрепил уведомление, в което посочил мястото и времето на нарушението, моторното превозно средство, с което е извършено нарушението автомобил /„Фолксваген Голф“ с регистрационен номер *****/, нарушената разпоредба, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото за доброволното й заплащане.

На 16.01.2026г. Д. С.-П. оспорила вмененото й нарушение пред компетентния орган, подавайки възражение срещу фиша до началника на сектор „Пътна полиция“ ОДМВР – Перник.

Предвид оспорването на нарушението на основание чл.186, ал.2 от ЗДвП започнало административнонаказателно производство по общия ред – със съставяне на акт за установявване на административно нарушение.

На 18.02.2026г., в присъствие на лицето, сочено като нарушител, свид. В.

В . образувал административнонаказателно производство с АУАН серия GA №4893915/18.02.2026г. за нарушение по чл.98, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата. Актът бил съставен в присъствието на свидетел по чл.40, ал.3 от ЗАНН, който го подписал.

В съставения акт било отразено, че нарушителят няма възражения. Д. С.П. подписала акта и приела връчения екземпляр от него.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения.

На 05.03.2026г., въз основа на събраните по преписката доказателства и след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл.180, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП ангажирал административнонаказателна отговорност на Д. С.-П. за нарушението по-горе.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена като взе предвид показанията на свидетеля В. А. В., както и приетите писмени доказателств: Фиш серия GT №17958419/09.01.2026г., възражение срещу него от 16.01.2026г., Акт за установяване на административно нарушение, серия 2

GA №4893915/18.02.2026г., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., издадена от директор ОД МВР – Перник.

Въз основа установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Жалбата е неоснователна.

Обстоятелствата, при които е констатирано вмененото на жалбоподателя нарушение не са спорни по делото. Законосъобразно в случая е приложена общата процедура по чл.36, ал.1 от ЗАНН, тъй като констатираното с фиш по реда на чл.186, ал.3 от Закона за движението по пътищата административно нарушение е оспорено от наказаното лице в срока за доброволно заплащане на наложена с фиш глоба. В тази хипотеза, съгласно изричната норма на чл.186, ал.2 от ЗДвП, а и съгласно регламентацията в общите разпоредби на чл. 39, ал.2а и ал.3 от Закона за административните нарушения и наказания, задължително се прилага състезателното производство по ЗАНН, което започва със съставяне на акт за установяване на административно нарушение и приключва с издаване на наказателно постановление, подлежащо на съдебно оспорване.

Процесният случай попада именно в хипотезата, уредена в чл.186, ал.3 от ЗДвП, тъй като се касае за неправилно паркирано МПС и с фиш е наложена глоба на неговия собственик. Издаденият по този ред фиш може да породи правно действие /на влязло в сила наказателно постановление/ само ако адресатът му не оспорва извършването на нарушението /чл. 186, ал.2 от ЗДвП/. В противен случай задължително се прилага състезателното производство по ЗАНН, което започва със съставяне на акт за установяване на административно нарушение и приключва с издаване на наказателно постановление, подлежащо на съдебно оспорване.

Казусът е такъв, поради което законосъобразно, в съответствие с чл.39 ал.3 от ЗАНН и чл. 186 ал.2, вр. ал.3 от ЗДвП е образувано административнонаказателно производство срещу собственика на МПС – Д.

С.-П. по реда на чл.36, ал.1 от ЗАНН.

Особени правила относно съставянето на АУАН в тази хипотеза не са предвидени, поради което процедурата е подчинена на общите правила за съставяне на акт за установяване на административно нарушение, предвидени в ЗАНН.

При извършване на цялостна служебна проверка за законосъобразност съдът намери, че в развилото се срещу жалбоподателя административнонаказателно производство са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които са ограничили правото му на защита.

Този извод се основава на следното:

Не са спазени изискванията в чл.42, ал.1, т.4,т.5 и чл.57, ал.1, т.5, т.6 от ЗАНН – за описание на нарушението, за излагане в пълнота на всички обстоятелства, относими към фактическия състав на посоченото административно нарушение, и за законосъобразно правно квалифициране.

