Решение № 51 от 07.04.2025, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Ямбол, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Красимира В. Тагарева

Яна В. Ангелова при участието на секретаря Ваня Д. Динева като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно гражданско дело № 20252300500021 по описа за 2025 година

Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на Г.

Й. В. с ЕГН ********** от гр.*, подадена чрез пълномощника адв. Г. М. от АК-Бургас против Решение №47/29.06.2023 г., постановено по гр.дело №78/2022 г. по описа на ТРС, с което съдът е постановил следното:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Г. Й. В. с ЕГН **********, от град *, ж.к.**** с ЕГН ********** от с.*, общ.*, обл.* е собственик на 3/6 идеални части от правото на собственост върху поземлен имот 83, квартал 46, по ПУП на село Хлябово, общ.Тополовград, обл.Хасково, с площ от 2700 кв.м., ведно с намиращите се в него къща и плевня, който имот съгласно скица №567/01.12.2021 г. на отдел „ППУТ" към Община Тополовград е частично идентичен с посочения в саморъчното завещание от 13.03.2020 г. на Д.Г.М. с ЕГН **********, вписан с акт №164, том първи, дело №589 от 2021 г., вх.рег.№1025 от 23.12.2021 г. на Служба по вписванията -Тополовград, дворно неурегулирано място от 3300 кв.м., заедно с построените в него къща и плевня, съставляващо парцел I-214, кв.53, с площ от 3300 кв.м. по плана на село Хлябово, общ.Тополовград.

НАМАЛЯВА на основание чл.30, ал.1 от ЗН универсално завещателно разпореждане по нотариално завещание от Д.Г.М. с ЕГН ********** от дата 13.03.2020 г. вписано с акт №164, том първи, дело №589 от 2021 г., вх.рег.№1025 от 23.12.2021 г. на Служба по вписванията -Тополовград до 3/6 идеални части /три шести идеални части/ в полза на М. И. Д..

1

НАМАЛЯВА на основание чл.30 ал.1 от ЗН универсално завещателно разпореждане по нотариално завещание от Д.Г.М. с ЕГН ********** от дата 06.06.2014 г. вписано с акт №87, том първи, дело №229 от 2021 г., вх.рег.№473 от 30.06.2021 г. на Служба по вписванията -Тополовград до 2/6 идеални части /две шести идеални части/ в полза на Г.

Й. В..

ОСЪЖДА Г. Й. В. ДА ЗАПЛАТИ на М. И. Д. направените от нея разноски по делото в размер на 1497,00 лв. /хиляда четиристотин деветдесет и седем лева/, от които държавна такса в размер на 207,60 лв./двеста и седем лева и 60 ст./, такса за вписване в размер на 10,00 лв./десет лева/, 292,00 лв./двеста деветдесет и два лева/ за съдебна експертиза и 947,40 лв./деветстотин четиридесет и седем лева и 40 ст./ за адвокатско възнаграждение.

С въззивната жалба на Г. Й. В., депозирана чрез адв.М. от БАК, първоинстанционното решение се оспорва с твърдения за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушения на процесуалните правила в производството.

Въззивникът твърди, че съдът не е обсъдил показанията на допуснатите и разпитани в съдебно заседание свидетели, приемайки в съдебния акт, че с гласни доказателства не е допустимо да се доказва наличието на обстоятелствата по чл.13 от ЗН, като жалбоподателят изтъква, че в разпоредбата на чл.164 от ГПК не е предвидено изключение по отношение на приложението на свидетелските показания. Възразява, че не са обсъдени наведените възражения, че към датата на съставянето на завещанието завещателката е била в тежко здравословно състояние, с деменция и в невъзможност да пише и да разбира свойството и значението на написаното. Сочи, че що се касае до последната хипотеза на чл.13 от ЗН, съдът е извършил проста препратка към събраните по делото гласни доказателства, без да ги обсъди. Навеждат се оплаквания, че ТРС не е обсъдил и наведените възражения досежно нередовност на завещанието от външна страна. Изтъква, че не била обсъдена и липсата на пълна идентичност в описанието на имота в първото завещание, съответно в последващото.

