Решение № 19235 от 24.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19235 гр. София, 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20241110142095 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба вх.№ 232091/16.07.2024 г. на В. М. С., ЕГН **********, гр. София, бул. В, бл. 137Б, вх. Б, ет. 1, ап. 61, против ЗЕАД „Ц. Ж“ ЕАД, ЕИК 175412887, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. С К № 2, представлявано от Р Г В и КК С В, с която са предявени са субективно съединени искове, както следва: установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 143, вр. с чл. 146 от ЗЗП за прогласяване на нищожност на т. 67 от ОУ към Полица „Ц. Ж +“ за застраховка Ж на кредитополучател № ......; осъдителен иск по чл. 383, ал. 4, вр. с чл. 1 КЗ в полза на „Централна кооперативна банка“ АД с Е. на сума в размер на 18 159,76 лева, представляваща остатък на главницата по Договор за потребителски кредит № ..... към момента на завеждане на исковата молба, поради настъпил покрит риск по сключена застраховка „Ц. Ж +“ за застраховка Ж на кредитополучател № ............., ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; осъдителен иск по чл. 383, ал. 4, вр. с ал. 1, вр. с чл. 456 от КЗ за сумата в размер на 3610,44 лева, представляваща заплатените от ищеца в полза на „Централна кооперативна банка“ АД месечни вноски по Договор за потребителски кредит № ..... от м.07.2023 г., датата на настъпването на покрит риск по сключена застраховка „Ц. Ж +“ за застраховка Ж на кредитополучател № ............., до м.06.2024 г., включително, ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че на 06.04.2021 г. между „Централна кооперативна банка“ (банка Ц.) с Е., в качеството й на кредитодател, и В. М. С. с ЕГН **********, в 1 качеството му на кредитополучател, бил сключен договор за потребителски кредит № .....

/ДБК/ от същата дата. Съгласно чл. 1, ал. 1 от договора банката предоставя на кредитополучателя потребителски кредит в общ размер на 26 500,00 лева. Посочената сума представлява главницата на кредита. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Договора, кредитополучателят е длъжен да издължи получения кредит и начислените лихви на ежемесечни погасителни вноски /месечни анюитети/ в срок не по-късно от 27.03.2030 г. Съгласно чл. 14, ал. 4, т. 1-8 от Договора, същият следва да е обезпечен със застраховка Ж/Злополука. На ищецът, в качеството на застрахован, сключил със ЗЕАД „Ц. Ж“, в качеството на дружеството на застраховател, Полица „Ц. Ж +“ за застраховка Ж на кредитополучател № .............. Съгласно застрахователната полица, застраховката е за сумата в размер на 26 500, 00 лева, като застрахователната сума се променя през срока на индивидуалното застрахователно покритие и се определя в размер на остатъка от редовната главница към датата на застрахователното събитие. Срокът на застраховката е от 07.04.2021 г. до 06.04.2030 г. Едно от четирите застрахователни покрития, съгласно полицата, е „трайна загуба на работоспособност вследствие на заболяване над 70%“.

На 25.07.2023 г. Медицинският институт на МВР на свое заседание № 140 издал Експертно решение /ЕР/ № 90322 от същата дата, от което било видно, че на ищеца е определена трайно намалена работоспособност 100% с водеща диагноза: злокачествено образование на бъбрека с изключение на бъбречното легенче. Съгласно ЕР, срокът на трайно намалената неработоспособност е определен за 1 година, считано от 01.07.2023 г. След влизане в сила на ЕР на 24.08.2023 г. ищецът подал уведомление за настъпило събитие по полица № ............. пред застрахователя Ц. Ж. На 06.11.2023 г. ЗЕАД Ц. Ж изпраща писмо с изх. № 0003-100 1305 до банка Ц. с копие до ответника, с което отказва изплащане на застрахователната сума. Мотивите на застрахователя са, че при попълване на документите за сключване на застраховката, застрахованият не бил отбелязал в здравната декларация наличието на ТЕЛК решение с начало на инвалидизация. Отделно застрахователят сочи, че съгласно т. 67 от ОУ на застраховка Ж на кредитополучател, плащането при трайна загуба на работоспособност се извършва при условие, че застрахованото лице има предписание за трудоустрояване, трудоустроено е или е с прекратени трудови правоотношения с работодателя си, ако има такъв.

Твърди, че към датата на подаване на исковата молба ищецът продължава да заплаща ежемесечно и в срок своите погасителни вноски по Договора за кредит.

Твърди, че, съгласно застрахователната полица, застрахователното покритие е за настъпило събитие – трайна загуба на работоспособността (ТРЗ), вследствие на заболяване над 70 %, като в самата полица било предвидено, че застрахователната сума следва да се изплати на банката за погасяване на дължимите погасителни вноски по кредита. От друга страна обаче, т. 67 от ОУ към Полицата на „Ц. Ж +“ за застраховка Ж на кредитополучател N2 ............., било посочено, че плащането при трайна загуба на работоспособност се извършва при условие, че застрахованото лице има предписание за трудоустрояване, трудоустроено е или е с прекратени трудови правоотношения с работодателя си, ако има 2 такъв. Твърди, че разпоредбите на полицата не са индивидуално договорени с потребителя.

Те са отнапред определени от застрахователя клаузи, а за изплащане на обезщетението посочената т. 67 ОУ поставя допълнителни изисквания. Така, независимо от настъпилия застрахователен риск/събитие, застрахователят може и в случая отказва плащането. Счита, че посоченото в т. 67 от ОУ ограничава конституционно защитеното право на труд на всеки гражданин на Р.България. Моли съда да приеме, че т. 67 от ОУ е в противоречие с разпоредбата на чл. 146 ЗЗП и да прогласи нейната нищожност.

