Определение № 24764 от 05.06.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24764 гр. София, 05.06.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Частно гражданско дело № 20241110167190 по описа за 2024 година

С Разпореждане от 29.11.2024 г. съдът е разпоредил издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на „.......... ЕАД срещу А. Д. Н..

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение вх. № 3990/07.01.2025 г. от длъжника А. Д. Н., чрез адвокат К. К., към което се прилагат платежни документи, удостоверяващи извършени на 09.12.2024 г. плащания. В същото длъжникът заявява, че е погасил изцяло задълженията по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и моли за нейното обезсилване.

С разпореждане от 13.02.2025 г, като е съобразил, че възражение вх. № 3990/07.01.2025 г. има характер на такова по реда на чл. 414а ГПК, заповедният съд е разпоредил последното да се изпрати на заявителя за становище в тридневен срок от получаване на съобщението, с указания за неблагоприятните последици при неподаване на становище в указания срок – обезсилване на заповедта за изпълнение, вкл. в частта за разноските.

Със становище от 28.02.2025 г. заявителят е потвърдил, че е получил плащане в цялост на вземането по процесната заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с изключение на присъдените разноски, които му се дължат предвид факта, че плащането е извършено след завеждане на делото.

С молба от 26.03.2025 г. длъжникът е оспорил дължимостта на присъдените със заповедта по чл. 410 ГПК разноски и е навел съображения, че са налице предпоставки за даване на указания на заявителя за предявяване на установителен иск по реда на чл. 415, ал.

1 ГПК.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, за да се произнесе, взе предвид следното:

С нормата на чл. 414а ГПК е уреден специален ред за защита на длъжника в случаите, в които той не оспорва дължимостта на претендираното вземане по смисъла на чл. 414, ал. 1 ГПК и е спазил установения в чл. 412, т. 8 ГПК срок за доброволно изпълнение. В тази хипотеза длъжникът може да възрази, че е признал и заплатил вземането, като поиска обезсилване на издадената заповед за изпълнение на това основание.

Съгласно чл. 414а, ал. 3 ГПК, ако с поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, той може да възрази, че не дължи разноски в производството.

В разглеждания случай, съдът приема, че депозираното в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение има характер на такова по чл. 414а ГПК, доколкото с него се навеждат 1 твърдения и ангажират доказателства за извършено плащане след завеждане на делото.

С оглед на обективираното от заявителя признание за постъпилото плащане, с което е погасено вземането му по заповедта, съдът приема възражението по чл. 414а, ал. 1 ГПК за основателно.

В депозираното възражение липсва нарочно оспорване на длъжника относно дължимостта на присъдените със заповедта разноски, поради което настоящият състав намира, че позоваването на страната на посоченото обстоятелство едва с молбата от 26.03.2025 г. е преклудирано. Такова страната е следвало да наведе още с възражението по чл. 414а ГПК.

Дори и да се възприемат съображенията на длъжника, че депозираното от него възражение има характер на такова по чл. 414 ГПК, то по аргумент от приетото в мотивите в т. 10в на ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС кредиторът може да поиска издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за разноските, като се позове на извършеното от длъжника плащане на вземанията по нея, както е в настоящия случай. В цитираното ТР е разяснено, че ако кредиторът е получил изпълнение на вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение в периода след подаване на заявлението и при депозирано възражение от длъжника, интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането е отпаднал. В тази хипотеза кредиторът може да поиска издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за разноските, като се позове на извършеното от длъжника плащане. При оспорване само на присъдените със заповедта за изпълнение суми за заплащане на разноски не е налице възражение по чл.414, ал.1 ГПК. Длъжникът има право да обжалва заповедта по чл. 413, ал.

1 ГПК. Законодателно уредените два режима за атакуване на заповедта за изпълнение изключват наличието на процесуалните предпоставки за съществуването на право на установителен иск за разноските в заповедното производство. В случая, в срока по чл. 413, ал. 1 ГПК не е депозирана частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноски.

Липсва оспорване на присъдените със заповедта разноски и в депозираното в срока по чл.

414, ал. 2 ГПК възражение. При това положение и по аргумент от приетото в т. 10в на ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС искането на заявителя за издаване на изпълнителен лист в частта за разноските следва да се уважи.

При горните мотиви, съдът намира, че издадената заповед следва да бъде обезсилена частично – само относно главницата, законната лихва върху нея и мораторната лихва, и производството следва да бъде прекратено в тази част, а по отношение на разноските следва да бъде издаден изпълнителен лист в полза на заявителя.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА частично Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 29.11.2024 г. по ч. гр. д. № 67190/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 29 състав – в частта относно сумата от 218,75 лева (двеста и осемнадесет лева и 75 стотинки), представляваща задължения за електронни съобщителни услуги по Договор със системен партиден номер М6910970 като част от рамков договор идентифициран с уникален № 503137755, за период от 27.07.2022 г. до 01.02.2023, от които: 80,05 лева – неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги, 138,70 лева – начислена неустойка за виновно прекратяване на договора по вина на абоната, ведно със законна лихва за период от 18.09.2024 г. до изплащане на вземането; и сумата от 38,22 лева (тридесет и осем лева и 22 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 12.08.2022 г. до 17.09.2024 г., и ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 67190/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 29 състав, 2 в посочената част.

ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист в полза на заявителя за разноските по заповедта.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта относно частичното обезсилване на заповедта и частичното прекратяване на производството подлежи на обжалване пред с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на страните, а в частта относно изпълнителния лист – в 2-седмичен срок от връчване на поканата за доброволно изпълнение на длъжника.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3