По направените оплаквания са наведени аргументи. Моли ЯОС да отмени обжалваното решение с присъждане на направените по делото съдебни разноски.

По повод жалбата на Г. Й. В. и в срока по чл.263 ГПК, е постъпил писмен отговор от М. И. Д. с ЕГН ****, подаден чрез пълномощника адв. М. Ж. от ЯАК, в който е заявено становище за неоснователност на жалбата и са изложени подробни съображения за правилност на обжалваното решение, като постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон и обосновано. Оспорва направените от въззивника възражения. Счита, че в съдебното решение на първоинстанционния съд се съдържат мотиви, които са всеобхватни, конкретни и ясни. Твърди, че ТРС е изследвал пълнотата на доводите, възраженията и твърденията на страните, като им е дал мотивиран отговор, кои счита за основателни и кои не. Сочи, че съдът е обсъдил в детайли всички доводи и доказателства, без да е налице противоречиво тълкуване. Изтъква, че първоинстанционният съд е анализирал правилно и всестранно всички свидетелски показания, обсъдил ги е при условията на чл.172 от ГПК и ги е преценил според своето вътрешно убеждение, създадено 2 му от тях и от останалите доказателства по делото. Моли ЯОС да остави без уважение депозираната въззивна жалба като неоснователна и да потвърди атакуваното решение с присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция, в това число за адвокатско възнаграждение.

В о.с.з. въззивника Г. В., редовно призован, не се явява, но се представлява от пълномощника си адв.Г. М. от АК-Бургас, който поддържа въззивната жалба по изложените в същата съображения.

В о.с.з. въззиваемата М. Д., редовно призована, не се явява, но се представлява от пълномощника си адв.М. Ж. от АК-Ямбол, който поддържа изложените в отговора на въззивната жалба съображения.

След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено от следното фактическа правна страна:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е легитимиран и има правен интерес от обжалването.

Първоинстанционният съд е бил сезиран от ищцата М. Д. с иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника Г.И.В., че ищцата е собственик на 4/6 идеални части от поземлен имот 83, кв.46 по ПУП на село Хлябово, общ.Тополовград, с площ от 2700 кв.м., ведно с намиращите се в нещо къща и плевник.

Претенцията си ищцата обосновала с твърдения, че е внучка на Д.Г.М., починала на **** г. Сочи, че Д.М. била собственик на 4/6 идеални части от дворно неурегулирано място от 3300 кв.м., заедно с построените в него къща и плевня, съставляващо парцел I-214, кв.53 по плана на селото, като правото й на собственост върху тези идеални части възникнало след смъртта на съпруга й Й.В.М., починал на *** г., който от своя страна закупил имота през 1963 г., по време на брака им. Сочи още, че Д.М. на 06.06.2014 г. съставила саморъчно завещание, с което завещала на ответника Г. Й. В. своите 4/6 идеални части от имота и намиращите се в него постройки в с.Хлябово, общ.Тополовград, но в последствие променила волята си и решила да състави ново саморъчно завещание от 13.03.2020 г., като този път завещала същия имот в полза на внучката си – ищцата по делото М. Д., т.е. и двете саморъчни завещания касаят едни и същи 4/6 идеални части от един и същи недвижим имот.

Ищцата твърди, че към момента на смъртта на баба си не знаела за наличието на друго завещание, но след като разбрала, че вуйчо й обявил пред нотариус първото саморъчно завещание, което е в негова полза и след това декларирал като свои 5/6 идеални части от имота, а за сестра му В.Й.И. - 1/6 идеална част от имота, ищцата решила да се възползва от завещанието в нейна полза и също го обявила по надлежния ред.

Ответника Г. Й. В. оспорил предявения иск като неоснователен. Заявил е възражение за нищожност на саморъчното завещание от 13.03.2020 г., мотивирано с 3 твърдение, че "саморъчното изписване на букви, думи и цифри е толкова нечетливо, че може да доведе до извод за липса на саморъчно изписване" и съответно за унищожаемост на същото, мотивирано с твърдение, че не е написано от завещателката, т.к. към датата на съставянето му е била в тежко здравословно състояние, с деменция и невъзможност да пише и да разбира значението на написаното. В о.с.з. на 03.11.2022 г., преди приключване на съдебното дирене и даване ход на делото по същество, ответника Г. В., чрез пълномощника си и т.к. е наследник с право на запазена част, е заявил възражение по чл.30, ал.1 ЗН и е поискал от съда да възстанови запазената му част от наследството на наследодателката Д.М..

