Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 90 от 25.03.2022, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно гражданско дело 804/2021
Вид
Решение № 90
Подписан
25.03.2022
В сила
25.03.2022
Състав
Минка Петкова Трънджиева, Венцислав Стоянов Маратилов, Димитър Пандалиев Бозаджиев

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.39 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.56 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.12 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.54 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.11 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Пазарджик, 25.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20215200500804 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Панагюрски районен съд №260060 от 05.04.2021г. постановено по гр.д.№324/2020г. по описа на същия съд, са отхвърлени предявените от ИВ. Л.. К., ЕГН-********** от гр. П., ул.“Р.“ №016 срещу „Финанс Про Колект“ ООД, ЕИК-201678810, с адрес гр.С., бул.“Б.

№81,вх.“Б“, ет.1, с правно основание в чл.45 и чл.86 от ЗЗД, с които се иска да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 11.79лвпредставляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди-направени разходи за пощенски услуги поради претендирана сума в размер на 266.68лв с извънсъдебна покана № 9017090408031, изпратена на ответника до ищеца ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба04.09.2019г. до окончателното изплащане на същата, както и 533.36лв обезщетение за неимуществени вреди настъпили от същата покана, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба-04.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата и 94.49лв обезщетение за забава за периода от 20.12.2017г. до 04.09.2019г. върху сумата от 533.36лв. Със същото 1 решение ищецът ИВ. Л.. К. е осъден да заплати на „Финанс Про Колект“ ООД разноски за първата инстанция в размер на 360лв.

Решението се обжалва изцяло в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ищеца в производството пред първата инстанция ИВ. Л.. К. чрез адв. Е. Х. /въззивна жалба с вх.№261919 от 26.05.2021г./ с доводи за порочност като неправилно поради допуснати процесуални нарушения, необоснованост и незаконосъобразност. Твърди се на първо място, че учредената представителна власт от ищеца К. на пълномощника си адв. И.Д., не е включвала пълномощникът да бъде и съдебен адресат на ищеца; че въпреки това всички съдебни книжа са връчвани на пълномощника на ищеца, и ищецът К. лично не е получил нито едно съобщение, уведомление или призовка, като е получил единствено постановеното съдебно решение, предмет на настоящото обжалване чрез съпругата си на 13.05.2021г. Твърди се, че пълномощникът му адв.Д. е починал на дата 18.03.2021г.; че упълномощеният от ищеца адвокат не е бил упълномощен като съдебен адресат по делото и че за да може валидно да получава съдебните книжа по делото адвокатът следва да има изрично упълномощаване за това съгласно чл.39 от ГПК; че в случая предвид на това, че в пълномощното на упълномощения от ищеца адвокат Д. няма възлагане на адвоката правото да бъде съдебен адресат по делото, то всички връчени книжа, адресирани до ищеца чрез неговия процесуален представител са довели до нередовно уведомяване на ищеца за всички процесуални действия извършени пред първоинстанционния съд, с което е било ограничено правото на ищеца да се защитава и липса на възможност от упражняването на гарантирани от закона процесуални права. Според жалбоподателя това представлява основание за отмяна на обжалваното решение. Твърди се още, че адвокатът Д. е действал според адвокатското си пълномощно, което не го задължава да уведомява ищеца за всяка извършена от него процесуална стъпка, като на 15.02.2021г. от пълномощника е получена призовка за явяване на ищеца по делото в открито съдебно заседание на 26.03.2021г., за което ищецът не бил уведомен. Твърди се, че предвид смъртта на пълномощника Д. настъпила на 18.03.2021г. и неуведомяването на ищеца за съдебното заседание, последният не е узнал за възможността да се яви на тази дата и по този начин е лишен от възможността да упражни процесуалните си права, да упълномощи друг процесуален представител и да проведе пълно доказване на исковата си 2 претенция. Счита жалбоподателят, че между представител и представляван е възникнала внезапна и непреодолима, непосредствено преди заседанието пречка за явяване в съдебното заседание, довело до нарушено право на участие на ищеца в процеса или ненадлежно представителство в процеса и накърняване правото му на защита. В тази връзка е направени искане за предоставяне на възможност на ищеца да проведе пълно и главно доказване на иска си пред въззивната инстанция и без връщане на делото на първата инстанция. Твърди още, че ищецът не е бил редовно призован за първото открито съдебно заседание с което е нарушен чл.56 ал.2 от ГПК. По същество жалбоподателят счита, че е налице противоправно поведение от страна на ответното дружество обратното на което било прието от съда. Коментира се кореспонденция между ищеца и ответното дружество във връзка с дължимост на парична сума, като липсата на отговор от дружеството на писмото, изпратено от ищеца за дължимата сума, довело до стрес и безпокойство у последния, който е възрастен и порядъчен човек и ползващ се с добра репутация. Възпроизвеждат се факти и обстоятелства от исковата молба и действията на ответника довели до причиняването на имуществени и неимуществени вреди на ищеца. Счита, че ответното дружество е извършило противоправно деяние довело до причиняване на посочените вреди, че липсата на активност при осъществяване на контакт с предполагаемия длъжник на когото дружеството е изпратило извънсъдебна покана за плащане на определено вземане, съставлява недобросъвестност у дружеството предвид и на желанието на длъжника да установи комуникация с кредитора. Счита, че пасивното поведение на дружеството съчетано със заплаха за принудително събиране на вземането е довело до стрес и безпокойство у ищеца, представляващо противоправно поведение и че дружеството дължало отговор на писмата на ищеца съгласно правилата на морала и добрите нрави в търговския и граждански оборот по дължимостта на процесната сума. Като необоснованост на обжалваното решение се поддържа, че съдът неправилно е определил предмета на делото, като се е задоволил да обсъди само една от предпоставките за възникване на деликтната отговорност-наличието на противоправно поведение, но без да анализира всички наведени за нея факти и твърдения, с което е постановил неправилно решение. Моли да се отмени решението и се уважат изцяло предявените искове. Направени са във въззивната жалба доказателствени искания, едното от които е за допускане до 3 разпит на двама свидетели при режим на довеждане, за установяване на факти и обстоятелства свързани с претърпените неимуществени вреди в резултат на поведението на ответника. Свидетелите не са посочени поименно както и адресите им. Искането е уважено предвид установеното от съда нарушаване на процесуалните права на ищеца допуснато от съда довело до невъзможност последният да ангажира доказателства в подкрепа на заявената искова претенция като е допуснал до разпит един свидетел.

