Определение № 855 от 27.11.2024, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 667/2024
- Вид
- Определение № 855
- Подписан
- 27.11.2024
- В сила
- 27.11.2024
- Състав
- БИСЕР ЦВЕТАНОВ ПЕТРОВ, КАЛИНА КРЪСТЕВА ФИЛИПОВА, КРИСТИАН БОЖИДАРОВ ПЕТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 145, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- § 1-3 · Закон за потребителския кредит
- § 1-3 · Закон за потребителския кредит
- § 1-3 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 855 гр. Перник, 26.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:
КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно частно гражданско дело № 20241700500667 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 274 - чл. 278, във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
С разпореждане № 507 от 31.10.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 411/2024 г.
Районен съд – Брезник е отхвърлил заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 2055 от 30.10.2024 г., с което се иска издаване на заповед за изпълнение за сумата от 255.82 лв. договорно възнаграждение, за сумата от 800 лв. възнаграждение за закупени пакети от допълнителни услуги, за сумата от 430 лв. такса за разходи за извънсъдебно събиране, както и за горницата над 36.04 лв. законна лихва за забава за периода от 03.07.2024 г. до 29.10.2024 г. до пълния претендиран размер от 82.85 лв.
В срок е постъпила частна жалба от "Профи Кредит България" ЕООД, с която жалбоподателят излага подробни доводи и съображения, въз основа на които иска отмяна на разпореждането в частта му, в която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата от 255.82 лв. договорно възнаграждение, дължимо за периода 25.06.2023 г. до 03.07.2024 г., като вместо него се постанови да бъде издадена заповед за изпълнение относно обжалваните вземания.
Излага, че с промените в чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, законодателят е предоставил възможност на заповедния съд да преценява дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Счита, че заповедния съд не следва да извършва преценка за валидност на договора за потребителски кредит или отделни негови клаузи на основание нарушение на закона или на добрите нрави. Намира, че неправилно заповедния съд не е отчел и разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми. На следващо място се сочи, че кредиторът няма задължение да изготвя и посочва методика на формиране на ГПР, тъй като е уговорен фиксиран лихвен процент. Въз основа на изложените съображения 1 за неправилност на атакуваното разпореждане се иска неговата отмяна в обжалваната му част, като се постанови акт, с който да бъде постановено издаване на заповед за изпълнение относно обжалваните вземания. Прави се искане за присъждане на сторените разноски.
Съгласно чл. 413, ал. 2 ГПК не е връчван препис от частната жалба на длъжника.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:
Частната жалба е допустима, същата е подадена в законоустановения едноседмичен срок от легитимирана страна, имаща интерес и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Ч. гр. д. № 411/2024 г. по описа на РС- Брезник е образувано по реда на чл. 410 от ГПК от "Профи Кредит България" ЕООД срещу И. М. А. за вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит №*** от *** за неплатена главница в размер на 800 лева; неплатено договорно възнаграждение в размер на 255.82 лева, дължимо за периода от 25.06.2023 г. до 03.07.2024 г.; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ в размер на 320 лева; неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 480 лева; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева, начислени на 10.07.2023 г.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 400 лева, начислени на 24.09.2023 г., сумата от 202.77 лева лихва за забава от 26.06.2023 г. /дата на изпадане на длъжника в забава/ до 03.07.2024 г./дата на предсрочна изискуемост/, както и за сумата от 82.85 лева лихва за забава, дължима за периода от 03.07.2024 г.
/датата на предсрочна изискуемост/ до 29.10.2024 г.
Видно от договора за потребителски кредит, същият е сключен при параметри: сума на кредита - 800. 00 лева, срок на кредита - 18 месеца, размер на вноската по кредита - 60.10 лева, ГПР 48. 67%, годишен лихвен процент 41. 00%, лихвен процент на ден: 0. 11%, дължима сума по кредита - 732. 52 лева. Общото задължение по кредита включва закупена допълнителна услуга "Фаст": 320. 00 лева и възнаграждение за закупена допълнителна услуга "Флекси": 480. 00 лева и е в размер на общо – 1881,85 лева и общ размер на вноска: 104,55 лева.
Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК урежда, че освен за формалната редовност, съдът е длъжен да провери служебно и дали вземането не противоречи на закона и/или добрите нрави, както и дали не се основава на неравноправна клауза или е налице обоснована вероятност за това. Въз основа на тези правомощия, въззивната инстанция следва да извърши преценка за действителността на договора за кредит, с оглед изискванията на ЗПК относно ГПР и договорната лихва.
Съгласно процесния Договор за потребителски кредит годишният процент на разходите е 48. 67%, като в договора е обособен раздел VI със заглавие "Параметри", който се състои от две основни точки. В първата, наименувана "по кредита", е посочен годишният лихвен процент - 41. 00%, и годишният процент на разходите - 48. 67%.
Във втората, наименувана "по поискана и закупена допълнителна услуга", отделно е посочена цената на услугите "Фаст" - 320. 00 лева и "Флекси" - 480. 00 лева.
Други уговорки, касаещи ГПР в договора или в общите условия няма.
На фона на горното съдът намира, че съществува неяснота както какво включва 2
ГПР, така и относно начина, по който заемодателят е определил ГПР 48.67%. В ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Не е ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и възнаграждение и за закупен пакет от допълнителни услуги "Фаст" и "Флекси". От една страна, в противоречие с чл. 10а, ал.
2 ЗПК, клаузите "Фаст" и "Флекси" предвиждат заплащане на такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а не за същински допълнителни услуги. Тези клаузи са недействителни на основание чл. 21 ЗПК, съгласно която норма всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. От друга страна обаче, в основната част на договора цената на тези услуги е посочена по начин, от който е недвусмислено ясно, че същите не са взети предвид и включени при изчислението на размерите на годишния лихвен процент и на годишния процент на разходите и те водят до скрито увеличение на договорното възнаграждение. Присъединяването на възнаграждението за тези услуги към погасителните вноски води до скрито оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР от 48. 67% нараства над 50% допълнително и обогатява неоснователно кредитора като въвежда допълнителен източник на доход на икономически по-силната страна, извън посочените ГЛП и ГПР. По този начин се заобикаля ограничението и в чл. 19, ал. 4 от ЗПК при определяне ГПР и не попада в обхвата на дефинираните понятия за дължими суми по ДПК в § 1-3 от ДР на ЗПК. Тези съставни елементи обаче остават неизвестни, при което се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. От изложеното не може да се направи еднозначен извод, че тези разходи са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Не е ясно по какъв начин е формиран, както и кои са включените компоненти. Освен това неясен остава и алгоритъмът, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Въз основа на изложеното, нарушена се явява нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, съгласно която договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите. Следва да се отбележи, че така посоченият размер на разходите следва да е математически точен, а не подвеждащ.
Съобразявайки задължителната съдебна практика, обективирана в решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22, настоящият състав на ОС- Перник намира, че в случая в договора за потребителски кредит не е посочен действителният размер на ГПР, което се приравнява на липса на такъв и представлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което води до недействителност на целия договор на осн. чл. 22 ЗПК.
Поради това и на осн. чл. 23 от ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че в заповедното производство съдът няма правомощия да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права, тъй като съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК заповедният съд следва да откаже издаването на заповед за изпълнение, когато искането противоречи на закона, а това включва и извършването на проверка дали сделката, от която произтича вземането, е действителна или не, както е в настоящия случай.
Предвид установената недействителност на целия договор, не е необходимо да 3 бъдат разглеждани останалите оплаквания на жалбоподателя, съдържащи се в частната жалба.
С оглед на горното въззивният съд намира, че разпореждането на РС-Брезник е правилно и законосъобразно в обжалваната му част, поради което следва да бъде потвърдено.
В останалата част разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила.
Мотивиран от горното, Окръжен съд-Перник
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 507 от 31.10.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 411/2024 г. по описа на Районен съд – Брезник, в обжалваната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4