Определение № 22414 от 17.06.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22414 гр. София, 17.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20251110140683 по описа за 2025 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК и при прилагане на чл. 3, чл. 4, чл. 11, чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, вр. Решение на Съвета /ЕС/ № 2025/1407 от 08.07.2025г. относно приемането на еврото от България, считано от 01.01.2026г.

Образувано въз основа на Искова молба, вх. № 247067/16.07.2025г. на СРС, подадена от Т. Л. С. срещу Столичната община.

На основание чл. 140 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 и чл. 220 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за съвместно разглеждане в рамките на настоящото производство предявения от ответната Столична община срещу третото лице - помагач „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД частичен обратен иск.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на третото лице – помагач за конституиране като трето лице – помагач по предявения срещу него обратен иск на „Застрахователно Акционерно Дружество Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, тъй като ГПК не предвижда възможност за третото лице – помагач на свой ред да привлича като свои помагачи в процеса трети лица.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе на:

Дата: 29 септември

2026г.

Час: 11:00

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и участниците в производството за заседанието.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Ищцата Т. Л. С. чрез адв. М. П. - АК-София, е предявила срещу Столичната община осъдителни искове с правно основание по чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да ú заплати, както следва:

10225,84 евро /20000,00 лева/ - обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили в резултат на влошаване на здравословното ú състояние /ексцес/ след настъпил на 12.09.2019г . инцидент в град София на ***, при който ищцата, като се е спънала в необезопасена и несигнализирана неравност – бетонен капак на шахта, е паднала и счупила пателата, навехнала и разтегнала лявата си колянна става, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (16.07.2025г.) до окончателното изплащане на сумата.

3983,51 евро /7791,06 лева/ - мораторна лихва за периода от настъпване и констатиране на влошеното здравословно състояние на ищцата – 01.07.2022г., до 15.07.2025г.

Основателността на иска си ищцата обосновава с обстоятелството, че на 12.09.2019 г.

1 е претърпяла инцидент, при който се е спънала в необезопасена и несигнализирана неравност – бетонен капак на шахта, в резултат на което е паднала и счупила пателата, както и изкълчила, навехнала и разтегнала лявата си колянна става. За претърпените вследствие на падането неимуществени вреди ищцата посочва, че е предявила претенция, по която било образувано гр. д. 19601/2020г. на СРС, по което от своя страна било постановено Решение № 20279535/17.12.2020г. по описа на СРС, 31 състав, с което Столичната община била осъдена да ú заплати 10000,00 лева за неимуществени вреди – болки и страдания, последица от посочения инцидент. След постановяване на съдебното решение обаче настъпили и допълнителни усложнения, които значително влошили здравословното и психическото ú състояние, като през м.07.2022г. започнала да изпитва още по-голяма болка в лявата колянна става при ходене, стягане в коляното, нестабилност при движение, както и депресия и уплах.

Освен силните физически неразположения, които изпитвала, усещала, че е в тежест на близките си поради нуждата ú от непрестанни грижи, които те полагали за нея. Развила страх от придвижване, особено по стълби, тъй като усещала липса на увереност в двигателните функции, както и болка в крака. Имала проблеми със съня. Посочва, че с оглед на оплакванията си е направила рентгенография на колянната става, от която се установило, че има наличие на леко стеснение на ставната междина между медикалните кондоли на фемура и тибията, малки остеофити и вкалцяване по върховете на интеркондилните туберкули. В тази връзка ú била поставена диагноза гонартроза. Тъй като физическите болки не отминавали, започнала да посещава физикални и рехабилитационни процедури, като били проведени и лечения с ултразвук, с никочестотен ток и лечение със СЧТ. Сочи, че към настоящ момент все още приема болкоуспокояващи лекарства, както и използва ортопедични гелове. С оглед на обстоятелството, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди с постановеното съдебно решение тези допълнителни усложнения не са били взети предвид, то моли съда да уважи предявените искове и да осъди ответника да заплати процесните суми.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната Столична община чрез гл. юрк. Мила Михайлова е подала Отговор на исковата молба, вх. № 56768/20.02.2026г. на СРС, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че не са налице усложнения в здравословното състояние на ищцата, които да обусловят заплащане на допълнително обезщетение за неимуществени вреди, тъй като при определяне на същото с постановеното съдебно решение съдът е взел предвид възможната поява на гонартроза на по-късен етап поради износване на коляното. Твърди, че, за да се претендира процесното обезщетение, следва да е възникнало ново страдание на пострадалия, което да се отклонява от това, за което е било определено първоначалното обезщетение. Оспорва, че у ищцата са възникнали твърдените болки и страдания, тъй като представената медицинска документация била издадена единствено по нейни сведения, което от своя страна не доказва тяхното действително съществуване. Оспорва, че следва да бъде ангажирана отговорността му за претърпения от ищцата инцидент, тъй като кабелите под капака на шахтата обслужвали „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, поради което поставеният капак бил собственост на последното и именно третото лице-помагач по делото отговаря за поддръжката, ремонта и безопасната експлоатация на това съоръжение. Заявява, че в общинската администрация не са постъпвали сигнали относно несигнализирана или необезопасена неравност на шахта, която е собственост на ответника. Оспорва претендираното обезщетение като прекомерно и необосновано завишено, неотговарящо на критериите за справедливост. Иска се привличане на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД като трето лице-помагач.

