Решение № 1352 от 14.12.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1352 гр. Перник, 14.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Михаил Анг. Алексов при участието на секретаря Антония П. Стоева като разгледа докладваното от Михаил Анг. Алексов Гражданско дело № 20221720100500 по описа за 2022 година взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по искова молба, подадена от З. М. М. чрез пълномощникът й адв. Д. М. срещу ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, с която се иска съдът да постанови решение, с което да приеме, че сключения Договор за предоставяне на финансови услуги № 1061935/07.09.2021 год., сключен между страните по делото, е нищожен на осн. чл 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от Закона за потребителския кредит, вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от същия. В условията на евентуалност, ищецът моли да бъде обявена за нищожна разпоредбата на чл. 5 от посочения договор на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от Закона за защита на потребителите.

В исковата си молба ищцата твърди, че между страните е сключен договор за предоставяне на финансови услуги № 1061935/07.09.2021 год. Съгласно договора за предоставяне на финансови услуги, същата е трябвало да върне сума по кредита, която се явява сумата от 8100,00 лв., при сума на получаване 6000,00 лв., при лихва от 2100,00 лв., при ГФР 49,66 лв., и годишен лихвен процент 35%, при срок на кредита от 18 бр. вноски. Съгласно чл. 5 от договора, кредитополучателят е следвало да сключи договор за гаранция с ФЕРАТУМ БАНК с цел да бъде обезпечен сключения Договор за предоставяне на финансови услуги. По сключения Договор дог за гаранция кредитополучателката е следвало да заплати сумата от 5940,00 лв., подробно описана и дължима спрямо погасителния план към договора за гаранция.

На 16.12.2021 год. кредитополучателката е сключила Анекс №1 към Договор за предоставяне на финансови услуги, спрямо който анекс, същата получава допълнителни 400,00 лв. към първоначалната главница от 6000,00 лв., с което дължимата сума по кредита става в размер на 8592,00 лв., от които: главница – 6400,00 лв. и 2192,00 лв. лихва.

1

На 16.02.2021 год. кредитополучателката е сключила и Анекс №1 към Договор за гаранция с дружество ФЕРАТУМ БАНК, с който анекс, дължимата от нея сума по гаранцията се е увеличила до 6248,00 лв.

Ищцата твърди, че посочения договор е нищожен, като същото се отнася и до чл. 5 от него. С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожен договор за потребителски кредит от разстояние № 1068083/24.09.2021 г., а в условията на евентуалност да прогласи за нищожна клаузата на чл. 5 от този договор.

Претендира разноски.

Ответникът е депозирал отговор в срок чрез пълномощника си адв. П. К. – САК.

Счита исковата молба за недопустима поради липса на пасивна процесуална легитимация на ответника, което от своя страна обуславяло в конкретния случай липсата на право на иск. Не оспорва изложените от ищеца факти относно сключването на договор за предоставяне на поръчителство, неговия предмет и условия.

По същество на спора намира предявените искове за недопустими, а при условията на евентуалност за неоснователни и недоказани.

В отговора си на исковата молба, ответникът твърди, че изготвеното адвокатско пълномощно не касае настоящото производство, поради което и пълномощникът на ищеца няма представителна власт за подаване на настоящата искова молба.

В отговора се твърди, че не е налице нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 от Закона за потребителския кредит, като се излагат аргументи в тази насока.

Същото е относимо и по отношение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит.

По отношение на разпоредбата на чл. 5 от договора се твърди, че също не е налице основание за обявяване на същата за нищожност, както и, че е налице напълно невярно твърдението, че е налице заблуждаваща търговска практиката по смисъла на чл. 68Д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите.

Твърди се, че по отношение на чл. 5 от договора няма изрична забрана Договора за потребителски кредит да бъде обезпечаван с поръчителство или гаранционно правоотношение, като потребителят на кредита, физическо лице, се е възползвал доброволно от гаранцията, предоставена от трето лице. Твърди се, че на потребителя изрично е било посочено правото отказ от кредита, както и, че той е бил надлежно уведомяван със СМС-и за всички обстоятелства във връзка с кредита.

Разяснява процедурата по кандидатстване и отпускане на кредит, поддържайки че за кредитополучателят е налице избор относно осигуряване на гарант по Договора и на база този избор автоматично се генерира образец на договор. Оспорва да не е предоставяна преддоговорна информация на ищеца, като поддържа, че при избор на гарант – Фератум банк, автоматично се калкулират и визуализират таксите, които се дължат. Цялата информация се изпраща на посочения от кредитополучателя имейл, който със СМС потвърждава сключването на договор при посочените условия. С тези доводи оспорва твърдението за наличие на заблуждаваща търговска практика и нарушение на чл. 143 ЗЗП или чл. 146, ал.1 от ЗЗП, тъй като всички клаузи са индивидуално уговорени.

Относно договорът за гаранция, сочи че ищцата при кандидатстване е избрала да се възползва от гаранция, предоставяна от трето лице – Фератум банк.

Като допълнителен аргумент излага, че ищецът е разполагал и с възможността да се откаже от Договора, но той не е сторил това.

