Определение № 1639 от 31.03.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1639 гр. София, 31.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Гълъбина Генчева Касационно гражданско дело № 20258002101943 по описа за 2025 година

Производството е по чл.288 ГПК.

С решение № 619 от 30.12.2024 г. по гр. д. № 1195/2024 г. на Благоевградския окръжен съд е потвърдено решение № 567 от 20.07.2024 г. по гр. д. № 864/2023 г. на Благоевградския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от С. М. Д. срещу „Струма“ ЕООД иск по чл.49, вр. чл.45 ЗЗД за присъждане на сумата 15000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от публикация на 16.11.2022 г. във вестник „Струма“, брой 267, ведно със законната лихва от 16.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

Въззивният съд е приел следното:

Претенцията за неимуществени вреди произтича от статия във вестник „Струма“, издаван от ответното дружество, отпечатана на първа страница на вестника от 16.11.2022 г. Заглавието на статията е „Забрадената осмокласничка от Г. К. С. М. се върна от Л. със съпруг арабин, за да прави в селото образователен център за 100 деца“. В подзаглавие е отразено, „Притеснен съм да не ми докара някоя ислямистка секта, надявам се институциите да ми помогнат да се опазим, сподели кметът Б. Б.“. В статията е посочено, че С. М. от белишкото [населено място], която през 2011 г. разбуни духовете в Р. с отказа си да свали забрадката в час и това доведе до серия съдебни решения, включително и до произнасяне на Комисията по защита от дискриминацията, 11 години по-късно отново напомни за себе си и изправи властите на нокти. Младата жена е решила да прави в родното си село образователен център за 100 деца.

С. се появила наскоро в Г. К. от Л., където живее, след като се омъжила за човек с арабски произход. Присъствала на сватба в селото и там разказала, че се е отказала да прави къща, за каквато има разрешение за строеж от 2021 г. и вместо нея ще вдигне въпросния център.

1

Цитирано е изявление на общинския кмет Р. Р. към ищцата и съпруга й при разговор, че приветства всяко решение за инвестиция, особено в сферата на образованието, но ще изчакат институциите да си кажат думата. В статията е отразено и че „Кметът на селото Б. Б. обаче е доста притеснен от начинанието на младата лондончанка, защото се опасява да не му докара в Г. К. някоя ислямистка секта. Миналото на С. определено води в тази насока“.

Отразено е и че била в 8-ми клас, когато категорично отказала да си свали забрадката в час, както и свързаните с това действия на директора на ОУ „П. Я.“ и решения на СГС и Комисия за защита от дискриминация. Посочено е и крайното решение на съда, както и че родителите й я записали в частно училище в М. В статията е отразено и че след завършването му С. заминала за Англия, за да се върне тези дни с твърдото решение да образова децата в родното си [населено място]. Статията продължава с цитат „В селото имаме 1260 жители, доста от тях са деца и трябва да сме много внимателни с подобни инвестиционни намерения“ -коментира за „Струма“ селският кмет“. Посочено е, че още днес той е решил да извика в кметството С., за да му развие подробно идеята си. Тъй като за образователен център ще са необходими разрешителни от министерствата на образованието, здравеопазването, училищния инспекторат и други институции, Б. се надява с намесата на държавата децата да бъдат опазени“.

Прието е, че ищцата е омъжена, съпругът й е с двойно гражданство - ливанско и британско.

Ищцата е посочила, че през 2011-2012 г. не е искала да сваля своя шал по време на учебните занятия поради религиозни съображения. Завършила е СОУ - Духовно училище в [населено място], обикновена диплома за средно общо образователно училище, като се издава и допълнителна диплома, която потвърждава това, че там изучавала религията „ислям“ като допълнителни предмети. Около 8-9 години е живяла извън страната, но много често, по няколко пъти в годината, се е връщала в България. Първоначално започнатият в нейния имот обект бил с предназначение на жилищна сграда, но впоследствие искали да променят предназначението и да реализират център за изучаване на чужди езици, а не религиозен такъв.

