Решение № 33 от 24.01.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. София, 24.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Антоанета Данова

Членове:

Красимира Медарова

К. Калпакчиев при участието на секретаря Илияна Петкова в присъствието на прокурора Калин Софиянски като разгледа докладваното от К. Калпакчиев Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200768 по описа за 2024 година Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 НПК по касационни жалби на адвокат Н. - защитник на подсъдимия А. П., на частните обвинители А. Б., П. А. и Т. А., чрез повереника адвокат Б. против решение № 202 от 10.06.2024 г., постановено по в.н.о.х.д. № 1029/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд, НО, 6. въззивен състав.

С касационната жалба на защитника на подсъдимия се релевира касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Поддържа се, че увеличените с въззивното решение наказания лишаване от свобода и лишаване от право да управлява моторно превозно средство, не са съобразени с индивидуалната превенция и с установената обществена опасност на дееца.

Защитникът излага съображения за това, че САС неоснователно не е отчел като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство неговите действия по изваждане на тялото на все още живия, впоследствие починал Д. от автомобила; че неоснователно е прието липса на съпричиняване на резултата от починалия, доколкото не бил поставил обезопасителен колан; че превратно е прието от въззивния съд, че пътниците изразили нежелание да се возят в автомобила, управляван от подсъдимия и че искали впоследствие да слязат от превозното средство; че пътниците в автомобила, които били непълнолетни също имали вина, че по това време на денонощието се намирали в нощно заведение и консумирали алкохол; че неправилно е отчетено като отегчаващо обстоятелство трикратното превишение на 1 минимално изискуемата концентрация на алкохол в кръвта, доколкото това било съставомерен признак, а и съдът не бил изследвал как тази конкретната концентрация на алкохол е повлияла на поведението на водача; че неправилно е отчетено като отегчаващо обстоятелство причиняването на телесна повреда на лице, различно от починалия Д., тъй като това също било съставомерна последица; неправилна била констатацията на съда за липса у П. на отзивчивост на отправените от пътниците молби да спре и да им позволи да слязат, а доколкото такива факти липсват в обвинителния акт, САС не е трябвало да ги интерпретира като утежняващо обстоятелство; че не е утежняващо обстоятелство и приетата от съда разлика във възрастта на подсъдимия и пътниците; че неправилно съдът е приел, че издадените срещу подсъдимия две наказателни постановление и пет фиша били многобройни нарушения на ЗДвП. Защитникът счита, че приложената справка за нарушения не определя подсъдимия като опасен нарушител, което наред с данните за личността му не налага за постигане на целите на наказанието изолирането му от семейната среда. Отправя се искане за намаляване на наказанието лишаване от свобода на три години и отлагане изпълнението му за изпитателен срок от пет години, както и за намаляване на наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство от седем на четири години.

В касационната жалба на частните обвинители се поддържа съществено нарушение на процесуалните правила още при провеждане на първоинстанционното производство, което не е отстранено от втората инстанция, както и се развиват съображения за явна несправедливост на наложените наказания. Развиват се доводи за това: че не са били налице предпоставките за провеждане на съдебното производство по реда на глава 27 НПК, като се иска връщане на делото за разглеждане по общия ред; не било ясно от изявлението на подсъдимия кои факти признава; самопризнанието на подсъдимия не се подкрепяло от събраните на досъдебното производство доказателства; не била изяснена причината, поради която момчетата се качили в автомобила на подсъдимия; че момчетата не са искали да се возят, искали са да се стоплят и да слушат музика, а против волята им подсъдимият потеглил; липсват факти в обвинителния акт и за приложения по делото видеоклип и обстоятелствата по заснемането му; не била установена и критичната скорост за преодоляване на завоя, която да се явява съобразена с релефа на пътя; не била изяснена и причината за настъпилото пътно-транспортно произшествие; съдът не допуснал съдебно-психологическа експертиза за емоционалното състояние на пътниците. В жалбата се излагат доводи за явна несправедливост на наказанието, тъй като въззивният съд не е отчел в достатъчна степен множество иначе правилно посочени отегчаващи обстоятелства – концентрацията на алкохол в кръвта над минималния праг, причиняването на телесни увреждания на повече лица, липсата на отзивчивост у подсъдимия към молбите на пътниците, многобройните нарушения на ЗДвП, рисковото шофиране на подсъдимия и значителното превишаване на скоростта над разрешеното за участъка, липсата на съгласие у пътниците. Според жалбата на частното обвинение така изброените обстоятелства следва да се считат като многобройни и изключителни по своя характер и обосновават извод за 2 извършено престъпление при евентуален умисъл или самонадеяност. В жалбата се отправя искане за отмяна на въззивния съдебен акт и за връщане на делото на първата инстанция, алтернативно се иска връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд, който да увеличи размера на наложените наказания.

В съдебните прения пред ВКС повереникът на частните обвинители поддържа депозираната срещу въззивното решение касационна жалба с двете алтернативни искания. Моли да се остави без уважение жалбата на защитника.

Частният обвинител Т. А. изразява възмущението си от написаното в жалбата на защитника. Счита, че поведението на П. от деня на деянието и по време на съдебния процес показва, че той не съжалява за извършеното, поради което иска по-високо наказание за подсъдимия. Частните обвинители П. А. и А. Б. поддържат жалбата и казаното от Т. А..