При излагане обстоятелствата на нарушението и в АУАН, и в наказателното постановление е посочено, че жалбоподателката е паркирала 3 собствения си лек автомобил на ул. *****, на място, където то е пречка за останалите участници в движението. Така формулираната лаконична констатация, е допълнена при очертаване състава на вмененото административно нарушение, като е посочено, че на мястото, където превозното средство е паркирано то създава и опасност за движението.

Конкретни фактически обстоятелства, даващи яснота по какъв начин паркираното МПС е пречело на останалите участници в движението или е създавало опасност за тях изобщо отсъстват. В този аспект правото на защита на наказаната е ограничено, тъй като не е дадена конкретна и ясна информация за деянието, за което е ангажирана отговорността й по административнонаказателен ред.

В тази връзка основателно в жалбата се изтъква, че се касае за елементи от обективната страна на нарушението, които административнонаказаващият орган следва да установи и докаже в производството, особено след като те проявяват значение и относно установяването на субективната страна на деянието - наличие или отсъствие на виновно поведение. Още в подаденото възражение срещу съставения фиш жалбоподателката е посочила, че е спряла превозното си средство до блока, в който живее /установяващо се от адреса, посочен в акта и НП, както и от показанията на свид. В./ с убеждение, че паркира автомобила на терен, на който това е позволено.

Ето защо, при описание на вмененото й нарушение актосъставителят и АНО е следвало конкретно да изложат в акта и наказателното постановление обстоятелствата, мотивирали ги да приемат, че моторното превозно средство е било паркирано в нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Допуснато нарушение рефлектира и спрямо законосъобразното прилагане на съответната административнонаказателна разпоредба.

За установеното нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП на Д. С. е наложено наказание на основание чл.180, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП, която предвижда наказване с глоба 100 лева на водач, който наруши правилата за паркиране, когато в резултат на нарушението е създадена непосредствена опасност за движението.

Следователно, тази административнонаказателна норма е приложима, когато нарушаването на съответно предписание е в кумулативна даденост със създадена непосредствена опасност за движението. В противен случай нарушителят ще носи отговорност на основание общата норма на чл.185 от ЗДвП. Както по-горе се посочи, такава обективна последица не е обоснована при излагане обстоятелствата на нарушението, не са ангажирани и доказателства фактическото положение да е било такова, което мотивира извод, че наказването на визираното основание е извършено незаконосъобразно.

В показанията си свидетелят В. В. посочва, че мястото на което С. -П. била паркирала автомобила си в действителност не представлявало и улица, а задблоково пространство, на което имало и други паркирани автомобили.

Изяснява, че входът на жилищната сграда се намирал на противоположната й страна, поради което моторното превозно средство не затруднявало живущите. Мястото, на което то се намирало според него създавало пречка, при необходимост, зад блока да влезе линейка или пожарна. Посочва, че 4 срещу жалбоподателката са съставяни множество фишове за паркиране на автомобила й в района на сградата, в която живее, като отдава това на междусъседски конфликт, предвид подаването на сигналите до полицейските органи от нейни съседи. Твърдението му кореспондира и на приетия като писмено доказателство фиш серия GТ, № 18423860/10.01.2026г., съставен срещу Д. С.-П. един ден след процесния случай отново за паркиране на автомобила й на същото място – гр. *****. Снимков материал за нарушението е изискан, но не е представен от АНО.

Видно е, че въз основа на събраните доказателствени източници също не може да се установи, че с паркирането на МПС на посоченото място е създадена непосредствена опасност за движението, а както се посочи, такъв съставомерен резултат изначално не се и твърди нито в АУАН, нито в наказателното постановление.

Ето защо отсъствието на пълно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, не дава възможност за обоснована преценка законосъобразно ли са квалифицирани установените факти.

В съвкупност нарушенията са съществени и обосновават отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно от процесуална страна.

Законът изисква фактите на нарушението, изпълващи елементите на административнонаказателната норма, да са изложени ясно и конкретно в обстоятелствената част на акта и постановлението, тъй като именно въз основа на тях е възможна проверка за правилното им подвеждане под съответната законова норма, респ. за законосъобразност на наказването.