Решение № 1114 от 08.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1114 гр. София, 06.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Мария Стойкова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20221100501641 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №20217600 от 30.11.2021г., постановено по гр.дело №871 /2021г. по описа на СРС, ГО, 53 с-в ответникът „ДЗИ- О.З.“АД с ЕИК**** е осъден да заплати на А. Г. Т. с ЕГН:**********, на основА.е чл.394, вр.чл.405 от КЗ сумата от 5130,31лв.- застрахователно обезщетение по щета щета №44012132029629 за увреждА.я на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК№****, ведно със законната лихва от 07.01.2021г. до окончателното изплащане и на основА.е чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1445,21 лв. разноски по делото.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника „ДЗИ- О.З.“АД. Жалбоподателят поддържа, че от изслушаната АТЕ се установило, че вредите по процесната щета не могат да се получат по заявения от застрахованата мехА.зъм на настъпване на ПТП, поради което и въз основа на общите условия на застрахователя (декларирА. неверни обстоятелства) може да бъде отказано изплащането на обезщетение. Твърди, че посочената от АТЕ стойност на ремонта по средни пазарни цени- 2774,81 лева се явява максимален праг на отговорността на застрахователя.

Моли решението на СРС да бъде отменено, а искът- отхвърлен. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по жалбата А. Г. Т. в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна. Счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено като правилно, като излага подробни съображения в тази насока. Претендира разноски за 1 адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.

Софийският градски съд, като прецени събрА.те по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувА.я съдебен акт, приема следното:

Предявен е иск с правно основА.е чл.405 от КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е огрА.чен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основА.е чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

СтрА.те не спорят относно обстоятелството, че между ответника в качеството на застраховател и ищеца в качеството на застрахован, е сключен процесният застрахователен договор, по който застрахователната премия е заплатена изцяло. Безспорно е също настъпването на описА.те в исковата молба имуществени вреди, които са заявени в срок пред ответника и е заведена процесната преписка по щета, както и че автомобилът е отремонтиран в официален сервиз на марката за сумата от 5130,31лв., заплатена от ищцата.

Противно на изложеното във въззивната жалба, с приетото по делото и неоспорено от стрА.те заключение на вещото лице по АТЕ се установява, че щетите могат да настъпят, докато автомобилът е в паркирано състояние. Следователно липсва основА.е застрахователното дружество да се позове на клаузата на т.9.1.9, Раздел I от Общите условия, съгласно която застрахователят не предоставя застрахователно покритие за щети, настъпили в резултат на действия на застраховА.я, които представляват опит за измама или измама на застрахователя, в това число деклариране на обстоятелства от застраховА.я или негов представител, различни от действително случилите се и/или представи документи с невярно съдържА.е. Такива действия на застраховА.я ищец не се установяват по делото, при доказателствена тежест на ответника. Не са налице и предпоставките на чл.408, ал.1 от КЗ за отказ от плащане на обезщетение- умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение; умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застраховА.я, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие, или друг предвиден в закон случай.

Действително, съгласно заключението на вещото лице по АТЕ необходимата стойност за възстановяване на автомобила по средни пазарни цени към датата на настъпване на 2 застрахователното събитие е по-ниска от претендираната от ищцата стойност. В случая обаче стрА.те изрично са договорили, че настъпилите по време на действие на застрахователния договор щети ще бъдат отремонтирА. в официален сервиз на марката, видно то представената по делото застрахователна полица, което не е в противоречие с разпоредбата на чл.386, ал.2 от КЗ. Безспорно е установено по делото, че ремонтът е извършен именно в такъв сервиз за сумата от 5130,31 лева.

Предвид гореизложеното въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено като правилно.

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. На въззиваемия ищец следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение. Представен е договор за правна помощ и съдействие с договорено и заплатено изцяло в брой възнаграждение в размер на 920 лева. Направеното своевременно възражение за прекомерност съдът намира за неоснователно, доколкото същото е към минимума предвиден в чл.7, ал.2, т.2 от НМРАВ.

Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.З ГПК.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №20217600 от 30.11.2021г., постановено по гр.дело №871/2021г. по описа на СРС, ГО, 53 с-в.

ОСЪЖДА „ДЗИ- О.З.“АД с ЕИК**** да заплати на А. Г. Т. с ЕГН:********** сумата от 920 лева (деветстотин и двадесет лева)- разноски във въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3