Решение № 4389 от 14.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4389 гр. Пловдив, 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20245330103665 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„Цариградско шосе“ № 111П, представлявана от ****** Ч. Г. З. и С. А. П., против А. А. С., ЕГН **********, с адрес: ******, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 08.01.2019 г. между ответника, като кредитополучател, от една страна, и „Първа инвестиционна банка” АД с ЕИК 831094393, от друга страна, бил сключен Договор № ******/08.01.2019 г. за банков кредит, по силата на който банката предоставила на длъжника сумата от 10 000 лева. Предоставеният кредит бил изцяло усвоен на 09.01.2019 г. по сметка с IBAN: ******, открита на името на кредитополучателя в банката.

Сочи, че усвоеният кредит е погасяван по главница, на дати и със суми, както следва: на 05.03.2019 г. – сумата от 103.43 лв.; на 11.04.2019 г. - 313.82 лв. и на 07.05.2019 г. - 130.52 лв. Усвоеният кредит е погасяван по лихва на дати и със суми, както следва: на 05.03.2019 г. - 143.09 лв.; на 05.03.2019 г. - 3.48 лв.; на 11.04.2019 г. - 4.80 лв.; на 11.04.2019 г. - 81.38 лв.; на 07.05.2019 г. - 85.80 лв.; на 07.05.2019 лв. - 0.61 лв.; на 16.06.2020 г. - 174.22 лв.; на 16.06.2020 г. - 75.78 лв.; 24.08.2020 г. - 77.01 лв.; на 24.08.2020 г. - 172.99 лв.; на 19.10.2020 г. 177.69 лв.; на 19.10.2020 г. - 72.31 лв.; на 17.12.2020 г. - 85.67 лв. и на 17.12.2020 г. 164.33 лв. Съгласно т. 10.1 във връзка с т. 10.1.2, б. „а“ от Общите условия на „Първа инвестиционна банка“ АД за кредити на 1 физически лица, представляващи неразделна част от договора за кредит, банката имала право да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем с писмено уведомление до кредитополучателя за срок, определен от Банката, в случай, че кредитополучателят не извърши което и да е плащане по договора за кредит повече от 5 работни дни след датата, на която плащането е станало изискуемо. Кредитът бил в просрочие, считано от 29.05.2019 г., т.е. длъжникът просрочил изискуемо плащане с повече от 5 работни дни. Твърди се, че по кредита били просрочени общо 53 вноски по главницата, съгласно погасителен план към Договора за кредит, които са били дължими на падежа от 29.05.2019 г. до 29.09.2023 г. в общ размер на сумата от 8848,73 лв. Считано от датата на предсрочната изискуемост на кредита - 13.10.2023 г., общият размер на просрочената главница, включващ сбора от просрочените вноски по главница по погасителен план към датата на предсрочна изискуемост, включително и обявения за предсрочно изискуем остатък от усвоената сума бил 9 452.23 лева. По кредита също така били просрочени и 46 вноски по лихва, които били дължими на падежи от 29.12.2019 г. до 29.09.2023 г. в общ размер от 1929,51 лв. Заявява се, че считано от датата на предсрочната изискуемост на кредита - 13.10.2023 г., общият размер на просрочената договорна лихва, включващ сбора от просрочените вноски по договорна лихва, съгласно погасителния план към датата на предсрочната изискуемост и обявения за предсрочно изискуем остатък от текущо начислена договорна лихва бил в размер на 1931.96 лева. Твърди се, че с покана, връчена чрез ****** с peг. № ******, с район на действие ОС - Пловдив, „Първа инвестиционна банка“ АД уведомила и поканила ответника/длъжника като кредитополучател, да погаси просрочените задължения по договора за кредит и му предоставила седемдневен срок за погасяване. На длъжника било указано, че в противен случай при непогасяване на задълженията в предоставения срок и без да бъде изпращано повторно уведомление, банката ще счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем и ще бъдат предприети всички предвидени в закона действия за принудително изпълнение. Поканата била връчена лично на длъжника на 24.08.2023 г. Предоставеният на длъжника седемдневен срок изтекъл, но и до момента на подаване на заявлението по чл.

417 от ГПК, както и до момента на подаване на настоящата искова молба, длъжникът не бил погасил задължения си по горепосочения договор за кредит.

Банката обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем на 13.10.2023 г. За вземанията си ищцовото дружество подало заявление за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл. 417 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № ******/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІІ брачен състав. На основание издадения изпълнителен лист, банката образувала изпълнително дело № ****** г. по описа на ******, с peг.

№ ******, с район на действие Окръжен съд - гр. Пловдив. Ответникът подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист, поради което са предявени настоящите установителни искове.

С оглед изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 9452,23 лева – главница, дължима по Договор за 2 банков кредит № ****** от 08.01.2019 г., предсрочно изискуема; 1931,96 лева – договорна лихва, дължима на основание т. 4.1 от договора за кредит, за периода 29.12.2019 г. – 12.10.2023 г., вкл.; 3395,10 лева – наказателна лихва, дължима на основание т. 10 от договора за кредит, за периода 29.05.2019 г. – 12.10.2023 г., вкл.; 17,22 лева – законна лихва за периода 13.10.2023 г. – 17.10.2023 г., вкл.; 24 лева – разноски за връчване на покани за предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 18.10.2023 г. до окончателното погасяване. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва изцяло предявеният иск като неоснователен, недопустим и незаконосъобразен. Оспорва твърдението, че с договора бил отпуснат банков кредит в размер на 10 000 лева и че въпросната сума е усвоена на 09.01.2019 г. по сметка на ответника. Заявява, че парични суми не били усвоявани от А. С..

