Решение № 153 от 23.07.2025, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. С., 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая П. Величкова

Членове:

Галина Хр. Нейчева

П. Д. Стефанов при участието на секретаря Нина Б. Кънчева в присъствието на прокурора Х. Д. Х. като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно административно наказателно дело № 20252200600287 по описа за 2025 година

Производството е въззивно и е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по протест на прокурор при Районна прокуратура - С. срещу Решение № 106/23.04.2025 г. по АНД № 395/2025 г. на Районен съд – С..

С атакувания съдебен акт на основание чл.78а от НК обв. П. е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд С.. Със същото решение съдът се е произнесъл по въпроса за веществените доказателства по делото и разноските. Решението е протестирано от прокурор от РП – С.. В протеста се твърди, че при постановяване на съдебното решение са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, представляващи основание за отмяна на атакувания акт по реда на чл.378 ал.5, вр. чл.334 т. 1, вр. чл.335 ал.2, вр. чл.348 ал.3 от НПК. В съдебното решение по никакъв начин не било посочено престъплението, за което обв. П. бил освободен от наказателна отговорност и му било наложено административно наказание. Същото не било описано нито текстово, нито като цифрова квалификация и тази липса нарушавала процесуалните права на страните, в частност на обвиняемия, като препятствала възможността да се разбере за какво престъпление лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание. Дори и в мотивите съдът да сочел престъплението, това не санирало допуснатия порок, доколкото решението бил актът, от който произтичала отговорността на даден обвиняем за конкретно престъпление, и в 1 него следвало да се съдържа информация за деянието, което било извършено, правната му квалификация и санкцията за него. В разглеждания казус в решението нямало никакви упоменати данни за престъплението, извършено от обв. П., а тази информация била важна и било необходимо да се съдържа в цитирания съдебен акт и по причина, че същата следвало да бъде вписана и в справката за съдимост на обвиняемото лице, ако бъде признато за виновно.

Допуснатият по-горе порок не можело да бъде отстранен от въззивната инстанция, доколкото волята на първия съд била неясна и не можело да се разбере за какво престъпление съдът е освободил обвиняемия от наказателна отговорност. Отделно от изложеното, в решението липсвала пълната самоличност на обвиняемия, което препятствало точното му идентифициране.

Искането е въззивният съд да отмени протестираното решение и да върне делото за разглеждане от друг състав на Районен съд С., поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.348 ал.3 т.1 от НПК.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на ОП С. поддържа протеста, както във връзка с развитите доводи, така и по отношение на искането.

Обвиняемият, редовно призован, не се явява. Защитникът му адв. Г.

М. от АК-С., редовно призован също не се явява.

С.ският окръжен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на досъдебното производство и в съдебно заседание пред първата инстанция и провери атакуваното решение изцяло, намира СЛЕДНОТО:

Протестът е процесуално допустим и разгледан по същество основателен. От състава на районния съд при разглеждане на делото е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348 ал. 3 т. 1, вр. ал. 1 т. 2 от НПК, довело до ограничаване процесуалните права на страните в наказателното производство, което не може да бъде отстранено от настоящата инстанция и представлява основание за отмяна на съдебния акт и за връщане на делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав (чл. 335, ал. 2 от НПК).

Производството пред РС - С. е образувано по депозирано от РП - С. постановление на основание чл. 375 от НПК, с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание „Глоба" по чл. 78а от НК на П. П. П. за престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3 предл.2 т. 1 предл.1 от НК затова, че на 02.05.2024г. в гр. С., без надлежно разрешително по ЗКВНВП, държал високорисково наркотично вещество – 0,766 грама, нето тегло, коноп (канабис, марихуана) със съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 12,80%, на стойност 15,32 лева, определена съгласно

Приложение № 1 от

Постановление на Министерски съвет № 23/29.01.1998г., в ред. ДВ бр. 85 от 10.10.2023г., като случаят е маловажен.

С обжалваното решение Районен съд С. е освободил от наказателна отговорност обв. П., като му е наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РСС.. С решението обвиняемият е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР С. сторените по досъдебното производство разноски в размер на 80,49 лв.

Горецитираното решение РС-С. е постановил след като е разгледал 2 делото по реда на гл. ХХVIII от НПК – „Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание", в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението на прокурора по чл.

375 от НПК и въз основа на събраните доказателства. При постановяване на решението, първоинстанционният съд е трябвало да обсъди и реши дали предаденото на съд лице е извършило процесното престъпление, т.е. да отговори на въпросите, формулирани с разпоредбата на чл. 301, ал. 1, т. 1 и т.

2 от НПК и след решаването им, при положителен отговор, да обсъди и реши въпроса по чл. 301, ал. 1 т. 4 от НПК - налице ли са основанията за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а, ал. 1 от НК и при наличието на материално-правните предпоставки за това, да освободи обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за конкретното престъпление (в този смисъл са и мотивите на ТР № 3/2014 г. на ОСНК на ВКС).

В диспозитива на решението по никакъв начин не е посочено престъплението, за което обв. П. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание. Освен това, обвиняемото лице дори не е идентифицирано, а само посочено с фамилия П., без други данни, от които може да се направи точна идентификация за кое лице се отнася съдебния акт. Физическото лице се индивидуализира чрез трите му имена и ЕГН, който съгласно чл.11 ал.1 от Закона за гражданска регистрация е административен идентификатор на подлежащите на регистрация физически лица, като това е уникален номер, чрез който физическите лица се определят еднозначно.

Така постановеното решение, в диспозитивната част на което липсват данни за самоличността на обвиняемия и данни за самото престъпление (словесно описание и посочена цифрова правна квалификация на престъпното съставомерно поведение на обв. П.), не позволява да се разбере ясно и точно какво се приема от решаващия съд и от там – страните да отстояват своята процесуална позиция, а най – вече е нарушено правото на защита на обвиняемия да разбере той ли е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, за какво престъпление и по кой текст от НК.

Изложеното сочи за допуснато от районния съд процесуално нарушение, което е съществено и отстранимо, но не от настоящата инстанция, която е поставена в невъзможност да осъществи дължимия контрол върху законосъобразността на първоинстанционния съдебен акт, тъй като не може да се установи действителната воля на първия съд.

С оглед на горното, се налага протестираното решение да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на С.ския районен съд от стадия на съдебното заседание.

Само за прецизност въззивната инстанция следва да отбележи, че в мотивите към решението относно наложеното административно наказание глоба в размер на 1 000 лева, районният съд неправилно е посочил, че този размер е минимално предвиденият в чл. 78а от НК. В случая предвид разпоредбата на чл. 78а ал. 5 от НК и размерът на наказанието глоба по чл.

354а ал. 5, вр. ал. 3 предл. 2 т. 1 предл. 1 от НК, 1 000 лева е максималният, а не минималният размер на глобата, който може да бъде определен за това престъпление.

3

Поради изложеното и на основание чл. 335, ал. 2 вр. с чл. 348, ал. 3, т.

1 вр. с ал. 1, т. 2 от НПК, Окръжен съд – С.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение Рег. № 106/23.04.2025 г. по АНД № 395/2025 г. по описа на Районен съд – С..

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – С. от стадия на съдебно заседание.

Настоящото решение е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4