Решение № 630 от 30.10.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 630 гр. София, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Капка Павлова при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Даниела Дончева Въззивно търговско дело № 20241001000600 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 639 от 30.04.2024 г. по т.д. № 1400/2022 г. по описа на СГС – TO, VI - 9 с-в "МЕДИЯ ИНТЕР ГРУП" ЕООД е осъдено да заплати на "БЪРЛОГА" ООД, на основание чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, сумата 47 521,51 лв., представляваща разликата между авансово получената сума по Договор за строителство от 01.07.2021 г. и стойността на действително извършените СМР, съобразно Протокол от 20.05.2022 г., получена на отпаднало основание във връзка с развалянето на договора от 18.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 47 521,51 лв., считано от датата на предявяване на иска - 27.07.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 4 908,86 лв., представляваща сторените по делото разноски.

В срока по чл.259, ал.1 от ГПК решението е обжалвано от "МЕДИЯ ИНТЕР ГРУП" ЕООД, като са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност, като счита решението за постановено в противоречие както на материалния, така и на процесуалния закон. Сочи се, че съдът неправилно е приел, че процесното облигационно отношение е прекратено, посредством приложено към делото Уведомление. Твърди, че с съдът е приел 1 в решението си, че договорът е прекратен на основание чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, въпреки заявеното изрично основание от ищеца, а именно на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, считано от 18.07.2022 г., с което е допуснато съществено процесуално нарушение. Счита, че недоказано е останало обстоятелството, че уведомлението от 06.07.2022 г. е връчено на „Медия интер груп“ ЕООД, тъй като няма никакви данни разписката от 06.07.2022 г. да касае отношенията между ищеца и ответника. Намира, че няма валидно разваляне на договора, като липсва и основание за това, доколкото не са налице предвидените в чл. 31 от договора, сключен между страните, предпоставки за прекратяване му, а той не би могъл да бъде развален и на основание чл.265, ал.2 от ЗЗД. На следващо място се навеждат доводи за неправилност на изводите на съда, че след разваляне на договора остатъкът от авансово преведената сума /разликата между преведения аванс и изпълненото СМР, съгласно подписания между страните Протокол от 20.05.2022 г./, в размер на 47 521,51 лв., е получена на отпаднало основание и следва да бъде върната. На първо място, погрешно съдът е възприел, че няма доказателства, че арматурата е доставена на обекта, тъй като никога са излагани твърдения от ответника, че същата е доставена на обекта. Допълва се, че са отправени покани до ищеца да му бъде предадена закупената от дружеството арматура за обекта, която се намира в склад в гр.

Русе, като неясно защо съдът приема, че тези уведомления не са връчени на ищеца, доколкото към всяко от тях е представена разпечатка от имейла, от която е видно, че са изпратени на електронния адрес на упълномощения адвокат. Същите не са оспорени от ищеца. На следващо място се изтъква, че именно ищецът е в забава, като не е приел закупените за обекта материали, съгласно, с които е следвало да бъде усвоен част от получения аванс, съгласно чл. чл. 24 и чл. 33 от Договора. Счита, че в противоречие със събраните по делото писмени доказателства съдът е приел, че ответникът е в забава за изпълнение на договора и погрешно е определил за началният момент на изпълнение на СМР датата на сключване на договора. Твърди, че преди предвидената за изпълнение бетонова настилка на сутеренния етаж, е следвало да бъде изпълнена канализацията за обекта, разположена под нивото на тази настилка, съгласно част „ВиК“ от проекта и доколкото в този смисъл възложителят не е осигурил необходимите условия за изпълнение на договора в срок от страна на изпълнителя, то именно той е в забава. Сторени са оплаквания, че ищецът не е изпълнил и задълженията, съгласно договора за 2 заплащане на цената. В чл. 23 от договора изр. последно е уговорено, че „Изпълнителят ще работи до размера на получените авансови плащания. “, като в случая с получения от Възложителя аванс е извършена част от възложената работа /видно от Протокол от 20.05.2022 г./ и са поръчани материали за обекта /арматура, за която е заплатен аванс видно от фактура № 467 от 22.12.2021 г. и банковото извлечение за извършеното плащане/.

Въпреки подписването на протокола за извършени СМР отново не е направено плащане от страна на Възложителя като съгласно чл. 16, ал. 2, б. „б“Крайният срок за изпълнение на договора се удължава автоматично: с дните на забавата - в случай на забава в плащането от страна на ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ. На последно място се излага, че несъобразено с доказателствата по делото е и приетото от съда, че като е „определен срок за завършване на строителството, означава, че строителят предварително е преценил, че евентуалните сезонни температури не са от естество да пречат за спазване на този срок, поради което същият е могъл и е бил длъжен да предвиди настъпване им, съответно - да организира така работата си, че да приключи своевременно изпълнението.“ Счита, че точно защото е оценена тази възможност в договора в чл. 16, ал. 2, б.

„а“ е заложено, че крайният срок за изпълнение на договора се удължава автоматично: с времето на престоя - при външни температури или при настъпването на атмосферни влияния и условия, непозволяващи извършването на определени видове СМР, съгласно нормативните изисквания или съгласно обичайните строителни практики. По делото безспорно е доказано, че изпълнението на възложените СМР е било обективно невъзможно през част от времето поради лоши метеорологични условия.