В срок е постъпил писмен отговор от насрещната по спора страна, в който въззивната жалба се квалифицира като неоснователна. Счита, че в случая правото на защита на ищеца не е нарушено, поради невъзможността да участва в съдебното заседание лично или чрез представител. По същество счита, че претенциите са неоснователни поради недоказаност на същите от ищеца; че поведението на дружеството не е противоправно, че изпратената извънсъдебна покана не е покана за преговори, като чрез изпращането й ответното дружество е изпълнило задължение към кредитора „М.“ ЕАД и доколкото това дружество може да приеме изпълнение, като „Финанс Про Колект“ ООД е известило ищеца ,че дължи на М. ЕАД определена сума.

Категоричен е ответника, че в случая липсва покана за водене на преговори, което води и до неоснователност на иска. Определя поведението на „Финанс Про Колект“ ООД изразяващо се в изпращане на извънсъдебна покана за правомерно поведение, не е недобросъвестно или пък заплаха със запориране на доходи или възбрана на имоти и натрупване на съдебни разноски; че същото не е в противоречи с правна норма, като изпращането на такава покана от името на М. ЕАД до длъжниците му е станало въз основа на договорно задължение между двете дружества и че „Финанс Про Колект“ ООД не е носител на вземането, като в поканата са посочени контакти с М.

/А1/ за подробности по задължението на длъжниците; че изпращането на писмо не причинява вреди имуществени или неимуществени. Моли да се остави без уважение въззивната жалба, с присъждане на разноските за въззивното производство.

Няма ангажирани доказателства по делото от ответното дружество.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на ищеца в 4 производството пред първата инстанция ИВ. Л.. К. и като обсъди и събраните в производството пред въззивната инстанция доказателства по отделно и в съвкупност, както и доводите изложени в отговора на въззивната жалба от насрещната по спора страна и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявен е иск с правно основание в чл.45 и следващите от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.52 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД.