С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да остави без 2 разглеждане предявените искове като недопустими, а при условията на евентуалност да отхвърли изцяло исковата претенция.

Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът се представлява, като поддържа така предявените искове.

Ответникът се представлява, като оспорва исковете и поддържа възраженията си, изложени в отговора на исковата молба.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

По допустимостта на исковата молба съдът се е произнесъл в първото съдебно заседание с изготвения доклад по делото.

От представения по делото Договор се установява, че между страните е налице облигационна връзка по договор за кредит и съгласие за връщане на сумата, вкл. нейното олихвяване. Съгласно чл. 1 от Договора, размерът на кредита е 6000,00 лева, срок за погасяване 18 месеца, ГЛП 35%, ГПР 49,66%. Така общото задължение за главница и лихва е в размер на 8100,00 лева. На 16.12.2021 год. ищцата е сключила Анекс №1 към Договор за предоставяне на финансови услуги, спрямо който анекс, страните изменят договора за кредит, като отпуснатия кредит в размер на 6000.00 лв., с остатък по главница 5734, 13 лв. се увеличава със сумата от 400,00 лв. С увеличението , оставащата сума за погасяване от ищцата е 6134.13 лв. , която се формира от оставаща дължима главница по Договор 1061935 и допълнително отпуснатата сума. Лихвеният процент е 23 %. Оставащите вноски до пълно погасяване на кредита, ведно с допълнително отпуснатата сума и прилежащите към нея вноски са 12. На 16.02.2021 год. ищцата е сключила и Анекс №1 към Договор за гаранция с дружество ФЕРАТУМ БАНК, с който анекс, дължимата от нея сума по гаранцията е 5940,00 лв.

Съгласно чл. 5 от Договора, кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Фератум банк“, като в същата разпоредба кредитополучателят декларира, че сам е избрал именно тази опция. Разяснена е възможността за отказ от Договора.

По делото е представен договор за поръчителство между „Фератум банк“ и ищеца, в който е посочено, че сумата в общ размер на 5940,00 лева е дължима от клиента за предоставената гаранция.

Представен е документ – Преддоговорна информация - стандартен европейски формат, съгласно който ГПР съдържа допускани, че Договорът ще остане валиден през целия период и че страните ще изпълнят точно задълженията си по него. Лихвения процент остава непроменен. Същевременно обаче, в преддоговорната информация е посочено, че ГЛП е в размер на 41,00 %, което съществено се отличава от посоченото в Договора. Към преддоговорната информация е представен погасителен план, в който е описана всяка една от месечните вноски с наглед пример за формирането като сбор от главница и възнаградителна лихва.

По делото е прието заключение по СТЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички поставени задачи. В заключението е отразено, че предоставянето на обезпечение е задължително условие за сключването на Договора, но е налице опция за избор на гарант, определен от кредитодателят или „личен гарант/поръчител“, посочен от кредитополучателят.

По делото е прието заключение по ССЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо на 3 всички поставени задачи, което представя алтернативни изчисления за ГПР при включване в него на задължението към поръчителя и без него.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени установителни искове за прогласяване на Договор за предоставяне на финансови услуги № 1061935/07.09.2021 год.,за нищожен на отделни основания - чл. 26, ал. 1 ЗЗД, респективно чл. 22 ЗПК, респективно клаузата на чл. 5 от Договора, сключен между З.

М. М. и „Фератум България“ ЕООД.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.

В чл. 11, ал. 1 ЗПК са посочени реквизитите, които договора трябва да съдържа, като особено внимание е отделено на т. 7 до т. 12 с оглед санкцията по чл. 22 ЗПК.

Настоящият състав приема, че в конкретния случай, ответникът не доказа да е изпълнил императивните правила на чл. 11, ал. 1, т. 7 - общия размер на кредита, т. 10 годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, т. 11 - условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Това е така, защото съдът констатира съществено несъответствие между преддоговорната информация, предоставена на ищеца и параметрите на Договора. В преддоговорната информация е посочен ГЛП в размер на 41,00 %, въз основа на който е определено ГПР, размер на дължимата се възнаградителна лихва и е изготвен примерен погасителен план. Същевременно в Договора е постигнато съгласие за значително по – нисък размер на възнаградителната лихва – 35%, променен на 23% с Анекс №1 към Договор за предоставяне на финансови услуги от 16.12.2022 г., но размерът в потвърдителен имейл /разпечатка на кореспонденция в хода на процедурата по сключване на договора за кредит - л. 158 от делото/ до ищцата е посочен като 23.33%.

В Договора са уговорени 18 погасителни вноски, по погасителен план, какъвто не е представен. Представен е погасителен план едва след сключване на Анекс №1 към Договор за предоставяне на финансови услуги от 16.12.2022 г. като са уговорени 18 погасителни вноски, сумите по който не е ясно с кой лихвен процент от горните кореспондират. Размерът на по – ниската лихва, неминуемо би повлиял и върху ГПР, като в конкретния случай това също не е взето предвид.