Протокол № 3198 от 14.06.2023, Районен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 3198 гр. ***, 13.06.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ***, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нела Кръстева при участието на секретаря Миглена Н. Маринова

Сложи за разглеждане докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело № 20223110110579 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 15:15 часа се явиха:

Ищецът М. Л. Б., редовно призован, не се явява лично, не се представлява.

Ответникът „К.А.Б.“ ЕООД , редовно призован, не се представлява, не изпраща представител.

Вещото лице Е. Й. Т., редовно призовано, явява се лично.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА заявление вх.№ *****/22.05.2023 г., идентично със заявление вх.№ *****/09.06.2023 г., депозирани от М. Л. Б., чрез адв.А., с които на основание разпоредбата на чл. 232 от ГПК, молят съда прекрати производството по предявения иск, поради оттегляне на иска, с оглед извършено плащане в хода на процеса.

СТАНОВИЩА НА СТРАНИТЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

СЪДЪТ, като съобрази редовното призоваване на страните и липсата на други процесуални пречки за развитие на производството, след спазване разпоредбата на чл.142, ал. 1 от ГПК ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ, на основание чл. 143 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата страна по спора, като дава възможност на ищеца да поясни и допълни исковата молба, както и да посочи и представи доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответника – да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и 1 представи с отговора на исковата молба.

С Ъ Д Ъ Т след изясняване на предварителните въпроси по делото, като съобрази невъзможността за постигане на спогодба, на основание чл. 146 ГПК ПРИСТЪПИ КЪМ ДОКЛАД на постъпилата искова молба:

Предявени са искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, чл.221, ал.1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, ОТ М. Л. Б. ЕГН:********** срещу „К.А.Б." ЕООД, ЕИК:*****, както следва: За осъждане на ответника -К.А.Б." ЕООД, с ЕИК: *****. със седалище и адрес на управление гр. *****. да заплати на М. Л. Б.. ЕГН: **********. сума в обш размер на 1 935.00 (хиляда деветстотин тридесет и пет) лева представляваща: 645.00 лв. (шестстотин четиридесет и пет лева) - неизплатено трудово възнаграждение за месец март 2020г.; 645.00 лв. (шестстотин четиридесет и пет лева) - неизплатено трудово възнаграждение за месец април 2020г.; 645.00 лв. (шестстотин четиридесет и пет лева) - обезщетение по чл.221. ал.1 от КТ. както и лихви за забава /по чл.8б ЗЗД/ в следните размери: - 145.13 лв. лихва за забава върху неизплатено трудово възнаграждение за месец март 2020г. за период от 16.05.2020 до 03.08.2022г,: 139.58 лв. лихва за забава върху неизплатено трудово възнаграждение за месец април 2020г. за период от 16.06.2020 до 03.08.2022г. 142.27 лв. лихва за забава върху дължимо обезщетение по чл.221. ал. 1 от КТ за период от 01.06.2020 до 03,08.2022г.. ведно със законната лихва върху неизплатените трудови възнаграждения за месените март и април 2020г. и неизплатеното обезщетение по чл.221 КТ. считано от 04.08.2022г. - датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимото. Моли се да бъдат присъдени сторените разноски, както и тези за адвокатко възнаграждение съобразно представен договор за правна защита и съдействие! Според изнесеното в исковата молба ищцата и ответното дружество, „К.А.Б." ЕООД, ЕИК:***** са били в трудови правоотношения по трудов договор №***/09.09.2019г., по силата на които ищцата е била назначена на длъжност „продавачконсултант" с място на изпълнение па трудовите задължения - „*****" ***** *** - гр. ***, на основание чл.67, ал. 1, т. 1 и чл.70, ал. 1 от КТ.

Страните са определили срок за изпитване от 6 месеца, уговорен в полза на работодателя, като след изтичането му, договорът не е бил прекратен от работодателя, не е бил сключен друг договор за определен срок, с оглед на което и на основание чл.71, ал.2 от КТ договорът се смята за окончателен и безсрочен. Определеното от страните възнаграждение е в размер на 645 (шестстотин четиридесет и пет) лева основна заплата, плюс допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0.06%, както и допълнително възнаграждение за положен нощен труд, като трудовото възнаграждение ще се изплаща в срок до 45 (четиридесет и пет) дни, след изтичане на месеца, за който то се отнася. Трудовото правоотношение е било прекратено със Заповед №***/27.04.2020г. на основание чл. 327, ал. 1,т.2 от КТ, като копие от последната е връчена на ищцата, но не са му били изплатени възнагражденията за месеците март и април 2020 година. С оглед липсата на дължимата престация, на 27.04.2020 г. между страните по настоящото дело е било сключено СПОРАЗУМЕНИЕ, с което ищецът и ответното дружество са се съгласили, че всички дължими суми по прекратеното трудово правоотношение ще бъдат изплатени от 2