В исковата си молба против ответника „ФИНАНС ПРО КОЛЕКТ“ ООД, ЕИК-201678810, със седалище и адрес на управление в гр.С., бул.“Б.

№81, вх.“Б“, ет.1 представлявано от управителя С.И.Ц., ищецът ИВ. Л.. К., с еГН-********** от гр.П., обл.Пазарджик, ул.“Р.“ №016 твърди, че предявява иск за непозволено увреждане за осъждане на ответника да поправи вредите, които му е причинил-имуществени и неимуществени с незаконосъобразните си действия. Твърди, че в началото на м.октомври 2017г. получил писмо , озаглавено „Извънсъдебна покана“ от „ФИНАНС ПРО КОЛЕКТ“ ООД, с което се уведомявал, че дължи сумата от 266.68лв на „М.“ ЕАД. Много се притеснил защото бил честен и почтен гражданин и никога не оставял неплатени задължения. Писмото било обезпокоително и защото от него не можел да се разбере за кой период и по кой договор дължал процесната сума на „М.“ ЕАД. В писмото се твърдяло, че „ФИНАНС ПРО КОЛЕКТ“ООД действа като пълномощник на „М.“ ЕАД, като по силата на рамков договор ответното дружество било упълномощено да организира събиране на просрочени задължения, дължими към „М.“ ЕАД. Твърди, че към писмото нямало никакви доказателства, че двете дружества са сключили такъв договор или че е налице упълномощаване. Ищецът силно се раздразнил от факта, че всяко дружество може да му изпрати писмо и да заяви, че ищецът му дължи определена сума пари на даден кредитор /реален или мним/ и че той трябва да проверява и да води разследване какви пари дължи, след като знаел, че няма непогасени задължения към никоя институция. Твърди, че в него се породили безпокойство и раздразнение от полученото писмо, но решил да постъпи добросъвестно и с грижа на добрия стопанин като на 12.10.2017г. изпратил до ответното дружество писмо и го помолил в 15дневен срок от получаването на молбата му да конкретизира параметрите на задължението му. Твърди, че ответното дружество е получило писмото му на 16.10.2017г. като за изпращането му и получаването на известия заплатил 5

1.94лв, но че в посочения от ищеца срок не получил никакъв отговор. Това му причинило стрес и недоумение относно факта дали дължи нещо на някой.

Твърди, че през следващите седмици започнал да се ядосва и единствената тема на разговор, подхващана с близки и познати била, че е търсен за неплатени задължения, но не му се казва какво точно дължа и защо. Станал нервен и раздразнителен, не искал да ползва телефона си за да не му начисляват допълнителни суми без да съм уведомен за това. Твърди, че неползването на телефон довело до битово неудобство. Ситуацията го тормозела силно, защото бил стриктен и отговорен човек и нетърпящ неразрешени проблеми. Направил допълнителни разходи и отново запитал ответника “ФИНАНС ПРО КОЛЕКТ“ ООД защо счита, че дължи на „М.“ ЕАД сумата от 266.68лв. Твърди още, че на 01.12.2017г. изпратил чрез услугата „Телепоща“ предоставяна от „Български пощи“ ЕАД, ново писмо до “ФИНАНС ПРО КОЛЕКТ“ ООД, получени на 04.12.2017г. с молба до дружеството за информация, необходима му да разбере дали дължи или не процесната сума и отново не получил никакъв отговор. Счита, че поведението на ответника е недобросъвестно, защото същият се опитва да събере от ищеца сума, която знае че не дължи, но се опитва да изнудва ищеца и да го заплашва, посочвайки в писмото, че съдебното събиране на сумата по дълга е можело да доведе до запор на доходи, възбрана на имоти и други, както и че към цената на иска ще бъдат прибавени всички съдебни разноски. Определя последвалото бездействие на ответника и неоснователното преустановяване на комуникацията с ищеца, като нарушение на чл.12 от ЗЗД, тъй като дружеството е действало недобросъвестно при воденето на преговорите.