Твърди, че ответникът е бил въведен в заблуждение, че дължи суми на банката, което не отговаряло на истината, както и че тези суми ще погасят това несъществуващо задължение. Досежно ищцовите твърдения, че А. С. имал задължения по договор за кредит с № ******/08.01.2008 г., се заявява в отговора, че такъв договор не му бил представян на ответника, нито той имал спомен да е подписвал. Счита още, че при изтекъл срок повече от 10 години без да е заявена претенция, такъв тип отношения били погасени по давност и реално не съществували. В тази връзка твърди, че при уважаване на иска ищецът би бил в хипотеза на неоснователно обогатяване, което обосновавало извод за неоснователност и незаконосъобразност на иска. Налице били и неравноправни клаузи в договора. Заявява, че е налице и нищожност на договора за банков кредит № ****** /08.01.2019 г., поради противоречие на закона и накърняване на добрите нрави, тъй като ответникът бил въведен в заблуждение относно дължимостта на суми по договор № ******/08.01.2008 г., които не дължал. Оспорва и общите условия на ищеца по договорите като противоречащи на закона. Твърди, че не е получавал суми по договора за банков кредит от 2019 г. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове :

Видно от приложеното ч.гр.д. № ******/2023 г. по описа на ПдРС, ІI бр.с., образувано по депозирано от „Първа инвестиционна банка“ АД, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена Заповед № ******/20.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК извлечение от счетоводни книги на банката. Срещу заповедта е постъпило възражение от длъжника А. С. по реда на чл. 414 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си срещу посочения длъжник. В законовия едномесечен срок е 3 предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За уважаване на исковата претенция ищецът следваше да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно правоотношение по договор за банков кредит между страните. В негова тежест бе да докаже осъществяване на предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит, в това число, че кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявил на кредитополучателя предсрочната изискуемост, преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК. Ищецът следва да докаже и конкретния размер на вземанията за главница и договорна лихва. Относно претенцията за наказателна лихва, представляваща по същество мораторна неустойка, следва да докаже наличието на твърдяната клауза в процесния договор за кредит, настъпването на предпоставките за нейното начисляване, както и размера на лихвата.

Сключването между страните – ищцовата банка като кредитодател, и ответникът като кредитополучател, на процесния Договор за банков кредит № № ******/08.01.2019 г. не е спорно. Същото се установява и от представените с исковата молба писмени доказателства, а именно подписан екземпляр от договора, ведно с приложенията към него. Предоставената в заем сума е в размер на 10 000 лв. (т.1 от Договора), като е уговорен годишен лихвен процент в размер на 10.4 %, а след 29.12.2019 г. до остатъка на срока по кредита лихвата е в размер на действащия към датата на начисляване лихвен процент, базиран на спестяванията на банката, увеличен с надбавка от 10,124 пункта. В т. 10 от Договора за кредит е предвидено, че плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя в банката, се отнасят в просрочие и олихвяват с договорения в раздел ІІ, т. 4.1 лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва. Последното по същество представлява начисляване на мораторна неустойка при забавено плащане на падежирали вноски.

От материалите по заповедното дело се установява, че към датата на сезиране на заповедния съд – 18.10.2023 г., кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем, за което А. С. е уведомен на 24.08.2023 г.

Съгласно раздел ІІІ, т. 12 от Договора кредитополучателеят се задължава да погаси задълженията си и да закрие кредитна карта по Договор № ******/08.01.2008 г. В тази връзка по реда на чл. 190 ГПК от ответника е представено и копие на договора за кредит от 2008 г. Видно от съдържанието на същия е, че от страна на кредитора „Първа инвестиционна банка“ АД е предоставен банков кредит овърдрафт с лимит от 7000 лв., заедно с револвираща международна кредита карта с чип за ползване на въпросния кредитен ресурс. Данни за този кредит не са запазени при БНБ, съгласно постъпила справка, доколкото е изтекъл 5-годишния срок за тяхното 4 съхранение.

По делото е прието заключение по ССчЕ, неоспорено от страните и кредитирано от съда, съгласно което сумата в размер на 10 000 лв., предмет на Договор за кредит ****** от 08.01.2019 г., е усвоена на 09.01.2019 г. С предоставената сума са погасени задължения на А. А. С. по Договор ******/08.01.2008 г., в общо размер от 9 998,36 лв. или по отделни компоненти, както следва: 1 714,36 лв. лихва по кредит ******; 7 000,00 лв. – главница по кредит ******; 590,71 лв. – лихва върху просрочена главница; и 693,29 лв. – лихва по кредит; От друга страна по Договор за кредит ****** от 08.01.2019 г. просрочените и непогасени вноски към 18.10.2023 г. за главница са в размер на 9 452,23 лв., за договорна лихва 1 929,51 лв. и наказателна лихва в размер на 3 395,10 лв. Досежно последните две вземания за лихви вещото лице е изчислило и техния размер за периода 18.10.2020 г. – 12.10.2023 г., който е съответно 1307,73 лв. и 2 015,42 лв.