Решение № 15840 от 03.10.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 15840 гр. София, 03.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20221110155394 по описа за 2022 година

Предявен е конститутивен иск от В. П. Н. срещу „СОФ Кънект“ АД с правно основание чл. 357 ал.1, вр. чл. 188, ал.1, т. 1 КТ за отмяна като незаконосъобразна Заповед № ДП-11/16.09.2022г. на Главния директор „Човешки ресурси“ на „СОФ Кънект“ АД за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“.

Ищецът В. П. Н. твърди, че е в трудово правоотношение с ответника въз основан на безсрочен трудов договор № 110/15.04.1991г., изменен с Допълнително споразумение № 195/12.12.2021г. Поддържа, че през целия период на договора е изпълнявал трудовите си задължения стриктно, спазвайки договора, длъжностната характеристика и КТ, като не е имал предходни нарушения на трудовата дисциплина въпреки дългогодишния си стаж. Твърди, че от страна на работодателя му е връчена покана, с която са му поискани обяснения във връзка с образувано дисциплинарно производство за нарушение изразяващо се в необезопасяване при паркиране на автобус ТАМ с инв. № 385 по начин, който да препятства тръгването му самостоятелно, а именно чрез задействане на паркинг спирачката, като лоста бъде изтеглен нагоре. В поканата е отразено твърдението на работодателя, че вследствие неизпълнение на задълженията на работника, автобусът е тръгнал на собствен ход и се е блъснал в насрещно паркиран товарен камион „Мерцедес“ с рег. № СА 9810 ВМ, от което за дружеството са произтекли вреди, изразяващи се в във възстановяване на причинените материални щети по автобуса. Оспорва горепосочената заповед за налагане на дисциплинарно наказание като незаконосъобразна, при твърдения, че същата е издадена повече от три месеца от извършване на твърдяното нарушение, респективно е нарушена нормата на чл.194, ал.1 КТ. Поддържа, че в предоставените обяснения е 1 посочил, че: автобусът е с преправена ръчна спирачка от друго МПС, като същата се задейства надолу, а не нагоре, както е при останалите автобуси и съобразно Инструкцията, на която се е позовал работодателят; електрическата спирачка е била активирана и е функционирала при оставянето на автобуса за извършване на ремонтните дейности; че автобусът е престоял в сервиза около 3 часа, съответно достъп до него са имали и други лица и едва след завършване на ремонта е тръгнал на собствен ход. Ищецът счита, че не е спазен процесуалният ред за издаване на заповедта, тъй като не са събрани достатъчно доказателства и не е извършена проверка по отношение на твърдяното нарушение. Излага съображения, че визираните с процесната Заповед нарушения не са доказани, а дадените от ищеца обяснения не са обсъдени от работодателя.

Ответникът „СОФ Кънект“ АД е депозирал отговор в законоустановения срок по чл.131 ГПК, с който оспорва основателността на иска. Не оспорва факта, че между страните съществува твърдяното в исковата молба трудово правоотношение.

Поддържа, че процесната заповед е издадена в преклузивния срок по чл.194, ал.1 КТ, че същата е законосъобразна и съдържа всички изискуеми от закона реквизити.

Твърди, че дисциплинарното наказание е наложено за това, че през месец юни 2022 г., В. П. Н. след спиране на автобус ТАМ с инв. № 385, не е задействал паркинг спирачката като изтегли лоста нагоре, с което последният е допуснал нарушение на трудовата дисциплина смисъла на КТ. Твърди, че във връзка със случая е съставен доклад от Директора на Дирекция „Транспорт и ГСМ“ и са поискани писмени обяснения от ищеца. Счита, че при определяне на наказанието е съобразена тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства намира от фактическа и правна страна следното:

Основателността на предявения иск се обуславя от установяване съществуването в обективната действителност на следните материални предпоставки, а именно наличие на твърдяното основание за налагане на дисциплинарно наказание, съответно че правото на налагане на дисциплинарно наказание е надлежно упражнено, т.е. че са извършени конкретните нарушения на трудовата дисциплина, на които се основава Заповед № ДП11/16.09.2022г. включително наличието на посочените в нея трудови задължения на ищеца и неизпълнението на същите, както и посикването на обяснения от ищеца, съответно, че заповедта е издадена от компетентен орган, в писмена форма и в установените от закона преклузивни срокове, за които ответникът носи тежестта на доказване.

С оглед процесуалното поведение на страните на основание чл. 146, ал.1, т.4 ГПК съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че 2 между страните съществува трудово правоотношение, по силата на което ищецът заема длъжността „шофьор автобус“, както и че със Заповед № ДП-11/16.09.2022г. на последния е наложено дисциплинарно наказание. Нещо повече, това се установява и от представените по делото писмени доказателства: Трудов договор от 10.04.1991 г., ведно с Допълнително споразумение №195/15.12.2021 г. към него, Длъжностна характеристика за длъжността „Шофьор автобус/преносвач багажи/Шофьор, автобус по

НКПД“ и

Заповед

№

ДП-11/16.09.2022г. на ответника.

Налагането на дисциплинарно наказание е законосъобразно тогава, когато при неговото извършване е налице допуснато от страна на работника нарушение на трудовата дисциплина и е спазена законно регламентираната процедура. Работодателя следва да установи, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена при спазване изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ, че наказанието е наложено в сроковете п о чл. 194 от КТ и в съответствие с чл. 195 от КТ, и че работникът е извършил посочените нарушения на трудовите му задължения, за които му е наложено дисциплинарното наказание /Решение № 544/2009 г. на ВКС, IV г. о/ . Процедурата по налагане на дисциплинарни наказания е уредена с оглед на това да не се накърнява неоправдано конституционно закрепеното право на труд на работниците и служителите и да не се допуска произволно налагане на дисциплинарни наказания от работодателя.

