Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2326 от 16.06.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 4025/2026
Вид
Определение № 2326
Подписан
16.06.2026
В сила
16.06.2026
Състав
Величка Маринкова, Рафаела Стоилова Матева, Атанас Николаев Атанасов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2326 гр. София, 16.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Маринкова

Членове:

Атанас Н. Атанасов

Рафаела Ст. Матева като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно частно наказателно дело № 20261100604025 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава XXII от НПК, вр. чл. 270, ал. 4 от НПК вр. чл. 66 НПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от адв. П.К. – служебен защитник на подсъдимия М. Р. И., срещу протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание от 04.05.2026 г. по НОХД № 3782/2026 г. по описа на СРС, НО, 14 с-в, с което на основание чл. 66, ал. 1 НПК спрямо подсъдимия И. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на атакувания съдебен акт, като се оспорва наличието на законовите предпоставки за вземане спрямо И. на най-тежката мярка за неотклонение. Защитата акцентира върху обстоятелството, че пред районния съд са проведени само две открити съдебни заседания, на които подсъдимият не се е явил, което не водело обаче до извод, че същият цели да се укрие и да осуети разкриването на обективната истина. Сочи се, че И. е с установени по делото самоличност и адрес, от който може да бъде призоваван за участие в съдебните заседания. С оглед на изложеното се отправя искане обжалваното определение да бъде отменено, а в условията на алтернативност – спрямо И. да бъде определена по-лека мярка за неотклонение.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и релевираното искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема за установено следното:

Производството по НОХД № 3782/2026 г. по описа на СРС, НО, 14 с-в, е образувано по внесен от СРП обвинителен акт срещу М. Р. И. за престъпление по чл. 195, ал.1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК. В 1 хода на ДП спрямо И. не е вземана мярка за неотклонение.

С разпореждане от 23.03.2026 г., съдът е насрочил делото за разглеждане в открито разпоредително заседание на 06.04.2026 г. и е указал на подсъдимия, че присъствието му в съдебно заседание е задължително, както и че при неявяването му без уважителна причина за това ще са налице основания за вземане спрямо него на мярка за неотклонение.

В проведеното на 06.04.2026 г. открито съдебно заседание подсъдимият И., нередовно призован, не се е явил. Призовката до него се е върнала в цялост с отбелязване, че адресът е посетен 2 пъти (на 25.03. и на 05.04.), като търсенето лице не е намерено. Не са открити и лица, които да се съгласят да приемат съобщението, а съседи и живущи са отказали съдействие. Предвид задължителното присъствие на подсъдимия с оглед характера на повдигнатото му обвинение и нередовната процедура по призоваването му, съдът не е дал ход на делото, а е отложил същото за 04.05.2026 г. Разпоредено е призоваването на подсъдимия да се извърши и чрез началника на Затвора – гр.

София.

В проведеното на 04.05.2026 г. открито съдебно заседание подсъдимият И., нередовно призован, не се е явил. Призовката до него се е върнала в цялост с отбелязване, че адресът е посетен 2 пъти (на 21.04. и на 30.04.), като търсенето лице не е намерено. Посочено е, че откритите там лица – П. И.а и М. Ангелов са заявили, че лицето не им е познато и не живее на адреса.

Съдът, съобразявайки обстоятелството, че присъствието на подсъдимото лице в съдебно заседание е задължително с оглед тежестта на повдигнатото обвинение, не е дал ход на делото и е отложил същото за 06.07.2026 г.

Същевременно е намерил, че са налице основания за вземане спрямо И. на мярка за неотклонение „задържане под стража“ доколкото същият за втори път е станал причина за отлагане на делото и въпреки положените усилия не е установен на известните по делото адреси.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Настоящият въззивен съдебен състав намира, че частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Подсъдимият М. Р. И. е предаден на съд за извършено престъпление по чл. 195, ал.1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК.

Престъплението, за което е ангажирана наказателната му отговорност, се явява тежко умишлено по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, тъй като за него е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от една до десет години.

Същото обуславя задължителното му присъствие в съдебните заседания съгласно чл. 269, ал. 1 от НПК, респективно неявяването му без наличието на уважителна причина или напускането на адреса, без да уведоми съдебните 2 органи за това, би могло да бъде санкционирано от съда чрез вземане на мярка за неотклонение (чл. 66, ал. 1 НПК).

В случая на преценка от въззивния съд подлежат изводите на контролираната инстанция относно наличието на основанията, предвидени в разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НПК за вземане спрямо подсъдимия на мярка за неотклонение „задържане под стража“, а именно: подсъдимият да не се е явил в заседание, за което е бил редовно уведомен и явяването му е било задължително, както и същият да не е представил уважителни причини за това.

Настоящият въззивен съдебен състав намира за правилни и обосновани изложените от първоинстанционния съд съображения, че в случая е налице основание за приложението на чл. 66, ал. 1 НПК, като съображенията за това са следните:

Безспорно установено в случая е, че на проведените на 06.04.2026 г. и на 04.05.2026 г. открити съдебни заседания подсъдимият не се е явил. В действителност, видно от материалите по делото, същият не е бил редовно призован за тях. В тази връзка обаче, следва да се посочи, че видно от отбелязването върху призовките за горепосочените съдебни заседания подсъдимият И. е търсен на неговия регистриран постоянен и настоящ адрес, който същият сам е посочил при разпита си пред разследващия орган (л.99 от ДП). Там при четирикратни посещения не е открит нито подсъдимият, нито лице, което да е било съгласно да получи книжата. От находящите се на л. 36 и л. 38 от делото на СРС писма от МВР, СДВР, отдел „ПКП“ се установява, че от 18.05.2023 г. до датата на справката не са отразени официални преминавания на подсъдимия през границата на страната, както и че И. при задържането си от служители на 03 РУ-СДВР е направил опит да се отклони от проверката и е оказал съпротива.

Гореизложеното налага извод, че са положените от СРС усилия за установяване местонахождението на подсъдимия са останали без резултат, поради което и макар същият да не е редовно призован за насрочените по делото съдебни заседания, е налице недобросъвестно процесуално поведение от негова страна, препятстващо ритмичното развитие на наказателното производство. С иницииращата настоящото производство жалба не се оспорва, че подсъдимият е търсен на заявения от него в хода на ДП адрес, където не е открит. Не са посочени уважителни причини за отсъствието му от адреса, нито друг адрес, на който може да бъде намерен от органите на разследването или съда. Индиция за недобросъвестното му процесуално поведение, по преценка на настоящия съдебен състав, се явява и оказаната от него съпротива и опит да се отклони от проверка при фактическото му задържане от полицейските служители.

Съобразно горните констатации настоящият въззивен съдебен състав се солидаризира със становището на първоинстанционния такъв, че видно от развитието на производството до момента, единствената възможност да бъде 3 обезпечено присъствието на подсъдимия е именно посредством най–тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“. Същата и по преценка на въззивния съд се явява необходима и пропорционална намеса в правата на лицето, доколкото цели да обезпечи ритмичното и срочно развитие на наказателното производство.

С оглед на гореизложеното атакуваното определение се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 270, ал.

4 НПК, СЪДЪТ,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение, постановено в открито съдебно заседание от 04.05.2026 г. по НОХД № 3782/2026 г. по описа на СРС, НО, 14 св, с което на основание чл. 66, ал. 1 НПК спрямо подсъдимия М. Р. И. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4