Във връзка с отказа на ищцата да влиза в училище без забрадка са били извършвани множество проверки от МОН и РУО-Б. и са издавани актове през 2011-2012 г., които са препращани и на МОН; постъпвали са становища от БХК, КЗДискр. Били са образувани две дела- адм. д. № 2047/2012 г. на АССГ по жалба на родителите на ищцата и като нейни законни представители срещу задължителни предписания на Председателя на Държавна агенция закрила на детето до директора на основното училище в [населено място] и адм. д.

№ 6671/2013 г. на АССГ по жалба срещу решение № 109/28.05.2013 г. по преписка № 295/2011 г. на Комисия за защита от дискриминация, като по делото е постановено решение № 5531/21.08.2014 г., влязло в сила на 18.02.2016 г., с което е потвърдено решение на КЗД за липса на дискриминация, основана на признак „религия и убеждения“.

От страна на ищцата е подадено инвестиционно предложение вх. № 4509/26.10.2022 г. за промяна на вече одобрен строеж на жилищна сграда в „изграждане на образователен център в поземлен имот с идентификатор [№] по одобрена КК и КР на [населено място]“ с капацитет до около 100 деца.

2

Във връзка с процесната статия ищцата е подала жалба срещу Р. Р. -кмет на [община], Б. Б. кмет на [населено място], К. Х.-главен архитект на [община] и А. А. -председател на Общинския съвет на [община]. Жалбата съдържа с оплаквания за дискриминация и „тормоз“ по смисъла на § 1, т.1 на ДР на ЗЗДскр. по признак „религия“. По жалбата е образувана преписка № 70/2023 г., която е висяща. По преписката от насрещните страни са подадени становища, като в това на кмета на [населено място] Б. Б., разпитан и като свидетел по настоящото дело, се сочи, че не е давал информация на журналист от вестник „Струма“. Преписката е висяща.

Съдът е обсъдил и свидетелските показания. Майката и бащата на ищцата, както и свидетелят Д. М., сочат начина, по който тя приела изнесеното в статията, както и че пред тях Б. Б. отричал да е бил притеснен за секти. Авторката на статията И.И., която от 32 години работи като журналист във вестник „Струма“, сочи начина, по който е разбрала за инвестиционното намерение; че именно кметът Б. Б. е казал думите, отразени в статията като цитат: „Притеснен съм да не ми докара някоя ислямистка секта. Надявам се държавните институции да ми помогнат да се опазя“, както и „В селото имаме 1260 жители, доста от тях са деца и трябва да сме много внимателни с подобни инвестиционни намерения“; че в никакъв случай не е чула от него за ислямска секта, но от самия факт, че девойката се била замесила в такъв подход към нейната религия с тази забрадка, се подозира някакво покрайно възприемане на религията й. Кметът на селото Б. Б. сочи, че не си спомня през 2011 г. дали е било привлечено общественото внимание към ищцата; пред бащата на ищцата свидетелят заявил, че за случая разбрал от представител на МВР Р.; прегледал статията на по-късен етап, но не си спомня с него да се е свързал журналист от вестник „Струма“ и той да е давал информация; не си спомня да е давал изявления, че е притеснен да не докара С. ислямистки секти в селото и да се надява държавата да опази децата в селото. Свидетелят С.

Ш. като служител на ДАНС имал задача по закон да проверява и събира информация, която да предоставя на по-висши служители, която касае националната сигурност; обадил се на кмета Б. за Религиозно-образователния център и той му обяснил, че няма такава информация, не е давал изявление пред журналисти, единствено му се обадило лице, което се е представило по телефона за журналист на вестник „Струма“, но не е дал информация, тъй като не разполагал с такава.