РАБОТОДАТЕЛЯ на РАБОТНИКА в срок до 31.12.2020г. С Анекс №1 от 09.12.2020г. към Споразумение от 27.04.2020г., страните са се съгласили, че всички дължими суми по прекратеното трудово правоотношение ще бъдат изплатени от РАБОТОДАТЕЛЯ на, РАБОТНИКА в срок до 30.04.2021г. Към настоящият момент, обаче, по отношение на М. Б. не са предприемани никакви действия по изпълнение на задължението за изплащане на остатъка от полагащото му се трудово възнаграждение, както и обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието при безсрочно трудово правоотношение, съгласно разпоредбите на чл.221, ал.1 от КТ. Задължението на дружеството-работодател за неизплатени трудови възнаграждения е в общ размер на 1 290.00 (хиляда двеста и деветдесет) лева разпределени за периода, както следва: 1. за месец март 2020г. - 645.00 лв. (шестстотин четиридесет и пет лева) 2. за месец април 2020г. 645.00 лв. (шестстотин четиридесет и пет лева). Отделно от неизплатените трудови възнаграждения, ответното дружество дължи на ищцата и обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, което е в размер на една брутна работна заплата - 645.00 лв. (шестстотин четиридесет и пет лева) или общо задължение - 1 935.00 лв. (хиляда деветстотин тридесет и пет лева), ведно с полагащите се лихви за забава съответно на основание чл.2, ал.1 от трудовия договор, а именно от 15.05.2020г. за неизплатеното трудово възнаграждение за месец март и от 15.06.2020г. за неизплатеното трудово възнаграждение за месец април 2020г., както и на основание чл.228, ал.З от КТ лихва за забава от 01.06.2020г. за неизплатеното обезщетение с правно основание чл.221, ал.1 от КТ. Предвид непредприемане от страна на работодателя на действия по изпълнение на уговорените в споразумението и анекса към същото срокове, за ищцата се настоява, че е налице правен интерес да търси защита на законните си права и интереси по съдебен ред

В СРОКА ЗА ОТГОВОР Е ПОСТЪПИЛ ТАКЪВ ОТ ОТВЕТНИКА " К.А.Б." ЕООД, ЕИК

*****, представлявано от адв. Д. Ц. И.пълномощник на управителя ***** съдебен адрес: гр.*****, С КОЙТО СЕ оспорва размера на исковите претенции за дължимо трудово възнаграждение за месец март 2020 и април 2020, обезщетение по чл. 221,ал.1 КТ, както и дължимата лихва, а именно: Оспорва се претенцията за месец март 2020г. както следва: За месец март 2020г., ищецът има изработени 9 (девет) дни и 12 (дванадесет) дни ползван годишен отпуск, за който месец работодателят е начислил брутно трудово възнаграждение в размер на 685, 59 лв. получена от: - основна месечна заплата за 9 дни-276.43 лв. -нощен труд-2,25 лв. -работа на официален празник-38,39 лв. -платен годишен отпуск за 10 дни307.10 лв. -платен годишен отпуск за 2 дни- 61,42 лв. Общо бруто начислена заплата 685,59 лв. Сочи се с отговора, че върху бруто начислената сума в размер на 685, 59 лв., са начислени удръжки в общ размер на 94, 47 лв., за сметка на работника-ищец, от които за: фонд „Пенсии" -45,1 1 лв. -фонд "Общо заболяване и майчинство"- 9.60 лв. -фонд „Универсален пенсионен фонд"- 15.08 лв. -фонд „Здравно осигуряване"'-21.94 лв. -фонд „Безработица"-2,74 лв. Разликата между начислената бруто сума в размер на 685, 59 лв. и начислените удръжки за сметка на ищеца в общ размер на 94,47 лв., представлява данъчна основа за месец март 2020г. в размер на 591, 12 лв. Върху тази данъчна основа е начислен данък общ доход по закон за данък върху доходите на физическите лица в размер на 59.11 3 лв. Следователно след направените удръжки и начислен ДДФЛ, дължимото възнаграждение за месец март 2020г. на ищеца е в размер на 532. 01 лв., а не каквато е претенцията на ищеца в размер на 645, 00 лв., поради което ответника я оспорва. Оспорва се от ответника и претенцията за месец април 2020г. За месец април 2020г., се сочи, че ищецът няма изработени нито един трудов ден. Трудовото правоотношение в прекратено на 27.04.2020г„ като през месец април 2020г., ищецът е ползвал 14 дни платен годишен отпуск и 2 дни неплатен отпуск. При така посоченото за 14 дни платен годишен отпуск, начислено от работодателя брутно трудово възнаграждение за месец април 2020г. е в размер на 451, 50 лв.