В срока по чл. 219, ал. 3 ГПК ответната Столична община чрез гл. юрк. Мила Михайлова предявява срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД частичен обратен иск с правно основание по чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 и чл. 54 ЗЗД за сумата от 630,00 евро, представляваща част от задължение в общ размер на 10225,84 евро за обезщетение за неимуществени вреди, дължими поради ексцес на вредите, възникнали от претърпян от ищцата инцидент на 12.09.2019г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба /16.07.2025г./, до окончателното ú изплащане. Основателността на иска си обосновава с обстоятелството, че „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД носи отговорност за изправността и безопасността на шахтата, в която се е спънала ищцата и е увредила колянната си става, тъй като третото лице – помагач е собственик на това съоръжение, както и на кабелите, които минават през него.

В срока по чл. 131, ал. 1 вр. чл. 219, ал. 3 ГПК ответникът по обратния иск „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД чрез юрк. Филип Георгиев е депозирал Отговор на обратен иск, вх. № 137807/30.04.2026г. на СРС. Оспорва, че ищцата е претърпяла инцидент поради шахта, разположена на тротоара пред № 28 на ул. „Аксаков“, както и че поддръжката на тази шахта е негово задължение. Оспорва вредите да са в причинно – следствена връзка с падането на ищцата поради необезопасена негова шахта, като твърди, че инцидентът е настъпил поради спъване в неравност на тротоара, за чиято поддръжка е отговорна именно ответната Столична община. Оспорва, че е налице виновно поведение на негови служители, които да са довели до възникване на твърдените вреди. Оспорва исковата претенция за процесното обезщетение като завишена по размер.

2

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е за ищеца. Същият следва при условията на пълно и главно доказване да установи извършено от служители на ответника във връзка с възложената им дейност деяние /действие или бездействие/, свързано с неподдържане/привеждане/оставяне на улицата в състояние, правеща я опасна, противоправен характер на деянието, наличието, естеството и интензитета на причинените от него вреди, както и причинната връзка на същите с извършеното противоправно деяние, както и да установи, че вредите съставляват ексцес, т.е. допълнително възникнали увреждания, които не са взети предвид при предходното водено между страните дело. В тежест на ответника е да установи, че е заплатил претендираните спрямо него суми, съответно обстоятелствата, които го освобождават от такова задължение. По предявения частичен обратен иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 и чл. 54 ЗЗД доказателствената тежест е на ищеца по него - Столичната община. Същият следва при условията на пълно и главно доказване да установи извършено от служители на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД във връзка с възложената им дейност деяние /действие или бездействие/, довело до неполагане на дължимите грижи за съответната техническа шахта, правещо я опасна, че тази шахта е именно на ответника по обратния иск, противоправен характер на деянието, наличието, естеството и интензитета на причинените от него вреди, причинната връзка на същите с извършеното противоправно деяние, както и че именно Столичната община е била осъдена да заплати на увреденото лице обезщетение за причинените вреди. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Не са налице факти и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.

По доказателствата:

ДОПУСКА представените по делото писмени доказателства.

ДА СЕ ИЗИСКА от 31 състав на СРС заверен препис от Решението от 17.12.2020г. по гр.д. № 19601/2020г. на СРС, 31 състав, с отбелязване за влизане в сила, както и заверен препис от актовете, с които върху решението е упражнен инстанционен контрол.

ДОПУСКА по инициатива на ищцата разпит двама свидетели при режим на довеждане за установяване на настъпването, продължителността и интензитета на претърпените неимуществени вреди.

ДОПУСКА по инициатива на ищцата изслушване на вещо лице по съдебномедицинска експертиза, което да отговори на поставените в исковата молба въпроси.

НАЗНАЧАВА за вещо лице д-р ПАНАЙОТ ПАНАЙОТОВ ТАНЧЕВ, тел. ***.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 250,00 евро, платимо от ищцата в седмодневен срок от съобщението. ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице за поставената му задача след внасяне на депозита. УКАЗВА на вещото лице да депозира заключението си най-малко една седмица преди съдебното заседание, като работи само след внесен депозит.При невнасяне на депозита определението за допускане на изслушване на вещо лице ще бъде отменено.

УКАЗВА на всяка от страните, че:

Страна по делото, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

Ако същата не стори това, всички съобщения ще се приложат по делото и ще се считат за връчени.

Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж ú е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Това задължение важи и за хипотезата, при която страната е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение, включително и ако електронният адрес е сменен, без съдът да бъде уведомен, или той е неверен или несъществуващ, всички съобщения ще се приложат към делото и ще се считат за връчени.