Пред касационния съд защитникът на подсъдимия П. пледира за уважаване на подадената срещу въззивното решение жалба, като поддържа изложените в нея съображения. Защитникът заявява: че пътниците са се качили доброволно в автомобила на подсъдимия; че следва да се съобрази младата възраст на подсъдимия, непредпазливата форма на вината; че не е наложително отделяне на подсъдимия от семейната среда. Иска се намаляване на наказанието и приложение на чл. 66 НК.

В съдебно заседание на касационната инстанция прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата на защитника на подсъдимия П. и за неоснователност на жалбата на повереника на частните обвинители. Според прокурора не са налице съществени процесуални нарушения; без правно значение е причината за присъствието на пътниците в автомобила на подсъдимия, както и неизяснената критична скорост; че наказанието е определено от въззивния съд справедливо при отчитане на всички смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Пледира за оставяне на решението в сила.

Повереника на частния обвинител Д. поддържа казаното от прокурора за липса на съществени процесуални нарушения, както и жалбата на частните обвинители Т. А., П. А. и А. Б. за явна несправедливост на наказанието.

В реплика частният обвинител Б. заявява, че иска да узнае дали нейното дете се е качило доброволно в автомобила на подсъдимия, както и че иска увеличение на наказанието.

Подсъдимият А. П. в лична защита и в предоставената му последна дума пред ВКС изразява съжаление за случилото и за казаните думи по телефона на майката на починалото момче веднага след деянието.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани в чл. 347, ал. 1 НПК, намери за установено следното:

С присъда № 22 от 16.06.2023 г. по н.о.х.д. № 300/2023 г. Софийският 3 окръжен съд, НО, 7. първоинстанционен наказателен състав, е признал подсъдимия А. П. за виновен в това на 5.12.2021 г., на /път/, км 49+750, в посока от /населено място/ за /населено място/, при управление на моторно превозно средство, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 ЗДвП и чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като се движел с превишена скорост от 111 км/ч при максимално разрешена 90 км/ч и управлявал след употреба на алкохол с концентрация от 1.29 на хиляда, вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на Р. Д. и средни телесни повреди на М. Б. поради което и на основание чл. 343, ал. 4, вр. с ал. 3, пр. 1, б. „б“, пр-. 1, вр. с ал. 1, б. „б“, пр. 2 и б. „в“, вр.с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, вр. с чл. 58а, ал. 1 и чл.

54, ал. 1 НК му наложил наказание в размер на три години лишаване от свобода, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС определил първоначален общ режим, а на основание чл. 343г НК му наложил наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от четири години. С присъдата съдът се е произнесъл по веществените доказателства.

С присъдата в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски – в полза на РУ Своге да заплати 3 407.97 лв, разноски от досъдебното производство.

По жалби на частните обвинители А. Б., П. А. и Т. А. и на защитника на подсъдимия П., пред Софийския апелативен съд е било образувано в.н.о.х.д.

№ 1029/2023 г., приключило с решение № 202 от 11.06.2024 г., с което на основание 334, т. 3, вр. с чл. 337, ал. 2, т. 1 НПК въззивният съд изменил първоинстанционната присъда като увеличил наказанието лишаване от свобода на подсъдимия П. на четири години, увеличил наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство за подсъдимия П. на седем години, а на основание чл. 338 НПК потвърдил присъдата в останалата част.

Касационните жалби на защитника на подсъдимия П. и на частните обвинители А. Б., П. А. и Т. А. са допустими – подадени от процесуално легитимирани страни по чл. 349, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 2 и т. 3 от НПК, в законоустановения от чл. 350, ал. 2 НПК срок, срещу акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл. 346, т. 1 НПК.

Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни.

С оглед посочените в жалбите касационни основания, ВКС разгледа първо довода на частните обвинители, който се отнася до касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2, докато останалите претенции на частните обвинители и възраженията на защитника, касаещи касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК – явната несправедливост на наложеното на подсъдимите наказание, ще бъдат анализирани накрая.

1. По довода на частните обвинители за допуснати от въззивната инстанция съществени процесуални нарушения

Обобщено изразено възражението на частните обвинители, което е поддържано и пред въззивната инстанция, е, че не са били налице предпоставките на закона за разглеждане на делото по реда на съкратеното 4 съдебно следствие.

В касационната жалба на частните обвинители се съдържат две групи доводи по този въпрос. От една страна, че не било ясно от изявлението на подсъдимия кои факти признава, както и че самопризнанието му не се подкрепяло от събраните на досъдебното производство доказателства. От друга страна се твърди, че в хода на разследването не били изяснени обстоятелствата за причината, поради която пострадалите момчета се качили в автомобила на подсъдимия и, че те били там против волята им; че липсват факти в обвинителния акт и за приложения по делото видеоклип и обстоятелствата по заснемането му; че не била установена и критичната скорост за преодоляване на завоя, която да се явява съобразена с релефа на пътя; че не била изяснена и причината за настъпилото пътно-транспортно произшествие; че съдът не допуснал съдебно-психологическа експертиза за емоционалното състояние на пътниците.

На така формулираните две групи доводи САС е отговорил пълно и изчерпателно, като е приел, че не са налице съществени процесуални нарушения при провеждане на съкратеното съдебно следствие в първата инстанция. Същата позиция застъпва и този състав на ВКС.