Ищецът сочи, че съгласно чл. 383, ал. 1 от КЗ, при застраховка, сключена в полза на кредитор, между застраховател и застраховащ, който е длъжник, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят отговаря пред кредитора до размера на застрахователната сума за непогасената част от задължението, за обезпечение на което е сключен застрахователният договор, включващо главници, лихвите и разноските към датата на настъпване на застрахователното събитие. Твърди, че от Експертно решение № 90322 от 25.07.2023 г. било видно, че застрахователното събитие е настъпило на 01.07.2023 г., но независимо от уведомлението от застрахования до застрахователя, застрахователната сума не е преведена нито на банката, нито на ищеца. Твърди, че задължението на ищеца по сключения с банката Договор за кредит от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на главницата по кредита е в размер на 18159,76 лева.

Ищецът сочи, че съгласно чл. 383, ал. 1 от КЗ, при застраховка, сключена в полза на кредитор, между застраховател и застраховащ, който е длъжник, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят отговаря пред кредитора до размера на застрахователната сума за непогасената част от задължението, за обезпечение на което е сключен застрахователният договор, включващо главници, лихвите и разноските към датата на настъпване на застрахователното събитие. Твърди, че от Експертно решение № 90322 от 25.07.2023 г. било видно, че застрахователното събитие е настъпило на 01.07.2023 г., но независимо от уведомлението от застрахования до застрахователя, застрахователната сума не е преведена нито на банката, нито на ищеца. Твърди, че задължението на ищеца по сключения с банката Договор за кредит от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на главницата по кредита е в размер на 18159,76 лева.

Сочи, че съгласно чл. 456, ал. 1 от КЗ, когато застраховка "Ж" е била сключена в полза на кредитор за обезпечение на задължение на физическо лице, това физическо лице има право на иск срещу застрахователя е платило задължението при настъпило застрахователно събитие към кредитора. Твърди, че в случая, от датата на настъпване на застрахователното събитие на 01.07.2023 г. до датата на подаване на исковата молба, ищецът е платил общо 3610,44 лева, представляващи месечни вноски по Договор за потребителски кредит № ..... за периода от м.07.2023 г. до м. 06.2024 г., включително. Моли съда да уважи исковите претенции и да му присъди разноски.

Ответникът в отговора по исковата молба, подаден в срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че не са налице предпоставките за изплащане на застрахователно обезщетение. Излага подробни съображения в подкрепа на 3 твърденията си. Оспорва наличието на покрит по полицата риск, като оспорва да са налице предпоставките по чл. 383 ал. 1 и ал. 4 от КЗ. Сочи, че не е изпълнено второто кумулативно предвидено в закона условие за възникване на покрит риск. Твърди, че ищецът продължава да работи при същия работодател, на същата длъжност, като получава не по-ниско възнаграждение за труда си от получаваното при сключване на договора за застраховка и на договора за кредит. При евентуалност, сочи, че искът за плащане на сумата от 18159.76 лв. в полза на кредитора на ищеца е неоснователен, тъй като задължението не е станало изискуемо в този размер, тъй като не е настъпил падежът на съответните вноски. Оспорва иска по чл. 456, ал. 1 от КЗ, като счита, че не е налице покрит иск, както и предпоставките за плащане на застрахователно обезщетение в полза на кое да е лице. Оспорва и искането за прогласяване нищожност на клаузата на т. 67 от ОУ като неравноправна. Счита, че не са налице предпоставките по чл. 143 и следващите от ЗЗП. Сочи, че ищецът е бил преосвидетелстван по първично Експертно решение на ТЕЛК от 07.03.2018 г., а същият не е декларирал наличието на ТЕЛК решение с начало на инвалидизация 07.03.2018 г., както и съществуващите заболявания към датата на подписване на договора за застраховка. Оспорва исковете като недоказани.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, и взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 383, ал. 4, вр. с чл. 1 КЗ за сума в размер на 18 159,76 лева, представляваща остатък на главницата по Договор за потребителски кредит № ..... към момента на завеждане на исковата молба, в тежест на ищцовата страна е да докаже по делото пълно и главно: наличието на валиден застрахователен договор между страните, обезпечаващ вземания по договор за кредит с посочените клаузи и параметри, настъпване на описаното от ищеца застрахователно събитие и датата на неговото настъпване; размера на остатъка на задължението към Банката – кредитор към датата на предявяване на исковата молба; а за иска по чл. 383, ал. 4, вр. с ал. 1, вр. с чл. 456 от КЗ за сумата в размер на 3610,44 лева - погасяване изцяло или частично на вземането към Банката – кредитор и размера на погасяването, както и всички останали положителни факти и обстоятелства, на които основава иска си.

Между страните по делото не е спорно и от събраните по делото писмени доказателства се установява по безспорен начин, че между ищеца В. М. С. и ЗЕАД „Ц. Ж“ е бил сключен застрахователен договор по Полица № ............. по продукта „Ц. Ж +“, обезпечаващ договор за потребителски кредит № ..... от 06.04.2021 г., предоставен от „Централна кооперативна банка“ АД.

От събраните по делото писмени доказателство, в т. ч. извлечение от мобилно приложение, както и удостоверение от „Централна кооперативна банка“ АД с изх. № .................../01.04.2025 г. се установява, че по процесния договор за кредит № ..... от 06.04.2021 г. към 31.03.2025 г. В. С. има задължение за главница в размер на 16 059 лева.

Между страните по делото не е спорно и от представеното по делото Експертно 4 решение № 90322 от 25.07.2023 г. се установява, че на В. С. е определена трайно намалена работоспособност 100% с водеща диагноза: злокачествено образование на бъбрека с изключение на бъбречното легенче, като видно от експертното решене, срокът на трайно намалената неработоспособност е определен за 1 година, считано от 01.07.2023 г.