Решение № 246 от 20.02.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. Велико Търново, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря СВЕТЛА М. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20254110102535 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на В. С. Г. и К. С. Г., с която се иска да бъде прието за установено по отношение на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, че ищците не дължат претендираните по изпълнително дело № ***/*** г. на ЧСИ В. Г. суми, а именно: главница в размер от 8 276.07 лева, представляваща задължение по договор за прокредит спринт № ***/*** г., ведно със законната лихва от *** г. до окончателното й изплащане, договорна лихва за периода от *** г. до *** г. в размер от 630.33 лева, както и разноски в размер от 313.90 лева, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № ***/*** г. на Районен съд – Горна Оряховица, поради погасяването им по давност.

Ищците твърдят, че по ЧГД № ***/*** г. на Районен съд – Горна Оряховица срещу тях е издаден изпълнителен лист в полза на „Прокредит Банк /България/“ АД, като за събиране на вземанията по същия е образувано изп. дело № ***/*** г. на ЧСИ В. Г.. Заявяват, че впоследствие вземанията по въпросния изпълнителен лист са прехвърлени на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, което дружество е конституирано като взискател в изпълнителното производство. Считат, че вземанията срещу тях са погасени по давност, тъй като последното изпълнително действие е извършено на *** г., а самото изпълнително дело е прекратено с постановление от *** г., на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК.

1

Ответникът счита, че искът е недопустим, тъй като изпълнителното дело е прекратено и след този момент от негова страна не са предприемани каквито и да било действия за процесуална принуда или такива, накърняващи правната сфера на ищците. По същество признава предявения иск и моли сторените по делото разноски да останат в тежест на ищците.

В проведените открити заседания пълномощникът на ищците поддържа исковата молба и моли за нейното уважаване в хипотезата на признание на иска.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител и не заема допълнително становище по иска.

Великотърновският районен съд, като съобрази събраните доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК.

Възражението на ответника за недопустимост на иска е неоснователно, доколкото ищците имат интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не са заплашени непосредствено от принуда /процесуална или извънпроцесуална/, тъй като могат да поискат решение при признание на иска /Определение № 95/22.2.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г.о. и Определение № 338/18.7.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 209/2018 г., IV г.о./, поради което прекратяването на изпълнителното дело не води до недопустимост на иска. Тук следва да се съобрази и практиката на ВКС, според която длъжникът-ищец има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист и при прекратено изпълнително производство. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на ищеца да иска установяване, че вземането е погасено по давност. Това е така, защото само давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете /Решение № 60282/19.1.2022 г. по гр. д. № 903/2021 г. на ВКС, III г.о./. При заведен отрицателен установителен иск, независимо от 2 липсата на висящо изпълнително производство за събиране на вземането към момента на предявяването му, правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора /бивш взискател/ изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи, с оглед упражняване на други свои имуществени или неимуществени права, вкл. спрямо трети лица, които ищецът би могъл и следва да конкретизира. Дори такива да не биха били заявени, достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство, независимо че и в хода на същото би могъл да предяви иска си, доколкото в тази последна хипотеза и за препятстване на изпълнителните действия следва да предприеме и обезпечаване на иска си, съответно да поеме риска на евентуален отказ за обезпечаване, все действия обективно засягащи правната му сфера /Определение № 513/24.11.2016 г. по ч. гр. д. № 1660/2020 г. на ВКС, I т.о./. При уважаване на отрицателния установителен иск за съдебния изпълнител възниква задължение да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК, като в тази хипотеза взискателят няма право да инициира ново изпълнително производство. Ето защо преценката на правния интерес от предявяване на иска по чл. 439 ГПК следва да се извърши не само с оглед факта на прекратяване на изпълнителното производство, но и конкретните правни последици на това прекратяване. Правен интерес от предявяване на иска по чл. 439 ГПК е налице, когато съществува изпълнителен титул в полза на кредитора-ответник, въз основа на който последният може да поиска образуване на изпълнително производство. Прекратяването на изпълнителното производство по искане на взискателя на осн. чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК не е свързано с отказ от права и няма за правна последица погасяване на правото да се иска въз основа на изпълнителния лист отново да бъде образувано изпълнително производство /Решение № 50041/10.5.2023 г. по т.д. № 20/2022 г. на ВКС, I т.о./.

По същество:

Съдът, като взе предвид събраните доказателства, направеното признание на иска от страна на ответника и искането на ищците по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК, намира, че следва да постанови решение при признание на иска, като съображенията за това са следните:

3

В случая са налице процесуалните предпоставки за постановяване на решение при признание на иска срещу ответника, визирани в чл. 237 ГПК, тъй като последният е признал иска, като признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, нито пък е признато право, с което страната не може да се разпорежда. Предявената претенция следва да се уважи изцяло, без съда да мотивира решението си по същество.

По разноските:

С оглед изхода на делото разноските по същото следва да се възложат на ответника. Искането на последния в обратния смисъл не може да бъде уважено, доколкото макар същият да е признал иска за несъществуване на вземането, поради погасяването му по давност, той не б и дължал разноски, с а м о ако не разполага с изпълнителен титул, възможност за друга извън-процесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска, което в настоящия казус не е така. За да се освободи от отговорността за съдебните разноски, кредиторът следва да докаже, че с извънсъдебното си поведение не е създал предпоставки за предявяване от длъжника на отрицателния установителния иск, като не е достатъчно фактически да не е предприел действия по образуване на ново изпълнително дело. Съобразно разяснителната част в т. 2 от ТР № 2/4.7.2024 г. на ВКС по т. д. № 2/2023 г., ОСГТК, изпълнителният лист представлява по своето правно естество процесуална ценна книга, поради което докато той не бъде предаден доброволно от кредитора на длъжника /преди образуване или след прекратяване на изпълнителното производство/, носителят на изпълняемото право, удостоверено в изпълнителния лист, вкл. когато то е прехвърлено на трето лице /арг. чл. 429, ал. 1 ГПК/, винаги може да предприеме изпълнителни действия за принудителното удовлетворяване. В случая няма данни /и твърдения/ изпълнителният лист да е предаден на длъжниците, поради което отговорността за разноските следва да се понесе от кредитора.

При гореизложеното и на основание чл. 237 ГПК, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕОС Матрикс“ 4

ЕООД, ЕИК 131001375, че правото на принудително изпълнение срещу В. С.

Г., ЕГН ********** и К. С. Г., ЕГН ********** за събиране на главница в размер от 8 276.07 лева /4 231.49 евро/, представляваща задължение по договор за прокредит спринт № ***/*** г., ведно със законната лихва от *** г. до окончателното й изплащане, на договорна лихва за периода от *** г. до *** г. в размер от 630.33 лева /322.28 евро/, както и на разноски в размер от 313.90 лева /160.49 евро/, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № ***/*** г. на Районен съд – Горна Оряховица, е погасено, поради изтекла погасителна давност.

ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375 да заплати на В. С. Г., ЕГН ********** и К. С. Г., ЕГН ********** сумата от 825.84 евро, представляваща направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5