Решение № 551 от 06.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 551 гр. Пловдив, 06.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20235330110514 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно осн. чл.55, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „Вива кредит“ АД поддържа, че между страните е сключен Договор за паричен заем „Вивакредит План“ № *** от **** г., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца финансов ресурс в размер на 1500 лв. Сочи се, че съобразно чл. 1, ал. 3 от договора, ищецът- длъжник следва да заплати на кредитора – ответник сумата от 614,70 лв., представляваща такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на кредит. Изтъква се, че чрез посочената такса, кредиторът се стреми да капитализира допълнителен приход от присъща му дейност. Поддържа се и че в клаузата на чл. 5 от договора била уговорена и неустойка, ако ищецът не осигури обезпечение под формата на поръчител, който следва да бъде физическо лице и да отговаря на многобройни, кумулативно предвидени критерии или банкова гаранция.

Изтъква се, че дължимите по договора такса и неустойка не са включена в ГПР, въпреки че представляват сигурен разход за потребителя, предвид условията, при които стават изискуеми. Сочи се и че по своето същество неустойката има характер на скрито възнаграждение за кредитора. Предвид обстоятелството, че кредиторът не посочва отделните компоненти включени в ГПР, както и че неправилно формира размера на общите разходи по договора, то същият е недействителен на основание чл.

11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Изтъква се, че след като процесният договор за кредит е цялостно недействителен, то ответникът следва да върне на потребителя всички суми, 1 заплатени от него над размера на главницата. Предвид това претендира заплащането на сумата 873,22 лв. формирана от размерите на заплатените договорна лихва, неустойка и такса.

Ответникът „Вива Кредит” АД намира предявения иск за неоснователен.

Изтъква, че в договора ясно и недвусмислено са посочени всички разходи и такси, които следва да заплати длъжникът и месечният размер на дължимата погасителна вноска. Поддържа се, че законът не изисква при договаряне на неустойка да се посочва кои вреди се компенсират чрез нея. Изтъква се, че в конкретния случай, кредиторът е оценил кредитния риск и е преценил, че за да гарантира вземанията си по договора, то следва да се предостави обезпечение от длъжника. Поддържа, че вземането за неустойка не следва да е включва при формиране на ГПР по договора, доколкото същото е условно и би възникнало единствено при неизпълнение на поетото задължение от страна на длъжника. Тоест, ако длъжникът бе действал добросъвестно и бе осигурил обезпечение в договорения срок, то не би възникнало и вземането за неустойка. Моли иска да бъде отхвърлен.

Съдът намери за установено следното:

По делото не се спори и се установява от представените документи, че на **** г. между ищцата и ответното дружество е сключен договор за потребителски кредит „Вивакредит план“ № **** , по силата на който била представена сумата 1500лв. със срок на погасяване 9 месеца, при фиксирана възнаградителна лихва 40,30 % годишно и ГПР от 49,46 % /лист 37/. Според чл.1, ал. 3 от договора, кредитополучателят следвало да заплати и такса за ползвана допълнителна услуга „експресно разглеждане на документи“ в размер на 614,70 лв. Общо дължимата сума по кредита, съгласно чл.3, ал.1, включвала главницата, лихвата и таксата, като в погасителния план била определена на 2 377,62 лв., като следвало да се заплати на равни погасителни вноски от по 264,18 лв. /лист 40/. Съгласно чл.5 от договора в тридневен от усвояване на сумата по договора следвало заемополучателят да представи обезпечение по два алтернативни начина – чрез банкова гаранция или чрез физ. лице поръчител. Поръчителят следвало да е физическо лице което представи бележка от работодател, издадена не по-рано от три дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 години; да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател шест месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв.; през последните пет години да няма кредитна история със статус по-лош от 401 “Редовен; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател /лист 38/. При неизпълнение в срок на задължението за предоставяне на обезпечение, съгласно чл.5, ал.2 от договора заемополучателят дължал неустойка в размер на 614,70 лв. В този случай погасителната вноска по договора ставала 332,48 лв.

2

Установява се от представената по делото справка издадена от дружеството кредитор, че по така сключения договор ищцата е заплатила суми, както следва: 1500 лв. за главница; 199,32 лв. за договорна лихва; 336,95 лв. за неустойка; 336,95 лв. за такса относно експресно разглеждане / лист 40 / .

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Страните по делото не спорят относно факта на сключване на договора и предоставяне на заемната сума.