По делото не се спори, че ищцата М. Д. е внучка на Д.Г.М., б.ж. на с.*, общ.*, поч. на **** г., а ответника Г. В. е неин син.

От удостоверение за наследници, изх.№91/21.06.2021 г. се установява, че Д.Г.М. е преживяла съпруга на Й.В.М., поч. на *** г., като двамата са оставили двама законни наследници, низходящи по права линия от първа степен - деца: В.Й.И. /майка на ищцата/ и ответника Г. В.. От препис извлечение от Акт за сключен граждански брак се установява, че Д.Г.М. и Й.В.М. са сключили граждански брак на *** г.

Не е спорно, а и от Нотариален акт №119, том I, рег.№196, дело №271/1963 г. се установява, че на 02.07.1963 г. Й.В.М. е придобил, чрез покупко-продажба следния недвижим имот, находящ се в с.Хлябово, общ.Тополовград: дворно неурегулирано място 3300 кв.м., заедно с построените в него къща и плевня, съставляващо парцел I-214, кв.53 по плана на село Хлябово, общ.Тополовград. Видно от издадената от Община Тополовград скица №569/01.12.2021 г. понастоящем описания имот съставлява ПИ-83 в кв.46 по ПУП на с.Хлябово, утвърден през 1983 г. и е с площ от 2700 кв.м.

По делото не е спорно, че Д.М. е съставила две саморъчни завещания, първото с дата 06.06.2014 г., с което завещала в полза на ответника Г. Й. В. своите 4/6 идеални части от недвижимия имот в с.Хлябово и второ саморъчно завещание от дата 13.03.2020 г., с което завещала същия имот в полза на внучката си – ищцата по делото М. Д., т.е. и двете саморъчни завещания касаят едни и същи 4/6 идеални части от един и същи недвижим имот.

И двете саморъчни завещания са обявени по надлежния ред.

По повод направено от ответника оспорване на саморъчното завещание от 13.03.2020 г. и в частност, че текстът и подписът са неавтентични - не са изпълнени от завещателя, е допусната и изслушана съдебно–графическа експертиза, заключението на която е следното: ръкописните текстове на двете саморъчни завещания са с идентични признаци на почерка и са изписани от едно и също лице, което е Д.Г.М. и подписите положени в завещанията са изпълнени от Д.Г.М..

От показанията на разпитаните пред ТРС свидетели се установява, че завещателката не е била в добро здравословно състояние след 2020 г. и до смъртта си, но не е била освидетелствана от медицински лица.

При така установените по делото факти, първоинстанционния съд с атакуваното решение признал за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на 3/6 4 идеални части от правото на собственост върху поземлен имот 83, квартал 46, по ПУП на село Хлябово, общ.Тополовград, обл.Хасково, с площ от 2700 кв.м., ведно с намиращите се в него къща и плевня, намалил на основание чл.30, ал.1 от ЗН завещателното разпореждане по саморъчното завещание от дата 13.03.2020 г. до 3/6 идеални части в полза на М. И. Д., както и намалил на основание чл.30, ал.1 от ЗН завещателното разпореждане по саморъчното завещание от дата 06.06.2014 г. до 2/6 идеални части в полза на Г. Й. В..

В мотивите си ТРС приел, че предявеният иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК е допустим и частично основателен и доказан, приел и двете завещания за действителни, приел, че и по двете следва на осн. чл.30, ал.1 от ЗН да бъдат намалени завещаните идеални части и на ищцата и на ответника.

При служебната си проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно. При проверка относно неговата допустимост, въззивния съд намери решението за недопустимо, в частите, с които ТРС се произнася на основание чл.30, ал.1 от ЗН относно възстановяване на запазена част по саморъчното завещание от дата 06.06.2014 г. и по саморъчното завещание от дата 13.03.2020 г., и двете извършени от Д.М..