Решение № 469 от 29.11.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 469 гр. Варна, 29.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело № 20203100900896 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Г. Р. М. с ЕГН ********** от ****** срещу “Застрахователно акционерно дружество „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане““ АД с ЕИК 121265177 със седалище и адрес на управление гр.София, район „Възраждане“, ул.“Св. София“7, ет. 5, искове с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 50000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 05.05.2019г. в гр.Варна на бул.“Св. Елена“ посока бул.“Константин и Фружин“ до бл.307, причинено виновно от водача на л.а. „Мерцедес 250 Д“ с per. № В 1710 КА, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” валидна до 27.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 03.07.2020г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че на 05.05.2019г. в гр.Варна на бул.“Св. Елена“ посока бул.“Константин и Фружин“ до бл.307, водачът на л.а. „Мерцедес 250 Д“ с per. № В 1710 КА, В. С. В. с ЕГН **********, нарушил правилата за движение по пътищата, като при движение с несъобразена скорост загубил контрол над автомобила и се блъскал челно в тролеен стълб, вследствие на което на ищеца като пътник в автомобила са причинени следните телесни повреди: счупване на дясна лъчева кост в долна трета с разместване на фрагменти, изпадане в безсъзнателно състояние, фрактура на носни костици със затруднено дишане, поради разместване на носните фрагменти. За описаното по-горе ПТП отговорността на виновния водач е ангажирана по НОХД 1002/2019г. по описа на ВОС, по което е постановена осъдителна 1 присъда. След ПТП ищецът изпитвал неудобство и усилие да се обслужва сам за елементарни битови нужди в продължителен период, който продължава и понастоящем. Изпаднал в състояние на психически и емоционален стрес, изпитва страх и несигурност, когато се вози в автомобил, сънят му е неспокоен, изживява постоянно катастрофата, поради усещането, че е можело да настъпи летален изход, така както се е случило с пътничката пред него.

Всичко това се отразява отрицателно в битов и професионален план, затруднява личния му живот и нарушава нормалното му ежедневие. Поради получената травма на ръката бил 7 месеца в болнични и за дълъг период от време останал без доходи, което го поставило във финансова безизходица.

Наложило се да продаде наследствени имоти, за да покрие разходите си за оперативно лечение на раково заболяване, проведено на 22.03.2019г. и 28.10.219г. Лекият автомобил, управляван от виновния водач, е застрахован по сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност”, валидна до 27.06.2019г. Ищецът е предявил писмена застрахователна претенция на 01.06.2020 г., в отговор на която застрахователят определил обезщетение в размер на 2000 лева, което ищецът отказал да получи поради несъгласие с неговия размер.

В отговора на исковата молба ответникът поддържа доводи за неоснователност на предявените искове. Признава факта на сключена за порцесния автомобил валидна застрахователна полица №BG/23/118001826121 със срок на валидност 28.06.2018г. – 27.06.2019г., факта на осъществено на 05.05.2019г. ПТП и депозираната писмена застрахователна претенция с вх.

№3867/01.06.2020г. Твърди, че определеното от застрахователя обезщетение в размер на 2000 лева е заплатено на ищеца на 29.01.2021г. и с това същият е изпълнил изцяло задължението си. Поддържа, че ползваните от ищеца продължителни отпуски са се наложили поради карцином на простатата, който датира от преди катастрофата и не е във връзка с настъпилото ПТП.

Измененията в психиката на ищеца се дължат именно на прогресиралото онкологично заболяване. Независимо от стресогенния характер на ПТП, твърдяните неимуществени вреди нямат причинно-следствена връзка с него, като се оспорва техния вид, интензитет и продължителност. Размерът на претенцията се оспорва като прекомерен. Релевират се възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, поради пътуване без поставен обезопасителен колан, с концентрация в кръвта от 1.30 промила, която е повлияла на неговата адекватност и съобразителност и при знание, че водачът на автомобила е употребил алкохол в големи количества, които са консумирали заедно в същия ден. Твърди се, че по този начин пострадалият сам се е поставил в риск от увреждане и е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, като е цитирана съдебна практика в тази насока. Моли за отхвърляне на иска или евентуално за определяне на по-нисък размер на обезщетението, съобразен с реално претърпените вреди и приноса на пострадалия.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е депозирана допълнителна искова 2 молба, в която ищецът признава факта на получено от ответника плащане по застрахователната претенция в размер на 2000 лева, но твърди, че сумата е постъпила без негово съгласие и следва да се приеме за частично плащане.

Оспорва твърденията, че неимуществените вреди се дължат на онкологичното заболяване, както и че установената концентрация на алкохол в кръвта на ищеца е допринесла за настъпване на вредите. Твърди, че телесните увреждания щяха да настъпят и при нулеви нива на концентрация на алкохол в кръвта.