Допълнително обстоятелство във връзка с това, че строителят не е виновен за неизпълнение в срок е и ноторно известният факт по усложненията по обявената в световен мащаб пандемия от Ковид 19, както и от започналата война в Украйна, които се отразила глобално на икономиката. Моли за отмяна на обжалваното решение. Претендира разноски. Не са сторени доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от "БЪРЛОГА" ООД, с който същата се оспорва като неоснователна, като са изложени подробни съображения. Сочи, че правилен е изводът на съда за надлежно упражнено от ищеца право на разваляне на договора както и приложението на чл.55 от ЗЗД във връзка с чл. 88 от ЗЗД. Твърди, че на 3

20.05.2022 г. между страните е съставен протокол за извършени СМР по договора, в който същите са подробно индивидуализирани и остойностени.

Общата стойност на извършеното към 20.05.2022 г. е в размер на 108 050,70 лв. /90 042,25 лв. данъчна основа и 18 008,45 лв. ДДС/. Така посочената сума е приспадната (заплатена) от ответника чрез заплатения аванс Протоколът е подписан от представляващите дружествата лица. След съставяне на протокола обаче ответникът под никаква форма не е продължил изпълнението си по договора. В чл.23 от договора е уговорено, че изпълнителят ще работи до размера на съответното получено авансово плащане. Предвид този факт, към датата на съставяне на протокола от 20.05.2022 г., ответникът е изработил само и то частично до размера на първото авансово плащане. По отношение на последователността на извършване по отношение на предвидения стоманобетонен кожух, който следва да бъде монтиран на място, е посочено, че той не пречи на изпълнение на кофражни, армировъчни и бетонни работи, за всички фундаменти, които са предвидени за сградата, тъй като вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза е посочила, че навсякъде в кофражните планове, конкретно, ясно, точно са посочени местата, през които този бетонов кожух преминава през бетоновите основи и изрично е посочено и указано да се оставят отвори за този кожух, с определени размери. Така че това, че ВИК дейностите по поставянето на кожуха не са били изпълнени, не е пречка за изпълнението на цялата стоманобетонова конструкция. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Пред настоящата инстанция не са сторени доказателствени искания.

При така изложеното съдът намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения двуседмичен срок, от надлежна страна в производството- ответник, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Апелативен съд-София, извършвайки проверка на обжалваното решение по повод въззивната жалба в рамките на правомощията си по чл. 269 ГПК, приема следното:

От фактическа страна:

Производството пред СГС е образувано по искова молба на "БЪРЛОГА" ООД против "МЕДИЯ ИНТЕР ГРУП" ЕООД, с която е поискано ответникът 4 да бъде осъден да му заплати сумата от 47 521,51 лв., представляваща разликата между авансово получената сума по Договор за строителство от 01.07.2021 г. и стойността на действително извършените СМР, съобразно Протокол от 20.05.2022 г., получена на отпаднало основание във връзка с развалянето на договора, считано от 18.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане. Посочено е, че на 01.07.2021 г. между "БЪРЛОГА" ООД, в качеството му на възложител, и "МЕДИЯ ИНТЕР ГРУП" ЕООД, в качеството му на изпълнител, е сключен Договор за строителство, по силата на който "МЕДИЯ ИНТЕР ГРУП" ЕООД се задължило да осъществи строителство на следния обект: "ВИНАРНСКА ИЗБА /етап II/ в УПИ Х-304, кв. 38 по плана на село Мечка, Община Иваново", част строителни конструкции, подобекти "Метален навес и подпорна стена", "Укрепване масов изкоп", "Подпорни стени, външни стълби и настилки" по одобрен инвестиционен проект, съгласно количествено - стойностна сметка - чл. 1, ал. 1 от Договора. Срокът, предвиден за изпълнение на възложеното по договора е уговорен на 10 месеца, считано от подписване на протокола по чл. 9, ал. 2 от договора - чл. 15, ал. 1 от Договора.

Съобразно Протокола за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа строителната площадка е открита на 11.03.2021 г., с оглед на което ищецът счита, че началният момент на изпълнение на договора е датата на неговото подписване - 01.07.2021 г., като ответникът е трябвало да изпълни задължението си към 01.05.2022 г. в пълния му обем. Изложено е, че съгласно чл. 23 от Договора ищецът е следвало да заплати като първа авансова вноска сумата от 129 643,51 лв. без ДДС (155 572,21 с ДДС), представляваща 30 % от стойността на договора, в 5-дневен срок от сключването му, което свое задължение е изпълнил на 05.07.2021 г.

Въпреки посоченото, при посещения на обекта, управителят на ищцовото дружество установявал, че ответникът е в условията на забавено изпълнение.

На 20.05.2022 г. между страните бил съставен протокол за извършени СМР по договора, в който същите били подробно индивидуализирани и остойностени.

Общата стойност на извършеното към 20.05.2022 г. е в размер на 108 050,70 лв. (90 042,25 лв. данъчна основа и 18 008,45 лв. ДДС). Така посочената сума е приспадната (заплатена) от ищеца чрез заплатения аванс. Протоколът е подписан от представляващите дружествата лица, съответно поставени печати на всяко едно от тях. Ищецът твърди, че след съставяне на протокола обаче 5 ответникът под никаква форма не продължил изпълнението си по договора.

Предвид забавеното изпълнение, с уведомление, депозирано чрез лицензиран пощенски оператор на 06.07.2022 г., ответникът е поканен да изпълни задълженията си по договора в пълен обем в 10-дневен срок от получаване на съобщението, а в случай че не направи това, да счита същия за развален.

Поканата е изпратена по седалище на дружеството и е получена на 07.07.2022 г. от лице с фамилия Н.. Въпреки посоченото не последвало изпълнение от страна на ответника. Ищецът заявява, че ако ответникът оспори, че е уведомен за даването на подходящ срок за изпълнение, респективно за разваляне на договора, то исковата молба следва да се счита като изявление в този смисъл.