Договорът е сключен от ищеца в качеството на физическо лице действащо извън своята професионална или търговска дейност поради което е потребителски по смисъла на чл.9 от ЗПК.

Разпоредбата на чл.22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Основателен е доводът на ищцата за нарушение на чл.11, ал.1 т.10 ЗПК.

Съгласно тази норма договорът следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване. Видно е от погасителния план, че кредитодателят предварително е начислил дължимата от ищцата неустойка - тя е посочена в плана. Заплащането на тази неустойка е свързано с вменено на кредитополучателя поведение - предоставяне на обезпечение чрез поръчителство, като е определен изключително кратък срок за това, след изтичане на който е предвидено заплащане на неустойката. Краткият срок за изпълнение на задължението за обезпечаване и многобройните изисквания на които следва да отговаря поръчителя силно затрудняват възможността за изпълнение на това задължение. Тези обстоятелства водят до извод, че въпросната неустойка не съставлява разход по чл.19, ал.3, т.1 ЗПК. Съобразно този норма при изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Тази разпоредба има предвид неизпълнение на основно задължение на потребителя по договора, а именно да върне предоставения му кредит и заплати възнаградителната лихва, а не неизпълнение на други задължения. Приемане на обратното означава, да се допусне възможност за заобикаляне на императивни законови разпоредби чрез предвиждане в договорите на разходи за неизпълнение на задължения различни от това за връщане на кредита, които разходи да не се включват в ГПР. От друга страна, непредоставянето на обезпечение не е свързано с претърпяване на вреди от кредитора, защото негово, съгласно чл. 16 от ЗПК, е задължението преди сключване на договора да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и да прецени дали да му предостави кредит.

Тоест за него съществува възможност да откаже предоставяне на паричната сума, ако прецени, че кредитополучателят е неплатежоспособен. Предвид изложеното съдът 3 намира, че така определената неустойка няма присъщите за нея обезпечителна, обезщетителна или санкционна функция, а цели да осигури на заемодателя допълнително възнаграждение извън възнаградителната лихва. Невключването на неустойката в годишния процент на разходите съставлява нарушение на чл.11, ал.1 т.10 ЗПК и има за последица нищожност на целия договор по чл.22 ЗПК.

С оглед това съдът намира, че сключения договор е недействителен на осн. чл.22 ЗПК. Според чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Полученото в повече от кредитора / ответника/ подлежи на връщане, като недължимо платено по смисъла на чл.55, ал.1 ЗЗД, тъй като е дадено без основание.

Установи се по делото, че ищцата е заплатила на ответника общо 873,22 лв. – 199,32 лв. за възнаградителна лихва; 336,95 лв. за неустойка и 336,95 лв. такса. Поради това искът е основателен и следва да се уважи изцяло.

По разноските:

На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищцата деловодни разноски в размер на 132 лв., от които 127,50 лв. държавна такса за завеждане на иска и 5 лв. д.т. за издаване на удостоверение.

Процесуалният представител на ответника е предоставил безплатна правна помощ съобразно чл.38 от ЗАдв. Предвид изхода от делото и съобразно чл.38, ал.2 ЗАдв следва да бъде осъден ответникът да заплати на адв. К. К. сумата 400 лв. представляваща адв. хонорар.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на „Вива кредит” АД, ЕИК 207343548 със седалище и адрес на управление гр. София, район „Люлин“, бул. Джавахарлал Неру №28, ет.2, офис 73Г да заплати, на осн. на чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, на А. Д. Д. ЕГН ********** с адрес гр. П., ул. Е. № **, ет. *, ап. * сумата 873,22 лв. /осемстотин седемдесет и три лева и 22 ст./ платена без основание от ищцата по нищожен договор за потребителски кредит „Вивакредит план“ № **** от **** г., ведно със законната лихва върху сумата считано от 18.07.2023г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „Вива кредит ” АД, ЕИК 207343548 да заплати на А. Д. Д. ЕГН ********** сумата 132 лв. /сто тридесет и два лева/ представляваща деловодни разноски.

4

ОСЪЖДА „Вива кредит ” АД, ЕИК 207343548 със седалище и адрес на управление гр. София, район „Люлин“, бул. Джавахарлал Неру №28, ет.2, офис 73Г да заплати на *** К. Й. К. личен № **** с адрес: гр. П., ул. Р. Д. № **, ет. *, офис *, на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв и чл.78, ал.1 ГПК, сумата 400 лв. /четиристотин лева/ представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5