В срока по чл.373, ал.1 от ГПК е постъпил допълнителен отговор на искова молба, в който се поддържат всички вече изложени оспорвания и възражения. Допълва се, че най-тежката травма, получена при ПТП – фрактура на лъчева кост, обуславя трайно затруднение в движението за период до 3 месеца. Останалите увреждания са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. В случай, че възстановителният период у ищеца е продължил повече от обичайния такъв, това се дължи на непредприемане на необходимото лечение. Липсва медицинска документация, свързана с психичното състояние на ищеца и не се твърди да се е подлагал на клинични изследвания или терапия. Дори да се установи, че процесното събитие е било стресогенно за ищеца, се поддържа, че с поведението си той е способствал за продължителността на периода, в който търпи болки и страдания, тъй като не е взел никакви мерки в тази насока. Твърденията за претърпените финансови затруднения се оспорват с доводи, че през периода на отсъствието си от работа ищецът е получавал обезщетение за неработоспособност. Установената концентрация на алкохол води до висока степен на алкохолно опиянение, характеризиращо се със забавени реакция, смущения в протичане на мисловната дейност, отпуснатост на тялото и затруднения в концентрацията, които съчетано с липсата на поставен обезопасителен колан, са обусловили получените от ищеца увреждания.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, а и се установява от материалите по приобщеното НОХД № 1002/2019г. по описа на ВОС, че с влязла в сила на 08.04.2021г. Присъда №68/24.10.2019г. подсъдимият В. С. В. с ЕГН ********** е признат за виновен за това, че на 05.05.2019г., в гр.Варна , при управление на МПС – л.а. „Мерцедес“ с per. № В 1710 КА , нарушил правилата за движение: чл.20, ал.2 от ЗДвП и с това по непредпазливост причинил смъртта на И.П.Г. и средна телесна повреда на Г. Р. М. , изразяваща се във фрактура на дясна предмишница, като деянието е извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 3.65 на хиляда – престъпление по чл.343, ал.3, пр.1, б. „Б”, вр. ал.4, вр. ал.1, вр. чл.342, ал.1 от НК.

Подсъдимият е оправдан за причиняване на фрактура на нос поради прилагане на закон за същото наказуемо престъпление.

3

Не е спорно между страните, че л.а. „Мерцедес 250 Д“ с per. № В 1710 КА, управляван от В. С. В., е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност”, по сключена с ответното дружество застрахователна полица №BG/23/118001826121 със срок на валидност 28.06.2018г. – 27.06.2019г.

Предявената от ищеца писмена застрахователна претенция е регистрирана при застрахователя с вх. №99-3867/01.06.2020г. С писмо, получено от ищеца на 18.06.2020г., същият е уведомен, че му е определено застрахователно обезщетение в размер на 2000 лева, която сума видно от представеното по делото платежно нареждане е изплатена на ищеца на 29.01.2021г.

От представената по делото служебна бележка се установява, че за периода от 26.01.2004г. до 01.06.2021г. ищецът е работил на длъжност подови настилки и облицовки в „СПС-89“ООД с ЕИК 103846449 по трудово правоотношение.

Видно от издадената от НАП справка-данни за осигуряване, ищецът е здравно осигурен в периода 01.01.2019г. – 01.06.2021г.

С Експертно решение на ТЕЛК 2680/07.10.2019г. на ищеца е определена 100% трайна неработоспособност без чужда помощ за срок до 01.10.2021г. поради водеща диагноза „карцином на простата“.

В т.7.1. от протокол за извършен преглед за техническа изправност №16586458/26.06.2018г., валиден до 26.06.2019г., представен по реда на чл.186 ГПК от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, е удостоверено, че процесният автомобил е бил оборудван с обезопасителни колани.

От показанията на свид. В. С. В., воден от служителите на ГД „Охрана“ от Затвора-Варна, разпитан в качеството му на причинител на ПТП, се установява, че в деня на инцидента заедно с ищеца извършвали земеделски дейности в лозето на свидетеля в м.“Ментешето“, след което в интервала 12.30ч. – 14.30 ч. се почерпили, като консумирали алкохол. След това се отбили във вилата на общ познат – Х., за да играят карти, откъдето си тръгнали около 17.00 часа. Инцидентът се случил пет минути след потегляне от вилата, на не повече от километър разстояние от нея. Според свидетеля на задната седалка няма поставени колани, без да конкретизира кога, защо и при какви обстоятелства са били демонтирани.

В показанията си свид. Х. Янков Ненов заявява, че през първия един месец след ПТП е помагал на ищеца, тъй като последният няма близки и роднини – купувал му болкоуспокоителни, помагал му да се облича, миел посудата, перял му дрехите. След инцидента ищецът се затворил в себе си, по-рядко излизал, боляло го, събуждал се, сънувал катастрофата, притеснявал се, че ще си загуби работата, както се и случило. За период от три месеца се издържал с болнични, но обезщетенията се изплащали със закъснение. Преди катастрофата ищецът работел като строителен работник, правел облицовки и настилки. Ръката му не е добре, боли го и не може да я полза пълноценно, не 4 работи, пенсионер е по болест. ТЕЛК има във връзка с операцията на простата. За пострадалата ръка нямало възможност да прави рехабилитация.

Ищецът не предприел предписаното му оперативно лечение на ръката, защото го било страх, а и нямал средства.

От заключението на допуснатата комплексна съдебно-автотехническа и медицинска експертиза, се установява, че в резултат на ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: счупване на дясна лъчева кост, обусловило трайно затруднение на функциите на десния горен крайник за повече от 30 дни, контузия на главата, мозъчно сътресение, разкъсноконтузна рана на носа, счупване на носни кости, определили заедно и поотделно временно разстройство на здравето неопасно за живота. Налице е причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и претърпените телесни вреди. В случая по делото няма данни за загуба на съзнание след инцидента при ищеца. Има такива свидетелски показания, но те са дадени в досъдебното производство. Няма и медицински данни за загуба на съзнание, тъй като когато е бил приет в спешно отделение е бил в съзнание. Счупената лъчева кост се лекува с гипсова имобилизация за 30 дни. След свалянето й следва период на раздвижване за около два месеца. Раната на носа зараства за около 15 дни. Счупените носни кости оздравяват за около 25-30 дни.