Дисциплинарната отговорност, ангажирана на ищеца с процесната Заповед № ДП-11/16.09.2022г. на ответника, с която му е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ е за това, че на 12.06.2022 г. около 13:50 часа работникът е паркирал управлявания от него пътнически перонен автобул марка „ТАМ“, с инв. №385, пред клетка № 9 на Автосервиза на работодателя за извършване на ремонт на покрива на превозното средство, като е задействал само електрическата, но не и ръчната спирачка на автобуса, неизтегляйки лоста нагоре, след което е напуснал територията на автосервиза. В резултат на действията му около 16:44 часа на същата дата автобусът, паркиран на терен с наклон, внезапно тръгва на собствен ход от мястото, на което е паркиран, без да има хора в и около него, и се блъска странично в насрещно паркиран товарен камион марка „Мерцедес“, рег. № СА 9810 ВМ, при което за МПС с инв. № 385 са произлезли материални щети – счупено ъглово стъкло.

В заповедта е посочено, че извършеното представлява нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.186 КТ, а именно на нормите на чл. 125 и 126, ал.1, т.4,5,8 и 10 КТ – работникът е проявил небрежност и не е осъществил пълно и качествено задължението си да обезопаси при паркиране превозното средство по начин, който не позволява то да тръгне самостоятелно – чрез задействане на ръчната паркинг спирачка посредством изтегляне лоста нагоре, което представлява от своя 3 страна и нарушение на правилото на чл. 96 ЗДвП, както и на Инструкция за безопасност № 001-2022, приета в Дирекция „Транспорт и ГСМ“. Предвид това и при съобразяване критериите по чл. 190, ал.1, т.2 КТ, ответникът е приел, че извършеното представлява основание за налагане на процесното дисциплинарно наказание.

Спорно по делото е осъществяването на нарушението на трудовата дисциплина от страна на служителя, както и спазването на императивно разписаните в КТ правила за законосъобразно налагане на дисциплинарно наказание.

Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарно наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която следва да се посочат нарушителят, нарушението – кога е извършено и в какво се изразява, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. За наличието на изискуемите от закона реквизити на заповедта, съдът следи служебно. Съгласно константната и задължителна практика на ВКС по чл. 290 ГПК /Решение № 849/12.02.2011г. на ІVг.о., Решение № 266/26.09.2011г. по гр. д. № 311/2011г. на ІІІ г.о., Решение № 432/07.11.2011г. по гр.д. № 65/2011г. на ІV г.о. и др./ е прието, че мотивирането на заповедта е изпълнено при наличие на данни за еднократност на наказанието, спазване на сроковете по чл. 194 КТ и осигуряване на възможност на работника или служителя да се защити ефективно чрез индивидуализиране на нарушението по начин, който не буди съмнение относно съществените му белези от обективна и субективна страна.

В настоящия случай, съдът намира, че заповедта за уволнение е в достатъчна степен мотивирана от обективна и субективна страна – посочен е нарушителят, описани са видът на нарушението и в какво конкретно се изразява, както и моментът, в който е извършено.

Изпълнено е и изискването, уредено в чл. 193, ал.1 КТ, според което преди налагането на дисциплинарно наказание работодателят следва да изслуша или да приеме писмените обяснения на работника във връзка с твърдяното дисциплинарно нарушение. Видно от представеното по делото и неоспорено изявление на ищеца с вх.

№ 300-0926/01.09.2022г., адресирано до ответното дружество, ищецът се възползвал от предоставената му възможност да депозира писмено становище по вменените му нарушения на трудовата дисциплина, като е заявил, че на процесната дата 12.06.2022г. е управлявал автобус ”ТАМ” с № 385, и че при паркиране на същия в сервиз за отстраняване на констатирана повреда, използвал единствено електрическата спирачка. Допълва, че ръчната спирачка е преправяна от друг вид МПС, както и че се задейства напред, а не назад, както при останалите автобуси и товарни автомобили. Не знае как паркираният автобус е тръгнал сам и дали друг освен него се е качвал в превозното средство.

Нормата на чл. 194, ал.1 КТ предвижда ограничение в темпорален аспект по 4 отношение на периода, в който работодателят може да упражни правото си да наложи дисциплинарно наказание. Уредени са 2 преклузивни срока, а именно 2 месеца от открИ.е на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му, като същите се намират в следното съотношение: ако е изтекъл двумесечният срок от открИ.е на нарушението, то не може да се приложи едногодишният срок; ако е изтекъл едногодишният срок от извършването, то той поглъща двумесечния срок от открИ.е на нарушението. "ОткрИ.е на нарушението", по смисъла на чл. 194, ал. 1 от КТ, означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт за нарушението на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци - субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, съществените индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като нарушение.

Именно в рамките на двумесечния срок от открИ.ето на нарушението, т.е. от установяване на посочените съществени елементи от конкретния негов фактически състав, работодателят следва да извърши, ако прецени за необходимо, съответните необходими допълнителни проверки за пълното изясняване на случая. Той е длъжен и да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения, за да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание и да определи вида му. Не е необходимо работодателят да бъде известяван официално за нарушението, нито да му бъдат предоставяни документи за причината за извършването му – така Решение № 203 от 24.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6889/2014 г., IV г. о. След изтичане на двумесечния срок по чл.194, ал.1 КТ субективното потестативно право на работодателя да наложи дисциплинарно наказание, ако не е упражнено, се преклудира. /така Решение № 256 от 18.05.2012г. на ВКС по гр.д. № 1036/2011г., IV г.о.