Решение № 802 от 23.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 802 гр. Пловдив, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330110424 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от ЗК„ Лев Инс ” АД, ЕИК 121130788 против Г. Н. Д., ЕГН **********, с която е предявен установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл.

500, ал.1, т.3 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на * г. около *ответникът при маневра на заден ход, управлявайки лек автомобил марка / модел „*ез да се убеди, че пътят е свободен, уврежда ролетна гаражна врата, след което напуска мястото на ПТП, без да установи последиците, да уведоми и изчака контролните органи. За настъпилото пътно - транспортно произшествие бил съставен протокол за ПТП № *г. На установеният напуснал водач Г. Н. Д. бил съставен акт за административно нарушение. Твърди се, че към датата на събитието лекият автомобил на ответника: марка / модел „* бил застрахован по застраховка "Гражданска отговорност” в ЗК „Лев Ине” АД, обективирана в застрахователна полица № 2*със срок на валидност от *. Във връзка с настъпило застрахователно събитие собственика на увреденото имущество –„ КОЛОРИ 2005“ ЕООД, представлявано от * подал искане за оценка на щети и изплащане на обезщетение. Била образувана образувана ликвидационна преписка при ищцовото дружество ЗК „Лев Инс“ АД, по щета № *. В съответствие с установените по вид и степен щети и на базата на експертна оценка ЗК “Лев Ине“ АД изплатило на собственика на увреденото имущество, 1 застрахователно обезщетение в размер на 690.39 лева на дата 21.08.2019г. с банково бордеро № *Твърди, че поради напускане мястото на ПТП, на осн. чл. 500, ал.1, т.3 КЗ, възникнало регресно вземане в размер на платеното обезщетение. Въпреки отправената покана за доброволно плащане, ответникът не погасил в предоставения му срок. Моли се за осъждането му да плати 690,39 лева – главница, представляваща стойност на застрахователното обезщетение по щетата, ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда – 31.05.2023 г. до окончателното погасяване, както и 214,17 лева – обезщетение за забава за периода * г. Претендират се разноски и в двете производства.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпила молба от ответника, ведно с платежно нареждане до ищеца, с която заявява че е погасил задълженията си към ЗК „Лев Инс” АД.

В писмена молба по хода на делото, процесуалният представител на ищеца - * е постъпило писмено становище, в което моли да бъде даден ход на делото в нейно отсъствие. Заявява, че поддържа исковата молба, няма възражения по проекта за доклад, не оспорва заплащането от ответника на сумата от 920 лева, която е постъпила в дружеството на 28.08.2023 г., но същата представлява частично погасяване на задължение, като към настоящия момент продължават да бъдат дължими направените в производството разноски, както и тези направени по ч.гр.д. №*г. по описа на Районен съд – Пловдив, XII граждански състав.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с предявени обективно, кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 500, ал.1, т.3 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че в причинна връзка с противоправното поведение на ответника е настъпило събитие – ПТП, което съставлява покрит риск по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, за което в качеството си на застраховател носи риска; че поради причиняване на описаните имуществени щети, е заплатил обезщетение на увреденото лице в размер не по-голям от стойността на действителните вреди; твърдения механизъм на ПТП, в причинна връзка с който са нанесени повреди на автомобила и размера на обезщетението, както и, че ответникът е причинил виновно събитието, след което е напуснал местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, а посещаването на местопроизшествието от тях е било задължително по закон.

Съдът намира, че така посочените предпоставки, обуславящи основателността на предявените искове са доказани по несъмнен начин в производството по делото от представените към исковата молба писмени доказателствени средства.

Ответната страна, чиято е доказателствената тежест за установяване на 2 това правнорелевантно обстоятелство, установи, че в хода на производството по делото, след предявяване на иска, е заплатила изцяло задължението си за главница и обезщетение за забава. Това обстоятелство съдът приема за доказано, тъй като в тази насока бе изричното изявление на процесуалния представител на ищеца, релевирано с молба от 19.01.2024 г. и поддържано в молбата за разглеждане на делото в отсъствие на процесуален представител на ищеца за съдебното заседание, проведено на 23.02.2024 г.

Това изявление обективира неизгодни за ищеца факти, и следва да се цени като признание на правнорелевантни за съществуване на спорното право обстоятелства. А признанието на факти е едно от най-достоверните, надеждни и безспорни доказателства в гражданския процес, които преценени в съвкупността с останалите доказателства по делото, водят до изясняване на правния спор, предмет на делото – арг. чл. 175 ГПК.

По изложените правни съображения съдът намира, че вземането на ищеца е изцяло погасено в хода на производството по делото, което обстоятелство съдът е длъжен да съобрази на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, като отхвърли изцяло предявените от ищеца искове.

С оглед изхода на правния спор, в полза на ищеца се следват разноски, които видно от представения по делото списък по чл. 80 ГПК възлизат в общ размер на 125 лева за исковото производство, от които 75 лева – разноски за заплатена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение. В общата сума на дължимите разноски следва да се включат и разноските в заповедното производство по ч.гр.д. № *г. по описа на ПРС, XII – ти гр. състав в размер на 75 лева, тъй като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗК„ Лев Инс ” АД, с ЕИК: 121130788 против Г. Н. Д., с ЕГН: ********** обективно, кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.

415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 500, ал.1, т.3 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че Г. Н. Д., ЕГН ********** дължи на ЗК„ Лев Инс ” АД, ЕИК 121130788 сумата в размер на 690,39 лева главница, представляваща заплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди по щета № *ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 31.05.2023г. до окончателното изплащане, както и сумата от 214,17лева, представляваща обезщетение за забава за периода от * ., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № *г. по ч.гр.д. № *г. по описа на ПРС, XII – ти гр. състав, поради настъпило плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА Г. Н. Д., с ЕГН: ********** да заплати на ЗК„ Лев Инс ” АД, 3

ЕИК 121130788 сумата от общо 200 лева /двеста лева/, представляваща съдебно – деловодни разноски, от които: 125 лева – съдебно – деловодни разноски в настоящото исково производство и 75 лева – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 7874/2023г. по описа на ПРС, XII – ти гр. състав.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4