При тези данни съдът е направил следните правни изводи:

Не е налице основание за ангажиране отговорността на ответника за използваните думи и изрази в заглавието на процесната статия, доколкото нито един от посочените в заглавието факти не са неверни, а сами по себе си не са позорящи личността на ищцата. Както в показанията на нейните родители, така и самата тя по реда на чл.176 ГПК е признала факта, че от ученичка носи забрадка /религиозен шал/. Затова използваните изрази „забрадена“ и „осмокласничка“ не са неверни, нито са обидни или съдържащи клеветнически твърдения, както и не са позорящи. Не е неверен изнесеният факт, че ищцата трайно живее в Л., че е омъжена и съпругът и е от арабски произход, както и че е имала инвестиционни намерения – да открие в родното си село образователен център. В нито една от думите в заглавието не се съдържа обиден подтекст с цел създаване на внушения и негативни нагласи. Не е 3 унизително за честта и достойнството на едни човек да се посочи индивидуализиращ го от останалите членове на едно общество или определена група, като се опише с характерен за него начин на представяне, включително и чрез определящ го аксесоар или начин и стил на обличане, носене на определени символи, включително и на забрадка. Изразът „забраден“ не означава непременно внушаване на негативни нагласи спрямо носещия забрадка, доколкото носенето на такъв аксесоар не винаги е свързано само и единствено с изповядване на определено религиозно вероизповедание, но има своите чисто исторически, възрастови и други извън религиозните символни значения. Не е налице обида също така и посочване на етническия произход на едно лице, отразяване на семейния статут на лицето, както и произхода на съпруга му, както и използване на изрази като „върна“ от Л., с което се целяло внушаване на определени обстоятелства с негативен подтекст.

Не е невярна и посочената в статията информация за инвестиционното намерение на ищцата. В подписаното лично от ищцата инвестиционно намерение изрично е посочено, че се касае до искане за организиране на образователен център. За такъв именно се говори в статията, като липсва отразяване, че става дума за религиозен център. С оглед на приетите писмени доказателства и признанието на самата ищца по реда на чл.176 ГПК съдът е приел, че коректно в съдържанието на статията е отразено по вид и естество инвестиционното й намерение.

Приети са за верни и отразените в съдържанието на статията факти и обстоятелства: че ищцата е носела забрадка, когато е била ученичка и отказала да я свали при посещаване на училище, поради което през 2011 г. била отстранена временно от училището. Събитията от 2011 г. са описани правдиво в статията. Продължителността на времето, през което ищцата е била отстранена от училище, е без съществено значение, тъй като дори да е неверен или посочен неточно като факт, същият не нито обиден, нито съдържа позорни за личността й обстоятелства. Потвърждава се като верен отразеният факт, че впоследствие делото, заведено от ищцата по Закона за защита от дискриминация, е било загубено от нея, както и че е продължила образованието си в друго духовно училище. Родителите на ищцата в показанията си потвърждават, че по повод на този проблем през 2011 г. от медиите имало доста публикации и предавания, при което въпросът е станал общоизвестен.

Използваните в статията изрази като „разбунила духовете“, „11 години по-късно отново напомни за себе си и изправи властите на нокти“ не представляват нито позорно, нито клеветническо твърдение, нито са обиди. С оглед изнесените верни данни, посочените изрази в контекста, в който са поставени, по същество представляват журналистически похват, изразно средство на пишещия, с цел постигане по-голяма експресивност. По същество работата на журналиста е не само да се даде информация на обществото по определена тема, но да я предаде по лесен за разбиране и възприемане от широк кръг лица, както и по интересен и провокативен начин с цел ангажиране вниманието на аудиторията, но това не бива да става за сметка нарушаване на баланса и засягане неоправдано на чужда правна сфера, доброто име и достойнство на определено лица. В случая обаче от страна на журналиста използваните изразни не нарушават този баланс. Факт е, че точно 11 г. след събитията от 2011 г., които са станали публично достояние чрез медиите, действията на 4 ищцата във връзка с реализиране на нейно инвестиционно намерение са предизвикали отново интерес на определени власти, като напр. администрацията на РИОСВ по повод искане за издаване на становище за инвестиционното й намерение, общинската администрация на [община] по повод искането за промяна на предназначението на имота й.