Върху тази сума в размер на 451, 40 лв.. са начислени удръжки в общ размер на 64,66 лв.. за сметка на работника-ищец, от които за: -фонд „Пенсии" - 29,71 лв. -фонд „ Общо заболяване и майчинство"- 6,32 лв. -фонд „Универсален пенсионен фонд"- 9,93лв. -фонд „Здравно осигуряване"-14,45 лв. -фонд „Безработица"- 1.81 лв. -здравно осигуряване от неплатен отпуск за 2 дни (начислени върху осигирителен доход 30,50 лв.)-2,44 лв. Разликата между начислената бруто сума в размер на 451,50 лв. и начислените удръжки за сметка на ищеца в общ размер на 64, 66 лв., представлява данъчна основа за месец април 2020г. в размер на 386, 84 лв. Върху тази данъчна основа е начислен данък общ доход по закон за данък върху доходите на физическите лица в размер на 38, 68 лв. Следователно след направените удръжки и начислен ДДФЛ, дължимото възнаграждение за месец април 2020г. на ищеца, се настоява че е в размер на ***,16 лв., а не каквато е претенцията на ищеца в размер на 645, 00 лв.. поради което се оспорва от ответника. С оглед на гореизложеното възнагражденията за месец март 2020г. и месец април 2020г„ се сочи, че са в общ размер на 880, 17лв., а не каквато е претенцията на ищеца-1 290 лв. Оспорва се и размера на претенцията за обезщетение по чл. 221, ал.1 от КТ. Размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца в бил 685,59 лв., като на основание чл.42 от ЗДДФЛ. във вр. с чл. 24 от ЗДДФЛ, дължимият данък в размер на 10 % за сметка на работника, се удържа и внася от работодателя.

Следователно дължимото обезщетение по чл.221, ал.1 КТ след удържан данък по ЗДДФЛ е в размер на 617, 03 лв., а не каквато е претенцията на ищеца в размер на 645, 00 лв. Оспорва се и претенциите за лихва за забава по чл.86 ЗДД, както по размер, така и по отношение на периода, за който същата се претендира, поради следното: С оглед на направеното оспорване на размер на главници за дължимите суми за възнаграждения за месец март 2020, април 2020 и обезщетение по чл.221, ал.1 КТ, оспорва се размера на главницата, върху която и начислена претенцията за лихва за забава. Между ищецът и ответника се сочи, че е подписано споразумение на 27.04.2020г., представено с исковата молба. Съгласно същото, страните са се споразумели и съгласили, първата страна-К.А.Б. ЕООД да изплати на Втората страна- М. Л. Б.-ищецът, всички суми дължими на основание прекратения трудов договор(трудово възнаграждение и/или обезщетение) в срок до 31.12.2020г. С анекс № 1 от 09.12.2020г. към Споразумението от 27.04.2020г., посочените страни са се съгласили и са променили срокът по чл.1 от Споразумението от 27.04.2020г., за плащане на дължимите суми по прекратения трудов договора, като същият е изменен и е станал до 30.04.2021г.

Следователно, падежът за плащане, съгласно Споразумението от 27.04.2020г., изменено с Анекс № 1 от 09.12.2020г. е 30.04.2021 г., след която дата настъпва забава. Първият ден на 4 забава е 01.05.2021 г., поради което ответника оспорва началните дати, от които ищецът претендира лихвата за забава, а именно-датата 16.05.2020г., -за възнаграждението за март 2020. датата 16.06.2020г.-за възнаграждението за април 2020г. и датата 01.06.2020г.-за обезщетението по чл.221. ал. 1 КТ. Към дата на депозиране на настоящия отговор, се сочи, че по сметка на ищеца в ***** IBAN *****, посочена в Печат на справка за IBAN на клиент от 21.07.2022г., издадена от *****, представена към исковата молба са преведени дължимите суми за трудово възнаграждение за месеци февруари, март и април 2020г., обезщетението по чл.221, ал.1 КТ в общ размер на 1497,20 лв., съобразно начисленията в платежните ведомости, както сумата от 280. 73 лв.-лихва за периода от 01.05.2021 г. до 06.03.2023г.,изчислена с калкулатор на законна лихва. С оглед на гореизложеното, се отправя искане за прекратяване на делото, поради липсва на правен интерес от страна на ищеца. В евентуалност се настоява да се отхвърлят исковите претенции като неоснователни и недоказани.