Решение № 16195 от 09.10.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 58842/2021
- Вид
- Решение № 16195
- Подписан
- 09.10.2023
- Състав
- ЕВЕЛИНА ОГНЯНОВА МАРИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414а · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.139, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.139а · Закон за енергетиката
- чл.139в, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл.149 · Закон за енергетиката
- чл.150 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.151, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.153 · Закон за енергетиката
- чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.156 · Закон за енергетиката
- §1, т.42 · Закон за енергетиката
- чл.111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.114, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.20а · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.60 · Закон за наследството
- чл.61 и сл. · Наредба за топлоснабдяването
- чл.61, ал.1 · Наредба за топлоснабдяването
- чл. 71 · Наредба за топлоснабдяването
РЕШЕНИЕ
№ 16195 гр. София, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20211110158842 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от „................ против С.
Й. Й..
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 11, находящ се в гр. ...............
Твърди, че за процесния имот се дължат: сумата 2 238 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2016 г. - м.04.2019 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 294 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2017 г. – 12.02.2020 г.; сумата 52, 38 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.01.2017 г. – м.04.2019 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 9, 82 лв. мораторна лихва върху нея за периода 03.03.2017 г. – 12.02.2020 г.,
Твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 05.07.2020 г. по ч.гр.д. № 9167/2020 г. на СРС, ГО, 148 състав, срещу която длъжникът е депозирал възражение.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по 1 отношение на ответника съществуването на вземанията. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника С. Й. Й., с който оспорва исковете. Оспорва качеството си на клиент на топлинна енергия. Оспорва съществуването на облигационно правоотношение с ищеца за исковия период. Излага съображения, че след като дяловото разпределение е извършвано от ................, то няма основание стойността му да се присъжда в полза на ищеца. Позовава се на давност.
Навежда доводи, че ищецът не доказва да е публикувал фактурите на сайта си. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Със заявление от 20.02.2020 г. „................ е сезирала СРС с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника С. Й. Й. за: сумата 2 238 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2016 г. - м.04.2019 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 294 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2017 г. – 12.02.2020 г.; сумата 52, 38 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.01.2017 г. – м.04.2019 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 9, 82 лв. мораторна лихва върху нея за периода 03.03.2017 г. – 12.02.2020 г.
С разпореждане от 05.07.2020 г. съдът е издал исканата заповед за изпълнение, като е присъдил и държавна такса в размер на 51, 90 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 41 лв.
В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника.
В срока по чл.415 ГПК заявителя е предявил искове за установяване на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение.
Представен е нотариален акт за дарение на недвижим имот № 181, том I, рег. № 2112, дело № 159/2014 г. от 12.12.2014 г., по силата на който .............. дарява на сина си С. Й. Й. следния недвижим имот: ..........., състоящ се от: две стаи, преходен хол, кухня и обслужващи помещения, с площ от 88, 30 кв.м.
Посочено е, че върху имота има запазено вещно право на ползване за .............. съгласно нотариален акт № 83, том III, дело 503/23.01.1991 г.
Видно от справка НБДН за лицето .............., последният е починал на 25.07.2017 г.
Безспорно е между страните, че процесният имот е топлоснабден, както и че за исковия период м.05.2016 г. – м.04.2019 г. е доставена топлинна енергия в размер на исковата сума 2 238 лв.
Безспорно е между страните, че за исковия период от страна на 2
................ е извършвана услугата дялово разпределение за процесния имот на стойност исковата сума.
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. ............. от 26.11.2001 г., етажните собственици са взели решение да се сключи договор с ................, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост.
Представен е договор от 13.12.2001, сключен между ЕС като възложител и ................ като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение.
Представен е договор от 20.05.2015 г., сключен между „................ – възложител и ................ – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл.414 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират 3 средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В случая от представения нотариален акт за дарение на недвижим имот № 181, том I, рег. № 2112, дело № 159/2014 г. от 12.12.2014 г. се установява, че С. Й. Й. е придобил собствеността на процесния имот. Установи се, че по отношение на имота е било запазено вещно право на ползване в полза на трето за спора лице – ............... По този начин правото на собственост на приобретателя върху процесния имот е ограничено от вещното право на ползване на същия. Собственикът притежава т.нар. „гола собственост“ и докато съществува правото на ползване за трето лице, той не би могъл да упражнява правомощието да ползва вещта. С оглед на това и на основание чл.57, ал.1 ЗС, задължен за разноските за ползването на имота е вещният ползвател. В случая вещното право на ползване се е погасило на основание чл.59 ЗС със смъртта на вещния ползвател, настъпила на 25.07.2017 г.
Следователно, за периода м.05.2016 г. – 25.07.2017 г. задължен за разноските за ползването на имота е вещният ползвател, а след настъпване на смъртта му – неговите наследници по арг. от чл.60 ЗН. От страна на ищеца не се твърди и установява ответникът да се явява такъв по отношение на вещния ползвател .............., с оглед на което съдът намира, че ответникът не е материалноправно легитимиран да отговаря по предявените искове за периода м.05.2016 г. – 25.07.2017 г., през който по отношение на имота е имало учредено вещно право на ползване.
За остатъка от периода 26.07.2017 г. – м.04.2019 г. ответникът е материалноправно легитимиран да отговаря по предявените срещу него искове, като за този период се установява качеството му на клиент на топлинна енергия, произтичащо от качеството му на собственик на имота, по отношение на който учреденото вещно право на ползване е било погасено.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при 4 публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
С оглед изложеното се налага извод за съществуването на облигационно правоотношение с ищцовото дружество през исковия период.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е извършено от ................, което обстоятелство не е спорно по делото.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.